Номер 58814.09.2020 г.Град
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело
№ 20202200500515 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.Р. –
пълномощник на С. Г. М. , ЕГН **********, от гр. Глаубург, Германия,
против разпореждане № 260135/14.08.2020г. по гр.д. 1902/2020 г. на
Сливенския районен съд, с което е била върната исковата молба и е било
прекратено производството по гр.д. № 1902/2020г.
В жалбата се посочва, че разпореждането на СлРС е незаконосъобразно,
тъй като страната не е можела да изпълни указанията на съда да представи
доказателства, че ищцата е живяла в България поне шест месеца преди
предявяване на иска, тъй като и България и Германия са страни от
Европейския съюз и при напускане на страните не се прави отбелязване в
личните документи на лицата. В случая книжата не били връчени на
ответната страна и тя не била направила възражение за подсъдност. Моли се
да се отмени обжалваното разпореждане.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
1
следното от фактическа страна:
На 06.07.2020 г. пред РС – Сливен била депозирана искова молба от
жалбоподателката против К.У.Р.М от гр.Глаубург, Германия. Исковата
претенция е била за развод по чл. 49 от СК. Били предявени и претенции във
връзка с родителските права и местоживеенето на роденото от брака между
страните дете – А.М.М От изложеното в исковата молба се установява, че
страните живеят в гр.Глаубург, Германия на различни етажи на семейното си
жилище, както и че от около три месеца всеки живее самостоятелно и са във
фактическа раздяла. Липсват каквито и да е твърдения за това, че ищцата е
живяла през последните шест месеца в България. На 08.07.2020г. докладчикът
по делото постановил разпореждане № 7484, с което разпоредил на ищцата в
едноседмичен срок да представи доказателства, че е живяла в България поне
шест месеца непосредствено преди предявяване на исковата молба.
Разпореждането е връчено но страната на 09.07.2020г. До изтичане на дадения
от съда срок – 16.07.2020г., жалбоподателката не е представил доказателства
за пребиваването си в България, нито е поискала събирането на такива от
съда. На 14.08.2020г., съдът постановил обжалваното разпореждане №
260135, с което върнал исковата молба и прекратил производството по
делото, тъй като не били изпълнени указанията му за представяне на
доказателства за пребиваването на ищцата в България поне шест месеца
непосредствено преди предявяване на исковата молба.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на
20.08.2020 г. Същото е било обжалвано на 21.08.2020 г. - в едноседмичния
законоопределен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи: Частната жалба е процесуално допустима като
подадена в законния срок от лице, което има право да обжалва съдебния акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е
взел предвид Регламент № 2201/2003г. на ЕО.
Регламент ( ЕО) № 2201/3003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. касае
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
2
брачни дела и делата свързани с родителската отговорност. В неговия обхват
влизат и споровете относно правото на упражняване на родителски права и
правото на лични отношения – чл.1§2б.“б“. Чл.8 §1 от същия ( което в случая
е част от исковата претенция). Регламентът предвижда, че съдилищата на
държава – членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност за детето , ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава – членка по времето, когато съдът е сезиран. От изложеното следва
изводът, че тогава когато детето по отношение на което се иска определяне на
режим на лични отношения в държава различна от държавата където е
обичайното местопребиваване на родителя – ищец , спорът следва да се
разгледа от съдилищата в държавата , където е обичайното местопребиваване
на детето. В конкретния случай ( от изложеното в исковата молба) по делото
са налице данни, че както страните, така и детето им е с обичайно
местопребиваване в Р Германия. Това означава, че съдилищата които следва
да разгледат спора са тези на Р Германия. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.12 §3 б.“а“ от Регламент ( ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003г.,
който предвижда , „ че съдилищата на държавите членки са компетентни по
отношение на родителската отговорност в производството …., когато детето
има основна връзка с тази държава- членка и особено по силата на факта, че
единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си
пребиваване в тази държава…“, какъвто е настоящия случай. За местната
компетентност съдът следи служебно ( чл. 17 от Регламента). Правилно РС е
поискал допълнителни данни за пребиваването на ищцата през месеците
предхождащи депозирането на исковата молба. Жалбоподателката е следвала
да представи такива доказателства – писмени или да поиска събирането на
устни свидетелски показания. Тя не е направила това в срока предоставен
от съда, не го е направила и към настоящия момент, поради което съдът не
може да установи наличието на местна компетентност според правилата на
Регламент 2201/2003г. на ЕО. Ето защо обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, частната жалба следва де се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв.Р. – пълномощник на
С. Г. М. , ЕГН **********, от гр.Глаубург, Германия, против разпореждане №
260135/14.08.2020г. по гр.д. 1902/2020 г. на Сливенския районен съд .
Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на
РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4