Р E Ш Е
Н И Е
гр. София ,18.06.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно отделение , ІХ -
ти Въззивен
състав , в открито заседание
на двайсет и трети май през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при
участието на секретаря
Пандурска и
в присъствието на прокурора
Неделчева като разгледа докладваното от съдия Йорданова В. О .
Х . Д . № 1763 по описа
за 2018 година ,
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 17.11.17г. по
Н .О .X .Д
. № 10566 /16г. , СРС, НО , 10 с - в е признал подсъдимия Н.Н.Р. за виновен за извършено престъпление
по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр.
чл. 194 ал.1 от НК и вр. чл. 55 ал.1
т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за
срок от 6 месеца
, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1
от НК. С присъдата е приспаднато
времето , през което спрямо подсъдимия Н.Н.Р. е била взета мярка за неотлонение
задържане под стража . С присъдата е
осъден подсъдимия на осн. чл. 189 ал.3 от НПК да заплати разноските
по делото в размер на
48 ,30лв
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник
на подсъдимия – адв. П. , с която се иска отмяната на постановената присъда и
оправдаване на подсъдимия по внесеното
обвинение .
В съдебно заседание
представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да
се потвърди присъдата на първоинстанционния
съд .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Н.Н.Р. - адв. П. пледира да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното спрямо него обвинение или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане поради наличие на процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство.
В съдебно заседание подсъдимият Н.Н.Р. сочи , че не се счита за виновен .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила
визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал е
приел за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият Н.Н.Р. е роден
на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование,
работник в бензиностанция, неженен, ЕГН **********, неосъждан.
Свидетелят Д.П.Г.живеел
сам в апартамент №81, находящ се на 3 етаж, във вход
Г на ******” на гр.София, където нямало асансьор. Той се познавал с подсъдимия Н.Н.Р. чрез общ приятел.Една вечер в края на м.март 2016г.
към 20.00 часа двамата започнали да пият алкохол в ж.к.„Дружба-1”, след което
късно вечерта свидетеля Г.поканил подсъдимия Р. у дома си, за да си допият.
Домакинът, на когото на другия ден му предстояло пътуване, свързано с
няколкоседмично отсъствие от страната, се качил сам в апартамента, като си
отключил и оставил собствените си ключове си на тоалетката пред входната врата.
Подсъдимият Р. отишъл да изпрати приятелката си, поради което пристигнал пред
блока след около 10- 12 минути. Предвид отсъствието на асансьор в сградата,
свидетеля Г.му хвърлил през прозореца резервните ключове - от входната врата на
блока и от апартамента, закачени на халка, които взел от тоалетката пред
входната врата, съхранявани непосредствено до неговите собствени ключове.
Подсъдимият Р. отключил входната врата на блока с хвърлените му резервни
ключове, като домакинът нямал спомен при пристигането в жилището, подсъдимия Р.
да му е върнал обратно резервните ключове. Двамата пили, като свидетеля Г.не
забелязал докога подсъдимият бил останал в жилището му, преди да го
изпрати.Едва на другата сутрин, когато тръгвал да излиза от апартамента,
свидетелят Г.установил, че резервните ключове ги нямало вкъщи. Той се притеснил
от този факт, но решил да повярва, че няма да се сбъдне това негово
притеснение, тъй като отпътуването му за чужбина било за 10.00 часа.На
12.04.2016г. сутринта свидетелят Г.се върнал от чужбина. Той си отключил
апартамента и тъй като бързал за работа, оставил донесените от Турция
колекционерски лири без да ги сложи в класьор, заключил жилището и към 10.00
часа отишъл на работа. Свидетелят Г.имал
намерение да се види същата вечер за малко със своята майка, преди тя да отлети
за Швейцария, където живеела. По тази причина, когато през деня той получил
съобщение по интернет от подсъдимия Р., с искане да се видят този ден,
свидетелят Г.го излъгал, като му отговорил, че не бил в София. Когато заедно с
майка си свидетелят Г.се прибрал от работа около 20.20 часа, той заварил
вратата на своя апартамент отключена, дори леко открехната. Домакинът веднага
констатирал, че от апартамента му липсвал преносим компютър марка „Toshiba” модел
,,S 50-B-12Z”, сив на цвят и оставените сутринта 400 стари турски
лири. Майка му се обадила на телефон 112, откъдето ги посъветвали да отидат на
място в районното управление на СДВР. Свидетелят Г.изпратил майка си на
летището и отишъл сам да подава жалба в 08 РУ-СДВР.
Свидетелят П.И.В.живеел в с.Храбърско, откъдето познавал Н.Б.И., където
тя известно време живеела, тъй като баща й бил закупил вила в това село. На 12.04.2016г.
около 11.55 часа свидетелят В.получил запитване във Фейсбук
от И. дали бил на линия. След утвърдителния му отговор тя поискала неговия
телефонен номер, след което веднага му се обадила. Попитала го дали може да й
направи услуга. Тя предложила да се видят в ж.к.Люлин 1, на което свидетеля В.й
отговорил, че това е възможно след около 30 минути, като последната споделила,
че в момента е в ж.к.Дружба и че ще й отнеме около 30-40 минути, за да стигне до
ж.к.Люлин 1 с маршрутка. Свидетелят В.запалил своя лек автомобил - марка БМВ и
потеглил към ж.к.Люлин, като на спирката в селото той спрял, за да вземе
чакащият маршрутка възрастен човек от селото –
свидетелят Л.Г.Т.. Двамата се насочили към София, като свидетеля В.се обадил на
И., за да я попита къде е, а тя му обяснила блока в ж.к.Люлин 1, където да я
намери. Когато двамата пристигнали пред блока, оттам първо излязла И., а след
нея подсъдимия Р. - с найлонов плик в ръка. Тогава свидетеля В.се запознал с
подсъдимия, докато свидетеля Таков го бил виждал и по-рано в с. Храбърско.
Новодошлите се качили отзад в БМВ-то. От разговора свидетелите разбрали, че в
найлоновия плик имало лаптоп на приятел на подсъдимия Р. и Й-, който им го бил
дал да го заложат, за да помогнат на баща й, който бил в болница и имали спешно
нужда от пари, но те сами не можели да го заложат, тъй като И. нямала 18
години, а приятелят й нямал лична карта. Всички в колата се отправили към
кооперативния пазар в ж.к.Люлин, за да търсят заложна къща, като седнали в
пицария Джепето. Тогава И. взела найлоновия плик от
подсъдимия Р. и тръгнала към заложните къщи в района на кооперативния пазар, за
да установи къде ще им дадат най-голяма сума за него.Докато седели в пицарията
подсъдимия Р. извадил банкноти - валута, която била непозната за свидетеля В.-,
докато свидетеля Таков разпознал, че това били турски лири, като подсъдимия Р.
споделил, че търси чейндж бюро, за да ги обмени в български лева, което и
направил. Междувременно Й- се върнала с плика в пицарията, като съобщила, че се
е разбрала с човек от заложната къща да отиде след половин час. Все пак тя
решила да отиде в друга заложна къща, за да провери дали няма да получи
по-висока сума, след което се върнала в пицарията и заедно с подсъдимия Р. и
свидетеля В.отишли в последната посетена от нея заложна къща. Свидетелят В.влязъл
в „Заложна къща „М.- Заложна къща“ ООД, когато трябвало да си предостави
личната карта, за да се изготви договора. По това време там работел свидетеля Н.Л.А..
Лаптопът бил скъп, защото свидетеля А.преценил, че за него може да им даде 600
лв. Тогава свидетеля В.видял, че лаптопът бил светъл на цвят. За заложената вещ
между свидетеля В.и свидетеля А.бил
съставен писмен документ - Заложен билет №**********/12.04.2016г. срещу паричен
заем в размер на 650 германски марки. Последният предал сумата от 600 лв. на
подсъдимия. След като младежите излезли оттам, те се насочили към пицария Джепето, където свидетеля Таков продължавал да се храни. Те
поседели още малко, като около 13.30 - 14.00 часа четиримата се разделили, тъй
като свидетеля Таков тръгнал да върши своята работа, а свидетеля В.оставил Й- и
подсъдимия Р. на колелото на автобус №111.В следващите дни полицаи от 08
РУ-СДВР дошли в „Заложна къща „М.- Заложна къща“ ООД и конфискували заложения
преносим компютър марка „Toshiba”
модел ,,S 50-B-12Z”, сив
на цвят. Към лаптопа имало и зарядно устройство,
което свидетеля А.предал заедно с
лаптопа, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 14.04.2016г.
Стойността
на инкриминираните вещи според назначената и изготвена Оценителна експертиза е
както следва: преносим компютър марка „Toshiba” модел
,,S 50-B-12Z” на стойност 1 335,20 лева и парична сума от 400 стари
турски лири с единична цена 0,606 лева на обща стойност 242,40 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства : гаранционна карта
за компютърна техника заедно с фискален бон, протоколи за доброволно предаване,
протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за личен обиск,
справки за съдимост; гласни доказателствени
средства:показанията на свидетелите: Д.П.Г., Л.Г.Т.,Н.Л.А. и П.И.В.-
включително и тези, дадени пред съдия; както и заключението на приетата в
съдебно заседание оценителна експертиза.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен
материал. СРС е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на
деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за
ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК,а именно това
,че за времето от
08.30 часа до около 12.00 часа на 12.04.2016г. от апартамент №81, находящ се в гр. София, ж.к.„**********, чрез използване на
техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи - 1 брой преносим компютър
марка „Toshiba” модел ,,S
50-B-12Z” на стойност 1 335,20 лева
/хиляда триста тридесет и пет лева и двадесет стотинки/ и парична сума от 400
/четиристотин/ стари турски лири с единична цена 0,606 лева на обща стойност 242,40
лева /двеста четиридесет и два лева и четиридесет стотинки/ всичко на обща
стойност 1 577,60 лева /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/, от владението на собственика Д.П.Г., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна по делото се установява
,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място е отнел
чужди движими вещи - 1 брой преносим
компютър марка „Toshiba” модел ,,S
50-B-12Z” на стойност 1 335,20 лева
/хиляда триста тридесет и пет лева и двадесет стотинки/ и парична сума от 400
/четиристотин/ стари турски лири с единична цена 0,606 лева на обща стойност
242,40 лева1 577,60 лева /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/ от владението на собственика Д.П.Г.без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.От обективна страна
по делото се установява и квалифициращия
признак на деянието по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК , а
именно използване на техническо
средство - ключ, което послужило на подсъдимия за
извършване на деянието .
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си ,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.
чл.194, ал.1 от НК от страна на подсъдимия по делото ,настоящия
въззивен съд намира за неоснователни ,тъй като в тази насока са събраните от първата
инстанция подробно изброени гласни и
писмени доказателства . В тази насока
следва да се отбележи , че първоинстанционния
съд е направил анализ на събрания
от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебно инстанция . Въззивният съд намира ,че по делото безспорно се установява както
предмета на деянието ,
така и авторство на деянието от страна
на подсъдимия по делото . В тази насока следва да се посочи , че от показанията
на свидетеля Д.П.Г.се установяват
обстоятелствата , при които същия е предоставил на подсъдимия резервните
ключове от апартамента ,хвърляйки му ги през балкона , последващото му
заминаване за чужбина и връщане в жилището , при което е оставил донесените от
Турция колекционерски лири ,последвалото комуникиране с подсъдимия по Интернет
,който изявил желание да се види със
свидетеля Георгиев, и излъгването от страна на последния на подсъдимия , че
този ден не е в София , тъй като искал
да се види с майка си , както и впоследствие установяване на отключената врата
на апартамента и липсващите от жилището инкриминираните вещи 1 брой преносим компютър марка „Toshiba” модел
,,S 50-B-12Z” и парична сума
от 400 /четиристотин/ стари турски лири . В тази връзка следва да се посочат и
показанията на Л.Г.Т. и П.И.В.-, които са пътували в една кола с подсъдимия и Н.Й-
,при което са възприели
от проведения разговор между
двамата , че в найлоновия плик има лабтоп на приятел на подсъдимия и Н.Й-
, който им го е дал за да го заложат и да помогнат на бащата на Й- , като
подсъдимия нямал лична карта , както
и Й- ,която била непълнолетна .По нататък в показанията си двамата
свидетели сочат, че Й- се е отправила
към заложните къща за да установи откъде могат да вземат най –
висока цена за лабтопа , а
през това време в пицарията пред свидетелите подсъдимия е извадил банкноти – валута , непозната за свидетеля В.-, която свидетеля
Таков разпознава като турски лира , за
която валута подсъдимия е казал, че търси
чейндж бюро за да я обмени . Впоследствие от показанията им се
установява ,че лабтопът е бил заложен в заложна къща , в която работел свидетеля Н.Л.А. с личната карта на свидетеля П.И.В.-, като впоследствие лабтопа
е бил предаден с протокол за доброволно предаване по делото от страна на свидетеля Н.Л.А.
.Показанията на посочените свидетели са подробни ,
непротиворечиви , логични , последователни ,както и са в пълно съответствие помежду си и се
допълват взаимно ,при което съдът не намира основание да не ги кредитира . Към
показанията на посочените свидетели
следва да се добавят и показанията на свидетеля Н.Л.А. , който е работел в заложната къща
и е взел лабтопа срещу
съответната парична сума . Съдът намира ,че цитираните гласни и писмени
доказателства обуславят по безсъмнен начин извода за доказаност на обвинението , като независимо от обстоятелството ,че не е
разпитана Н.Й- , за която има данни ,че
е в чужбина и няма известен адрес за
нейно призоваване оттам ,какъвто довод изтъква защитата , то това обстоятелство
, не обуславя необходимост от
оправдаване на подсъдимия след като по делото са събрани други доказателства ,установяващи по безпорен начин извършването
на деянието и неговото авторство в лицето
на подсъдимия по делото.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода от една до 10
години в нормата на чл.195 ал.1 т.4 пр .2 вр. чл. 194 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело , а именно
наказание лишаване от свобода за срок от
6 месеца
,чието изпълнение е отложено по реда
на чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години ,считано от влизане
на присъдата в сила, с приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК , са отчетени в достатъчна
степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното
деяние и обстоятелствата , при които същото
е извършено , а именно относно въстановяването на лабтопа от
отнетите вещи ,който е с най- висока стойност , както и обществената
опасност на подсъдимия по делото , който е
неосъждан
, трудово ангажиран, в млада възраст към
момента на деянието ,при което съдът намира ,че
СРС правилно е отчел наличието на
многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, като отсъстват
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Налице са и основанията на чл. 66 ал.1 от НК
за отлагане изпълнение на наложеното наказание , като СРС е определил
минималния предвиден в закона
срок от 3 години , считано от влизане на присъдата в сила, при което не
са налице основания за неговото
намаляване .
Законосъобразно с присъдата е приспаднато времето , през което спрямо подсъдимия Н.Н.Р. е била взета мярка за неотлонение задържане под стража .
Законосъобразно с присъдата с оглед изхода
на делото на осн. чл. 189 ал.3
от НПК е осъден подсъдимия да
заплати разноските по делото в размер на в размер на 48 ,30лв.
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира
при разглеждането на делото от
първоинстанционния съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 17.11.17г. по Н .О .X .Д . № 10566 /16г. , СРС, НО , 10 с - в .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.