Решение по дело №160/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                                       

 

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 160 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗО.

Ищецът - „С.б.з.а.л.Й.П.” ООД, твърди, че има качеството на лечебно заведение за болнична помощ, което е регистрирано съобразно Закона за лечебните заведения и ТЗ и осъществява лечебна дейност съгласно предоставено разрешение за това. Посочва, че ответникът Н.З.О.К. е създаден като юридическо лице с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно осигуряване съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Твърди, че на 22.05.2018 г. между страните е сключен договор № 22-2466/ 22.05.2018 г. за оказване на здравна помощ по клинични пътеки за медицински дейности на здравно осигурени лица, на здравно неосигурени лица по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г. и на лицата по § 9, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г., изменен с 8 броя допълнителни споразумения. По силата на този договор ответникът се e задължил да заплаща до 25-то число на месеца, следващ отчетния, възнаграждение за извършените и отчетени от ищеца медицински дейности, както и за приложени върху пациентите лекарствени средства. Ищецът твърди, че през месец октомври 2018 г. извършил медицински дейности по клинични пътеки, които са на стойност от 30 040 лв., както и изработил и приложил на пациенти лекарствени средства, извън тези, които се включват в съответните клинични пътеки и които са изписвани от болничната аптека, в която е работил магистър-фармацевт и която и с издадено разрешение за откриване, които лекарствени средства са на стойност 18 068, 17 лв. Той отчел тези дейности пред ответника, който отказал да изпълнил задължението си по сключения договор да заплати на ищеца стойността на извършените медицински дейности и на приложените на пациентите лекарства. Ищецът счита, че за ответника липсва нормативно установено основание да откаже заплащането на така извършените дейности.

            На 22.05.2018 г. между страните е сключен и втори договор - договор № 22-6966/ 22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури на здравно осигурени лица, на здравно неосигурени лица по § 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г. и на лицата по § 9, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г., изменен с 8 броя допълнителни споразумения. По силата на този договор ответникът се задължил да заплаща възнаграждение за извършените и отчетени от ищеца амбулаторни процедури, както и за приложени върху пациентите лекарства към тях. Ищецът твърди, че през месец октомври 2018 г. извършил амбулаторни процедури  „Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания за възраст над 18 години“ и приложил лекарства към тях на петима пациенти, като те са на обща стойност от 1 898, 80 лв. Той отчел така извършените медицински дейности пред ответника, но последният отказал да изпълни задължението си по сключения договор и не заплатил на ищеца тяхната стойност. Ищецът счита, че за ответника липсва нормативно установено основание да откаже заплащането на така извършените медицински дейности и на приложените на пациентите лекарства.

Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 48 108, 17 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени през месец октомври 2018 г. медицински дейности по клинични пътеки и приложени лекарства на пациенти, което се дължи съгласно договор № 22-2466/ 22.05.2018 г. за оказване на здравна помощ по клинични пътеки за медицински дейности, сумата от 1 898, 80 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени през месец октомври 2018 г. амбулаторни процедури  „Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания за възраст над 18 години“ и приложени лекарства към тях на петима пациенти, което се дължи съгласно договор № 22-6966/ 22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

            Ответникът – Н.З.О.К., оспорва предявените искове Твърди, че при изпълнение на договорите ищецът е допуснал нарушение на правилата, които са установени в подзаконовите норми при извършване на подлежащите на заплащане медицински дейности, тъй като лечебното заведение в периода от 04.10.2018 г. до 12.10.2018 г. е било без действаща аптека и титулярният магистър-фармацевт е отсъствал. С оглед на това пациентите са лекувани с лекарства, които са предписвани и отпускани от аптека, която има забрана да функционира. Тези нарушения, които са допуснати от ищеца при осъществяване на болничната дейност, са основания да се откаже заплащане на възнаграждение по сключените между страните два договора. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като правопораждащи факти на вземанията, които са предмет на предявените искове, се сочат наличието на сключени между страните два договора, както следва договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по който за ответника е възникнало задължение да заплаща на ищеца извършената и отчетена от последния болнична медицинска помощ и договор за извършване на амбулаторни процедури, по който за ответника е възникнало задължение да заплаща на ищеца извършените от последния медицински дейности, посочени в приложение № 18а „амбулаторни процедури на Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г. Ето защо първо трябва да се отговори на въпроса дали от представените по делото доказателства се установява такива договори да са сключени между страните по спора, както и дали по тях за НЗОК е възникнало посоченото в исковата молба задължение.

Договорът за оказване на медицинска помощ, който се сключва между лечебни заведения по Закона за лечебните и НЗОК, е уреден в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в който е регламентирано какъв е неговият предмет, кои лица са страни по него, както и какви са условията, при които тази сделка се сключва. Целта на този договор е да бъдат уредени отношенията между част от правните субекти, които участват в дейността по задължителното здравно осигуряване, които са НЗОК, което юридическо лице осъществява дейността по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗО, и изпълнителите на медицинска помощ, които съгласно чл. 58, ал. 1 ЗЗО са лечебните заведения по Закона за лечебните заведения и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето, които извършват дейност по оказване на медицинска помощ. Дейността по здравно осигуряване в Република България е обществено значима, поради което и обществените отношения, които възникват при извършване на тази дейност, са регулирани с императивни правни норми, които се съдържат в ЗЗО, в Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, както и в издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. С оглед на това и задълженията, които възникват за НЗОК и за изпълнителите на медицинска помощ по сключен договор за оказване на медицинска помощ, се определят както от уговорките, постигнати по общо съгласие на страните в съдържанието на сключения между тях договор, но така също и от правилата, предвидени в императивните разпоредбите, съдържащи се в националното законодателство, с които се регулират отношенията по осъществяване на задължителното здравното осигуряване, които също са част от съдържанието на този вид договор.

По делото не е спорно, че между „С.б.з.а.л.Й.П.” ООД, което юридическо лице има качеството на лечебно заведение по Закона за лечебните заведения, и НЗОК са възникнали облигационни отношения по сключен на 22.05.2018 г. договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Безспорно е и обстоятелството, че между тези прани субекти, на същата дата е сключен договор за извършване на амбулаторни процедури. Тези факти се установява и от представените в производството писмени договори - договор № 22-2466/ 22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 22-6966/ 22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, които са подписани от двете страни по сделката и обективират тяхното съгласие за сключването им със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в техните клаузи. Между страните по делото не се спори, че тези два договора са били действащи през процесния период от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г.

За да отговори на въпроса какви задължения са възникнали за всяка от страните по тези два договора,  съдът трябва да съобрази, от една страна, относимите клаузи от тяхното съдържание, а от друга страна и всички норми в приложимите към процесния казус закони и подзаконови нормативни актове, с които се регулират отношенията между НЗОК и лечебните заведения по изплащане на извършените от последните дейности за предоставяне на болнична медицинска помощ на физически лица, които както се посочи също са част от съдържанието на договора за оказване на болнична помощ и създават права и задължения за страните по него, наред с уговорките, постигнати по обща воля на страните по сделката. Такива норми се съдържат в ЗЗО, в редакцията му към месец октомври 2018 г., в Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. /ЗБНЗОК за 2018 г./, в Националния рамков договор за медицински дейности за процесната 2018 г. /НРД за 2018 г./, който съгласно чл. 4а ЗЗО представлява нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.

Основните задължения, които възникват за двете страни по сключения договор за оказване на медицинска помощ са следните: 1) за изпълнителя на болнична помощ възниква задължението да оказва такава помощ на физически лица; 2) за НЗОК възниква задължение да заплаща на изпълнителя за извършените от последния дейности по оказване на медицинска помощ на физически лица.

Възникването на тези задължения за двете насрещни страни по сделката се извежда, на първо място, при тълкуване на нормите на чл. 45, ал. 1 ЗЗО, както и на чл. 330 от НРД за 2018 г., в който е предвидено, че НЗОК закупува, респ. заплаща, медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО при условията и по реда на НРД, определена като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО. Видът на медицинските дейности, които изпълнителят на болнична помощ се задължава да извърши, а НЗОК се задължава да заплати тяхната стойност, е определен в разпоредбите на НРД за 2018 г. Съгласно чл. 11, т. 3 от НРД за 2018 г. това са следните дейности от болничната медицинска помощ: - амбулаторни процедури по приложение № 7 към чл. 1 от наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО; - клинични процедури по приложение № 8 към чл. 1 от наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО; - клинични пътеки по приложение № 9 към чл. 1 от наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО; - комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение (КДН) по приложение № 6 към чл. 1 от наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО. Видът на медицинските дейности, които конкретният изпълнител на медицинска помощ се задължава да извърши и разходите за които ще бъдат поети от бюджета на НЗОК, са индивидуализирани в сключения между тези субекти индивидуален договор.

В чл. 322 от НРД за 2018 г. е предвидено, че в тежест на НЗОК, наред със задължението да заплати стойността на извършените дейности по оказване на болнична помощ, възниква и задължение да заплати на изпълнителя на болнична помощ стойността на определени видове лекарствени продукти, изброени в четири точки, които са приложени на пациенти, като тази стойност се заплаща извън цената на клиничната пътека и/или амбулаторната процедура, във връзка с която те са предписани, отпуснати и приложени.

Възникването в тежест на НЗОК на задължение да заплати оказаната от ищеца медицинска помощ, както и стойността на лекарствените продукти, която се заплаща  извън съответната клинична пътека, е и изрично уговорено в съдържанието на сключените между страните по спора два договора. В чл. 1, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от съдържанието на договора № 22-2466/ 22.05.2018 г. за оказване на болнична медицинска помощ е предвидено възникване на задължението на НЗОК да заплати оказаната болнична помощ, която е конкретизирана по вид на клиничните пътеки в клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора. В чл. 53 от този договор страните са постигнали съгласие, че в тежест на НЗОК възниква задължение да заплати също така и предписаните и приложени лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на клиничната пътека, които са два вида: - първият са противотуморните лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания (в съответствие с утвърдените фармако-терапевтични ръководства) по КП № 240, 242, 243, 245, 246, 248, 249, 250, 251 и 252 на необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение; - вторият вид са еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, имуноглобулините, имуносупресивната терапия и хелиращата терапия за хематологични заболявания, прилагани в КП № 244 за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване или лечение. Възникването на задължението на НЗОК да заплати на изпълнителя на болнична помощ цената на извършените амбулаторни процедури е уговорено с чл. 1, ал. 2 и чл. 26, ал. 1, т. 1 от съдържанието на договор № 22-6966/ 22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, като вида на амбулаторните процедури, които ищецът се задължава да осъществява, а ответникът да заплаща са конкретизирани в клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора.

Между страните по делото не е спорно, че през процесния период от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., ищецът, в качеството му на изпълнител на болнична помощ, реално е извършил дейности по оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, които са описани в съставените от него и приети като доказателства по делото медицински документи, наименувани „история на заболяванията“, че е предписал и приложил лекарствени продукти във връзка с оказаната помощ, описани в тези документи, както и че реално е извършил амбулаторни процедури „Ситемно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания за възраст над 18 г.“ и е приложил лекарства към тях на петима пациенти, които са описани в приетите по делото медицински документи, наименувани „история на заболяванията“. Безспорно е и това, че така извършените дейности попадат в обхвата на тези, които е договорено да бъдат заплащани от НЗОК с чл. 1, ал. 1 от сключените договори, както и че приложените лекарствени продукти са от вида на тези, които подлежат на заплащане от НЗОК съгласно постигнатото между страните по сделките съгласие и приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба. В производството не се спори и относно факта, че всички тези медицински дейности и приложени на пациентите лекарствени продукти във връзка с тях са отчетени от ищеца пред НЗОК по реда и в сроковете, предвидени в НРД за 2018 г., съответно в клаузите на сключените два договора, в които са възпроизведени правилата, установени с разпоредбите на нормативния администартивен акт. В производството обаче е спорен въпросът дали в тежест на НЗОК е възникнало задължение да заплати стойността на така извършените дейности по оказване на болнична медицинска помощ и на приложените в тази връзка лекарствени продукти. Ответникът твърди, че такова задължение не е възникнало за месец октомври 2018 г., тъй като е констатирано допуснато от ищеца нарушение на задълженията му по НРД за 2018 г. относно аптеката, която той, в качеството си на лечебното заведение, което оказва медицинска помощ от областта на онкологията и хематологията, поддържа на своя територия и работата на магистър-фармацевт в нея през процесния период. Ето защо трябва да се отговори на въпроса какви са предпоставките, при които задължението на НЗОК възниква и съответно какви са основанията, при които може да бъде отказано заплащането на реално извършени и надлежно отчетени медицински дейности и приложени лекарствени продукти. Съдът ще разгледа тези предпоставки поотделно за всяко едно от процесните задължения – за задължението за заплащане на болничната помощ по клинични пътеки, за задължението за заплащане на приложени лекарствени продукти, чиято стойност се заплаща извън стойността на самата клинична пътека и за задължението за заплащане на извършените амбулаторни процедури.

Условията, които трябва да са налице, за да бъде заплатена от НЗОК извършената от изпълнителите дейност по оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, са посочени по изчерпателен начин в чл. 345, ал. 1 от НРД за 2018 г., като са възпроизведени и в чл. 25, ал. 1 от сключения между страните договор. Тези условия са седем и при тълкуване на посочената разпоредба и на договорната клауза се установява, че при тяхното кумулативно осъществяване за НЗОК възниква паричното задължение да заплати на лечебното заведение определената по общо съгласие цена за всеки отделен случай по клинична пътека. Те са следните: 1. отчетената клинична пътека да е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя и да е извършена от специалисти, посочени в приложение № 1 към договора по съответната клинична пътека; 2. хоспитализираното лице да е с непрекъснати здравноосигурителни права към датата на хоспитализацията или да ги възстанови до датата на дехоспитализацията, с изключение на лицата по § 2, ал. 1 и § 9, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г.; 3. да са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, да е поставена окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната клинична пътека, както и да са изпълнени условията за завършена клинична пътека; 4. изпълнителят да е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на пациентите: непрекъснатост на болничната помощ и грижите (ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение), координация между специалистите, които ги осъществяват, както и осигуряване на координация със структури на извънболнична и болнична помощ, съобразена с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната клинична пътека - при дехоспитализация на пациента с цел довършване на лечебния процес; 5. извършената дейност по клинична пътека да е отчетена при условията и по реда на НРД за 2018 г. и настоящия договор; 6. изпълнителят да е изпълнил изискванията на чл. 6 от договора, които са тези, предвидени в чл. 273 от НРД за 2018 г. и касаят начина, по който осигурените лица следва да удостоверят самоличността си при всяко ползване на болнична медицинска помощ; 7. да са спазени са условията на чл. 11, ал. 6 от договора, които са тези, предвидени в чл. 275, ал. 1, т. 4 от НРД за 2018 г.

В сключения между страните по спора договор, освен условията, при които за НЗОК възниква задължението да заплати на изпълнителя на медицинска помощ стойността на извършените от него медицински дейности и на приложените лекарствени продукти, са уговорени и основанията, при които това задължение не възниква и НЗОК отказва заплащане. Тези основания отговарят напълно на основанията за отхвърляне заплащането на оказаната болнична медицинска помощ, които са регламентирани в НРД за 2018 г. Такива са предвидени в чл. 31, ал. 12 от сключения на 22.05.2018 г. договор, която клауза възпроизвежда нормата на чл. 352, ал. 12 от НРД за 2018 г. и са следните: 1. лицето, на което е оказана медицинската помощ, няма право да получава медицинска помощ по клинична пътека, заплащана от НЗОК; 2. при изпълнението на клинична пътека не е спазен съответният диагностично-лечебен алгоритъм, изискването за минимален болничен престой и/или условията за завършеност на клиничната пътека; 3. отчетения лекарствен продукт, приложен при лечението на лице по клиничната пътека, не е от видовете лекарствени продукти, заплащани от НЗОК и посочени в чл. 25, ал. 2 и 3 от договора; 4. отчетеното медицинско изделие, вложено при лечението на лице по клинична пътека, не е от видовете медицински изделия, заплащани от НЗОК извън цената на клиничната пътека по чл. 19, ал. 1, т. 2 от договора; 5. наличие на основание за незаплащане, установено в чл. 24 от договора; 6. неизпълнение на изискванията на чл. 6 от договора; 7. наличие на основание за незаплащане, установено в чл. 38 от договора, което е отчетените дейности по клинични пътеки, определени в приложение № 2 към сключения договор, да надхвърлят като стойност равнището на месечните стойности за конкретния вид дейности, които е определено да се закупуват съгласно приложение № 2 към договора; 8. отчетен брой случаи в нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 7 от договора, с изключение на случаите на възникване на бедствия и при обявяване на извънредна епидемична обстановка. Основание за незаплащане на извършените от ищеца дейности по оказване на болнична медицинска помощ е предвидено и в чл. 31, ал. 9 от договора, която клауза възпроизвежда правилото на чл. 352, ал. 9 от НРД за 2018 г. и в която е уговорено, че НЗОК не заплаща за дейност, която не е подадена в ежедневните файлове и не е приета от информационната система на НЗОК в сроковете по ал. 5 и ал. 8 от договора, т.е. това е дейност, която не е отчетена по предвидения в договора и НРД за 2018 г. ред за това.

След като страните по договора за оказване на болнична медицинска помощ са изразили воля да определят изрично и по изчерпателен начин в съдържанието на сключената сделка, положителните предпоставки, които трябва да са налице, за да възникне задължението на НЗОК да заплаща извършените от ищеца дейности по предоставяне на болнична помощ по клинични пътеки, както и отрицателните предпоставки, пречките, при наличие на които такова задължение не възниква и предвид факта, че те отговарят напълно на правилата, предвидени в приложимия към случая нормативен административен акт – НРД за 2018 г., то трябва да се приеме, че основното задължение на НЗОК по тази сделка не възниква само при липса на някоя от тези положителни предпоставки съответно при наличие на някоя от описаните пречки за това. Осъществяването на каквито и да е други обстоятелства, включително допускането от изпълнителя на болнична помощ на неизпълнение на някое друго задължение, поето с договора, различно от тези, посочени в чл. 31, ал. 9 и ал. 12 от сключения на 22.05.2018 г. договор, съответно в нормата на чл. 352, ал. 9 и ал. 12 от НРД за 2018 г., не представляват основание за НЗОК да отхвърли заплащането на извършените и отчетени дейности по оказване на болнична помощ.

От ответника не се твърди, че по отношение на дейностите, които са извършени от ищеца през месец октомври 2018 г. в изпълнение на задълженията му по договора за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и чието заплащане се претендира в процеса, не е осъществена някоя от положителните предпоставки, предвидени в чл. 25, ал. 1 от договора. Ето защо съдът приема, че между страните е безспорно и като такова е установено по делото обстоятелството, че за всички процесни случаи на оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки са изпълнени условията, предвидени в цитираната договорна клауза, при наличие на които за НЗОК възниква задължението да заплати стойността на извършените дейности.

Твърденията на НЗОК са, че в случая е налице основание за отхвърляне от заплащане на отчетените от ищцовото лечебно заведение дейности през месец октомври 2018 г., което се изразява в допуснато от последното неизпълнение на задълженията, които са възникнали в негова тежест съгласно чл. 323, ал. 1 и чл. 324 от НРД за 2018 г.

В чл. 323, ал. 1 от НРД за 2018 г. е предвидено, че лекарствените продукти, които са описани в чл. 322 и са тези, които се заплащат извън цената на клиничната пътека, се предписват от изпълнителите на съответната клинична пътека и амбулаторна процедура при условията и по реда на глава трета, раздел V от Наредба № 4 от 2009 г. и се отпускат при условията и по реда на глава четвърта, раздел V от Наредба № 4 от 2009 г. В чл. 324 от НРД за 2018 г. е въведено задължение за лечебното заведение, което оказва медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури от областта на онкологията и хематологията, да разполага на територията си с аптека, която трябва да има лиценз - "Аптека за задоволяване нуждите на лечебно заведение по чл. 222, ал. 4 ЗЛПХМ за лекарствени продукти, включително и приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, на лекарствени форми за очи и разтвори за парентерално приложение и хранене", за лекарствените продукти, които НЗОК заплаща извън цената на клиничните пътеки и/ или амбулаторните процедури.

Описаните в тези правни норми задължения, които е предвидено да възникват в тежест на изпълнителите на болнична помощ, безспорно представляват част от нормативно установеното съдържание на всеки един договор за оказване на болнична медицинска помощ, включително и на процесните такива и следователно въз основа на тях възникват задължения за всяко лечебно заведение, което оказва медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури от областта на онкологията и хематологията, какъвто безспорно е ищецът. Възникването в тежест на ищеца на тези задължения за поддържане на аптека, която да има изискуемия лиценз и за предписване и отпускане на лекарства по правилата, установени в посочения подзаконов нормативен акт, и тяхното неизпълнение от негова страна обаче не представляват основание за отхвърляне от заплащане на извършена от него медицинска дейност по клинични пътеки, която отговаря на всички изисквания на чл. 25, ал. 1 от договора. Това е така, тъй като неизпълнението на тези задължения не е предвидено като основание за отхвърляне в клаузите на чл. 31, ал. 9 и ал. 12 от договора от 22.05.2018 г., които, както беше посочено, съдържат изчерпателно изброени основания за това и НЗОК не може да откаже да заплати извършените дейности при осъществяване на каквито и да е други обстоятелства.

Ответникът не твърди, че нарушението на правилата в НРД за 2018 г., което е допуснато от ищеца, е довело до отчитане на лекарствен продукт, който не е сред видовете, които се заплащат от НЗОК и са посочени в чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от договора, поради което не е налице основанието за отхвърляне, предвидено в чл. 31, ал. 12, т. 3 от договора. По делото не се твърди и не се доказва, че нарушението, на което се позовава ответникът, е довело до неспазване на съответния диагностично-лечебен алгоритъм, по който е трябвало да бъде изпълнена съответната клинична пътека. Напротив, дори са събрани доказателства, от които се установява обратното, а именно, че от СБАЛ „Й.П.“ ООД не е допуснато нарушение на алгоритъма по изпълнение на всяка една клинична пътека, по която е оказана болнична помощ на пациентите, чието заплащане е отказано от НЗОК. В тази насока са изводите на вещото лице Б.З. в допълнителното заключение на изготвената в производството съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло, доколкото вещото лице е формирало своите изводи в рамките на неговата специална компетентност и след като е направило пълен и мотивиран анализ на всички налични медицински документи. Следователно по делото не е установено да се е осъществило и основанието за отхвърляне от заплащане на отчетените дейности, уговорено в чл. 31, ал. 12, т. 2 от договора. Ответникът не се позовава на наличието на някое от другите основания за отхвърляне от заплащане, уговорени в договора, нито представя доказателства за това, че някое от тях се е осъществило.

            С оглед горното се налага крайният извод, че по делото се доказа, че са осъществени всички положителни предпоставки, които трябва да са налице, за да възникне основното задължение на НЗОК по процесния договор да заплати всички отчетени от СБАЛ „Й.П.“ ООД медицински дейности, които са предмет на спора, като същевременно не се установи да е налице която и да е от пречките, предвидени в императивните норми на НРД за 2018 г., както и в съдържанието на сключения договор, при които това задължение не възниква. Това означава, че за НЗОК е валидно възникнало задължението да заплати на ищеца стойността на всички претендирани медицински дейности по оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършени през месец октомври 2018 г., като между страните не е спорно, че размерът на това задължение възлиза на сумата от 30 040 лв.

В сключения между страните по спора договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки са включени отделни клаузи, с които са регламентирани по различен начин от тези за клиничните пътеки както условията, при които стойността на приложените на пациентите лекарствени продукти се заплаща извън стойността на самата клинична пътека, по която се осъществява болничната помощ, така и случаите, при които НЗОК не заплаща тяхната стойност. В чл. 58 от сключения договор е уговорено, че възложителят не заплаща лекарствени продукти, чиято стойност се заплаща извън цената на клиничните пътеки, в следните случаи: 1. лекарствените продукти са предписани и/или отпуснати, без да бъдат спазени процедурата и сроковете по договора или ограниченията/ изискванията, посочени в списъка по чл. 54, ал. 1 от договора; 2. информацията за лекарствените продукти не е подадена в ежедневните файлове по реда на чл. 31 и те не са отхвърлени от заплащане в месечното известие по чл. 31, ал. 10 от договора; 3. в информацията по т. 2 не се съдържат изискуемите реквизити и предвидените заверки. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, поради което трябва да се приеме, че страните по процесния договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки са обвързани от правилото, установено по тяхно общо съгласие с клаузата на чл. 58 от неговото съдържание и за едната от тях – за НЗОК, не възниква задължение да заплати стойността на уговорените като вид лекарствени продукти, които са приложение на пациенти във връзка с тяхното лечение по клинични пътеки, само ако е налице някоя от хипотезите, уредени с тази договорна клауза.

В случая не се твърди да са осъществени фактическите състави, предвидени в чл. 58, т. 2 и т. 3 от сключения договор. Oтветникът се позовава на следното нарушение, допуснато от ищцовото лечебно заведение – на отпускане на лекарства в период, в който в болничното заведение не е имало работеща лицензирана аптека за задоволяване нуждите на лечебно заведение по чл. 222, ал. 4 ЗЛПХМ, защото в нея не е работил магистър-фармацевт, каквото изискване е поставено в приложимите нормативни актове. Съдът счита, че тези факти трябва да се квалифицират като твърдение за допуснато нарушение на установената в договора процедура  за отпускане на лекарствените продукти, което означава, че НЗОК се позовава на осъществяване на хипотезата, предвидена в чл. 58, т. 1 от договора в частта, с която е посочено, че лекарствените продукти не се заплащат тогава, когато са отпуснати без да бъде спазена процедурата, предвидена в договора. Ето защо следва да се даде отговор на въпроса каква е установената с договора процедура за отпускане на лекарствените продукти, подлежащи на заплащане и дали тя е спазена от ищеца или не е.

Както беше посочено, правата и задълженията, които възникват за страните по договора за оказване на болнична помощ са както тези, които са установени по тяхно общо съгласие в клаузите от неговото съдържание, така и тези, които са предвидени в императивните разпоредбите, съдържащи се в националното законодателство, с които се регулират отношенията по осъществяване на задължителното здравното осигуряване, които също са част от съдържанието на този вид договор. Такива разпоредби са и нормите на чл. 323 и на чл. 324 от НРД за 2018 г., поради което и установените с тях задължения за изпълнителя на болнична помощ по клинични пътеки представляват част от задълженията, които са възникнали за него по силата на процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Както вече съдът изясни, в чл. 323, ал. 1 от НРД за 2018 г., който е възпроизведен в чл. 55, ал. 1 от сключения договор, е предвидено, че лекарствените продукти, стойността на които се заплаща извън стойността на клиничната пътека, с оглед на която те са приложени, се отпускат при условията и по реда на глава четвърта, раздел V от Наредба № 4 от 2009 г., а с чл. 324 от НРД за 2018 г. е въведено задължение за лечебното заведение, оказващо медицинска помощ в областта, в която такава предоставя и ищеца, да разполага на територията си с аптека, която трябва да има лиценз – „Аптека за задоволяване нуждите на лечебно заведение по чл. 222, ал. 4 ЗЛПХМ за лекарствени продукти, включително и приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, на лекарствени форми за очи и разтвори за парентерално приложение и хранене“, като целта на тази аптека е да бъдат отпускани и в определени случаи приготвяни точно тези лекарствените продукти, които НЗОК заплаща извън цената на клиничните пътеки.

Редът за отпускане на лекарствените продукти, който е установен с нормите от раздел V от Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти /Наредбата/ и към който препраща чл. 323, ал. 1 от НРД за 2018 г., включва следните правила, които са относими към отпускането на лекарствени продукти от ищеца по процесния договор за оказване на болнична помощ: 1) лекарствените продукти за хоспитализираните пациенти се отпускат от болничната аптека /чл. 49, ал. 2 от Наредбата/; 2) при приемане на лекарствените листове магистър-фармацевтът задължително проверява дали са спазени изискванията за предписване на лекарствени продукти по чл. 8, 14 и 15 от Наредбата /чл. 49а от Наредбата/; 3) лекарствените продукти по лекарствени листове се отпускат поотделно за всеки пациент, като всеки вид лекарствен продукт се отпуска в отделна опаковка, върху която се отбелязват името и възрастта на болния, номерът на стаята, леглото и предписаната доза /чл. 50, ал. 1 от Наредбата/; 4) когато лекарствените продукти са за лечение на злокачествени заболявания в стационарни условия, болничната аптека води журнал за разтваряне на лекарствени продукти за лечение на онкологични/онкохематологични заболявания по образец съгласно приложение № 8д, в който данните се регистрират ежедневно /чл. 50, ал. 4 от Наредбата/. Следователно процедурата за отпускане на лекарствени продукти, чиято стойност се заплаща извън стойността на клиничните пътеки, се определя от правилата, предвидени в чл. 323, ал. 1 от НРД за 2018 г. и тези в раздел V от Наредбата, към които тази норма препраща, както и в чл. 324 от НРД за 2018 г. Само при допуснато от изпълнителя на болнична помощ нарушаване на тези правила, може да се приеме, че е осъществено основанието, предвидено в чл. 58, т. 1 от сключения договор, при което НЗОК не заплаща стойността на приложените на пациенти лекарствени продукти.

От представените по делото доказателства е видно, че лечебното заведение СБАЛ „Й.П.“ ООД разполага на територията си с аптека, която има разрешение, издадено на 07.08.2018 г., от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, да извършва дейност по съхраняване и приготвяне на лекарствени продукти по магистрална и фармакопейна рецептура, на лекарствени форми за очи и разтвори за парентерално приложение. Не се спори, че предоставения на аптеката лиценз не е отнеман през месец октомври 2018 г., както и че през този месец тя е извършвала дейност. В производството не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че експлоатацията на аптеката е спряна със заповед на изпълнителния директор на ИАЛ от 12.10.2018 г., както се твърди от ответника. Това означава, че през процесния период от ищеца не е нарушено задължението, което е възникнало в негова тежест на основание чл. 324 от НРД за 2018 г. да има на територията на своето лечебно заведение разкрита аптека за задоволяване на собствени нужди.

В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ е предвидено изискване за това какво лице може да бъде ръководител на аптеката и може да извършва в нея дейностите по съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Съгласно чл. 220 , ал. 1 ЗЛПХМ и чл. 224, т. 1 ЗЛПХМ това може да бъде лице, което има образование магистър-фармацевт. Ето защо и за да се приеме, че откритата в ищцовото лечебно заведение аптека е работила в съответствие със съществуващите законови изисквания за това и лекарствените препарати са отпускани и приготвяни в нея по установения ред, трябва да се установи и това, че тя е ръководена и в нея е извършвал дейност магистър-фармацевт.

Не е спорно между страните по спора, че през месец октомври 2018 г. болничната аптека в СБАЛ „Й.П.“ ООД е ръководена от магистър-фармацевт, който е извършвал в аптеката дейностите по съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти. Безспорно е, а и се установява от събраните в производството доказателства, обстоятелството, че считано от 28.04.2010 г. като магистър-фармацевт в тази аптека по трудов договор работи лицетоН.П.Д., както и това, че от 12.10.2018 г. на работа в аптеката е назначен и втори магистър-фармацевт – В.Д.А.. Следователно за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. ищецът е изпълнил изискванията на чл. 224, т. 1 ЗЛПХМ, тъй като болничната аптека е била ръководена и в нея е работил магистър-фармацевт.

От приетия в производството болничен лист, намиращ се на л. 132 от делото на СГС се доказва, че за времето от 04.10.2018 г. до 06.10.2018 г. магистър-фармацевта Д. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, като през този период той е бил единственият магистър-фармацевт, който е работил в болничната аптека на СБАЛ „Й.П.“ ООД. Това означава, че за периода от 04.10.2018 г. до 06.10.2018 г. в аптеката не е имало лице, което съгласно чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ има правото да извършва дейности по съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации и отпускане на лекарствени продукти, включително и на  тези, които е уговорено да се заплащат от НЗОК извън стойността на клиничната пътека. С оглед на това и за да се произнесе дали в случая е нарушен реда за отпускане на лекарствените продукти, за които НЗОК е отказала плащане на стойността, съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото се доказва, че в този период в аптеката са приготвяни и отпускани лекарствени продукти за лечение на пациенти по клинични пътеки.

По делото е прието заключение на назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице Б.З., което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, обосновано и съдържащо изводи, направени след пълен анализ на цялата налична медицинска документация и при прилагане на специалните знания на експерта, каквито съдът няма. В него вещото лице е посочило, че лекарствените продукти, които са приложени от ищеца на всички пациентите, на които той е оказал болнична помощ по клинични пътеки, за които се спори по делото, са отпускани от магистър-фармацевт, работещ в болничната аптека на СБАЛ „Й.П.“ ООД, като част от тях са отпуснати от фармацевтаН.Д. до 04.10.2018 г., преди това лице да излезе в отпуск поради временна нетрудоспособност, друга част са отпуснати след 12.10.2018 г. от назначения на работа в болничната аптека по трудов договор втори магистър фармацевт, а трета част от лекарствените продукти са отпуснати от болничната аптека на 01 и 02.10.2018 г. от магистър-фармацевт Д., който е заредил с тях наличния в манипулационната на болницата спешен лекарствен шкаф, от който те са изваждани, за да бъдат приложени на пациенти при тяхната хоспитализация, като тези лекарствени продукти са такива, които не изискват приготвяне от магистър-фармацевт. Експертът е констатирал и това, че всички лекарствени продукти, които са приложени на пациенти и които са такива, които трябва да бъдат приготвени на място в болничната аптека, са приготвени от магистър-фармацевт в деня на хоспитализирането на съответния пациент, което също е станало в периода от 01.10.2018 г. до 04.10.2018 г. и след назначаването на работа в аптеката на втори магистър-фармацевт. Вещото лице е установило, че в периода от 05.10.2018 г. до 11.10.2018 г., когато в аптеката не е имало работещ магистър-фармацевт, не са отпускани от аптеката и не са приготвяни в нея каквито и да било лекарствени продукти, които са прилагани на пациентите по клиничните пътеки, по които се претендира плащане. Експертът е направил и изричен извод, че от прегледа на всички медицински документи е видно, че нито един от лекарствените продукти, които са приложени на пациенти в периода от 04.10.2018 г. – датата, от която в болницата е отсъствал назначения магистър-фармацевт, до 12.10.2018 г. – датата на която ищецът е сключил трудов договор с втори магистър-фармацевт, не е от вида на тези, които се изискват да бъдат приготвени на място в болничната аптека, а всички те са били в готова за прилагане форма. Следователно от допълнителното заключение на изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в периода от 04.10.2018 г. до 12.10.2018 г., в който се твърди, че в аптеката не е имало лице, което съгласно чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ има правото да извършва дейности по приготвян и отпускане на лекарствени продукти, не са отпускани и приготвяни нито един от лекарствените продукти, чиято стойност СБАЛ „Й.П.“ ООД претендира да му бъде заплатена от НЗОК на основание сключения между тях договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.

В производството няма представени никакви други доказателства доказателства, от които да се установява обратното. Обстоятелството, че за посочения период в болничната аптека, работеща на територията на СБАЛ „Й.П.“ ООД, са отпускани и приготвяни лекарства от лица, различни от работещите в нея магистър-фармацевти, които са прилагани на пациенти, не се доказва и от нито едно представено в проиводството писмени доказателства, включително от протоколите за извършените от НЗОК проверки, в които няма такива констатации. То не се доказва и от показанията на доведения от ответника свидетел А.Б., който не посочва да е възприел каквито и да е факти в тази насока. Настъпването на твърдения от ответника факт, че за периода от 04.10.2018 г. до 12.10.2018 г. от болничната аптека на ищеца са приготвяни и отпускани лекарствени продукти, които са прилагани на пациенти, се опровергава и от разпита на доведените от ищеца свидетели, които изнасят пред съда факти, които съответстват напълно и на изводите на вещото лице Б.З..

След като не се установява през посочените дни от месец октомври 2018 г. да е отпускан който и да било от лекарствените продукти, чиято стойност ищецът претендира да му бъде заплатена от НЗОК, то фактът на отсъствие през това време на магистър-фармацевт, който да ръководи болничната аптека и да приготвя и отпуска лекарствени продукти в нея, е без значение при формиране от съда на извод дали при отпускане на процесните лекарствените продукти е спазена процедурата, установена в договора и приложимите нормативни актове.

От допълнителното заключение на изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че през месец октомври 2018 г. всички лекарствени продукти, за които ищецът претендира, че следва да му бъдат заплатени от НЗОК, са били отпуснати от болничната аптека, функционираща на територията на СБАЛ „Й.П.“ ООД и конкретно от един от двамата магистър-фармацевти, които през този период от време са работили в нея, като това се отнася и за лекарствените продукти, които след като са били отпуснати от фармацевта са съхранявани в спешен лекарствен шкаф, което не противоречи на установения  с нормативните актове ред за съхранение на вече отпуснати лекарства и отговаря напълно на реда, установен в правилата за действие на болницата. От изводите на вещото лице в това заключение съдът счита за доказано и това, че през месец октомври 2018 г. всички специализирани лекарствени продукти, които са приложени на пациенти, приети на болнично лечение в ищцовото лечебно заведение и които не са били в готова форма, а е трябвало да бъдат приготвени на място в болничната аптека, са били приготвени от един от двамата, работещи в нея магистър-фармацевти. Това означава, че от ищеца е спазен реда за отпускане на лекарствените продукти, който е установен в чл. 49, ал. 2 от раздел V от Наредба № 4 от 2009 г., както и изричните изисквания за работа на аптеката, предвидени в чл. 220 , ал. 1 ЗЛПХМ и чл. 224, т. 1 ЗЛПХМ.

От ответника не се твърди и не се представят доказателства при отпускане на лекарствените продукти, чието заплащане е предмет на спора, да е нарушено някое от другите правила, предвидени в раздел V от Наредба № 4 от 2009 г. Ето защо трябва да се приеме, че редът за това, установен с посочения подзаконов нормативен акт, към който препраща и сключеният между страните договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, е спазен, както и че в производството не се установя да са настъпили такива факти, които да изпълват фактическия състав, предвиден в чл. 58, т. 1 от договора, при който за НЗОК не възниква задължение да заплати на СБАЛ „Й.П.“ ООД стойността на приложените на хоспитализирани пациенти лекарствените продукти, които се изплащат извън стойността на клиничната пътека. Предвид това и доколкото по делото се доказа, че лекарствените продукти, приложени на пациенти през месец октомври 2018 г., чиято стойност е предмет на предявения в процеса иск, са от вида на тези, посочени в чл. 53 от сключения на 22.05.2018 г. договор, то се налага извода, че за НЗОК по силата на тази сделка е възникнало задължение да заплати на ищеца, в качеството му на изпълнител на медицинска помощ, тяхната стойност, която е в размер на 18 068, 17 лв.

Условията, които трябва да са налице, за да бъде заплатена от НЗОК осъществената от изпълнителите дейност по извършване на амбулаторни процедури, са посочени по изчерпателен начин в чл. 346, ал. 1 от НРД за 2018 г., като са възпроизведени и в чл. 30, ал. 1 от сключения между страните договор за извършване на амбулаторни процедури от 22.05.2018 г. Тези условия са пет на брой, като те трябва да са налице кумулативно, за да възникне задължение за НЗОК да заплати на лечебното заведение определената по общо съгласие стойност за всяка една извършена амбулаторна процедура. Те са следните: 1) отчетената амбулаторна процедура да е включена в предмета на договора и да е извършена от специалисти, посочени в приложение № 1 към договора по съответната процедура; 2) пациентът да е с непрекъснати здравноосигурителни права с изключение на лицата по § 9, ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г.; 3) да са спазени условията за завършена амбулаторна процедура съгласно съответния алгоритъм; 4) извършената дейност по амбулаторна процедура да е отчетена при условията и по реда на НРД за 2018 г. и договора; 5) да са изпълнени изискванията на чл. 6 от договора, които са тези, предвидени в чл. 273 от НРД за 2018 г. и касаят начина, по който осигурените лица следва да удостоверят самоличността си при всяко ползване на болнична медицинска помощ.

В чл. 35, ал. 9 и ал. 12 от сключения между страните договор за извършване на амбулаторни процедури са уговорени изрично и по изчерпателен начин основанията, при които за НЗОК не възниква задължение за заплащане на стойността на изпълнените процедури и съответно възниква правомощието да отхвърли отправеното от лечебното заведение искане за плащане. Тези основания отговарят напълно на основанията за отхвърляне заплащането на оказаната болнична медицинска помощ, които са регламентирани в чл. 352, ал. 12 от НРД за 2018 г. Те са същите като основанията, при които НЗОК може да отхвърли от заплащане стойността на извършените дейности по оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, които вече бяха посочени в мотивите на настоящото решение.

След като страните по договора за извършване на амбулаторни процедури са изразили воля да определят изрично и по изчерпателен начин в съдържанието на сключената сделка, положителните предпоставки, които трябва да са налице, за да възникне задължението на НЗОК да заплаща извършените от ищеца дейности, както и отрицателните предпоставки, при наличие на които такова задължение не възниква, то трябва да се приеме, че задължение на НЗОК по тази сделка няма да възникне само при липса на някоя от положителните предпоставки, които са тези по чл. 30, ал. 1 от договора, съответно при наличие на някоя от предвидените в чл. 35, ал. 12 от договора пречки за това.

От ответника не се твърди, че по отношение на дейностите, които са извършени от ищеца през месец октомври 2018 г. в изпълнение на задълженията му по договора за извършване на амбулаторни процедури и чието заплащане се претендира в процеса, не е осъществена някоя от положителните предпоставки, предвидени в чл. 30, ал. 1 от договора. Ето защо съдът приема, че между страните е безспорно и като такова е установено по делото обстоятелството, че за всички процесни случаи на извършване на амбулаторни процедури са изпълнени условията, предвидени в цитираната договорна клауза, при наличие на които за НЗОК възниква задължението да заплати стойността на осъществените дейности.

Както беше посочено, твърденията на НЗОК са, че в случая по отношение на всички дейности, както и на приложените на пациенти лекарствени продукти, е налице едно и също основание за отхвърляне от заплащане и то е допуснато неизпълнение на задълженията, които са възникнали в тежест на ищеца да отпуска лекарствени продукти при спазване на установения в приложимите правни норми и в договора ред за това, както и да разполага на територията си с лицензирана и действаща аптека за задоволяване нуждите на лечебно заведение за лекарствени продукти, включително и приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура. Неизпълнението на тези задължения обаче не представлява основание за отхвърляне от заплащане на извършени от ищеца амбулаторни процедури, които отговарят на всички изисквания на чл. 30, ал. 1 от договора, защото то не е предвидено като основание за отхвърляне в клаузите на чл. 35, ал. 9 и ал. 12 от договора от 22.05.2018 г., в които, както беше посочено, основанията, при които може да стане това, са изчерпателно изброени и НЗОК не може да откаже да заплати извършените дейности при осъществяване на каквито и да е други обстоятелства.

Ответникът не твърди, че нарушението на правилата в НРД за 2018 г., което е допуснато от ищеца, е довело до отчитане на лекарствен продукт, който не е сред видовете, които се заплащат от НЗОК и са посочени в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от договора, поради което не е налице основанието за отхвърляне, предвидено в чл. 35, ал. 12, т. 3 от договора. По делото не се твърди и не се доказва, че нарушението, на което се позовава ответникът, е довело до неспазване на съответния диагностично-лечебен алгоритъм, по който е трябвало да бъде изпълнена съответната амбулаторна процедура и не се представят никакви доказателства, от които да се установява това. Следователно по делото не е установено да се е осъществило основанието за отхвърляне от заплащане на отчетените дейности и приложените във връзка с тях лекарствени продукти, уговорено в чл. 35, ал. 12, т. 2 от договора.

Предвид изложеното, съдът счита, че по делото се доказа, че са осъществени всички положителни предпоставки, които трябва да са налице, за да възникне основното задължение на НЗОК по процесния договор да заплати всички отчетени от СБАЛ „Й.П.“ ООД медицински дейности по извършване на амбулаторни процедури, които са предмет на спора, като същевременно не се установи да е налице която и да е от пречките, предвидени в императивните норми на НРД за 2018 г., както и в съдържанието на сключения договор, при които това задължение не възниква. Това означава, че за НЗОК е валидно възникнало задължението да заплати на ищеца стойността на всички претендирани амбулаторни процедури и приложените във връзка с тях лекарства през месец октомври 2018 г., като между страните не е спорно, че размерът на това задължение възлиза на сумата от 1 898, 80  лв.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото разноски се следват на ищеца . По делото се доказаха реално направени от тази страна разноски за водене на делото в общ размер от 6 240, 32 лв., от които 2 000, 32 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба, 1 600 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица, както и 2 640 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което като размер съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА Н.З.О.К., с адрес: гр. София, ул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на „С.б.з.а.л.Й.П.” ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗО следните суми: сума в размер на 30 040 лв. /тридесет хиляди и четиридесет лева/, представляваща неплатеното възнаграждение за извършени през месец октомври 2018 г. медицински дейности по оказване на болнична помощ по клинични пътеки, дължимо по договор № 22-2466/ 22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между „С.б.з.а.л.Й.П.” ООД, в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ, и Н.З.О.К.; сума в размер на 18 068, 17 лв. /осемнадесет хиляди и шестдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща стойността на приложените през месец октомври 2018 г. на пациентите лекарствени продукти, която се заплаща извън стойността на самата клинична пътека, по която се осъществява болничната помощ, дължима по договор № 22-2466/ 22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между „С.б.з.а.л.Й.П.” ООД, в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ, и Н.З.О.К.; сума в размер на 1 898, 80 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща неплатеното възнаграждение за извършени през месец октомври 2018 г. амбулаторни процедури, дължимо по договор № 22-6966/ 22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, сключен между „С.б.з.а.л.Й.П.” ООД, в качеството му на изпълнител на болнична медицинска помощ, и Н.З.О.К., ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 28.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.З.О.К. да заплати на „С.б.з.а.л.Й.П.” ООД сума в размер на 6 240, 32 лв. /шест хиляди двеста и четиридесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: