№ 995
гр. София , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение №260025 от 30.10.2020г., постановено по т. д. №23/2020г.
Софийски окръжен съд /СОС/, ТО, 4 състав е осъдил, на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, ЗД „БУЛ ИНС” АД да плати на А. К. К. сумата
от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на ПТП,
настъпило на 26.06.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 02.10.2019 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил акцесорния иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния
иск за периода от един ден - 01.10.2019 г. С решението Софийски окръжен
съд, ТО, 4 състав е осъдил, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. ЗД
„БУЛ ИНС” АД да плати на адв. М.Н.-Т. от САК сумата от 1716 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна
адвокатска защита на А. К. К. по делото. С решението Софийски окръжен съд,
ТО, 4 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД да плати по сметка на СОС
държавна такса за производството по делото в размер на 1200 лв. /хиляда и
двеста лева/ върху размера на исковете, както и деловодни разноски
/възнаграждение на вещо лице/ в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над 5000 лв. до
1
присъдените 30 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди
е подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс АД с релевирани оплаквания за
неправилност, поради нарушение на материалния закон и противоречие със
събраните и проверени по делото доказателства. В жалбата се излагат
възражения срещу определеното от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди, като се поддържа, че същото е в завишен размер и не
отговаря на критериите, регламентирани в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се
твърдение, че справедливото в случая обезщетение следва да бъде в размер на
5000лв. Релевира се довод, че по делото е останала недоказана фрактурата на
4-та предходилна кост на десен крак и луксация на ставата между 4-та
предходилна кост и костицата на 4-ти пръст. Излага се становище, че
неправилно първостепенният съд е приел, че не е налице съпричиняване на
вредата, като се сочи, че приносът на пострадалия е поне 50 %, тъй като се е
качил в лек автомобил, управляван от водач употребил алкохол. С оглед на
това се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира се
присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът,
представляван от пълномощника си, поддържа подадената жалба. Ответникът
по жалбата, чрез пълномощника си, изразява становище, с което моли
въззивният съд да остави без уважение жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание,
ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна
връзка с противоправното деяние.
С обжалваното решение, Софийски окръжен съд е приел, че са налице
всички предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на ответното
застрахователно дружество и е уважил в пълен размер предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
2
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Решението на Софийски окръжен съд като необжалвано е влязло в сила
в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 5000лв., ведно със
законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното плащане.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и върху възражението за
съпричиняване. По отношение на релевираното възражение за
съпричиняване, въззивният съд намира следното: Нито в отговора, подаден по
реда на чл. 367 ГПК, нито в първото по делото съдебно заседание ответникът
е релевирал възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД. Изложеното в жалбата
възражение няма нищо общо с данните по делото, тъй като пострадалото лице
само е управлявало лекия автомобил, а не е било пасажер в МПС,
управлявано от трето лице, употребило алкохол. Поради това релевираното
възражение е напълно неадекватно на предмета на спора и въззивният съд не
дължи произнасяне.
Във връзка с доводите във въззивната жалба за допуснатите от
първостепенния съд нарушения на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният
състав намира следното:
От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза
въззивният съд приема за установено, че вследствие на реализираното
произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване
на четвърта предходилна кост на десния крак в областта под главичката в
дисталния край на костта; луксация на метатарзофалангеалната става /ставата
между предходилната кост и фалангата на пръста/, които по своя
медикобиологичен характер представляват трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за повече от 30 дни; контузия на
гръдния кош и корема, изразяваща се в ивицести кръвонасядания в областта
на гърдите, представляващи временно разстройство на здравето неопасно за
живота и охлузвания с петнист характер и кръвонасядане по лицето. Според
мнението на експерта, констатираните увреждания са причинили на ищеца
болки и страдания за срок от около 2 месеца с прогресивно намаляващ
интензитет с напредване на възстановителните процеси. Вещото лице
3
установява, че в резултат на счупването ще се наблюдава болезненост при
физическо натоварване на крайника и при промяна на времето, която ще е
доживотна. Вещото лице сочи, че наличната раздробена фрактура на четвърта
предходилна кост е заздравяла с образуването на груб калус, който
деформира стъпалото в тази му част. Допълва, че при увреждания като
процесните, най-продължителният период на възстановяване поглъща
негативните усещания от по-леките травматични увреждания. Излага, че при
ищеца е било приложено консервативно лечение по време на престоя в
лечебното заведение. Според вещото лице е възможно наличната фрактура да
не е била диагностицирана при първоначалното разчитане на
рентгенографията. Допълва, че по делото обаче е представен оптичен диск,
при контролното разчитане на който е установено наличие на фрактура на
четвърта предходилна кост на дясното ходило.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил
обективно и компетентно на поставените въпроси.
От събраните по делото показания на свидетелката К. - съпруга на
ищеца, въззивният съд приема за установено следното: Когато свидетелката
видяла съпруга си в УМБАЛСМ „Пирогов“ след ПТП той бил в безпомощно
състояние - с рана на носа, с насинявания под очите, не можел да диша през
носа, с насинен гръден кош, с подут десен крак. След три дни той бил
изписан, но в дома си дълго време бил на легло, почти не се хранел
/умишлено - поради невъзможността да се обслужва сам при необходимост да
ползва тоалетна/, изпитвал силни болки в гръдния кош, имал кошмари. Около
20 дни приемал обезболяващи, успокоителни, свидетелката била медицинска
сестра и правела на своя съпруг ежедневно компреси и стегнати превръзки.
След около месец и половина постепенно започнал да се оправя, но когато
дошло време да тръгне на работа изпитвал страх. И към момента изпитвал
страх при шофиране, особено при разминаване с други автомобили, а при
продължително шофиране кракът му се надувал и се схващал, което останало
като трайно оплакване. Налагало се да носи по-голям номер обувки. Трайно
останало и запушването в носа.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като
счита, че показанията й възпроизвеждат лични и непосредствени
впечатления. Показанията на свидетелката не противоречат на останалия
доказателствен материал по делото.
От приложените два броя болнични листа, се установява, че след
претърпяното произшествие, ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност - 45 дни.
При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема следното от правна страна:
4
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на
пострадалия-ищец от ответното дружество - застраховател, както повелява
нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Размерът на претърпените от него болки, страдания и неудобства следва да
бъде определен към датата на ПТП, необходимо е да се отчете и периода за
пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Въззивният съд, като взе предвид тези общи постановки, съобрази
съдебната практика, действала към релевантния момент и като отчете
конкретните обстоятелства намира, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определено в размер на 25000лв. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че ищецът е получил само една фрактура, за която не е
била необходима оперативна интервенция, останалите увреждания са били
по-леки и той е провел домашно лечение, като възстановителният период не е
продължителен, а е в рамките на нормалния за подобен вид увреди. В тази
връзка намира за основателно възражението на ответника, че определеното от
първата инстанция обезщетение е в завишен размер. От друга страна, обаче,
съдът съобрази обстоятелството, че в продължение на 20 дни ищецът е бил на
постелен режим, нуждаел се е от чужда помощ в ежедневието си, което
безспорно му е причинило неудобства в битов план. Взе предвид, че ищецът е
бил в работоспособна възраст – 54 години, работил е като лекар ординатор в
Спешна помощ, а периодът на временна неработоспособност безспорно му е
причинил дискомфорт и е променил ежедневния му ритъм. Съдът отчита и
негативното отражение на произшествието върху емоционалното състояние
на ищеца – сънувал кошмари, изпитвал страх от шофиране и ставал
притеснен, при разминаване с леки автомобили. Съдът съобрази и
усложненията, които ищецът търпи и ще продължава да търпи и за в бъдеще.
С оглед на тези съображения, настоящият състав приема, че справедливият
размер на обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти,
възлиза на горната сума. Неоснователно и необосновано е възражението на
жалбоподателя, че по делото е останало недоказано наличието на твърдяната
от ищеца фрактура на 4-та предходилна кост на десен крак и луксация на
ставата между 4-та предходилна кост и костицата на 4-ти пръст. Тази увреда е
безспорно установена и доказана от приетите и неоспорени писмени
доказателства, в т.ч. СМЕ.
В заключение: Въззивният състав приема, че жалбата, с която е сезиран,
е частично основателна.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
5
отменено в осъдителната част за разликата над 25 000лв. до присъдените 30
000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до окончателното
плащане. Въззивната инстанция следва да постанови решение, с което да
отхвърли иска за сумата от 5000лв., ведно със законната лихва, считано от
02.10.2019г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати по сметка на СОС разликата над сумата от 1000лв., на основание чл.
78, ал.6 ГПК. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. Т. разликата над
сумата от 1430лв. /с ДДС/, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. На
основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски, съгласно направено искане и приложен списък по чл. 80
ГПК /лист 97 от делото пред СОС/, които възлизат на сумата от 16.67лв.
Пред настоящата инстанция разноските се разпределят, както следва: На
въззивното дружество въззиваемият дължи 400лв. – разноски, вкл. държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съобразво уважената част от жалбата.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ищцата за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с чл. 7, ал.2,
т.3 от Наредба №1/2004г., както и с извършените от пълномощника
процесуални действия. Налице са и доказателства за плащането му, тъй като в
приложения договор изрично е записано, че адвокатското възнаграждение е
изплатено изцяло и в брой при подписване на договора, който в този случай
служи за разписка. С оглед отхвърлената част от жалбата, въззивникът дължи
на ищцата разноски. Същата не е направила такива. Пълномощникът й
претендира адвокатско възнаграждение да оказана безплатна правна помощ и
съдействие, чийто размер настоящият съдебен състав определя на 1228.80лв.
/с ДДС/.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260025 от 30.10.2020г., постановено по т.д.
№23/20г. от Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав в частта, в която ЗД „Бул
Инс“ АД е осъдено да заплати на А. К. К., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с
чл. 45 ЗЗД, разликата над 25 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 02.10.2019г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
26.06.2019 г., както и в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати по сметка на СОС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, разликата над
1000лв. – държавна такса, както и в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД е
осъдено да заплати на адв. М.Н.-Т. разликата над 1430 лв. /с ДДС/ -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие,
на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., като вместо това постановява:
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. К. К. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000 лв,
представляваща разликата над 25 000лв. /присъдените от САС/ до 30 000лв.
/присъдените от СОС/, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. К. К. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 16.67лв. –
разноски, направени в производството пред СОС и сумата от 400лв. –
разноски пред САС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. М.Н.-Т. сумата от
1228.80 лв. /с ДДС/, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. – за оказана
безплатна правна помощ и съдействие пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7