РЕШЕНИЕ
№ 1465
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110201659 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. ХР. от с.Владая, ********* чрез
пълномощника му адв.ИВ. М. - САК против Наказателно постановление №
21-4332-025404/09.12.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
(хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
(дванадесет) месеца за нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка се сочи, че не било конкретизирано кое точно
предложение на сочените законови разпоредби е нарушено. Твърди се, че
издаденото наказателно постановление не съдържало пълно и ясно описание
на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.
На следващо място, в жалбата се излагат аргументи, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка не съответствала на действителната
1
такава. Жалбоподателят твърди, че когато полицейския автомобил спрял в
с.Владая, на ул.“Офелиите“ № 6, АТВ- то не било в движение, дори не било
със запален двигател. Същият обяснил на полицейските служители, че
извършвал ремонт на АТВ и затова последното било без регистрационни
табели. Отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, тъй като в момента
на проверката не управлявал МПС, а и добросъвестно обяснил на
полицейските служители, че е употребил алкохол.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени като незаконосъобразно атакуваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв.М.. Последният в дадения ход по същество
пледира за отмяна на наказателното постановление. Счита, че показанията на
свидетеля –актосъставител не следва да се кредитират от съда, тъй като били
нелогични и вътрешно противоречиви, а показанията на св.Такиев правдиво
възпроизвеждали реалната фактическа обстановка по извършване на
полицейската проверка на жалбоподателя и принуждаването му от
полицейските служители да управлява МПС, без регистрационни табели и
след като им казал, че е употребил алкохол. Навежда доводи, че не било ясно
дали взетата кръвна проба за анализ от жалбоподателя е съхранявана и
транспортирана съграсно изискванията на чл.17 и чл.18 от Наредба № 1/2017
г. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2021 г. около 22:24 часа жалбоподателят Г. Д. ХР. управлявал
четириколесно МПС – „Шинерай Хи 250 СТХЕ“ в с. Владая по ул.“Брезова
гора“ с посока на движение от бул.“Войнишко въстание“ към ул.“Орница“.
По същото време и на същото място се движел патрулен лек автомобил,
с който изпълнявали служебните си задължения св.Елена Симова и колегата й
– Ивайло Недков –мл.авконтрольори в СДВР –ОПП. Те забелязали, че
гореописаното МПС се движи без регистрационни номера, който факт бил
2
основание за спиране на водача с подаден звуков и светлинен сигнал и
извършване на полицейски проверка.
След като бил спрян водачът казал на полицейските служители, че няма
в себе си никакви документи и че живее наблизо, на около 50 метра. Същият
бил с поставена предпазна каска на главата.
Полицейският екип придружил водача до дома му, където след
представяне на документ за самоличност –лична карта, била установена
самоличността му – Г. Д. ХР.. След извършване на служебна справка в ОДЧ
било установено, че Г.Х. е лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
Когато Х. свалил каската от лицето си, полицейските служители
извършващи проверката усетили миризма на алкохол, след което му
предложили да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство –
дрегер. Водачът отказал да бъде тестван и на същия бил издаден талон за
медицинско изследване № 107401 с отбелязване, че следва да се яви в
УМБАЛ „Св.Анна“ в указания срок от 45 минути след връчване на талона
срещу подпис. Жалбоподателят се явил в указаното лечебно заведение и дал
кръв за анализ.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Симова
съставила против водача Г. Д. ХР. АУАН с бланков № 555782/27.11.2021 г., в
който квалифицирала установените нарушения по чл.174, ал.3, предл.1 от
ЗДвП ( водачът отказва проверка с техническо средство за установяване на
алкохол в кръвта) и по чл.150а от ЗДВП (водачът управлява МПС, след като е
лишен от това право по административен ред с АУАН серия GA/255486,
съставен на 28.11.2020 г. и НП № 20-4332-021819, издадено на 11.12.2020 г.,
връчено на 05.01.2021 г. и влязло в сила на 27.09.2021 г.).
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се
запознал със съдържанието му, отказал да го подпише. Това обстоятелство
било удостоверено с подписа на един свидетел.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение против така съставения АУАН.
Въз основа на съставения срещу Г. Д. ХР. АУАН, било издадено
обжалваното наказателно постановление № 21-4332-025404/09.12.2021 г., с
което нарушителят бил санкциониран на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
с „глоба” в размер на 1000 ( хиляда) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 (дванадесет ) месеца за извършено нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП ( затова, че управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта 1,19 промила, видно от ПХЕ № 7932/01.12.2021 г.) и с „глоба“ в
размер на 300 лева, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.150а от ЗДвП (управлява МПС, след като е лишен от това право по
административен ред).
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 04.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–справка-картон на водача, талон за медицинско
изследване № 107401, лист за преглед на пациент, протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
7932/01.12.2021 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
3
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, Заповед № 8121-К-13170/29.10.2019 г., Заповед № 8121 З-
515/14.05.2018 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица
от МВР за съставяне на АУАН, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.,
НП № 21-4332-025548/10.12.2021 г; както и от гласните доказателствени
средства.
Противно на становището на защитата, съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля-актосъставител и възприема същите, като
обективни и достоверни. Съдът се довери на изложеното от св.Симова, че са
забелязали процесното АТВ, което е било без регистрационни табели и
именно по тази причина са подали светлинен и звуков сигнал на водача му, за
да му бъде извършена полицейска проверка. Показанията на св. Симова са
последователни и логични, като не страдат от твърдяните от адв.М.
противоречия. Св.Симова в хронологичен ред посочи осъществените от нея и
колегата й действия по спиране на водача на МПС, който в този момент е бил
с каска на главата; придружването му с патрулния автомобил до дома му,
който се е намирал в непосредствена близост до мястото, където е бил спрян;
извършване на проверката по документи, констатациите от същата –
установяване на самоличността му, както и факта, че е бил лишен от право да
управлява МПС; и обстоятелството, че след като водачът си е свалил каската
полицейските служители са усетили силна миризма на алкохол. След това
предложили на водача Х. на бъде тестван с дрегер, а той отказал, като
„пожелал да се обади на техни колеги, за да може нещата да се случат по друг
начин.“.
На водача бил издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско
изследване.
От приложения към материалите на делото талон за медицинско
изследване се установява, че същият е бил връчен на жалбоподателя Г.Х.
срещу подпис в 22:30 часа на 27.11.2021 г.
От приложения към материалите на делото протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
7932/01.12.2021 г. се установява, че в изследваната кръвна проба, взета от
лицето Георги Димитров Х. се установа наличие на алкохол (етанол) в
концентрация 1,19 g/L. В протокола изрично е отбелязано, че кръвната проба
е предоставена за анализ в 2 броя вакуумни епруветки със сива капачка,
съдържащи стабилизатор и антикоагулант (всяка с обем 4 мл.), запечатани със
стикери серия А046342 № 107401.02 и 107401.03. Опаковката и състоянието
на предоставените за изследване проби отговаря на изискванията на Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, поради което
съдът намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя
в тази връзка за неоснователни.
На следващо място, съдът възприема показанията на св.Валентин
Такиев, допуснат до разпит по искане на жалбоподателя, като опит за
изграждане на защитна теза, поради което ги изключва от доказателствената
съвкупност на базата на която изгражда фактическите си изводи. Този извод
на съда, се базира на първо място на соченото от свидетеля, че е приятел на
жалбоподателя от повече от 20 години, поради което макар и непряко е
заинтересован от изхода на делото. На следващо място – лишено от всякаква
житейска и правна логика е твърдяното от свидетеля, че АТВ –то е било
4
паркирано на тротоара, когато полицейските служители са спрели с
патрулния си автомобил и са попитали чия собственост е това МПС, както и
че са принудили Г.Х. да го управлява до дома си, за да им покаже своите
документи. Тук следва да се отбележи, че при предявяване на АУАН,
жалбоподателят не е вписал като възражение, че не е управлявал МПС. Освен
това, след като е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство, е получил срещу подпис талон за медицинско изследване и е дал
кръв за анализ, действия които не е следвало да извършва, ако не е
управлявал МПС в момента, когато е бил спрян от полицейските служители
за извършване на проверка. Не следва да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, че присъствието на св.Такиев не е посочено от
жалбоподателя пред АНО и не е било подадено възражение срещу акта, в
което да е отправена молба за събиране на други доказателства чрез разпит
на св.Такиев или на други присъстващи на мястото лица, а тези доводи са
наведени за първи път в жалбата до съда срещу издаденото НП.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по -горе
фактическа обстановка, установена на първо място от презумптивната
доказателствена сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189,
ал.2 ЗДвП, показанията на св.Симова и приобщените писмени доказателства,
не беше оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В настоящия случай въпреки дадената му възможност жалбоподателят с
ангажираните от него доказателства, не опроверга доказателствената сила на
констатациите в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен
контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
5
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Вменените във вина на жалбоподателя административни нарушения са
описани ясно и съдържат всички елементи от обективния си състав и
съответстващата им правна квалификация, с което по никакъв начин не се
ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е и сторил.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно
превозно средство да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Според настоящия съдебен състав обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени в тази част, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, макар и различни от
твърдените в жалбата. С НП на жалбоподателя е наложено административно
наказание за нарушение, различно от това, за което е образувано
административнонаказателното производство. Така с АУАН срещу
нарушителя Г.Х. е повдигнато административно обвинение за това, че е
отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на
алкохол - нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. С издаденото НП отговорността
му е ангажирана за различно нарушение - за това, че управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително - нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Така за първи път с НП на
жалбоподателя са предявени нови фактически положения и отговорността му
е ангажирана за нарушение, съвсем различно от онова, за което е образувано
административнонаказателното производство. Още повече, жалбоподателят
не е осъществил нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, защото макар да е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, се е
явил в медицинското заведение, където му е било извършено медицинско
изследване и взети проби за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта.
Предвид гореизложеното законосъобразният подход е бил наказващия
орган с мотивирана резолюция по реда на чл. 54 ЗАНН да прекрати
административнонаказателното производство в частта досежно нарушението
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, и доколкото не е бил изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1
ЗАНН да върне преписката и да укаже съставянето на АУАН за нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Вместо това наказващият орган е наложил на
въззивника административно наказание за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП, за каквото не му е било повдигнато обвинение с АУАН, с което е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
отмяна на наказателното постановление в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 150а, ал.1 ЗДвП съдът намира
следното:
Съгласно сочената за нарушена правна норма- "За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
6
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. "
В конкретния случай, именно тази разпоредба е нарушил жалбоподателят
като на посочените в АУАН и НП място и дата е управлявал МПС, след като е
бил лишен от това право по административен ред - с АУАН серия
GA/255486, съставен на 28.11.2020 г. и НП № 20-4332-021819, издадено на
11.12.2020 г., връчено на 05.01.2021 г. и влязло в сила на 27.09.2021 г. Фактът
на управление на МПС от страна на жалбоподателя се явява доказан в
настоящото производство, а останалите съставомерни факти касаещи
санкционирането на въззивника Х. с гореописаното НП не се оспорват от
същия. Наказателното постановление му е било надлежно връчено на
05.01.2021 г. и е влязло в законна сила на 27.09.2021 г. Предвид на това,
деянието се явява съставомерно, както от обективна, така и от субективна
страна.
За същото, съгласно санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е предвидено налагането на глоба от 100 до 300 лева.
В случая, размерът на наложената глоба с обжалваното НП е определен в
рамките на максимума, предвиден от законодателя, без да са посочени
каквито и да е аргументи за това, в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал.
2 и ал. 3 ЗАНН. С оглед на това, както наказаното лице, така и съдът е
поставен в невъзможност да разбере мотивите на административния орган за
определяне на административното наказание в този му размер, което пък
лишава съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на
тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради
което не обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление в тази част, но води до ревизиране на наложеното
административно наказание в неговия минимум. Предвид липсата на мотиви
относно размера на наложената санкция, съдът счита, че размерът на глобата
следва да се редуцира до предвидения в закона минимален размер от 100
лева, независимо от това, че в конкретния случай основанията за налагане на
глоба в размер на максималния са пряко изводими от данните от картона за
водач на жалбоподателя, който има множество извършени нарушения на
правилата, предвидени в ЗДвП. Независимо от това обаче АНО дължи
конкретно посочване на отегчаващите отговорността обстоятелства, които са
му дали основание да индивидуализира размера на глобата в конкретния
размер, а липсата на такива мотиви е основание за редуциране на глобата до
минималния размер, предвиден от законодателя, а именно в размер на 100
лева.
С оглед гореизложеното обжалваното НП в тази част следва да бъде
изменено, като размерът на наложената глоба се намали от 300 лева на 100
лева.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането им в размер на
600 (шестстотин) лева. Тъй като от страна на АНО не беше направено
възражение за присъждане на по –нисък размер на претендираните разноски
7
по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, следва да присъди в полза на
жалбоподателя пълният претендиран размер на разноските, съобразно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и т.4 вр. ал.3, т.2 вр.ал.7,
т.2 от ЗАНН и чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-025404/09.12.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, ПО ПУНКТ
1, с което на Г. Д. ХР. на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца за
нарушение по чл.5, ал.3, ал.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-025404/09.12.2021 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, ПО ПУНКТ
2, с което на Г. Д. ХР. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена
„глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА от 300 (триста) лева на 100 (сто)
лева.
ОСЪЖДА СДВР, Отдел „Пътна полиция“ да заплати на Г. Д. ХР., ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8