№ 169376
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20241110165553 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление „А П С Б Б“ ЕООД , ЕИК : .... за издаване на заповед за
изпълнение срещу Г. А. П.,ЕГН ********** за вземане в размер на :
- сумата от 1800лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от
26.07.2021год.;
- сумата в размер на 373,55лв. възнаградителна лихва;
- лихва за забава в размер на 332,59лв. за периода 26.07.2022год. до 02.10.2024год.;
- сумата в размер на 1645,45 лв. , договорна неустойка по чл.6.2 от Договор за
потребителски кредит № 550426/26.07.2021год. .
-сумата в размер на 894,16лв. неплатени дължими такси ,дължими съгласно Тарифа за
таксите и разходите ,събирани от „Сити Кеш“ООД.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна/възнаградителна лихва, обезщетение за забава,както и за разноските /частично/.
По отношение на претендираната сума в размер на 1645,45лв. ,представляваща
вземане за неустойка ,съгласно чл.6.2 от договора , в случай на неизпълнение задължението
по чл.6.1 за предоставяне в срок от три дни,считано от датата на сключване на договора на
обезпечение ,съдът намира ,че съответната клауза в договора за потребителски кредит, с
която се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава.
Освен това уговорената неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение е в размер на 2410,29лв.,който надвишава размера на предоставения кредит от
1
1800лв. ,което противоречи на добрите нрави,а от там е и нищожна .
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
Не следва да се издаде и заповед за изпълнение и в частта за разходите за събиране
на вземането поради забава в плащането в размер на 894,16лв.
Съгласно Общите условия и Тарифата, на които се позовава заявителя, процесните
разходи за извънсъдебно събиране са свързани с разходите на заемодателя за изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и пр. От
съдържанието на цитираните по-горе клаузи от договора е видно, че посочените такси се
дължат и в случай, че заемодателят не извърши никакви разходи, а заплащането им не е
обвързано по никакъв начин от предоставянето на насрещни услуги, т.е. не се дължат за
реално извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за вредите от
забавата,поради което имат характер на неустока.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в посочените части,а така също
и в частта за разноските,съобразно отхвърлените вземания.
Заявителят е заплатил д.т. от 100,91лв. като не се дължи сумата от 53,88лв. д.т. за
отхвърлената част от заявените вземания.На заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение от 50лв. от съда,съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
ЗПП,вр. чл.26 от НЗПП.Съобразно отхвърлената част от вземанията не се дължат разноски
за юрисконсултско възнаграждение от 26,70лв. или общо разноски в размер на 80,58лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление, вх.№ 346571/30.10.2024год. на „А П С Б Б“ ЕООД , ЕИК : ....
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу Г. А.
П.,ЕГН ********** , в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК сумата в размер на 1645,45 лв. , договорна неустойка
по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021год.,сключен със „Сити
Кеш“ООД ;сумата в размер на 894,16лв., неплатени дължими такси ,дължими съгласно
Тарифа за таксите и разходите ,събирани от „Сити Кеш“ООД , както и за разноски в размер
на 80,58лв.,съобразно отхвърлената част от вземането,от които 53,88лв. д.т. и 26,70лв.
юрисконсултско възнаграждение .
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2