РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Тутракан, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100014 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Ф. и.“
ЕАД с ЕИК *** против Н. Ю. А. с ЕГН ********** за осъждането на
ответницата да плати 8249,67 лева, от които: 5925,14 лева – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№ 479/2021 на РС Тутракан, до окончателното
изплащане на задължението; 2044,53 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.12.2019 до 05.06.2021; и 280 лева – лихва за
забава, която представлява сбор от 142,11 лева, начислена за периода от
06.12.2019 до 13.03.2020 и 137,89 лева, начислена за периода от 17.06.2021
до 10.09.2021, дължими по договор за потребителски паричен заем PLUS-
17106709/03.07.2019, сключен с „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ ***, действащ чрез
"Б. п. п. ф. с.а., клон Б." КЧТ с ЕИК ***.
Ищецът „Ф. и.“ ЕАД, чрез процесуален представител твърди, че е
цесионер по вземането на кредитодателя цедент, възникнало от договор за
потребителски паричен заем PLUS-17106709/03.07.2019. Излага, че при
договорена главница в размер на 6000 лева е удържана такса ангажимент 210
лева и на заемополучателя е преведена сумата 5790 лева. Годишния лихвен
процент по заема е 26,81%. Поради неизпълнение от страна на длъжника на
задължението да погасява редовно дължимите месечни вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 17.06.2021. Останала е неплатена
договорна лихва в размер на 2044,53 лева, начислена за периода 05.12.2019-
05.06.2021.
1
Ищецът уточнява в допълнителна молба, че по кредита са направени
погасителни плащания в общ размер на 956,85 лева. Моли за осъждането на
ответницата и присъждане на разноски.
Ответницата Н.А. не подава писмен отговор.
След преценка на твърденията на страните, техните искания и
събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86
от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
Не е налице правната квалификация по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК,
тъй като, макар претендираното вземане да представлява част от предмета на
постановеното отхвърлително Разпореждане № 430/21.09.2021 по ч.гр.д.№
479/2021 на ТнРС, с Определението по чл. 140 ГПК с № 132/04.04.2022 съдът
вече обясни, че исковата молба е подадена след срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и
затова осъдителният иск следва да се счита подаден на 12.01.2022 г., когато е
изпратен чрез куриерската фирма.
От приетото писмено доказателствено средство за сключения договор
се установява, че на 03.07.2019 г. между „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ ***,
действащ чрез "Б. п. п. ф. с.а., клон Б. КЧТ с ЕИК ***, от една страна, и Н. Ю.
А., от друга страна, е сключен процесният договор за потребителски паричен
кредит PLUS-17106709 при следните параметри: размер на кредита за
потребителски цели 6000 лева, застрахователна премия 1612,80 лева, такса
ангажимент 210 лева, брой погасителни вноски 48, месечна вноска 238,95
лева, лихвен процент 26,81%, ГПР 33,14%.
На същата дата 03.07.2019 г. по сметка на ответницата е преведена
сумата от 5790 лева на основание сключения договор – видно от
представеното платежно нареждане.
В чл. 2 на договора е посочено, че таксата ангажимент се начислява
заради фиксирания лихвен процент, и се дължи при усвояването на кредита,
като се удържа от общия му размер.
Относно застрахователната премия, същата не фигурира в стандартния
европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорната
информация по кредита. Дори е посочено, че не се изисква застраховка, за
получаване на кредита при конкретните условия.
Размерите на ГПР и на погасителната вноска, посочени в СЕФ, са
същите като в договора за заем.
Застраховката на кредита е сключена с посредничеството на
кредитодателя, което изрично е посочено в сертификата за нея. От него става
ясно, че при заеми от 3001 лева до 10000 лева, застрахователният период е
месечен, а премията е 0,56% от финансираната сума, дължима месечно. Това
прави по 33,60 лева на месец, общо за 48 месеца – 1612,80 лева. Точно
колкото е посочена общата сума на застрахователната премия в договора за
кредит. Ползващото се лице от застраховката, при настъпване на
2
застрахователен риск от невъзможност на длъжника да обслужва заема, е
кредитодателят.
Съдът приема, че са представени доказателства за прехвърляне на
процесното вземане от първоначалния кредитор към ищеца с договора за
цесия от 22.04.2020 и Приложение 1а към него от същата дата.
За да се уважи настоящата претенция, ищецът следваше да докаже, че
таксата ангажимент не е недействителна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, както и че договорът за кредит не е недействителен поради посочване
на ГПР в размер на 33,14%, заради невключването на застрахователната
премия към общите разходи по заема. Съдът възложи тази доказателствена
тежест, съобразявайки че за интересите на длъжника потребител трябва да
следи служебно, и давайки възможност на страните да дадат становище дали
клаузите на процесния потребителски договор са неравноправни.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В практиката на кредитния пазар
ангажиментът на кредитора да не променя лихвения процент за срока на
заема е свързан с по-висок риск за него, който риск намира икономически
еквивалент в по-висок лихвен процент за връщане на заетата сума.
Отпускането на заеми при фиксирана или „плаваща“ лихва, в зависимост от
конкретния договор, е дейност, която е пряко свързана с усвояването и
управлението на кредита. Това именно е същността на възмездното
кредитиране, извършвано по занятие. Следователно липсва основание
кредиторът да начислява такса, наречена ангажимент, още по-малко да я
начислява като главница, за това че е изпълнил задължението си да
предостави заема и сам се е съгласил да не променя лихвения процент по него
за срока на договора. Като противоречаща пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
уговорката за такса ангажимент е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
Закона за задълженията и договорите и сумата за нея, независимо че е
квалифицирана от кредитодателя като част от главницата, е недължима от
жалбоподателката.
Що се отнася до годишния процент на разходите по заема и дължимата
по договора застрахователна премия, съдът, след като направи проверка с
препоръчания на интернет страницата на Министерството на икономиката
https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-godishen-procent-na-
razhodite-258.html калкулатор за ГПР, който е разработен от Европейската
комисия, и за чието използване не са необходими специални математически
и/или счетоводни знания, установи следното: При задаване на главница 5790
лева и отнасяне на такса ангажимент 210 лева, дължима еднократно в
началото на договора, с отметка, че тази сума също следва да се олихвява с
договорения годишен лихвен процент 26,81%, при срок на договора 48
месеца, резултатът за ГПР е съвсем точен с този по договора – 33,14% (а
според калкулатора, който съдът ползва – 33,15%). Погасителната вноска
според калкулатора е 205,05 лева. Като се прибави към нея месечната сума за
застрахователната премия от 33,60 лева, сборът е 238,65 лева. Този резултат,
изключително близък до месечната вноска по кредита (238,95 лева),
3
верифицира точността на калкулатора, тъй като разликата от 30 стотинки най-
вероятно се дължи на различните настройки за закръгляне, и дава основание
да се направи извод, че застрахователната премия, макар да не е включена
към главницата и въпреки че не се олихвява, неправилно не е отнесена като
общ разход по кредита. Съобразявайки последното и добавяйки месечния
разход от 33,60 лева за застрахователната премия, реалният ГПР според
калкулатора на съда е 46,31%.
Разходът за застрахователната премия следва да се отчита като общ
разход по кредита, защото кредитодателят е бил наясно с него – тъй като е
посредничил за сключването на застраховката, и освен това тя е била
задължителна за отпускането на заема при тези условия, щом в крайна сметка
се явява обезпечение за кредитора.
Не може да се приеме, на основание параграф 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че
застраховката не е била задължителна за сключването на договора за кредит.
Най-напред трябва да се отбележи, че в текста на цитираната разпоредба е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита, застрахователната премия, освен да не е задължителна за
отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна за получаването на
кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното транспониране на
директивата, смисълът и е запазен в ЗПК, защото, от една страна,
̀
правоотношението е потребителско, значи попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
тълкуване на националното право; от друга страна, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (част III, т. 3) е възпроизведено точно
това условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от
него.
Икономическата логика е такава, че обезпечените кредити са по-ниско
рискови от необезпечените, а нивото на риска има значение за размера на
лихвата. При положение че кредиторът има качеството на кредитен
посредник, който е предложил и е сключил договорът за застраховката между
длъжника и застрахователя, и при положение че самият кредитор е
ползващото се по нея лице, съдът не приема, че тази застраховка е нямала
значение за отпускането на заема при конкретните условия. В тази връзка
Тутраканският районен съд обръща внимание на съображение № 20 от
Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът
реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално
усърдие. Щом договорът е сключен на 03.07.2019 г. и застраховката е
сключена на същата дата, и щом кредиторът се явява застрахователен
посредник, обективната оценка на тези факти сочи на извода, че
кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които следва да
направи потребителят за получаването на заема при конкретните условия.
Нещо повече, независимо че в СЕФ не е спомената и дума за
застраховката и размера на застрахователната премия, което само по себе си
води до неравноправност на клаузите, от които произтича задължението за
4
застрахователната премия, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК вр. чл. 24
ЗПК, тъй като не е позволено на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, фактът, че месечната погасителна
вноска е посочена в СЕФ с размера 238,95 лева, доказва задължителния
характер на застраховката, защото тази сума е формирана като сбор от
погасителната вноска по заема и месечната застрахователна премия от 33,60
лева.
Налице е основание неточното посочване на ГПР в размер 33,14% с толкова
голяма разлика от действителния размер, който е 46,31%, да се приравни на
липсващ ГПР, а в такива случаи чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК гласи, че
договорът е недействителен. Когато договорът за потребителския кредит е
недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на
заема е 5790 лева, от която следва да се приспаднат направените погасителни
плащания, по признание на ищеца, в общ размер на 956,85 лева. Разликата е
4833,15 лева и за тази сума като главница съдът следва да уважи иска.
Претенцията за всички останали начисления във връзка с процесния заем,
независимо под каква форма са квалифицирани от кредитодателя, в т.ч.
претендираните с настоящата искова молба, се явяват недължими, тъй като
почиват на нищожен договор. Или, с други думи, вземането за тях не е
възникнало изобщо. Същото се отнася за главницата в размера на разликата
между 5790 лева и претенцията от 5925,14 лева, а именно за 135,14 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени
разноски за производството съразмерно на уважената част от иска, а съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ има право на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът приема, че основателно е посочено в списъка на разноските с размер
150 лева (при диапазон от 100 до 360 лева според наредбата). Платената държавна
такса е 329,99 лева, или общо с възнаграждението – 479,99 лева, от които
съразмерната част, за която следва да бъде осъдена ответницата, е 281,21 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ю. А. с ЕГН ********** да плати на „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК
*** сумата в размер на 4833,15 лева (четири хиляди осемстотин тридесет и
три лева и петнадесет стотинки), ведно със законната лихва от 12.01.2022 до
изплащане на задължението, представляващо главница по недействителен
договор за потребителски паричен заем PLUS-17106709/03.07.2019,
сключен с „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ ***, действащ чрез "Б. п. п. ф. с.а., клон
Б." КЧТ с ЕИК ***, което вземане е било прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 22.04.2020 и Приложение 1а към него от същата дата, и
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част: за главницата в размер на 1091,99
лева, представляваща разликата над уважената част от 4833,15 лева до
претендирания размер 5925,14 лева; за 2044,53 лева – договорна
5
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.12.2019 до 05.06.2021; и
за 280 лева – лихва за забава, която представлява сбор от 142,11 лева,
начислена за периода от 06.12.2019 до 13.03.2020 и 137,89 лева, начислена за
периода от 17.06.2021 до 10.09.2021, тъй като отхвърлената част от
главницата в една част е погасена чрез плащане, а в другата част от нея – за
135,14 лева, както и по отношение на останалите компоненти на дълга,
вземането не е възникнало.
ОСЪЖДА Н. Ю. А. с ЕГН ********** да плати на „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК
*** сумата в размер на 281,21 лева (двеста осемдесет и един лева и двадесет и
една стотинки) за разноски по гр.д.№ 14/2022 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6