№ 3306
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
Членове:Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно
гражданско дело № 20251100501043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Медико-дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД
– длъжник по изпълнително дело № 20248510403923 по описа на частен съдебен
изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 69992/05.12.2024 г.,
с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, поискано от длъжника със жалба с вх. № 100848/10.10.2024 г. и молба
вх. № 105366/22.10.2024 г., и е приключил изпълнителното производство на основание чл.
433, ал.2 ГПК.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на постановеното разпореждане.
Излага, че е платил дължимата по изпълнителния лист сума преди образуване на
изпълнителното дело, за което е представил платежно нареждане от 26.07.2023 г., депозирал
е до ЧСИ молба за прекратяване на изпълнителното производство, както и жалба срещу
отказа на ЧСИ да го прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, но съдебният изпълнител
не администрирал подадената жалба и отказал да прекрати делото, като впоследствие го
уведомил на 12.12.2024 г., че отказва да прекрати делото и го приключва на основание чл.
433, ал.2 ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „СОФИЕН РИАХИ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД е подал
отговор на жалбата. Оспорва я като недопустима в частта за обжалване на разпореждането
за приключване на делото на основание чл. 433, ал.2 ГПК. Възразява и че жалбата е
просрочена. По същество поддържа, че не е получил дължимата сума по сметката си, а
задължението е погасено в резултат наложения запор на вземания по банковите сметки на
длъжника.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище
за недопустимост на жалбата в частта и срещу приключването на изпълнителното дело.
Относно съдържащите се в жалбата оплаквания срещу отказа да се прекрати производството
1
на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК излага, че взискателят е оспорил да е получил дължимата
сума преди образуване на изпълнителното дело, поради което няма основания за
прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.
По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20248510403923 по описа на частен съдебен изпълнител М.П.,
с рег. № 851 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „СОФИЕН РИАХИ-
АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА
ПОМОЩ“ ЕООД с вх. № 91067/12.09.2024 г.за принудително събиране на вземане срещу
„Медико-дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД за част в размер на 2 403.05 лева от
дължима въз основа на Изпълнителен лист от 14.08.2023 г. по т.д. № 230/2023 г. по описа на
САС сума в общ размер на 6 803.14 лева. В молбата се сочи, че останалата част от вземането
е погасена чрез извършено прихващане на насрещни вземания на страните.
Веднага след получаване на поканата за доброволно изпълнение от 12.09.2024 г.
длъжникът „Медико-дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД с молба от 18.09.2024 г.
поискал прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на дължимата сума преди
образуването му. С молбата е представено платежно нареждане от 25.07.2023 г.
Междувременно в резултат на наложени запори част от общо дължимите суми, ведно
с разноските по изпълнението и претендираните от взискателя разноски, е постъпила по
сметка на ЧСИ.
Взискателят оспорил получаване на плащането по собствената си банкова сметка,
поради което длъжникът подал Жалба вх. № 100848/10.10.2024 г., с която отново поискал
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.
Със съобщение изх. № 59191/15.10.2024 г. ЧСИ уведомил длъжника във връзка с
депозирани от него молба с вх. № 92773/18.09.2024 г. и Жалба вх. № 100848/10.10.2024 г., че
предвид оспорване от взискателя да е получил дължимата сума, отказва да прекрати
изпълнителното дело, поради липса на законоустановените предпоставки съгласно чл. 433,
ал.1 ГПК и приключва изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.2 ГПК, тъй
като сумите, постъпили в резултат на наложения запор по банковите сметки на длъжника са
достатъчни за погасяване на задължението по изпълнителното дело, включително приетите
такси и разноски.
С молба вх. № 105366/22.10.2024 г. длъжникът представил платежно нареждане от
26.07.2023 г. за плащане на името на взискателя „СОФИЕН РИАХИ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД на сумата от
2 403.05 лева.
С електронно писмо от 23.10.2024 г. взискателят отново отрекъл да е получил сумата
с твърдение, че посочената в платежното нареждане банкова сметка не е негова.
Със съобщение изх. № 69992/05.12.2024 г. ЧСИ уведомил длъжника, че отказва да
прекрати делото поради липса на законоустановените предпоставки по чл. 433, ал.1 ГПК и че
приключва изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.2 ГПК.
С Разпореждане от 05.12.2024 г. е приключено изпълнителното дело поради пълно
погасяване на задължението.
На 20.12.2024 г. длъжникът подал разглежданата жалба направо в СГС, където е
регистрирана с вх. № 285400/20.12.2024 г. Същата е изпратена за администриране на ЧСИ и
е входирана с вх. № 04265/14.01.2025 г.
Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, наредената от „Медико-дентален център Медикъл дент
консулт“ ЕООД с платежно нареждане от 26.07.2023 г. парична сума в размер на 2 403.05
2
лева е постъпила на 26.07.2023 г. в 13:17:50 часа по посочената банкова сметка с титуляр
„СОФИЕН РИАХИ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА
ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Подадената жалба, както сочи и ЧСИ в мотивите си, разкрива смесване на
институтите на прекратяване и приключване на изпълнителното производство, но от
изложението в нея и формулираното искане настоящият съдебен състав намира, че
оплакванията на жалбоподателя касаят действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да
прекрати производството на основание извършеното преди образуването му плащане от
длъжника, т.е. да прекрати производството на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на
това съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице – длъжник
в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, и срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати
принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение,
означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия,
както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа
изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за
прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се
предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по
разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на
нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на
твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни
доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на
парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец
/пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази
хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на
взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно
изпълнено.
Посочените в нормата на чл. 433, ал.1 ГПК основания за прекратяване на
изпълнителното производство сочат на извод, че всички те са свързани с първоначално
несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на
започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително основание
поначало е пречка за образуване на изпълнително дело, а отпадането му – за неговото
продължаване, което налага извода, че с настъпване на основанията, визирани в чл.433, ал.1
ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение,
настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява
настъпването на някое от визираните основания, то има декларативно, а не конститутивно
действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на
съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото
настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. В разглеждания случай
длъжникът е представил платежно нареждане, издадено от банкова институция,
удостоверяващо превод на дължимата сума от негово име в полза на кредитора. От
заключението на вещото лице се установява, че банковата сметка, по която е нареден
паричният превод, противно на настойчиво поддържаното от взискателя възражение, че не е
негова и не е получил сумата, е с титуляр кредитора-взискател, както и че сумата е
постъпила на 26.07.2023 г., т.е. преди издаване на изпълнителния лист и образуването на
изпълнителното дело. Следователно вземането, предмет на изпълнителното производство, е
3
било погасено към датата на образуването му, което налага извод, че към датата, на която
длъжникът е представил издаденото от банката платежно нареждане, е настъпило
основанието по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство,
което съдебният изпълнител е следвало да констатира с издаването на постановление. За да
избегне процесуално незаконосъобразното изпълнение, при съмнение относно заверяването
на посочената в платежното нареждане банкова сметка на взискателя, съдебният изпълнител
е имал възможността да извърши независима проверка, а не да се доверява на
недобросъвестното отричане от взискателя на настъпилото преди образуване на
изпълнителното дело погасяване на задължението. Нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК има
императивен характер и при наличие на някои от предвидените основания ЧСИ е длъжен да
прекрати производството по делото с постановление, което подлежи на обжалване. Отказът
да се прекрати делото при наличието на някое от предвидените в разпоредбата
обстоятелства подлежи на обжалване от длъжника и преди влизането му в сила е
недопустимо извършването на последващи изпълнителни действия, вкл. приключване на
изпълнението на основание чл. 433, ал.2 ГПК. Прекратяването на изпълнителното дело
(включително в хипотеза на отмяна на отказа от съда, което е основание за прекратяване на
делото от съдебния изпълнител) води както до недопустимост да се извършват последващи
изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент
изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго. В този смисъл
недопустимо съдебният изпълнител преди окончателното решаване на молбата на длъжника
по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК е приключил изпълнителното производство, поради което това
действие няма правна сила.
На основание гореизложеното съдът намира, че неправилно частният съдебен
изпълнител е приел, че вземането, предмет на принудителното изпълнение, не е погасено
чрез плащане и не е прекратил изпълнителното производство. Обжалваният отказ, като
незаконосъобразен, следва да бъде отменен. Доколкото въззивния съд в настоящата хипотеза
действа като контролно-отменителрна инстанция, не е в правомощията и да прекрати
изпълнителното производство вместо ЧСИ.
По разноските:
С оглед изхода на спора по жалбата, право на разноски има жалбоподателят. Той е
направил такива в настоящото производство за платена държавна такса в размер на 25 лева,
за платен депозит за вещо лице в размер на 250 лева, за платени такси в полза на ЧСИ в
размер на 48 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Възражението на насрещната страна за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, обективирано в отговора на жалбата, съдът счита за оттеглено в откритото
съдебно заседание, доколкото процесуалният представител изрично е заявил, че не възразява
срещу претендираните и посочените в списъка по чл. 80 ГПК разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ,
обективиран в съобщение с изх. № 69992/05.12.2024 г., за прекратяване на изпълнително
дело № 20248510403923 на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.
УКАЗВА на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, че на
основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК следва да постанови прекратяване на изпълнително дело
№ 20248510403923.
ОСЪЖДА „СОФИЕН РИАХИ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА
ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Медико-
дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 923 лева за
направените в настоящото производство разноски.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5