Р Е Ш
Е Н И Е № 1140
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение - девети състав, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя в.гр.ч.дело № 1676 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Образувано по жалба от „ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ 2000“ ООД гр. Пловдив,
ЕИК ********* - длъжник по изпълнително дело № 20178260400591 по описа на ЧСИ
Ангелаков рег. № 826, район на действие Окръжен съд - Пловдив, против Постановление за разноски изх. №
3814/27.04.2018г. по горепосоченото изпълнително дело, с което е оставено без
уважение възражение за прекомерност на приетите за изпълнение разноски на взискателя
за адвокатско възнаграждение, предявено с молба вх. № 284 от 15.01.2018г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт на ЧСИ. Твърди се, че приетите за събиране разноски са завишени,
тъй като посоченото възнаграждение е прекомерно и не отговаря на действителната
правна и фактическа сложност на делото, съобр. чл. 78 от ГПК. Поради което се
иска от съда да отмени обжалваното постановление и вместо това да намали
приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до
минималния размер, съобразно Наредба № 1. Жалбоподателят претендира и
присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответната
страна по жалбата – „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, не взема
становище по жалбата.
Постъпили
са писмени мотиви
по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които от страна на съдебния
изпълнител се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивният
състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че жалбата е допустима
– подадена в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна –
длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действия на
съдия изпълнителя – постановление за разноски по изпълнението, съгласно чл.435
ал. 2 т. 7 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по
молба от „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против
„ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ 2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; въз основа на
изпълнителен лист за заплащане на вземане, в размер на 607 лева.
В
изпълнителното производство взискателят е представляван от адвокат. Заплатеното
от взискателя възнаграждение, според представения договор за правна помощ, е в
размер на 600 лв. и посочената сума се претендира за събиране от длъжника.
С
молба вх. № 284 от 15.01.2018г. длъжникът е възразил за прекомерност на
претендираните за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и е поискал
намаляването им. С обжалваното постановление ЧСИ е оставил възражението за
прекомерност без уважение, като не са посочени конкретни съображения за
неговата основателност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10. от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението
по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и възнаграждението по т.
2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
В
случая предприетите от пълномощника на взискателя процесуални действия са
единствено по образуване на изпълнителното производство. По делото не са
извършвани други процесуални действия от страна на представителя на взискателя,
не са извършвани и никакви изпълнителни действия, тъй като длъжникът е заплатил
вземанията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение,
/607лв-вземане по изп. лист, и 120.84лв- дължимите такси по ТТРЗЧСИ/. С оглед
на това съдът приема, че заплатеното от взискателя възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и
на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат сторените
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен
размер по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – 200 лв. за образуване на
изпълнително производство.
Поради
основателност на жалбата и по арг. от чл. 78 ал. 1 от ГПК, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които са в размер
на 25 лв. – заплатена ДТ за жалбата, и 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4
изр. второ от ГПК.
Водим
от гореизложеното и на основание ч. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за разноски изх. № 3814/27.04.2018г. по
изпълнително дело № 20178260400591 по описа на ЧСИ Ангелаков рег. № 826, район
на действие – Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение възражение
за прекомерност на приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение, предявено с молба вх. № 284 от 15.01.2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените за
събиране за сметка на длъжника „ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ 2000“ ООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********, РАЗНОСКИ НА
ВЗИСКАТЕЛЯ „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, за заплатено
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20178260400591 по описа на ЧСИ
Ангелаков рег. № 826, район на действие –Окръжен съд – Пловдив; от 600 лв. на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ 2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, сумата от 325
лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща разноски за настоящото производство,
от които 25 лв, внесени за ДТ за жалбата, и 300 лв, заплатено адвокатско
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/