Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 33 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от Н.А.П.за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност
по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят Н.А.П.твърди, че държавата има изискуеми
публични вземания в общ размер на 1 022 973,92 лева за данъци,
съгласно влязъл в сила Ревизионен акт № **********/27.12.2012 г., издаден от ТД
на НАП – София. Счита, че ответникът е неплатежоспособен, тъй като не е в
състояние да изпълни изискуеми публично-правни задължения към държавата.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на дружеството, като се определи началната й дата, да се
открие производство по несъстоятелност, като едновременно с това се обяви
длъжника в несъстоятелност и се постанови прекратяване на дейността му, да се
постанови обща възбрана и запор върху имуществото на „Е.С.“ ЕООД, както и да се
спре производството по несъстоятелност.
Ответникът „Е.С.“ ЕООД, призован по реда на чл. 50,
ал. 2 ГПК, не подава отговор на молбата.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П.за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество –
чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
Н.А.П.за публичноправни задължения на ответника към държавата за данък върху
добавената стойност. С приетия като доказателство ревизионен акт № **********/27.12.2012
г., издаден въз основа на извършена ревизия на „Е.С.“ ЕООД, са установени
задължения на ответника за данък върху добавената стойност за периода от 20.10.2011
г. до 31.05.2012 г. в общ размер на 1 022 973,92 лева, изчислени към 27.12.2012
г. Видно е от приложеното съобщение и 2 бр. протоколи, че ревизионният акт е
връчен на ответника по реда на чл. 32 ДОПК и няма данни същият да е обжалван от
„Е.С.“ ЕООД, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила. С оглед
изложеното съдът намира, че от приетия като доказателство и неоспорен от
ответника ревизионен акт безспорно се доказа, че са налице изискуеми
публичноправни държавни вземания, произтичащи от търговската дейност на длъжника,
които са за дължим от дружеството „Е.С.“ ЕООД данък върху добавената стойност
за горепосочения период.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. По делото е
приложена справка от Агенция по вписванията, Служба по вписвания, с която е
удостоверено, че за периода от 01.01.1998 г. до 26.04.2017 г. няма вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение на „Е.С.“ ЕООД. Установява се, че в
централната база на АИС-КАТ към 27.04.2017 г. на името на ответника липсват
данни за регистрирани пътни превозни средства. Видно е, че спрямо дружеството
са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК. От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че в информационната система на НАП няма
данни за подадени счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите за
периода от 2013 г. до 2016 г., поради което констатациите и заключенията на
вещото лице са базирани единствено на наличните документи за отчетния период
2012 г. Към 31.12.2012 г. активите на „Е.С.“ ЕООД са изцяло краткотрайни.
Балансовата им стойност е 781 хил. лева, в т.ч. материални запаси /стоки/ - 148
хил. лв. и вземания от клиенти и доставчици – 632 хил. лв. Липсват документи,
от които да е възможно съставянето на списък на дължниците на дружеството с
посочване размера и падежа на всяко отделно вземане. Задълженията за данък
върху добавената стойност за периода от 20.10.2011 г. до 31.05.2012 г. в размер
на 1 022 973,92 лева, в това число главница 948 506,93 лева и
лихви към 27.12.2012 г. 74 466,99 лева, произтичащи от влязъл в сила
ревизионен акт № ********** от 27.12.2012 г. не са намерили отражение в пасива
на анализирания счетоводен баланс към 31.12.2012 г. При съобразяване
установените с ревизионния акт задължения, всички коефициенти за ликвидност на
„Е.С.“ ЕООД са под минималните граници на референтните си стойности.
Стойностите на показателите за финансова автономност са далеч извън границите
на референтните стойности, при това без да бъдат взети предвид установените с
ревизионния акт публични задължения в размер към 31.12.2012 г. от
1 023 000 лева. Отчитайки и тези задължения, стойностите на
показателните за финансова автономност се влошават още повече. Предвид
изложеното е видно, че ответникът няма възможност да покрива краткосрочните си
задължения, с оглед установените публични задължения за данъци и при наличните
данни към 2012 г., доколкото други липсват, финансовите му затруднения
придобиват траен характер. Както посочва вещото лице, изследването на един
единствен отчетен период не позволява да бъдат изведени тенденции по отношение
на възможностите на „Е.С.“ ЕООД да обслужва краткосрочните си задължения. За
периода 2012 г. е констатирано, че обслужването на краткосрочните задължения е
било в пряка зависимост от събираемостта на вземанията, а липсват данни за
съставяни и обявявани отчети от дружеството след 2012 г. Ето защо следва да се
приеме, че е налице забава на длъжника чрез спиране плащанията към кредитора
Национална агенция за приходите и това предполага състояние на
неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл.
290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от
закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни
задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. Ответникът
не ангажира доказателства, с които да установи, че затрудненията му са
временни, поради което съдът намира, че същият е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство по
несъстоятелност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са
налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати
изискуеми публично-правни задължения, поради което и следва да бъде открито
производство по несъстоятелност на „Е.С.“ ЕООД.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.
От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност
да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на
плащанията към отделен кредитор. Съобразно заключението на вещото лице
състоянието на ответника се е влошило трайно с установяване на публичните
задължения по процесния ревизионен акт. Стойностите на показателите за
ликвидност сочат, че след 27.12.2012 г. дружеството не е било в състояние да
покрива краткосрочните си парични задължения, които са установени към
31.12.2012 г. С оглед изложеното началната дата на неплатежоспособност следва
да се определи на 31.12.2012 г.
По делото липсват доказателства, че ответникът
разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане
на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. С оглед на това
и заявеното изрично искане от молителя, съдът намира, че следва да постанови
решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ и производството по несъстоятелност да
бъде спряно.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2012 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е.С.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „Е.С.“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 33/2015 г.
по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на сумата
от 3 000 лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
84, т. 1 ГПК „Е.С.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: