Определение по дело №2515/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 2916
Дата: 29 октомври 2018 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20182330102515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                           ОПРЕДЕЛЕНИЕ №2916/29.10.2018г.

 

                                           гр. Ямбол, 29.10.2018 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 2515/2018 г..

 

На основание чл. 140 ал.1 и 3 от ГПК

                                                     

ОПРЕДЕЛИ :

 

1. По доказателствата на ищеца:

Приема писмени доказателства по опис в исковата молба.

Прилага ч.гр.д. № 4696/2017 г. на ЯРС.

Назначава счетоводна експертиза с вещо лице Светлана Димитрова, което като се запознае с материалите по делото и направи справки, където е необходимо, да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси, както и да посочи усвоена ли е сумата по кредита от кредитополучателя, съответно на кого е преведена отпусната от кредитора сума; кои вноски не са платени от длъжника; как е начислявала банката лихвите по кредита и какъв би бил размерът им при прилагане на актуалните стойности на 6М СОФИБОР за периода на договора съобразно клаузата на чл.3; колко пъти наказателната лихва надвишава размера на законната такава за забава и каква е паричната стойност на триктрания размер на последната, при депозит от 180 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок и депозит от ответника в размер на 70 лв., вносим в едноседмичен срок.

2. Насрочва делото за 18.12.2018 г. -09,30 часа.

Да се призоват страните и в.л. след внасяне на депозита от ищеца!

3. Приканва страните към споразумение, при постигането на което се дължи ДТ в по-нисък размер, избягват се излишни разходи и усилия, напрежение във връзка с разглеждане на делото в съответните съдебни инстанции.

4.Проект за доклад:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 430 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД- да бъдат приети за установени спрямо ответника вземанията на  ищеца за сумите по издадената заповед  за изпълнение.

Основават се на фактите, че на 15.04.2016 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата 2500 лв. за рефинансиране на задължения към „София комерс кредит груп” АД и „Аксес файнанс” ООД и за текущи нужди. Страните са уговорили лихва, представляваща сбор от  РЛП и надбавка в размер на 12,360 % като за РЛП ще сеползва 6М СОФИБОР. Към сключване на договора РЛП е 0,590 %. При просрочие на погасителните вноски договорът предвижда и възникване на вземане за банката за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Договорени са и банкови такси. Кредитът следва да бъде погасен на 24 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план. Срокът на договора  е до 15.04.2018 г. Длъжникът е просрочил последователни месечни вноски, поради което банката е обявила предсрочна изискуемост на вземанията, настъпила на датата на връчване на уведомлението-на 14.11.2017 г..

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът  е възразил в срок.

Ответникът признава сключването на договора, поради което този факт не се нуждае от доказване.

Основава възражението си на фактите, че не е усвоен договорения кредит; че договорът е нищожен, тъй като няма подписани от ответника при сключване на анекса Общи условия, актуални към този момент; не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като представената обратна разписка не доказва връчване на уведомлението на банката, а и същото е изготвено от адвокатско дружество, което няма пълномощия да обявява такава изискуемост. Ответникът признава, че е получил писмо от дружеството, но оспорва, че с него е обявена предсрочна изискуемост. Възразява, че клаузите за неустойка противоречат на закона и добрите нрави, че неустойката е прекомерна, че са налице нищожни клаузи за лихва като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Дори договорът да не е нищожен, неправилен е начинът на определяне на дължимите плащания по него, тъй като към РЛП се добавя надбавка, по-голяма от т.нар. наказателната лихва или лихвата за забава, определена от МС, която би трябвало да е най-голямата лихва. Освен това 6М СОФИБОР се е променял във вреда на ищеца и лихвите следва да съответстват на променените му стойности.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, предаването на заемната сума; настъпване на предсрочната изискуемост и датата, на която е настъпила; размера на вземанията си. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, противоречието на договора за кредит с добрите нрави, наличието на неравноправни клаузи в него, че неустойката е прекомерна, какво е съдържанието на полученото от него писмо от адвокатското дружество.

Препис от определението-на страните, а от отговора –на ищеца!

      

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: