№. 506 / 7.8.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
07.08.2019 година
г. М.
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и. деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и. в присъствието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 642 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и. е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „. и. К. О. –. г. М. представлявано от управителя Валери Д. И. твърди в исковата молба, че Ц.В.Б. xxx е неизправен длъжник –. потребител на „. и. К. О. –. г. М. съгласно Закона за водите. Твърди, че срещу него е образувано ч.гр.д.№. 3. година по описа на МРС, като до 1..12.2018 година длъжникът бил натрупал задължения към дружеството в размер на 917,96 лева за имот, находящ се в г. М. ж.к.”Младост”, блок 29, вход Б, а.. Заявява, че в сумата са включени главница и. законна лихва и. представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството. Поддържа също така, че задължението, представляващо главница е за периода от 14.10.2015 година до 08.1..2018 година, като претендираната законна лихва е за периода от 15.1..2015 година до 1..12.2018 година. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът следва да му заплати сумата от 917,96 лева –. представляваща неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница 823,00 лева и. лихва 94,96 лева към 1..12.2018 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и. да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ц.В.Б. xxx, чрез назначения особен представител адвокат М.К. е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва изцяло отразените за изразходени количества вода. Твърди, че от неясните отметки и. щрихи на представените за доказателства писмени документи не става ясно кой е идентификационният номер на водомера му, има ли протокол за поставянето му, №. на пломбата е изтриван и. поправян, водомерът повреден ли е, годен ли е и. на какво основание са отразени твърдяните за изразходени количества вода. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и. недоказани.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е и. е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение и. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд –. М. е образувано ч.гр.д.№. 3. година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника –. ответник по настоящото дело, при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по делото, че ответникът Ц.В.Б. е потребител на „. и. К. О. –. г. М. по смисъла на Наредба №. 4/2004 година за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи и. Общите условия на „. и. К. О. –. М.. Същият е ползвател на услугата, предоставена му от ищцовото дружество и. се намира в облигационни отношения с него. Страните са в договорни отношения, уредени чрез Общите условия за предоставяне на В и. К услуги на потребителите от дружеството, които условия, съгласно чл.5 от Общите условия имат обвързващо действие спрямо потребителите, тоест дружеството следва да доставя питейна вода на потребителите, а последните следва да заплатят в срок стойността на консумираната питейна вода. От данните по делото е видно, че за адрес –. г. М. ж. б. в. а. е открита в дружеството партида с №. 0. на името на Ц.В.Б..
От събраните по делото доказателства, в конкретност заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че към момента на проверката, която вещото лице е извършило в дружеството, дължимата сумата, която се претендира от ищеца отговаря на изразходеното количество вода и. е по действащите цени към момента на издаване на фактурите. Видно е от заключението на вещото лице е, че неплатената консумирана питейна вода за процесния период е на стойност 823,00 лева, а мораторната лихва върху тази сума е 94,96 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и. гласни доказателствени средства и. от заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и. компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и. цели да установи съществуване на вземания на кредитора –. ищец в настоящото производство по отношение на длъжника –. ответникът в настоящото производство.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати стойността на консумираната питейна вода на имот, находящ се на адрес –. г. М. ж. б. в. а. с партида с №. 0., на името на ответника, са издадени фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми. Поради незаплащане от страна на ответника на своите задължение, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд –. М. по което е образувано ч.гр.д.№. 3. година. Предпоставките по чл.410 ГПК са били налице, именно затова и. заповедният съд е издал заповедта за изпълнение.
С приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П.Т., се потвърждава размера на задълженията за главница и. лихва за забава. Видно е също, че няма разминаване между отчетените количествата по показанията на водомера и. записаните количества консумирана вода по счетоводната партида на абоната. От заключението се установява, че няма плащания от ответника. Съдът кредитира това заключение като обективно, безпристрастно и. обосновано.
По делото е разпитана и. свидетелката И. В., която инкасира посочения адрес, на който живее абоната от 2008 година. Свидетелката заявява, че извършва реални отчети, тогава, когато има достъп до имота, респективно до измервателния уред. Твърди в показанията си, че в случаите, когато не е намирала абоната на адреса, е записвала в карнет книгата служебни количества, като след служебните отчети са правени реални отчети на измервателния уред. От извадката на партидната книга е видно, че измервателният уред за процесния имот, е ремонтиран през 2013 година, когато на 21.1..20013 г. е съставен протокол с №. 1302826. Номерът на водомера е 195184 и. той е вписан на първата страница на партидата. През това време абонат на дружеството е предишен собственик. През 2014 година е сменено името на Ц.В., като нов собственик и. вече абонат на дружеството със заявление №. 866 от 24.1..2014 г., което е вписано в партидната книга. Първият реален отчет, който е направен на ответника е от 10.02.2015 година. От партидната книга е видно, че след служебните отчети са правени и. реални, т.е. има изравняване на количества изразходена вода. От направените вписвания по книгата се вижда, че водомерът е изправен. От показанията на свидетелката И. Иванова се установява също, че в този апартамент е имало и. наематели, както и. че тя самата рядко е виждала ответника. Свидетелката заявява, че е предавала на живущите в апартамента известия за дължимите суми към „. и. К. О. –. М..
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и. безспорен начин, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 823,00 лева –. главница и. мораторна лихва върху тази сума в размер на 94,96 лева.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото сумата от 531,20 лева - реализирани в настоящото производство разноски и. 26,50 лева –. разноски в заповедното производство.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от “В и. К. О. с ЕИК: 8. със седалище и. адрес на управление г. М. б. С. №. 1., представлявано от Управителя инж.. Д. И. към Ц.В.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 917,96 лева, от 823,00 лева –. главница за периода от 14.10.2015 година до 08.1..2018 година и. 94,96 лева –. лихва за забава за периода от 15.1..2015 година до 1..12.2018 година, ведно със законната лихва от 13.03.2019 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 3. година по описа на Районен съд –. М..
ОСЪЖДА Ц.В.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на “В и. К. О. с ЕИК: 8. със седалище и. адрес на управление г. М. б. С. №. 1., представлявано от Управителя инж.. Д. И. сумата от 531,20 лева - реализирани в исковото производство разноски и. 26,50 лева - реализирани в заповедното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :