№ 399
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000472 по описа за 2021 година
Секретар Нина Вьонг,
като разгледа докладваното от съдия Хайдукова т.д. № 472 по описа за 2021
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответника Р. Ф. К. и на ищеца
„Банка ДСК“ АД срещу решение № 178/24.01.2020г. по т.д. 642/2019г. по
описа на СГС, ТО, VI – 5 състав.
Ответникът Р. Ф. К. обжалва решение № 178/24.01.2020г. по т.д.
642/2019г. по описа на СГС, ТО, VI – 5 състав, в частта, с която са уважени
предявените срещу него от „Банка ДСК“ ЕАД искове по чл. 415 ГПК, вр. чл.
422 ГПК за установяване вземанията на банката срещу него при солидарност
на дълга с другите ответници за сумите 205 833,40 лв. – представляваща сбор
от вноски за главница по погасителен план за периода от 10.06.2018 г. до
1
10.01.2020 г. включително, законната лихва върху главница в размер на
70 416.69 лева за период от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 11.01.2019
г. до окончателното погасяване на задължението, а върху останалата част от
вноските, включени в общата сума 205 833,40 лв., както следва: върху вноска
в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението и върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 4 375 лв. – сбор от вноски по погасителен план за възнаградителна
лихва за периода от 23.06.2018 г. до 10.01.2019 г., и сумата 3 315.36 лева –
мораторна (санкционна) лихва за периода 07.07.2018 г. до 10.01.2019 г., които
суми и законна лихва са включени в издадената заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС, 163 състав. Жалбоподателят
поддържа първоинстанционното решение в обжалваната му част да е
неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и
с оглед неговата необоснованост. Излага да не е уведомен за обявяване на
процесния кредит за предсрочно изискуем от банката при условията на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, предвид на което и сезиралото съда заявление срещу него е
подадено преди да е настъпила изискуемост на вземанията. Последното във
връзка с т. 18 от ТР 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС сочи да е
самостоятелно основание са отхвърляне на предявените срещу него искове,
2
доколкото заявените с процесното заявление вземания не са възникнали на
заявеното основание към датата на подаване на заявлението в съда –
11.01.2019г. Оспорва като противни на събраните по делото доказателства и
на клаузите по процесния договор за овърдрафт твърденията на ищеца, че
процесния договор е със срок за погасяване на кредита 22.05.2018г. Сочи
видно от самия договор това да е датата, до която кредитът може да бъде
усвояван, а срокът за погасяване на отпуснатата в кредит сума да е 24 месеца
след 22.05.2018г., което поддържа да е видно и от представения по делото
погасителен план към договора, съобразно който последната вноска е с дата
10.05.2020г. Оспорва като неправилни изводите на съда по обжалвания
съдебен акт, че когато не било изискуемо цялото вземане при твърдения за
предсрочна изискуемост, искът по чл. 422 ГПК следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено
нещо на решението. Излага съдът необосновано да се е позовал на даденото
разрешение с отговора на въпроса по т.1 от ТР 8/02.04.2019г. по т.д. 8/2017г.
по описа на ОСГТК на ВКС като поддържа даденият отговор от мнозинството
да е противен на закона и да се основава на смесване на правни понятия като
основание на иска и източник на облигационни отношения. Сочи предметът
на делото да е очертан със заявеното вземане в заповедното производство, а
присъждането на вноски с настъпил падеж след подаване на заявлението в
съда да представлява недопустима подмяна на основанието на иска,
предприета по почин на съда в нарушение на диспозитивното начало в
гражданския процес. Жалбоподателят поддържа и за банката ищец да не е
било налице правото да обяви кредита за предсрочно изискуем на дата
22.05.2018г., доколкото не е била налице забава в плащанията по договора от
страна на кредитополучателя към последната дата. Излага да липсва и ясна
клауза от договора, която да предвижда право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Поддържа при сключването на договора да е имал
желание да бъдат обсъдени и предоговорени някои от клаузите на договора, с
които не бил съгласен, като чл. 11.1, чл. 11.1.1, чл. 11.2, касаещи начина на
формиране на лихвения процент, както и чл. 20 и чл. 21 от общите условия,
установяващи наказателна лихва при просрочие, но договарянето не било
възможно. Поддържа договорът да попада в предметния обхват на Закон за
защита на потребителите и клаузите в същия да следва да бъдат уговорени
ясно и разбираемо за средния потребител – чл. 147, ал. 1 ЗПП. Сочи в този
3
смисъл да е и повелителната разпоредба на чл. 58, ал. 2 ЗКИ, която предписва
разходите по кредита да се уговарят ясно и изчерпателно и забранява
недобросъвестното поведение. Излага при сключване на договора да му е
представена бланка на същия и да е отказано предоговаряне на клаузите.
Поддържа в тежест на ищеца да е да докаже, че клаузите са индивидуално
договорени, което последният не е сторил и това определя клаузите на
договора, касаещи договорените лихви и неустойки като неравноправни и по
тази причина нищожни. Поддържа да е сключил договора по лична причина,
което го дефинира като потребител по смисъла на ЗПП, да се ползва от
защитата, която последният закон му дава, и моли съда да приеме в мотивите
си за неравноправни клаузите на процесния договор и общите условия към
договора, които по напълно неразбираем начин определят размера на
дължимите лихви и неустойки, като промяната е обвързана единствено със
свободната воля на УС на банката. Излага клаузите на договора да
противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европа относно
неравноправните клаузи в договорите за кредит, както и лихвите през
процесния период да е следвало да намалеят като размер при съобразяване
намалението в размерите на индексите Юробор, Либор и Леониа. Оспорва
размера на претендираната главница, предвид горните доводи за
неравноправни клаузи в договора. Оспорва и претенцията за възнаградителна
лихва, каквато поддържа да не следва да се начислява след като банката
твърди договорът да е обявен за предсрочно изискуем. Поддържа да са
неоснователни претенциите за лихви за забава, доколкото договорът не е
следвало да бъде обявяван за предсрочно изискуем. По изложените доводи
моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковете срещу
него отхвърлени като неоснователни.
Ищецът „Банка ДСК“ АД, обжалва решение № 178/24.01.2020г. по т.д.
642/2019г. по описа на СГС, ТО, VI – 5 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Банка ДСК“ АД срещу „Ар тим трейд“ ООД, Р. С. Й. и Р. Ф.
К. искове по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК за установяване вземанията на
банката при солидарност на дълга на ответниците за горницата над сумата
205 833,40 лв. до пълния предявен размер от 247 500 лева, ведно със
законните лихви върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, за горницата над сумата 4 375 лв. - сбор от вноски по
4
погасителен план за възнаградителна лихва за периода от 23.06.2018 г. до
10.01.2019 г., до пълния претендиран размер 5 230,25 лв., и за горницата над
сумата 3 315.36 лв. – мораторна (санкционна) лихва за периода 07.07.2018 г.
до 10.01.2019 г., до претендирания размер от 10 096,64 лв., които суми и
законна лихва са включени в издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС, 163 състав. Ищецът поддържа решението в
обжалваната от него част да е необосновано като не съответства на
действителната установена по делото обстановка. Излага процесният договор
за овърдрафт да е сключен с цел рефинансиране на предходни задължения на
кредитополучателя и да е бил изцяло усвоен. Сочи с клаузата на чл. 5.1. от
договора страните изрично да са посочили, че крайната падежна дата на
договора е 22.05.2018г. Поддържа именно предвид настъпването на
последната дата вземанията да са предявени пред съда като заявителят
изрично е посочил, че са с настъпил падеж, а не е сочил да е налице
хипотезата на обявена предсрочна изискуемост на кредита. Излага към
последната дата всички предявени пред съда вземания да са дължими и да не
са погасени и понастоящем, поради което и исковете са основателни в
пълните им предявени размери. Оспорва даденото от първоинстанционния
съд тълкуване на клаузите на договора като сочи да е налице само правна
възможност за разсрочване на кредита, но анекс в последния смисъл да не е
сключван между страните. Поддържа приложеният по делото погасителен
план да е само примерен такъв, който е подписан към датата на сключване на
договора за овърдрафт, при условие, че бъде изцяло усвоена сумата по
кредита. Излага след изтичане на срока на договора на 22.05.2018г. да е
следвало да бъде изготвен окончателен погасителен план, но по причина
липсата на инициатива от страна на кредитополучателя такъв план да не е
подписан. Сочи по същата причина и банката да не е трансформирала
овърдрафта в задължение, което да се връща на вноски, а крайната падежна
дата на кредита да е останала 22.05.2018г. По изложените доводи моли
решението в обжалваната му отхвърлителна част да бъде отменено и
постановено ново, с което исковете да бъдат уважени в пълните предявени
размери.
Страните оспорват жалбата на насрещната страна като неоснователна.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
5
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му съдът приема следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства
се установява, на 22.05.2017г. между ищеца „Банка ДСК” АД от една страна и
„Ра тим трейд“ ООД, като кредитополучател, а „Ар тим трейд“ ООД, Р. С. Й.
и Р. Ф. К., като солидарни съдлъжници, от друга, да е сключен договор за
банков кредит съобразно дефиницията му по чл. 430 ТЗ. С договора за кредит
страните се съгласяват банката да отпусне на кредитополучателя в кредит
сума в размер на 250 000 лева, с уговорено предназначение на усвоявания
банков кредит „овърдрафт“ – за рефинансиране на посочени с договора три
договора за кредит и остатъкът за оборотни средства. Страните не спорят
сумата да е усвоена от кредитополучателя, като последното се установява и
от заключението по приетата основна ССчЕ, съобразно което на 31.05.2017г.
сумата 250 000 лв. е преведена с основание „усвояване“ по сметка на
длъжника и на същата дата са извършени плащания за погасяване на трите
кредита, описани в договора, в банки „Прокредит Банк“ ЕАД и „УниКредит
Булнак“ АД. Извършвано е за периода до 22.05.2018г. многократно усвояване
от кредитополучателя в размер общо на сумата 186 615,27 лв. Към
22.05.2018г. цялата сума по кредита в размер на 250 000 лв. е усвоена и
дължима, съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ, а към датата на
подаване на заявлението в съда - 10.01.2019г. непогасеният остатък от
главницата е в размер на 247 500 лв.
Спорен между страните и съобразно доводите по въззивните им жалби е
крайният срок, до който кредитът е следвало да бъде върнат от
кредитополучателя и солидарните длъжници, поели при условията на чл. 121
ЗЗД задължение да отговарят по договора за кредит както кредитополучателя.
Със сезиралото съда заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
6
основа на документ по чл. 417 ГПК и с исковата молба по предявения иск по
чл. 422 ГПК ищецът банка „ДСК“ АД е заявил, че претендира плащане на
всички дължими по договора за кредит суми – главница, лихви и неустойки,
предвид настъпил краен срок/падеж/ за изпълнението му на 22.05.2018г. В
този смисъл и възраженията на ответника Р.К. по въззивната му жалба за
неуведомяването му от банката за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита и за липсата на предпоставки да бъде обявен кредита за предсрочно
изискуем, като несъответни на очертания от самия ищец с положителните му
твърдения предмет на делото се явяват неотносими и не следва да бъдат
обсъждани от съда.
За даване отговор на спорния въпрос за уговорения между страните
срок, в който ответниците като солидарни длъжници на кредитополучателя са
длъжни да върнат получената в кредит сума, съдът намира, че следва да
приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и тълкува процесния договор в неговата
цялост, включително отделните му клаузи една с друга и съобразно общата
изразена по договора воля на страните. В тази насока съдът съобразява в чл. 1
от договора, който очертава предмета на същия, страните изрично са изразили
воля: „кредиторът да предоставя на кредитополучателя кредит – овърдрафт с
погасителен план“. В цитирания от ищеца чл. 5.1. от договора страните са
договорили „кредитът да се предоставя за срок от 12 месеца с крайна падежна
дата 22.05.2018г.“ В чл. 6 от договора е разписана волята на страните след
изтичане на срока по чл. 5.1. кредитът да се погасява за срок от 24 месеца,
съгласно договорен погасителен план, неразделна част от договора за кредит
и представляващ приложение 2 към договора, без възможност за усвояване на
погасената част. С чл. 6.1. от договора страните са постигнали съгласие в
случай, че кредитът навлезе в режим на погасяване в намален размер спрямо
договорения, кредитополучателят да може да поиска остатъкът от кредита да
се погасява по нов погасителен план в срока по т. 6, а ако споразумение в
последния смисъл не се постигне, остатъкът по кредита да се погасява по вече
договорения погасителен план. В чл. 7 страните по процесната сделка
изрично са постигнали съгласие в срока на погасяване на кредита по
погасителен план съгласно т.6 или т.6.1. кредитът да се отчита като
стандартен кредит по индивидуална заемна сметка с номер, който ще бъде
определен от банката след изтичане на срока по чл. 5 от договора.
7
Горната воля на страните по процесната сделка, тълкувана според
точния и смисъл, съдът приема да сочи на постигнато съгласие за ползване на
отпуснатата в овърдрафт сума от 250 000 лв. съобразно договореното
предназначение в срок до 22.05.2018г. След последната дата и при липса на
постигнато споразумение за продължаване срока на договора съобразно чл.
5.2. от същия, кредитополучателят не може да усвоява средства от откритата
в изпълнение на договора сметка – чл. 6 от договора. При липса на съгласие в
друг смисъл със сключен в последствие анекс – чл. 6.1. от договора, след
изтичане на срока за усвояване на овърдрафта – договорен на 22.05.2018г., на
основание чл. 6 от договора възниква задължението за кредитополучателя за
погасяване на усвоения кредит за срок от 24 месеца, съобразно погасителен
план, приложение 2 към договора. Противно поддържаните в жалбата на
ищеца доводи и при хипотеза на усвоен по-малък от пълния отпуснат размер
на кредита и непостигнато последващо съгласие за подписване на нов
погасителен план, съобразно изричната воля на страните – чл. 6.1., дължимата
по договора сума ще бъде погасявана съобразно подписания вече при
сключване на договора погасителен план, и становището на ищеца, че
предвид неподписването на нов погасителен план кредитът е станал изискуем
на дата 22.05.2018г., не намира опора в обвързващия страните договор. За
пълнота следва да бъде добавено и че съобразно горните констатации на съда
и заключението по ССчЕ към 22.05.2018г. цялата сума по кредита е била
усвоена и дължима и дори не е била налице хипотезата на чл.6.1, която
предвижда възможност за подписване на нов погасителен план. Не почиват на
събраните по делото доказателства и доводите на ищеца по въззивната му
жалба, че подписаният при сключване на договора погасителен план бил само
примерен и не обвързвал страните, а следвало към 22.05.2018г. да се подпише
друг погасителен план. Клаузите на процесния договор изрично предвиждат
задължение за страните при сключване на договора да подпишат погасителен
план, който да е част от договор, негово приложение и съобразно този план да
бъде изпълняван договора във фазата му на погасяване на отпуснатата в
кредит сума за периода 22.05.2018г. до 22.05.2020г. Представеният по делото
погасителен план на л. 115 от преписката е подписан от страните, изцяло
съответства на договорните клаузи по процесния договор за кредит и на
основание чл. 20а ЗЗД обвързва страните.
8
При съобразяване на гореустановената воля на страните по процесния
договор настоящият състав на съда приема по делото да се установява
верността на фактическия извод на първоинстанционния съд, че към датата на
депозиране на иницииралото процеса заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в съда на 11.01.2019г.
изискуеми да са само първите осем вноски по погасителния план, всяка от
които в договорен размер на 10 416,67 лв., или възражението на ответника
въззивник, че към датата на подаване на процесното заявление в съда не е
изискуема цялата сума по кредита е принципно основателно.
Последното обаче противно доводите по жалбата на ответника К. няма
твърдяната от него последица искът по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен за
цялата главница. При съобразяване на дадените разрешения в
задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019г. по т.д. 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС специфичните
особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно
изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и основанието и размера на вземането по
предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към
момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към минал момент
са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на
заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че
с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал.1 ГПК не е
обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението.
В производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения
в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница,
възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Съгласно задължителните
указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
9
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. Последователното прилагане на този
принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от
значение за спорното право, означава да се вземе предвид и настъпването на
падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Това е обусловено и от момента, към който се формира силата на
пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е
влязло в сила. След като се приема, че съществуването на вземането се
установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за
изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено
нещо. Обратното би означавало да се даде възможност на ответника да
релевира всички благоприятни за него факти, които са възникнали в хода на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /като плащане, прихващане,
разсрочване, опрощаване на дълга и др./, но такава възможност да бъде
отречена на ищеца, който да е ограничен да доказва възникването на своето
вземане само към момента на подаването на заявлението. Решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
При зачитане на горното задължително за съдилищата разрешение
съдът съобразява, че към датата на приключване на съдебното дирене пред
10
въззивния съд – 23.06.2021г., към която дата ще се формира и сила на
пресъдено нещо на решението, съобразно подписаният от страните
погасителен план, представляващ неразделна част от процесния договор,
всички погасителни вноски са с настъпила изискуемост - последната вноска е
с падеж 10.05.2020г., и вземането на ищеца следва да бъде установено с
въззивното решение за непогасения размер на главницата по процесния
кредит от сумата 247 500 лв., установен от неоспореното заключение по
приетата ССчЕ-за.
По отношение на претендираните лихви същите са дължими съобразно
договора и подписания между страните погасителен план за изчислените от
СГС размери и при обвързаност на съда от сочените с исковата молба
периоди и съобразяване на падежираните към същите периоди вноски, като
предвид липсата на доводи по жалбите на страните срещу фактическите
изводи на първоинстанционния съд по решението в тази му част, съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, възприема
неоспорените му фактически изводи за размер на дължимите
възнаградителни лихви и лихви за забава за процесните периоди и ще даде
отговор само на възраженията по жалбата на ответника за нищожност на
правопораждащите същите задължения клаузи на договора за кредит.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на
ответника за нищожност на договора по причина противоречието му на чл.
58 ЗКИ в действалата при сключването му редакция. С последната е въведено
изискване при отпускане на кредит банката да предоставя безплатно и в
писмена форма на клиента информация за условията си по кредитите, които
следва да съдържат включително информация за лихвения процент на
банката, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до
пълното погасяване на кредита. Информация с последното съдържание е
предоставена при сключване на настоящия договор, предвид съдържанието на
същия, а именно посочен е точен лихвен процент, съдържащ променлива
компонента базов лихвен процент – формиран от общоизвестния индекс на
SOFIBOR, и твърда надбавка в размер на 3,573 процентни пункта.
Предвидено е промяната на едноседмичния СОФИБОР да се отразява на
договорената лихва по кредита като крайният размер на годишната лихва не
11
може да бъде по-нисък от 3,6 %. Дали установеният в договора механизъм за
промяна на участващите компоненти във формирането на годишната лихва
съответства на установените изисквания за равнопоставеност по чл. 143 и
следв. ЗЗП, е въпрос, който съдът следва да обсъди след проверка дали
ответникът притежава качеството потребител по смисъл на последния закон.
В тази насока и предвид възраженията за неравноправност на част от
клаузите на договора за кредит, касаещи дължимите по договора лихви и
неустойки, съдът съобразява задължителната практика на СЕС по дело С-
110/14г., съобразно която сезираният национален съд при всеки конкретен
случай следва да изследва съобразно доказателствата по делото качеството на
потребител на сключилото договора за кредит лице.
За да се ползва от закрилата по ЗЗП, позовалата се на последната уредба
страна по сделката – в случая солидарният длъжник К., следва да отговаря на
дефиницията на потребител, дадена с нормата на параграф 13 от т. 1 от ДР на
ЗЗП, и съответна на чл. 2, б. „б” от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Последната
определя като потребител всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и
професионална дейност.
Страните не спорят, а и от съдържанието на процесния договор за
кредит – договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства, се
установява договорът да е сключен във връзка с търговската дейност на
кредитополучателя търговец „Ра тим трейд“ ООД.
По отношение на ответника К., съдът съобразява съдебната практика по
решение 38 от 23.06.2017г. по т.д. 2754/2015г. по описа на ВКС, І ТО и
решение 174 от 04.03.2020г. по т.д. 1011/2017г. по описа на ВКС, II ТО,
основана на практиката на СЕС по дела С – 348/14, С – 74/15, С – 419/11 и др.,
с които се приема, че в определението за "потребител" по член 2, б."б" от
Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на
съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. При съобразяване на
12
посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в
ЗЗП разпоредби на общностното право, ВКС приема, че физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
Закон за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност, като съдът следва да извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител”. Прието е и, че обезпечението
на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като
например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В конкретния случай видно и от самия договор за кредит, а и от
вписванията в общодостъпния търговски регистър, ответникът К. към датата
на сключване на договора – 22.05.2017г., и поемане като физическо лице на
солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя,
е управител на дружеството кредитополучател „Ра тим трейд“ ООД и е
собственик на 50 % от дяловете на дружеството. В този смисъл и с оглед
установената тясна професионална / функционална / връзка на ответника К. с
кредитополучателя „Ра тим трейд“ ООД на последното физическо лице не
следва да бъде признато качеството потребител по смисъла на ЗЗП и не може
да се ползва от дадената с последния закон по - силна защита на
потребителите, респективно поддържаните в тази насока възражения от
последния ответник се явяват неоснователни.
По горните мотиви на съда и с оглед настъпилата изискуемост и на
останалите вноски по подписания между страните погасителен план към
процесния договор за кредит първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната му част, с която исковете на „Банка ДСК“ АД по чл.
422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ срещу ответниците „Ар тим трейд“
ООД, Р. С. Й. и Р. Ф. К. са отхвърлени за разликата над сумата 205 833,40 лв.
до пълния предявен размер от сумата 247 500 лв., като вместо това бъде
постановено друго с което бъде признато за установено вземането на „Банка
13
ДСК“ АД за разликата над сумата 205 833,40 лв. до сумата 247 500 лв. –
дължима главница по договор за кредит – овърдрафт 3501.349 от 22.05.2017г.,
ведно със законните лихви, както следва: върху главницата 10 416,67 лв. за
периода от 11.02.2020г., върху главницата 10 416,67 лв. за периода от
11.03.2020г., върху главницата 10 416,67 лв. за периода от 11.04.2020г., и
върху главницата 10 416,59 лв. за периода от 11.05.2020г., до окончателното
им изплащане. В останалата обжалвана част като правилно решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото право на разноски за уважената част на иска
по чл. 422 ГПК има ищецът. От доказаните разноски съобразно списък по чл.
80 ГПК следва да му бъдат присъдени съответно за заповедното производство
сумата 841,25 лв., за първоинстанционното производство сумата 975,81 лв. и
за въззивното производство сумата 203,84 лв. Въззивникът ответник не
доказва разноски по делото пред САС и такива няма да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 178/24.01.2020г. по т.д. 642/2019г. по описа на
СГС, ТО, VI – 5 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, срещу „Ар тим трейд“ ООД, ЕИК
*********, Р. С. Й., ЕГН **********, и Р. Ф. К., ЕГН **********, искове по
чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ за установяване вземането на
банката при солидарност на дълга на ответниците за горницата над сумата
205 833,40 лв. до пълния предявен размер от 247 500 лв. - главница по
договор за кредит – овърдрафт 3501.349 от 22.05.2017г., ведно със законни
лихви от падежа на всяка вноска, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, срещу „Ар тим трейд“ ООД, ЕИК *********, Р. С. Й., ЕГН
**********, и Р. Ф. К., ЕГН **********, искове по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422
ГПК, вр. чл. 430 ТЗ вземането на банката при солидарност на дълга на
ответниците за горницата над сумата 205 833,40 лв. до пълния предявен
размер от 247 500 лв. – дължима главница по договор за кредит – овърдрафт
3501.349 от 22.05.2017г., ведно със законните лихви, както следва: върху
14
главницата 10 416,67 лв. за периода от 11.02.2020г. до окончателното и
изплащане, върху главницата 10 416,67 лв. за периода от 11.03.2020г. до
окончателното и изплащане, върху главницата 10 416,67 лв. за периода от
11.04.2020г. до окончателното и изплащане, и върху главницата 10 416,59 лв.
за периода от 11.05.2020г. до окончателното и изплащане, които суми и
законна лихва са включени в издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС, 163 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/24.01.2020г. по т.д. 642/2019г. по
описа на СГС, ТО, VI – 5 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с
която са уважени предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, срещу Р.
Ф. К., ЕГН **********, искове по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК за
установяване вземанията на банката срещу него при солидарност на дълга с
другите ответници за сумите 205 833,40 лв. – представляваща сбор от вноски
за главница по погасителен план за периода от 10.06.2018 г. до 10.01.2020 г.
включително, законната лихва върху главница в размер на 70 416.69 лева за
период от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 11.01.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, а върху останалата част от
вноските, включени в общата сума 205 833,40 лв., както следва: върху вноска
в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; върху
вноска в размер на 10 416.67 лева – считано от 11.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението и върху вноска в размер на 10 416.67 лева –
15
считано от 11.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 4 375 лв. – сбор от вноски по погасителен план за възнаградителна
лихва за периода от 23.06.2018 г. до 10.01.2019 г., и сумата 3 315.36 лева –
мораторна (санкционна) лихва за периода 07.07.2018 г. до 10.01.2019 г., които
суми и законна лихва са включени в издадената заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС, 163 състав, и с която са
отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, срещу „Ар тим
трейд“ ООД, ЕИК *********, Р. С. Й., ЕГН **********, и Р. Ф. К., ЕГН
**********, искове по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК искове за горницата над
сумата 4 375 лв. - сбор от вноски по погасителен план за възнаградителна
лихва за периода от 23.06.2018 г. до 10.01.2019 г., до пълния претендиран
размер 5 230,25 лв., и за горницата над сумата 3 315.36 лв. – мораторна
(санкционна) лихва за периода 07.07.2018 г. до 10.01.2019 г., до
претендирания размер от 10 096,64 лв., и за остатъка от законни лихви, които
суми и законна лихва са включени в издадената заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1689/2019 г. на СРС, 163 състав.
В останалата част като необжалвано решението в влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ар тим трейд“ ООД, ЕИК *********, Р. С. Й., ЕГН
**********, и Р. Ф. К., ЕГН **********, да заплатят солидарно на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, сумата 841,25 лв. –
разноски за заповедното производство, сумата 975,81 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и сумата 203,84 лв. - разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16