Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 14.12.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 665 по описа за
Производството
е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника Д.Л.Г. срещу постановление № 342 от 15.09.2020 г., с
което е отказано да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20189280400321 по описа на ЧСИ Магдалена
Стоянова с рег. № 928 и район на действие Софийски окръжен съд.
Жалбоподателката твърди в жалбата си, че в
подадената от нея на 01.09.2020 г. молба до ЧСИ е декларирала, че не притежава
никакво секвестируемо имущество, от което взискателят може да се удовлетвори, като това обстоятелство
е установено от извършените по изпълнителното дело справки. Твърди, че в
недвижимия имот, който обитава в с. Ч., не е нейна собственост и в него не се
намират никакви собствени й секвестируеми движими
вещи, поради което незаконосъобразно й е отказано отмяната на насрочения за
14.10.2020 г. опис на движимо имущество, находящо се
в този имот. Иска се отмяна на обжалвания отказ.
Взискателят „И. Ф.” ЕООД е изразил
становище за недопустимост на жалбата като преждевременно подадена поради
обстоятелството, че към момента на подаването й не бил извършен насрочения опис
на движими вещи. Излага и съображения за неоснователност на жалбата -
подадената от нея пред съдебния изпълнител декларация, че не притежава
имущество, било ирелевентно в изпълнителното
производство, тъй като съдебният изпълнител извършва справки и проверки на
имуществото на длъжника. Сочи, че с извършване на насрочения опис на движими
вещи в обитаваното от жалбоподателката жилище ще се
установи дали същата притежава вещи, върху които да се насочи изпълнението.
Настоява жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
изпълнител е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страната и се запозна с материалите по делото, намира
за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното
производство по изп. дело № 321/2018 г. на ЧСИ
Магдалена Стоянова е образувано по молба на „И.Ф.” ООД въз основа на
изпълнителен лист от 01.02.208 г., издаден по ч.гр.д. № 1488/2017 г. на Районен
съд – Ихтиман, за заплащане от длъжника Д.Л.Г. на сумата 3149,44 лв., ведно със
законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащане на вземането, сумата 65,98 лв. –
държавна такса, и сумата 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, по заповед за изпълнение № 1068/28.12.2017 г. С молбата на взискателя е направено искане да се пристъпи към
принудително изпълнение за сумите по изпълнителния лист, като на основание чл.
18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имуществото на длъжника
и да определи начина на принудителното изпълнение.
По
изпълнителното дело са били предприети изпълнителни действия по изпращане на
съобщения за налагане на запори на вземанията на длъжника от търговски банки, в
които той е имал открити банкови сметки, като е установено, че по сметката на
длъжника в Банка „ДСК” постъпват само социални помощи, а по сметката й в „С. Ж.
Е.” АД няма налични суми. Изпратено е запорно
съобщение до работодателя „Р.-97” ЕООД, който е признал вземането по наложения
запор, като е посочил, че длъжникът
получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата за страната. На
09.07.2019 г. е изпратено е запорно съобщение до
работодателя „М.– МП” ЕООД, с когото длъжникът е сключил трудов договор на
27.06.2019 г., като от представената справка от НАП е установено, че основното
трудово възнаграждение е в размер на 566 лв. От представените по делото няколко
справки от НАП не е установено длъжникът да притежава недвижими имоти, движими
имоти, както и дялове в търговски дружества.
С
молба от 30.03.2020 г. взискателят е поискал на
основание чл. 465 от ГПК да се извърши опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на настоящия му адрес. С постановление от
20.08.2020 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на
длъжника в с. Ч. на 14.10.2020 г..
С
молба от 03.09.2020 г. длъжникът от поискал от съдебния изпълнител изпълнителното
производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК,
поради липсата на имущество, от което взискателят би
могъл да се удовлетвори.
На
15.09.2020 г. съдебният изпълнител е постановил обжалваното постановление, с
което е отказал да прекрати изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване от длъжника съгласно чл. 435, ал. 2, т.
6 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл. 436, ал. 1, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Прекратителното основание по чл. 433, ал. 1,
т. 5 ог ГПК предполага кумулативното наличие на две
предпоставки – посоченото от взискателя имущество да
не може да бъде продадено, както и да не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество, върху което да се насочи
изпълнението.
Съдебният
изпълнител е длъжен да провери имущественото състояние на длъжника и то към
момента на евентуалното прекратяване на изпълнителното производство.
Следователно, за да е налице първата предпоставка на прекратителното
основание по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдебният изпълнител следва да е
предприел действия, въз основа на които да е установено, че посоченото от взискателя имущество на длъжника не може да бъде продадено.
Пряко свързано с установяването на втората предпоставка на прекратителното
основание по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК е изпълнението на процедурата по чл.
448 от ГПК, включително и производството пред районния съд, изпълнението на
която не може да бъде заменено в производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител - преди приключването на процедурата по чл. 448 от ГПК може
да бъде направен извод за липса на секвестируемо
имущество у длъжника.
В
случая, видно от материалите по делото, изпълнителните действия , свързани с цялостното проучване на
имущественото състояние на длъжника, продължават – съдебният изпълнител е
пристъпил към принудително изпълнение на притежавани от длъжника движими вещи,
за което има съответно искане на взискателя. Преди
осъществяването на този изпълнителен способ /чрез извършване на насрочения опис
в обитаваното от длъжника жилище/ не може да се направи извод за установена
невъзможност вещите, за чието установяване взискателят
е поискал извършване на съответното изпълнително действие, да не могат да бъдат
продадени. Следователно, към настоящия
етап от изпълнителното производство не може да се приеме за установена
наличието на първата предпоставка за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК, което не настъпва по силата на
закона. Твърдението на длъжника Д.Г., направено в молбата й до съдебния
изпълнител за прекратяване на производството, и поддържано в жалбата срещу
постановения отказ, че няма намиращи се в обитаваното от нея жилище на
собствени й секвестируми вещи, не може да бъде
преценявано на този етап от производството за наличие на първата предпоставка
на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвид неприключилите действия на съдебния
изпълнител по извършване на описа, свързани с проверка и установяване на
имущественото й състояние.
Не
е налице и следващата предпоставка за прекратяване на изпълнителното
производство на посоченото основание, тъй като липсата на достатъчно имущество
се установява в протокол по чл. 488, ал.1, изр. 2 от ГПК в проведено
производство пред районния съд, за което липсват доказателства, а и не се
твърди да е провеждано.
С
оглед на горните съображения, обжалваният отказ на съдебния изпълнител е
законосъобразен, а жалбата на длъжника е неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Софийският окръжен
съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 6336/28.09.2020 г. на Д.Л.Г. срещу постановление от
15.09.2020 г. на ЧСИ Магдалена Стоянова с рег. № 928 на КЧСИ, с район на
действие Софийски окръжен съд, с което е
отказано да се прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело №
20189280400321 на основание чл. 433, ал.1, т. 5 от ГПК.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.