Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на шести август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 2252/2020 г. по описа на АдмС-Варна и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда”- гр. Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, против Решение № 260078/03.09.2020г. на ВРС, постановено по НАХД №
930/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-011957 от
16.10.2019 г. издадено от и. д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „Хотел Орбита“ ЕАД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в,
ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
175, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Касаторът сочи, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на
приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото. Поддържа, че
неправилно въззивния съд е преквалифицирал нарушението. Твърди се, че АНО е
правилно ангажирана за нарушение на чл. 175, ал. 2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване /обн., ДВ бр. 88/1999 г./. На
изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление.
Ответникът – „Хотел Орбита“ ЕАД, не е
изразил становище по спора.
Представителят на ОП – Варна счита, че
жалбата е неоснователна.
Административен съд – Варна, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Районният съд е приел за установено, че на
25.08.2019 г. П.Х.И.работела като камериерка в хотел „Орбита“ гр. Варна. В една
от стаите започнала да закача перде, за което използвала стълба модел EN 131,
като при едно от протяганията паднала на земята. Следствие на падането получила
счупване на гръбначен прешлен. По този повод на 20.09.2019 г. е извършена
проверка от служители на ДИТ – гр. Варна, при която те констатирали, че при
протягане частта за хващане на стълбата била прекалено ниско. Въз основа на
това приели, че размерите на стълбата не са съобразени с естеството на
извършваната работа. На 11.10.2019 г. св. К.Д.съставила срещу дружеството акт
за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 2 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН от „Хотел Орбита“ ЕАД депозирали писмено възражение срещу съставения
АУАН. На 16.10.2019 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна
издал обжалваното наказателно постановление.
Въззивният съд е приел, че в АУАН и в НП
липсват описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено,
предвид което не е индивидуализирано пряко нарушението като такова. Прието е,
че това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, като ограничават
възможността той да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен. Аргументирано
е във въззивното решение, че тези нарушения лишават съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно
ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Посочено е, че не е осигурено спазване на законността при ангажиране на
административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни
наказателни преследвания.
Въззивният съд е приел за установено от
доказателствата по делото, че на 25.08.2019 г. в хотел „Орбита“ – гр. Варна
лицето П.Х.И.е изпълнявала трудовите функции на длъжността „камериерка“ и е
направила опит да закачи перде, използвайки стълба модел N 131. Приел е, че стълбата
не само заради размерите си, но и заради конструкцията си не е подходяща за
закачане на пердета. По този начин ВРС е достигнал до извода, че не размерът, а
самото оборудване не е съобразено със средата, в която ще бъде използвано,
поради което в случая не е налице нарушение на чл. 175, ал. 2 от Наредбата, а
нарушение на ал. 1 от същата разпоредба. Приел е че вмененото на въззивното
дружество не е извършено а е извършено друго нарушение, за което въззивното
дружество не е санкционирано.
Оспореното решение е законосъобразно.
Изводите на районния съд се основават на
обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е установил правилно фактите. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила във връзка със изискуемото от чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
съдържание на АУАН и НП, което е достатъчно основание за отмяна на последното.
Настоящата касационна инстанция
изцяло споделя изводите на ВРС, че възпроизвеждането в АУАН и НП на фактическия
състав, който се съдържа в разпоредба, по която е ангажирана АНО не отговаря на
изискванията на процесуалния закон за пълно, ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая издадените АУАН
и НП не съдържат описание на размера на стълбата, на естеството на работа, с
което този размер не е съобразен. Не са посочени размерите на работното
оборудване, които работодателят е следвало да съобрази с оглед извършване на
тази работа.
С това от страна на АНО е било накърнено
правото на защита на наказаното лице, което е поставено в положение да се
защитава срещу нарушение, съставомерните факти на което не са описани в АУАН и
НП. Освен това, както правилно въззивният съд е посочил, липсата на
индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерните факти в
съставените по административнонаказателното производство актове, съставляват процесуални
пороци, които не биха могли да бъдат отстранени от съда в съдебната фаза на
производство. Противното би означавало да се допусне до приемане на нови, непредявени
на санкционираното лице факти, срещу които не е могло да се защитава в
предходната фаза на административнонаказателното производство.
Не на последно място, настоящата
касационна инстанция счита, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерните факти възпрепятства съда сам да определи правилно
ли е ангажирана административно наказателната отговорност и правилно ли е
квалифицирано деянието.
Неспазването на процедурата по предявяване на
АУАН е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН. То представлява съществено процесуално нарушение,
накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на
санкционираното дружество и е съответно основание за отмяната на НП като
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова правилно е отменено от въззивния съд. Не са налице отменителни основания и оспореното
решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260078/03.09.2020г.
на ВРС, постановено по НАХД № 930/2020г. на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.