Решение по дело №1737/2020 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

29.07.2022  г., гр. Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: Иванка Панчева                               

разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1737 по описа на съда за 2020 год.

Производството се движи по реда на глава 25 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от Н.А.Б. като баща и законен представител на малолетните А. Н. Б. и Г. Н.а Б. и непълнолетната Р. Н.а Б. със съгласието на баща ѝ Н.А.Б. срещу майката на децата Е.Г.Г. за увеличаване на издръжката, която майката е осъдена да заплаща за детето, от 170 лв. месечно на 200 лв. месечно за Р.Б., от 160 лв. на 180 лв. месечно за А.Б. и от 150 лв. на 170 лв. месечно за Г.Б..

            В исковата молба се твърди, че след развода по взаимно съгласие на родителите децата живеят с баща си. Майката не се интересувала от тях, не ги търсела, не осъществявала контакти и не заплащала издръжка, никога не купувала подаръци на децата, не участвала в посрещането на нуждите им. В същото време децата растат и нуждите им се увеличават, те имат разходи за пътуване до училище в гр. Пазарджик, както и за спортовете, които практикуват, за мобилни телефони и т.н.; голямата дъщеря е в юношеска възраст и нормално иска да има нови дрехи и т.н. Всичко това прави настоящия размер на издръжката недостатъчен. Бащата е безработен и разчита на помощта на родителите си, опитва се и да реализира доходи от земеделие, но тази година условията са били неблагоприятни и продукцията му е била унищожена.

            Постъпил е отговор от ответницата, която оспорва иска. Тя заявява, че липсва съществена промяна в обстоятелствата от определянето на предходния размер насам, а и дължимата в момента сума от 480 лв. за трите деца е непосилна за нея – тя е безработна и има задължения по няколко кредита. Минималният размер на издръжката за едно дете към датата на отговора (края на 2020 г.) е 152,50 лв., а индивидуалният се определя според нуждите на децата и възможностите на родителя. Сумата 480 лв., която се дължи в момента, не е никак малка и е достатъчна за покриване на нуждите на децата, като се има предвид, че бащата получава и „детски надбавки“ в размер 130 лв. месечно, а освен това страните са се съгласили семейното жилище да се ползва от бащата и децата, без майката да получава обезщетение за лишаването си от ползване, което представлява финансово облекчение за бащата. Ответницата оспорва твърденията, че не се интересува от децата, и твърди, че е правила многократни опити да общува с тях, но те под влиянието на бащата отказват. Оспорва твърдението, че бащата е безработен и разчита на помощта на родителите си, и твърди, че към настоящия момент съжителства с друга жена и двамата работят в чужбина, а децата са оставени от него да живеят сами.

            Искът е с правно основание чл. 150 от СК.

Делото е било спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по предявен от майката иск за възлагане на упражняването на родителските права на нея. Искът е отхвърлен от съда с влязло в сила решение и така родителските права продължават да се упражняват от бащата.

На 14.07.2022 г. най-голямата дъщеря Р.Б. е навършила пълнолетие.

В хода на делото и в представените писмени защити страните чрез своите пълномощници – адвокати поддържат позициите си. Ищцовата страна излага сравнения между размера на присъдената издръжка и минималния по закон размер на издръжката и сочи, че майката умишлено през годините е избягвала плащане на издръжка. Ответната страна набляга на високия общ размер на издръжката общо за трите деца в сравнение с доходите на майката, както и на това, че от 2019 г. до момента не са настъпили големи промени в нуждите на децата.

От писмените доказателства по делото и показанията на разпитаната свидетелка се установява, че бащата на трите деца заедно с настоящата си партньорка живее във Великобритания (Лондон), като с тях живее и синът му А.. Двете момичета Р. и Г. живеят при родителите на баща си в с. И.. Майката живее в Испания. По данни на родителите, дадени пред социалните работници, изготвили социалния доклад по делото с предмет упражняването на родителските права върху децата, бащата работи като шофьор и получава доход от около 6000 британски лири месечно, а майката е работничка във фабрика и възнаграждението и е в размер около 1200 евро месечно.

И двамата родители нямат други деца.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Без съществено значение за дължимостта и размера на издръжката са отношенията между всеки от родителите и децата (евентуално би могло да се вземе предвид даването на издръжка в натура, ако децата прекарват съществена част от времето си, значително по-голяма от обичайното, и при родителя, който не упражнява родителските права, но случаят не е такъв). Без значение е и това, че две от децата се отглеждат всекидневно основно от своята баба, тъй като и в този случай бащата не само упражнява родителските права върху тях, но и се очаква, че дава на своите родители издръжката, нужна за децата.

Към момента минималният размер на издръжката за едно дете е 177,50 лв., а при предявяването на иска, считано откогато се претендира увеличението, е бил 152,50 лв.

Ответницата като всеки родител, който е здрав и трудоспособен, дължи издръжка на децата си, ненавършили пълнолетие, съобразно възможностите си. Задължение на трудоспособния родител е да положи максимални усилия за получаване на доход, който да му позволи да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Броят на децата и общият размер на издръжката, която ще се присъди, по отношение на текущия доход на родителя, имат значение, но във всички случаи издръжката не може да е по-малка от минималния размер. Претендираните по делото размери са близки до актуалния минимален размер на издръжката, като за детето Г. са дори по-ниски; а не надвишават значително и минималните размери към 2020 г. Съдът счита, че не е нужно и би било неудобно с оглед формулирането на решението да се присъждат различни размери на издръжката за 2020 г., за 2021 г. и от 2022 г. нататък (макар да не го счита за недопустимо от закона), а следва да се определи един усреднен размер за периода от предявяването на иска и занапред. С оглед казаното и при съобразяване с доходите на ищцата съдът намира, че искането за увеличаване на издръжката на децата А. и Г. следва да се уважи в пълния му размер, а за детето Р. – да се присъди издръжка в размер 190 лв. месечно до навършването на пълнолетие, като за разликата до 200 лв. искът се отхвърли. Разноските следва да се определят съразмерно на този резултат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Увеличава размера на издръжката, определена по гр. дело 901/2019 г. на РС – Пазарджик, която Е.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплаща на дъщеря си Р. Н.а Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща Н.А.Б., ЕГН **********,***, от 170 лв. на 190 лв. месечно, заедно със законната лихва при просрочие, като осъжда Е.Г.Г. да заплати увеличения размер на издръжката, считано от 22.07.2020 год. до 14.07.2022 г. – деня на навършване на пълнолетие от Р. Н.а Б., и отхвърля иска за разликата над 190 лв. до 200 лв. месечно.

Увеличава размера на издръжката, определена по гр. дело 901/2019 г. на РС – Пазарджик, която Е.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплаща на сина си А. Н. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Н.А.Б., ЕГН **********,***, от 160 лв. на 180 лв. месечно, заедно със законната лихва при просрочие, като осъжда Е.Г.Г. да заплати увеличения размер на издръжката, считано от 22.07.2020 год. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

Увеличава размера на издръжката, определена по гр. дело 901/2019 г. на РС – Пазарджик, която Е.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплаща на дъщеря си Г. Н.а Б., ЕГН **********, представлявана от своя баща Н.А.Б., ЕГН **********,***, от 150 лв. на 170 лв. месечно, заедно със законната лихва при просрочие, като осъжда Е.Г.Г. да заплати увеличения размер на издръжката, считано от 22.07.2020 год. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

Допуска предварително изпълнение на решението.

Осъжда Е.Г.Г. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 76,60 лв., както и разноски за възнаграждение на особен представител в размер 200 лв.

Осъжда Е.Г.Г. да заплати на Н.А.Б. сумата 355,88 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: