Решение по дело №477/2021 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

                        №  260640, 13.04.2021г., гр. Пловдив

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Пловдив, IX граждански състав, на петнадесети април през                         две хиляди двадесет и първа година в публично заседание на 15.04.2021г., в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николинка Цветкова

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Фаня Рабчева

                                                                                           Елена Калпачка

при секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 477 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          С решение № 261744 от 17.12.2020г., постановено по гр. д. № 20177 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, се признава за установено, че М.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. Л. Н. сумата от 109, 49 лева главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03.10.2016г. до 28.09.2017г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 228, 03 лв. - отхвърля предявения иск по давност, сумата от 21, 76 лв. – лихва за периода от 03.10.2016г. до 31.08.2019г., като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 47, 85 лв. – отхвърля предявения иск като погасен по давност, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15961 по описа на Районен съд Пловдив за 2019г.С решението се осъжда М.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 349, 68 лева и сумата от 35, 68 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 15961/2019г. на ПдРС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от иска.Осъжда се М.Д.П., ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 70 лева – депозит за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

         Против постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба на адв. И.В. *** като особен представител на М.Д.П., ЕГН ********** в частта, с която е уважен предявеният иск.Излагат се доводи на първо място за недопустимост на иска, поради липса на пасивна материално-правна легитимация на ответницата М.П. да отговаря по същия.Относно основателността на иска се поддържа възражението за липса на облигационна връзка между страните по делото, възражението относно претендирания размер, както и възраженията, че представените по делото карнети не отговарят на изискванията на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, действаща през исковия период и за недоказаност на претенцията относно изпълнение на задълженията на ищцовото дружество за отчитане на водомерите в присъствието на потребителя или негов представител.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

        С писмения отговор на ответника по чл. 263 от ГПК се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна - ответник в първоинстанционното производство чрез назначения особен представител, останал недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

         Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

         Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 228, 03 лева, представляваща непогасено задължение за доставка на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „**** за периода 29.06.2016г. до 28.09.2017г. и мораторна лихва върху тази сума за периода 31.08.2016г. до 31.08.2019г. в размер на 47, 85 лева.

            Твърденията в исковата молба са, че за периода 29.06.2016г. до 28.09.2017г. ответницата М.П. имала задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 228, 03 лева и мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2016г. до 31.08.2019г. в размер на 47, 85 лева за обект, находящ се в гр. П., ул. ***.За потребените количества вода през исковия период били издадени описаните в исковата молба фактури.Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги по см. на ЗРВКУ и фигурира в базата данни на оператора като потребител с № **********.Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали при публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ.Ответницата имала качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ВиК оператор гр. Пловдив, в качеството си на собственик на водоснабдения недвижим имот, за който били предоставяни услугите през процесния период.Имотът бил прехвърлен на ответницата с договор за покупко-продажба, вписан в СВ гр. Пловдив под № 137 от 27.12.2007г., като на 30.11.2017г. имотът бил придобит чрез публичен търг от трето лице.На 28.10.2014г. партидата на имота била прехвърлена на името на ответницата със становище на дружеството.Партидата за имота била актуализирана и към настоящия момент.В процесния имот били монтирани 2 бр. водомери с номера в картотеката на дружеството 00101070824 и 00101070825.Отчетът за процесния имот бил извършван по следния начин: за водомер 00101070824 на 25.04.2016г. било връчено известие за нередовен водомер, като започнало начисляване по тарифа за двама човека по 10 куб. м., а на всяко тримесечие било предвидено завишаване с по 1 куб. м. на обитател.На 30.01.2017г. бил монтиран нов водомер и до края на процесния период бил извършван отчет по показанията на монтираното измервателно устройство.Другият водомер с номер в картотеката на дружеството 00101070825 бил отчитан по показания за целия процесен период.Водоснабдителното дружество подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за непогасените задължения – сумата от 228, 03 лева главница за периода 29.06.2016г. до 28.09.2017г. и 47, 85 лева мораторна лихва за периода 31.08.2016г. до 31.08.2019г.Съобщението за издадена заповед за изпълнение било връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

          С писмения отговор на ответницата по реда на чл. 131 от ГПК чрез назначения й особен представител е изразено становище, че искът е допустим, но неоснователен.Направено е възражение, че в нотариалния акт за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 138, том 10, нот. дело № 1917/2007г., с който ответницата е придобила собствеността, е предвидена клауза, съгласно която прехвърлителката Й. Т. П. си запазва правото да ползва целия имот, пожизнено и безвъзмездно, до края на живата си.С оглед на това се поддържа и в настоящето производство, че легитимирана да отговаря по предявения иск е Й. Т. П., която била ползвател на имота и на предоставяните ВиК услуги.Оспорено е наличието на облигационна връзка с ответницата за предоставяне на услугите и размера на вземането, както и наличието на подпис на ответницата или на неин представител на приложените по делото карнети.

         Първоинстанционният съд е приел в оспорваното решение, че ответницата е имала качеството на потребител на В и К услуги, предоставяни за процесния имот през исковия период.Този извод според настоящия състав на съда е обоснован и правилен, тъй като от приложената към заповедното производство официална справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника е видно, че М.Д.П., ЕГН ********** от 19.03.2007г. до 04.10.2019г. е била регистрирана на адрес: гр. Пловдив, район Централен, ул. „*** ап.22, където се намира процесния имот.От приложения към исковата молба приемо-предавателен протокол от 12.04.2018г. е видно, че на същата дата М.Д.П. и Д. И. П., двамата живущи в гр. Пловдив, ул. „****, в качеството на ползватели на имота, са предели владението на новия собственик „АРЕС 2000“ ЕООД.Приемо-предавателния протокол е подписан от М.П., като истинността на подписа й не е оспорена.

         При тези данни настоящият състав на съда приема, че въззивницата е била собственик на процесния имот и е живяла през релевантния за делото период в него, заедно със родителите си, като отчитането на водомерите в имота на 25.04.2016г., съотв. на 29.03.2017г. е станало в присъствие на нейния баща.Това е достатъчно, за да се приеме, че въззивницата е имала качеството на „потребител“ по см. на §1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и е била обвързана от публично известните общи условия на дружеството, респ. дължи заплащане на предоставените ВиК услуги в имота.

        Относно размера на задължението районният съд правилно е кредитирал приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, с което е установено, че счетоводството на дружеството е било редовно водено, издадените фактури са били надлежно осчетоводени и отразените в тях суми са правилно изчислени съгласно действащите цени.

        Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

       С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва да се възложат в тежест на въззивника направените разноски от въззиваемото дружество за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и за особен представител  на въззивника /ответник в първоинстанционното производство/ в размер на 300 лева.                           

       По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

                                   

                                 Р Е Ш И  :

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 261744 от 17.12.2020г., постановено по гр. д. № 20177 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., в частта, с която се признава за установено, че М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., сумата от 109, 49 лева главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 03.10.2016г. до 28.09.2017г. за обект, находящ се в град Пловдив, ул. „**** и сумата от 21, 76 лв. – лихва за периода от 03.10.2016г. до 31.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15961 по описа на Районен съд Пловдив за 2019г., както и в частта, с която  се осъжда М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С. . Н., направените по делото разноски в размер на 349, 68 лева и сумата от 35, 68 лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 15961/19г. на ПдРС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част от иска и сумата от 70 лева – депозит за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

           В отхвърлителната част решението е влязло в законна сила.

           ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С. Л. Н. сумата от 400 лева – направени разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                        ЧЛЕНОВЕ :