ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1731/18.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VII състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като разгледа докладваното от съдия Лесенски
административно дело № 427 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Образувано
е по молба на адвокат Ч. като пълномощник на И.Д.Д. с искане за допълване на
решение № 438 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 427/2020 г. по описа на
Административен съд Пазарджик, в частта за разноските.
С
оглед дадената от съда възможност, е постъпил писмен отговор в
законоустановения срок по искането от ответната страна по делото – ОД на МВР
Пазарджик, чрез процесуален представител, с който се застъпва становище за
неоснователност на молбата.
Административен
съд Пазарджик, VII
състав, намира искането за допустимо, като подадено от надлежна страна и в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По делото е представен и списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Разгледано
по същество, искането е неоснователно.
Отговорността
за разноските е уредена в чл. 143 АПК.
Ако административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като
незаконосъобразен, разноските на подателят на жалбата, се възлагат в тежест на
бюджета на издателя на акта. Респективно когато жалбата срещу този акт бъде
отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна.
В
настоящия случай с решение № 438 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 427/2020 г. по
описа на Административен съд Пазарджик, съдът е изменил Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0310-000024/10.03.2020 г. на Началник
РУ Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, с която на основание чл.171, т.2а, б.
„а“ ЗДВП е прекратена регистрацията за срок от единадесет месеца на пътно
превозно средство – лек автомобил „…с рег. №…, собственост на И.Д.Д. ***, като е намалил срока на
прекратяване на регистрацията от единадесет месеца на шест месеца. В мотивите
на решението ясно е посочено, че при този изход на делото не следва да се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, тъй като административният акт не
е отменен като незаконосъобразен, а само изменен по отношение продължителността
на срока на прекратяване на регистрацията на МПС.
Така от една страна съдът е разгледал доводите на страните, касаещи
разноските в производството, и е намерил, че не следва да се присъждат такива в
полза на жалбоподателя, а от друга страна всъщност се е произнесъл по искането
за присъждане на разноски в полза на последния, като при отхвърляне на искане
за присъждане на разноски, съдът не се произнася с отделен диспозитив, а такъв
се дължи само когато се осъжда дадена страна да понесе разноските. В този ред
на мисли няма непроизнасяне на съда по отношение искането за присъждане на
разноските в полза на жалбоподателя, тъй като същото е отхвърлено и няма нужда
от допълване на решението в тази му част. Към настоящия момент няма промяна в
позицията на състава по този въпрос. Отговорността за разноски е
уредена в чл. 143 АПК. В тази разпоредба законодателят е регламентирал
няколко хипотези за отговорност за разноски, а именно: по ал. 1. - Когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ; по ал. 2 -
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт; по ал. 3 -
Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски
и по ал. 4 - Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Процесният
случай не попада в нито една от изброените хипотези. В чл. 143 АПК
не е предвидена отговорност за разноски в полза на жалбоподателя при изменяне
на размера на санкцията в издадения административен акт, а само при неговата
отмяна, поради което и не могат да бъдат присъдени разноски по този ред. В
случая не се касае за своеобразно частично уважаване на претенции (като при исково
производство), както всъщност се позовава процесуалният представител на жалбоподателя,
тъй като ГПК се прилага само в случаи, които не са уредени от АПК.
Воден
от изложеното, Административен съд Пазарджик, VII състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Ч. като пълномощник на И.Д.Д. с искане за
допълване на решение № 438 от 10.07.2020 г. по адм. дело № 427/2020 г. по описа
на Административен съд Пазарджик, в частта за разноските.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/