ПРОТОКОЛ
№ 239
гр. Варна, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20223100900629 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:01 часа се явиха:
Ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД, редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството,
представлява се от юрисконсулт М. С., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Ответникът М. Е. З., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява в съдебно заседание, представлява се от особения
представител адвокат Г. В., редовно назначена и приета от съда от преди.
Вещото лице Ж. Г. Т. , редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично в съдебно заседание, депозирала допълнително
заключение по делото.
Юриск. С.: Моля да се даде ход на делото.
Адв.В.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпилото допълнително заключение с вх.№ 8663
на 03.04.2024 г., уточняващо заключението с вх.№ 4863 от 22.02.2024г. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допълнителното заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ж. Г.
1
Т., със снета самоличност по делото, като предупреждава вещото лице за
наказателната отговорност по чл.291 от НК.
В.л. Т.: Поддържам допълнителното заключение, във вида, в който съм
го представила.
На въпроси на юриск. С.:
В.л. Т.: Относно начислените лихви за периода от 30.09.2020г. до
01.05.2021г. , които не са претендирани, тъй като са отнесени като погасени -
аз когато правя погасителния план го правя изцяло наново, все едно
отпускаме кредит. Оттам насетне, както е по погасителния план ги нанасям по
таблицата като задължения, които следва да бъдат погасени. И начинът ми на
погасяване, който съм направила, е от натрупаната лихва към момента на
погасяване. Тоест, постъпвайки плащания по разплащателната сметка на
длъжника погасявам най-старото задължение в поредност: такси, наказателна
лихва, договорна лихва и тогава главница. И в случая на 04.01.2021 г.
начислената лихва е 21 339.82 лв. Тоест аз не разделям лихвите - имам
задължение за лихва, погасявам лихва. Не е възможно да се дублира.
Погасяването идва по най-старото начислено задължение. Сега, че тук нямам
уточнено да кажа каква е лихвата за този период - това е друго. Всъщност аз
правя хронологично приспадане на платеното, съобразно вноските, които
падежират. Аз един вид изготвям нов погасителен план, без да съобразявам
Вие какво сте си отчели като погасени и съответно всичко, което е платено го
наслагвам по този погасителен план и ги съотнасям. Тоест приспаднатите
задължения от лихвата преди 01.10. се падат така хронологично.
На въпроси на съда:
В.л. Т.: Лихвата за този период от 30.09.2020г. до 01.05.2021г., тук като
начин на задаване на въпрос не съм го уточнила, но мога да го изчисля в зала.
При отчитане общия размер остатъчен от дълга - ако се търсят какви са
дължимите лихви по втори вариант (коригирано приложение 3) – колко е
цялата дължима лихва за целия период на кредита по новия изготвен
погасителен план, мога да кажа, че цялата начислена лихва е 28 305.47 лв. От
тях имаме платени 7 362.44 лв. или остава цялата лихва, без да уточняваме от
кой до кой период, просто за целия период на действие на кредита по новия
погасителен план, е 20 943.03 лв. Тоест, вместо да го отнеса за този период, за
който ищецът го е отнесъл за погасяване, аз съм го отнесла за предходен
период хронологично, за по-старо задължение. Тоест няма двукратно
приспадане на тази сума. Тук има уточняващи периоди за размер на дължима
лихва, но иначе цялата дължима лихва е 20 943.03 лв.
Юриск.С.: Защо смятам, че има разлика. Вие ми казвате, че крайната
дължима сума е 20 943.03 лв. Но в заключението на стр.4 пишете първо, че за
2
периода до изтичане на гратисния период дължимата лихва е 13 581 и ми
пишете, че за периода след 01.05. ни се дължи лихва 4 858, но това сумарно
прави 18 000, а не 20 000, както сега казвате, че е крайната разлика.
В.л. Т.: Но вижте, че имаме различен период тук.
Юриск.С.: Да, затова казвам, че според мен част от периода не е
отчетен. Съгласна съм, че крайните цифри са верни, защото имаме с
натрупване дължима лихва, с натрупване платена и остатък.
В.л. Т.: Просто не е посочено в задачата за уточняване. Аз мога да го
посоча, но в задачата е посочено за конкретни периоди, може би защото има
значение по начина на иска - не знам.
Юриск.С.: Да - заради иска е така, и казвам защо сме го претендирали
така, защото всъщност в този предходен период лихвата я считаме за
погасена.
Адв. В.: И аз това исках да кажа, че периодът е заявен по този начин в
исковата молба. Не е предмет на делото този друг период.
Юриск.С.: Да, аз нямам претенции за това. Просто смятам, че
неправилно е извършено погасяването и затова обръщам внимание. Защото
двете дадени цифри не правят крайния резултат, като направим съпоставка.
Адв. В.: Защото не са претендирани. Ако сумирате този период, който
не претендирате, с този, който е в момента - би трябвало да излязат. Но той
просто не е предмет на настоящата претенция.
На въпроси на адв. В.:
В.л. Т.: На стр.6 от допълнителното заключение - периодът 12.11.2013 г.
- 30.09.2020 г. касае гратисния период, преизчислен със 7% лихва.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представените и изслушани заключения на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза са от съществено значение за
изясняване на спора от фактическа страна и следва да бъдат приети и
приобщени към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото , изслушаните
заключения с вх.№ 4863 от 22.02.2024г. и с вх.№ 8663 от 03.04.2024г. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, ведно с приложената към него
справка- декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице
Ж. Г. Т. в размер на 500 лева, съобразно представената справка-декларация,
което да се изплати от внесения от ищеца за тази цел депозит. (изд. РКО по
вн.б. от 17.01.2024г.).
3
Юриск.С.: Нямам други искания по доказателствата. Представям
списък за разноските.
Адв.В.: Нямам други искания по доказателствата.
СЪДЪТ предоставя за сведение представения списък по чл.80 от ГПК
на особения представител на ответната страна.
Адв.В.: Нямам възражение по списъка.
СЪДЪТ намира, че представения списък по чл.80 от ГПК следва да
бъде приложен по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото, днес
представения от процесуалния представител на ищцовата страна списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете спора за
изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юриск. С.: Считам, че в хода на производството доказахме нашите
твърдения като ищец, а именно наличието на валидни облигационни
отношения по договора за кредит с кредитополучателя и ответник по делото
М. Е. З., като тук само искам да обърна внимание във връзка с направените
възражения относно разбиране на съдържанието на договора, че по делото са
представени доказателства в тази насока - нотариално заверена декларация от
преводач, документи попълнени на български език и подписани лично от
кредитополучателя, както и се съдържат доказателства в кориците на делото,
че същият е работил на трудов договор в България, което също предполага
владеенето на езика. Отделно и независимо от това съдебната практика е
категорична, че само факта, че чужденец е подписал договора за кредит или
някакъв договор на български език, не е основание да се приеме, че сделката е
недействителна. Видно е, че той е разбирал значението на клаузите и
съдържанието на самия договор. Изпълнявал е задълженията си да представя
уверения, във връзка с усвояването - усвоявал е сумите, заплащал е и знае
изцяло за какво става въпрос. Доказано е и предоставянето на сумата по
договора за банков кредит, както и настъпилата забава като основание за
обявяване на предсрочната изискуемост. Съответно и надлежно обявената
предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба.
Считам, че са доказани претенциите ни по отношение на техния размер,
като тук само искам пак да обърна внимание във връзка с това, което
коментирахме току-що, че погасявайки най-старо задължение - най-старо
4
задължение за лихва възниква след изтичане на гратисния период. До него
момент тя е начислена, но не е дължима от кредитополучателя. Поради което
отново смятам, че следва да бъдат приспаднати платените суми и от лихвите
начислени между изтичане на гратисния период и първата зададена от
експертизата дата, която ние считаме за неплатена.
С оглед това моля да постановите решение, с което да осъдите
ответника М. З. като кредитополучател по договор за кредит от 12.11.2013 г.
да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД претендираните с исковата молба суми, като
моля да ни присъдите и направените в хода на делото разноски, съгласно
предоставения списък. Изрично уточнявам, че не претендираме
юрисконсултско възнаграждение.
Адв. В.: Аз ще Ви помоля да отхвърлите така предявените искове. В
условията на евентуалност, в случай че прецените, че същите са частично
основателни, ще Ви помоля да присъдите само и единствено размера на
усвоените суми по кредита. Мотивите ми за това са следните, а именно на
първо място считам по безспорен начин се установи, че договорът за целево
потребителско кредитиране съдържа неравноправни клаузи. Подробно съм
изложила съображения в отговора, но само ще акцентирам, че Банката по
никакъв начин не установи, че тя е договорила максимално допустимия
лихвен процент в размер на 7%. Установи се, че при използването на сложна
лихва, всъщност процентът е надхвърлен - с първото заключение по
експертизата.
Отделно от това, така е формулиран погасителният план, че той
всъщност не е ясен за кредитополучателя и всъщност той трябва да разполага
със специални знания, с оглед светлината на новото решение на СЕС 714 от
2022 г. В тези случаи при такива неравноправни клаузи, единствено и само на
кредитодателя, в конкретния случай „Банка ДСК“ ЕАД, следва да бъде
възстановен само размерът на усвоената сума.
Отделно от това, не се доказа, че приложените документи са били
преведени на кредитополучателя, дотолкова доколкото на съвсем отделен
лист, отделно от представените с исковата молба документи, преводачът се е
подписал, но то няма достоверна дата това подписване. Отделно от това,
самите документи не носят подписа на преводача, а носят подписа само на
лицето.
Обръщам внимание, че М. З. е студент, обучаван в чуждестранна форма
на обучение - разбирайте англоезиково обучение и ние не можем да
презумираме и по безспорен начин не се установи, че той владее български
език. Подробно съм изложила съображения във връзка с неравноправните
клаузи, а съдът в определение нарочно е посочил, че ще цени същите като
такива и в този смисъл Ви моля за решение.
5
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:19
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6