РЕШЕНИЕ
№ 808
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330203513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002612, издадено
на 25.03.2021г. от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с
което на И. С. Г. с ЕГН ********** от гр.П., за осъществено административно
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДВП е
наложено административно наказание "глоба” в размер на 200 /двеста/ лева,
както и за осъществено административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А
от ЗДВП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
поради недоказаност и наличие на процесуални нарушения водещи да
нарушаване правото на защита.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не
ангажира доказателства, изразява становище по същество за
законосъобразност на атакувания административен акт и моли в случай не
прекомерност на адвокатското възнаграждение да се намали до минимума в
Наредба 1.
1
Жалбоподателя Г. редовно призована не се явява, в съдебно заседание
се представлява от адв.И., който моли атакуваното НП да бъде отменено и за
присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА.
След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя Г. била наказана за това, че на 06.03.2021г. около
13.15ч. в гр.Пловдив на ул.Победа-кръстовище с бул.България, в посока
бул.Руски при управление на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. номер ** не
спазила необходимото разстояние пред спрелия л.а. Ауди А6 с рег. номер **
и го ударила отзад като причинила ПТП с материални щети.След
причиненото ПТП Г. преценила, че тъй като нямало щети по автомобилите
ще си тръгне защото бързала за рентгенова снимка.Другия водач обаче не се
съгласил и подал сигнал до ОД на МВР-Пловдив.
За така описаното нарушение г-жа Г. била призована в 03РУ и на
10.03.2021г. и бил съставен АУАН с бл. номер 787689 за това, че при
управление на лек автомобил Дачия Сандеро с рег. номер ** не спазила
необходимото разстояние пред спрелия л.а. Ауди А6 с рег. номер ** и го
ударила отзад като причинила ПТП с материални щети на място бил съставен
фиш, както и че не изчакала службата за контрол след настъпилото ПТП.Като
нарушени норми в акта били посочени чл.23, ал.1 от ЗДВП и чл.123, ал.1, т.3
от ЗДВП.Впоследствие било съставено и процесното наказателно
постановление, където Г. била наказана за същите нарушени норми като е
уточнено, че нарушението по чл.123, ал.1, т.3 е по б.А от ЗДВП.
В хода на производството не бе разпитан като свидетел, който не е пряк
очевидец на нарушението, акта е съставен по преписка, материалите по която
са приложени и процесуални представител на жалбоподателя заяви, че няма
искания за събиране на доказателства, а видно от жалбата същата се основава
на процесуални нарушения.
2
Съдът прие така описаната фактическа обстановка както въз основа на
писмените доказателства по делото, а именно АУАН, Заповед, Справка
нарушител, преписка ведно с приложения на 03РУ.
От така изложената фактическа обстановка и материалите по
преписката е видно, че действително е налице разминаване на описаните
факти и нарушената норма касателно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.А от
ЗДВП.Същата гласи, че когато при ПТП с настъпили имуществени вреди
водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието.Същевременно в АУАН и НП се твърди Г. да не е изчакала
контролните органи, което е нарушение по чл.123, ал.1, т.1, б.Б, която гласи
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.Ето защо в
тази част само на това основание наказателното постановление се явява
незаконосъобразно тъй като цифровото изписване на нарушението по никакъв
начин не съответства на словното нито в диспозитива, нито в
обстоятелствената част.
Що се касае до нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДВП която гласи
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко съдът
намира следното.Тази норма касае случаи в които и двете МПС са в
движение както това което е предизвикало удара, така и това което се движи
пред него.В случая това е бил. л.а. Ауди А6 с рег. номер **, който обаче
според фактическата обстановка в АУАН и НП е бил спрял, тоест не е бил в
движение.Ето защо според съда Г. не е нарушила тази норма тъй като от
обективна страна не е извършила такова деяние.За да бъде съставомерно
нарушението по тази норма следва и л.а. Ауди А6 с рег. номер ** да е бил в
движение.В случая правилната квалификация е по чл.20, ал.2 от ЗДВП тъй
като Г. не избрала подходящата скорост за движение съобразно трафика на
движение и видимостта.Тъй като не и в вменено нарушение по тази норма от
ЗДВП, а по чл.23, ал.1 от ЗДВП то според съда и в тази част НП се явява
незаконосъобразно тъй като водачът Г. не е нарушила чл.23, ал.1 от ЗДВП.
За пълнота съдът следва да отбележи следното.Дори и да се приемеше,
че липсват процесуални нарушения, следва да се вземе предвид един важен
факт, който няма как да убегне от вниманието на съда. Това е поведението на
3
жалбоподателя Г. като водач на МПС, който става известен от приложената
по делото справка за водач/нарушител.От същата е видно, че жалбоподателя е
правоспособен водач на МПС от далечната дата 08.02.1995 година.За тези над
26 години стаж като водач на МПС с процесното наказателно постановление
жалбоподателя Г. е санкционирана за първи път, от което следва че за целия
този значителен период от време това е единственото вмененото и нарушение
по ЗДВП.Факт е че липсват в справката дори и фишове за неправилно
паркиране или каквито и да е други дребни нарушения.Липсват действително
доказателства за каквито и да е материални вреди по двете МПС между които
е имало съприкосновение. Ето защо според съда разглеждания случай на
нарушение щеше да се явява маловажен и атакуваното наказателно
постановление следваше да бъде отменено поради наличието на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по
реда на АПК и чл.38, ал.1, т.2 от ЗА поради извършена безплатна правна
помощ, видно от представения договор за правна помощ.При така сключения
договор за безплатна правна помощ възнагражденията в него са описани като
600лв.Според наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения именно 300лв. е минимума предвид размера на глобата, а
според чл.38, ал.2 от ЗА присъждане на възнаграждение под този размер дори
и при предоставена безплатна правна помощ се явява недопустимо.Ето защо с
оглед изхода на делото ще следва ОД на МВР-Пловдив да бъде осъдено да
заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя адв.Р. И. И. с ЕГН *** в размер на 300лв., а не в размер на
600лева тъй като делото е с елементарна правна сложност, продължи в едно
заседание, без разпит на свидетели и според съдът не следва за всяко отделно
нарушение да се присъждат отделни възнаграждения.
Поради горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002612, издадено на
25.03.2021г. от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, с
което на ИВ. СЛ. Г. с ЕГН ********** от гр.П., за осъществено
административно нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.179,
ал.2, пр.2 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева, както и за осъществено административно нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДВП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на адв.Р. И. И. с ЕГН ***
от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5