Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на пети декември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Радева
к.а.н.д. № 147/2023г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Б.Н.П. ***, чрез пълномощника адв. В.С. ***, против Решение № 156/15.09.2023г.,
постановено по АНД № 506/2023г. по описа на Районен съд гр. Габрово. По изложени
доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се
иска отмяната му.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател Б.Н.П., редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощеният от него процесуален представител – адв. В.С.. Адв. С. е
депозирала молба, в която е изложила доводи по същество, пледирайки за отмяна
на обжалваното решение и на наказателното постановление, с аргументи, че е
налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът по делото Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Габрово, редно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на
жалбата и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Габрово
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Производството пред Районен съд гр.
Габрово е образувано по жалба на касатора Б.Н.П. против Наказателно
постановление № 21-0892-000360 от 24.06.2021г., издадено от Н.Н.С.– Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Габрово, с което на П. на основание чл.
183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева и са отнети 8 контролни точки за извършено
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателната
отговорност на Б.Н.П. е била ангажирана за това, че на 31.05.2021г. в 14:30 часа,
в гр. Габрово, на бул. „Могильов“, на кръстовището с ул. „Нарцис“ в посока бул.
„Стефан Караджа“, е управлявал товарен автомобил „Ситроен Берлинго ФГ“ с
регистрационен номер ********, собственост на „Златно руно“ ЕООД гр. Габрово,
като на пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1
не спира и не пропуска стъпилия и пресичащ пешеходец, с което е прието, че виновно е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в процесуален
ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е
установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди
обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е, че са
посочени нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. С оглед на това е направил извод, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Настоящият касационен състав намира Решение
№ 156 от 15.09.2023г. на Районен съд гр. Габрово, предмет на касационен контрол,
за правилно, обосновано и законосъобразно.
При
съставянето на акта за административно нарушение и при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила за установяване и доказване на нарушението. В издаденото
наказателно постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за
нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са
опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението, съгласно правилото
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно
се установява, че е извършено нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан касаторът. Изложените
от решаващия съд мотиви за законосъобразност на Наказателното постановление, са
обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал
и се споделят от настоящия касационен състав. Последният споделя и правните
изводи на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че извършеното от касатора нарушение е съставомерно и
съставлява фактическия състав на визираните в наказателното постановление
законови норми. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно
нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване изискванията
към водачите да пропускат преминаващите пешеходци. От субективна страна
деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят, касатор в настоящото
производство като правоспособен водач е бил длъжен да знае правилата за
движение по пътищата и да съобрази поведението си с тях. Извършеното е
основание за реализирането на административнонаказателна отговорност, като по
делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно
отговорното лице.
Фактическата
обстановка се установява както от съставеният АУАН, подписан без възражения от
нарушителя Б.Н.П., така и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
пред първоинстанционния съд свидетели В.Б.С., С.Т.С. и Е.Г.И.. Свидетелите С. и
И. са служители на полицията, които са се движили след управлявания от касатора
товарен автомобил и са възприели извършеното нарушение като очевидци.
Свидетелят С. също е очевидец, възприел лично преминаването на автомобила,
управляван от касатора през пешеходната пътека, на която е била стъпила жена –
пешеходец. Показанията на тримата свидетели са последователни и кореспондират както
помежду си, така и със събраните по делото доказателства, поради което правилно
първоинстанционният съд ги е кредитирал
с доверие. По делото не са били ангажирани доказателства, установяващи различни
от посочените в атакуваното решение факти. Заявеното от свидетеля Стойков, че
не е била налице опасна ситуация на пътя, не дерогира извършеното нарушение от
касатора.
Съдът
намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и за недоказаност на административното
нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин е било установено, че
пешеходецът е бил стъпил на пешеходната пътека, когато Б.Н.П. е преминавал през
същата. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. В конкретният случай от доказателствата по
делото е било установено, че Б.Н.П. не е изпълнил това свое задължение, в
качеството си на водач на нерелсово пътно превозно средство и е нарушил
посочената законова разпоредба. Районен съд гр. Габрово е извършил анализ на
доказателствата и изложените в обжалваното решение мотиви са обосновани и се
споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
следва да се препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 220
от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а
според разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК - когато касационният съд остави в
сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
С наказателното постановление за установеното
административно нарушение, административнонаказващият орган е наложил
фиксираната в закона по вид и размер санкция,
а именно – глоба в размер на 100 лева. Това административно наказание е
справедливо, съобразено с извършеното деяние, с неговата обществена опасност и
е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона,
очертани в чл. 12 от ЗАНН.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд
гр. Габрово за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП.
Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача.
Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението,
извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от
настоящата инстанция.
Правилно
първоинстанционният съд е констатирал, че в случая извършеното от жалбоподателя деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. И това е така, тъй
като с подобни действия се създава висок риск от допускане на пътно-транспортни
произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и
на останалите участници в пътното движение, а водачът на МПС при всички случай
дължи съответната грижа по отношение опазването живота и здравето на околните.
Извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да се приеме, че са налице
предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК. Конкретното административно нарушение е
извършено преди приемане на разпоредбата на
чл. 189з от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021
година.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 156 от 15.09.2023г. на Районен съд гр.
Габрово е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на чл.
348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
С оглед изложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 156 от
15.09.2023г., постановено по АНД № 506/2023г. по описа на Районен съд гр.
Габрово.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.