Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. Плевен, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.с.в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
Като взе на доклад гр. дело № 6816
по описа на съда за 2020 г., констатира
следното :
Производството по делото е образувано по искане, подадено от И.Ц.И. ***.Митрополия,
като законен представител на децата *** и ***, чрез адв. *** от САК за налагане
на административно наказание по реда на чл.306, във вр. с чл.304 от АПК на
Директора на Д“СП“ Плевен, поради неизпълнение на задължение, произтичащо от
решение по гр.д.№8069/2019г. по описа на ПлРС.
Твърди се, че децата *** и *** били настанени извън семейството със
съдебно решение постановено по гр.д.8069/2019 по описа на ПлРС за срок от шест месеца. Твърди се, че срокът
на предприетата мярка за закрила изтекъл на 09.10.2020г., но децата не били
върнати в семейната среда, в това число към момента на депозиране на молбата
пред съда – 16.12.2020г. Навеждат се доводи, че в съответствие с разпоредбата
на чл.29, т.2 от ЗЗДет. настаняването извън семейството се прекратявало с изтичане
на срока, като сочената норма била нарушена от страна на ДСП-ОДЗ-Плевен и
извършените действия от страна на служителите по задържане на децата били
незаконосъобразни и не се основавали на административен акт или закона.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде наложено административно наказание на Директора на
Д“СП“ – Плевен, на основание чл.306, във вр. с чл.304 от АПК.
Депозирано е становище от Директора на Д“П“-Плевен, в което се излага,
че срокът на предприетата мярка следвало да се брои от датата на влизане в сила
на съдебното решение и изтичал на 25.12.2020г. Твърди се, че с административни
заповеди от 21.12.2020г. било прекратено настаняването на децата и същите били
върнати в семейната им среда. При това се оспорва наличието на основания за
налагане на административно наказание.
При съобразяване на събраните писмени
доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:
Установява се от приложения препис на
Решение №437 от 09.04.2020г. по гр.д.№8069/2019г. по описа на ПлРС, че със
същото е била взета на основание чл.28, във вр. с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет.
мярка за закрила спрямо децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** –
настаняване за отглеждане и възпитание в „Център за настаняване от семеен тип в
гр.Плевен, ***, за срок от шест месеца.
Видно е от приложения препис на
Решение №26087 от 02.02.2021г. по гр.д.№8069/2019г. по описа на ПлРС, че съдът е бил сезиран с
молба за тълкуване на постановеното по делото решение №437/09.04.2020г. досежно
срокът, от който следва да се счита, че децата *** и *** са настанени в
специализирана институция. Сезираният съд е оставил без разглеждане като
недопустима депозираната молба, приемайки, че решението вече е изпълнено, т.к.
срокът на предприетата мярка е започнал да тече на датата на постановяване на
съдебния акт и е изтекъл към датата на депозиране на молбата за тълкуване.
От представеното от ответника по
молбата копие на водената административна преписка е видно, че със заповеди на
Директора на Д“СП“-Плевен с № ЗД/Д-ЕН-258 и №ЗД/Д-ЕН-259, двете от 21.122020г.
е било постановено прекратяване на настаняването на децата *** и *** в ЦНСТ –
гр.Плевен, ***.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 304 от АПК длъжностно лице, което не изпълни
задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по
дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.
Нормата на чл.306, ал.2 от АПК предвижда, че наказанията се налагат
с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него
длъжностно лице.
При горната нормативна уредба, съдът приема, че на първо място следва
да е налице съдебен акт, от който пряко произтича задължение в тежест на
страните по спора. На следващо място следва да е налице бездействие за
изпълнение на това задължение, вменено със съдебния акт.
В случая е налице постановен
съдебен акт по реда на Закона за закрила на детето, разпореждащ вземане на
мярка за закрила по отношение на малолетните деца * и *. Изпълнението на
съдебното решение предпоставя предприемане на действия, осъществяващи прилагане
на мярката за закрила и в това се състоят преките задължения, произтичащи от
съдебния акт. Всяка от страните по делото е дължала изпълнение на съдебното
решение в посочения смисъл.
Решение №437/09.04.2020г. по гр.д.№8069/2020г. по описа на ПлРС
безспорно е било изпълнено, след като постановената от съда мярка е била
предприета.
Прекратяването на настаняването не е действие по пряко изпълнение на
решението, а последица от изтичане на определения срок. Безспорно задържането
на децата в специализирана институция след изтичате на този срок не е
законосъобразно, но не може да се квалифицира като неизпълнение на задължение,
пряко произтичащо от съдебното решение, постановяващо мярката за закрила.
В тези граници се очертава преценката на съда, сезиран с искането за
налагане на глоба по чл.304 от АПК. Друга преценка относно засоносъобразността
на действията/бездействията на административния орган не е в компетенциите на
гражданския съд, постановил съдебното решение.
Предвид изложеното, съдът приема, че
не е налице неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от Решение
№437 от 09.04.2020г. по гр.д.№8069/2019г. по описа на ПлРС и не са налице основания за ангажиране
отговорността на Директора на Д“СП“-Плевен по реда на чл.306 от АПК. Ето защо искането
на И.Ц.И. следва да бъде оставено без уважение.
Тъй като искането не се уважава, то
сезиралото съда лице няма право на жалба /така Определение № 10468 от
09.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2018 г., II о.; Определение № 7043 от
29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6405/ 2018 г., III о.; Определение № 2514 от
27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2018 г., VII о. и Определение № 137 от
04.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14548/2017 г., VIII о. и много други/, а с
оглед резултата, такова право няма и соченият за нарушител – Директора на Д“СП“
- Плевен.
Воден от горното, съдът
Р А
З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Ц.И. с ЕГН **********,***, лично и в качеството си на законен
представител на децата *** и ***, чрез адв. *** от САК за налагане на административно наказание ГЛОБА по реда на чл.306,
във вр. с чл.304 от АПК на Директора на Дирекция “СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ Плевен, поради неизпълнение на задължение, произтичащо от Решение №437 от 09.04.2020г. по гр.д.№8069/2019г.
по описа на ПлРС.
Препис
от настоящото разпореждане да се връчи на И.Ц.И., чрез адв.*** и на Директора
на Д“СП“ – Плевен за сведение.
Разпореждането
не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: