Р Е Ш Е Н И Е
№ 5604/10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори ноември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7593 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от Е.В.М., ЕГН **********,*** срещу "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 10.00 лева, частичен иск от претенция в общ размер 1 393,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се
в увреждане на: Странично ляво огледало ел. - подмяна и боя, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 440118031055607 от
07.09.2018г., за „Каско +" на лек автомобил Ф.Ф.
с ДКН *, както и законната лихва от датата на Исковата молба – 20.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата по банкова сметка: ***.
Твърди се в исковата молба, че на 07.09.2018 г. сключват с ответника
"ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК ********* договор за застраховка
„Каско+" на МПС, на личния му лек автомобил марка Ф.Ф.
с ДКН *. Застраховката е със срок на действие 00.00 часа на 07.09.2018 г. до
24.00 часа на 06.09.2019г.
Автомобилът бил застрахован за 12 000 лева, като застрахователната
премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователната полица №
440118031055607 от 07.09.2018 г. възлизала на 814,36 лева, разсрочена на четири
вноски, като към датата на сключване е била платена първа вноска съгласно
сметка 18090713305055/07.09.2018 г..
На 13.11.2018 г. паркирала автомобила в гр.В., кв. Т. до бл. 55, където
е бил намерен с увредено ляво огледало.
На 16.11.2018г. уведомила ответника за настъпило застрахователно
събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготви снимков материал и
изготви Опис по щета № 44010311809282, като в него описали увредените части:
Странично ляво огледало ел. - подмяна и боя.
Застрахователното обезщетение е било определено в размер на 236,04 лв..
В тази връзка извършила проучване в няколко сервиза занимаващи се с
ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще ѝ струва ремонта
на автомобила. От така направеното проучване установила, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила е в размер на 1 629,00 лв. от която сума след
приспадане на платеното от застрахователя в размер на 236,04 лв.
невъзстановената щета според ищцата възлиза на 1 393,00 лева.
Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Твърдят, че изплатената на ищеца Е.М. сума в размер на 236.04 лв. по
щета 44010311809282/16.11.2018г. изцяло покрива разходите по възстановяването
на процесния лек автомобил съгласно Кодекса за застраховането. Твърди се, че
обезщетението за вреди е определено от застрахователя по експертна оценка,
съобразно действащия между страните договор за застраховка и Методиката на
застрахователя за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС. Твърди се, също че застрахованият сам е изразил съгласие и е избрал за
определяне на размера на щетите по експертна оценка на застрахователя, поради
което последният е оценил щетата именно
по така действащата методика.
Прави възражение за съпричиняване, при проявена от ищцата груба
небрежност от нейна страна при управлението на автомобила.
В съдебно заседание, проведено на 22.11.2019 г. по искане на ищеца е
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска, чрез увеличение на размера,
като същият се счита за предявен в пълен размер за сумата от 780,00 лева.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представената с исковата молба и приета, като
доказателство и неоспорена от страните полица „КАСКО+“ на МПС с № 440118031055607 от 07.09.2018 г. – л.6
удостоверяват наличие на валидно сключена застраховка Каско", Клауза - „КАСКО+“
за лек автомобил Ф.Ф. с ДКН * със срок на действие 12
месеца, считано от 00.00 часа на 07.09.2018 г. до 24.00 часа на 06.09.2019 година
и че автомобилът е застрахован за 12 000,00 лева
Приложеният по делото Опис по щета за настъпило
застрахователно събитие № 44010311809282 от дата 16.11.2018 г. – л.12 установява че на 16.11.2018г. ищецът уведомява
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение. В
описа, като увредени детайли били описани: Странично ляво огледало ел. -
подмяна и боя. Образувана е преписка по щета при застрахователя приключила с
Калкулация по претенция 44010311809282/16.11.2018
г.- л.49 и Ликвидационен акт по щета №20701200047 по преписка
44010311809282/16.11.2018 г. - л.50.
Не е спорно между страните, че дължимите съобразно
договора застрахователни премии, са заплатени.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно извършена. В заключението си вещото лице Ал. В. установява, уврежданията
може да са в причинна връзка с описаната в исковата молба фактическа обстановка
и могат да бъдат причинени от съприкосновение с друго МПС, както и че общата
стойност необходима за възстановяване на увредения автомобил е в размер на
сумата от 2595,70 лева, а по пазарни цени в сервизи не притежаващи такъв
сертификат е в размер на сумата от 1017,71 лева. На пазара за резервни части в
страната, увреденият елемент се предлага само като оригинална част и не се
предлага като резервна част от алтернативни производители.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ предвижда, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
15 дни и започва да тече от деня, в който застрахования е изпълнил задълженията
си за уведомяване за настъпилото събитие и за допускане на застрахователя за
извършване оглед и представяне на поисканите документи (чл. 108, ал.
1 или евентуално ал. 2 КЗ).
В разглеждания случай е налице договорна
отговорност на застрахователя пред застрахования за обезщетяване на вредите,
настъпили от уговорено със застрахователния договор застрахователно събитие. За
да е основателна претенцията на застрахования, то следва да са налице при
кумулативна даденост следните обстоятелства: наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка тип „Каско” между ищеца и ответника
по отношение на процесния лек автомобил, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие; изпълнение на
задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
събитие; установяване размера на щетите, настъпили в следствие на това
застрахователно събитие; установяване на причинната връзка между щетите и
застрахователното събитие.
По делото не се спори, а и се установява от
представената застрахователна полица наличие на застрахователно правоотношение
между двете насрещни по правния спор страни.
Описът-заключение по регистрираната щета, както и
документите съдържащи се в цялата преписка по щетата отразяват недвусмислено
обстоятелствата по изпълнение на задължението на застрахования да представи на
застрахователя увреденото имущество. Същият отразява и настъпилите щети и
необходимите части, манипулации и действия по отстраняването им, като сам по
себе си съставлява признание от страна на ответника за наличието на щетите и
тяхното естество.
По този начин бе установена и втората предпоставка на
отговорността на застрахователя, а именно – наличието на конкретна вреда по
застрахованото имущество.
Налице е и следващата предпоставка за уважаване на застрахователната
претенция, а именно наличие на уведомяване на застрахователя, от страна на
застрахования, който на 16.11.2018г. се е явил и представил пострадалия
автомобил за оглед пред застрахователя.
Ответникът по делото оспорва причинната връзка между
настъпилото застрахователно събитие и вредите, но същата се установи както от
заключението на вещото лице, така и от признанията на последния направени в
преписката по щетата. В същата застрахователят надлежно е отразил констатациите
си относно настъпилите увреждания, както и относно необходимите за отстраняването
им действия, включително е определил и необходимите средства за това. В този
смисъл безспорно е между страните и обстоятелството, че по образуваната
преписка за щета е признато и изплатено от застрахователя обезщетение в размер
на 236,04 лв.
Главен
за спора по делото се явява също и въпросът относно пазарната стойност на
увреденото имущество към момента на застрахователното събитие.
В
случая ищецът не претендира пълната стойност на автомобила, а иска
възстановяване размера на необходимите средства за възстановяването на
уврежданията.
Установи
се от заключението на вещото лице, че размерът на необходимите средства за
възстановяването на МПС е в размер на сумата от 1017,71 лева. Предвид липсата
на твърдения от страна и на двете страни в процеса за наличие на тотална щета
съдът приема, че именно последната сума следва да определи размера на
необходимите средства за възстановяване на патримониума на застрахования ищец в
състоянието в което е бил към момента на застрахователното събитие.
В
създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика решение № 235 от
27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от
23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от
30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този отговор е застъпен е в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
уреждаща че по имуществена застраховка, застрахователят дължи действителната
стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
арг. чл. 400, ал. 1 КЗ. В този смисъл неоснователни са възраженията на
ответното дружество за определяне стойността на щетата по методиката на
застрахователя.
Съобразно
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на
направените по-горе заключения, съдът счита ищцовата претенция за основателна. Определената
от вещото лице сума за възстановяване на щетите в размер на 1017,71 лева напълно
се покрива от уговореното в договора застрахователно покритие от 12000,00 лева
и поетият от застрахователното дружество риск, за който риск не се установи
наличието на намаляващи покритието уговорки. От тази сума безспорно е платена на
ищеца такава в размер от 236,04 лв, поради което исковата претенция е основателна
до размера от 781,67 лв. При предявен, след изменението по реда на чл. 414 ГПК,
иск в размера от 780,00 лева, същият се явява изцяло основателен.
Относно
разноските:
При този изход на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи
се в заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение
в размер на сумата общо от 650,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.М., ЕГН **********,***,
сумата от 780.00 (седемстотин и
осемдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на: Странично ляво огледало ел. - подмяна и боя,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 440118031055607
от 07.09.2018г., за „Каско +" на лек автомобил Ф.Ф.
с ДКН *, както и законната лихва от датата на Исковата молба – 20.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата по банкова сметка: *** ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.М., ЕГН **********,***,
сумата от 650,00 лева (шестстотин и петдесет лева) представляващи заплатена държавна такса, депозит
за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: