Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Елена Воденичарова, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 382/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
1844/05.02.2020г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в
Главна дирекция „Автомобилна администрация“ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, чрез И.Я. Г. – главен експерт срещу Решение №
2387/23.12.2019г., постановено по н.а.х.д. № 4402/2019г. на Районен съд гр.
Варна, шести състав.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, с твърдения за неправилно отразяване на фактическата
обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателното
постановление.
Ответникът – „Хелиос 99“ ЕООД, не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение на Районен съд
гр. Варна е отменено наказателно постановление № 23-0000465/12.08.2019г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за извършено
нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, на основание чл.105, ал.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на „Хелиос 99“ ЕООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200
/двеста/ лева.
За да постанови този резултат първоинстанционния съд е
приел за установено от фактическа страна следното: Въззивното дружество
притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари №
16453/17.11.2016г., валиден до 16.11.2026г. Същото било доказало финансова
стабилност със застрахователна полица № 281722310436040700315/11.11.2017г.
сключена със ЗК „Олимпик“АД и добавък № 2/31.01.2018г. и добавък № 3 от
22.03.2018г. за 2017/2018г.
На 16.08.2018г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ било изпратено писмо до началниците на Областни отдели „Автомобилна
администрация“ в което се сочело, че по информация, публикувана на официалната
страница на КФН, полиците сключени със ЗК „Олимпик“АД ще осигуряват покритие до
23:59:59ч. на 17.08.2018г.
На 04.06.2019г. в Областен отдел “Автомобилна
администрация“ гр.Варна постъпило ново писмо от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ придружено със справка за установени нарушения от
фирми. Една от фирмите посочени в справката било и въззивното дружество.
Свидетелят Г. констатирал, че въззивното дружество не е доказало финансова
стабилност преди изтичане на срока 23:59:59ч. и на 26.06.2019г. съставил срещу
същото АУАН № 262856, в който посочил, че дружеството е нарушило разпоредбата
на чл.6, ар.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. Въз основа на
съставения АУАН, на 12.08.2019г. началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация“ гр.Варна издал процесното наказателно постановление, като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта.
С оглед установеното, от въззивния съд са направени
следните изводи: Акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и в
сроковете оп чл.34 от ЗАНН. Въззивният съд е приел обаче, че в
обстоятелствените части на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление липсват обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват административното нарушение, вменено на въззивното дружество.
Анализирайки нормата на чл.6, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба №
11/31.10.2002г. и ал.8 от същата разпоредба, според въззивната инстанция, на
превозвача е вменено задължение преди изтичане на срока на застрахователната
полица да докаже финансовата си стабилност, като представи справка с
приложените към нея документи. В случая от обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление не е посочен срока на валидност на предходната
полица. Позовавайки се на обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено писмото
изпратено до началниците на Областни отдели „Автомобилна администрация“, без
каквато и да било яснота и без ангажиране на допълнителни факти относно същото,
въззивната инстанция е счела, че липсва посочване на обстоятелства, при които е
било извършено нарушението. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила съдът е счел за съществено, довело до грубо нарушаване
правото на защита на наказаното лице. След преценка на доказателствата, излагайки
конкретни мотиви, въззивната инстанция е приела, че наказателното постановление
е издадено и в нарушение на материалния закон. Освен това, съдът е приел, че
конкретния случай би могъл да бъде преценен и като маловажен, съобразно
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение како краен
резултат е правилно, като касационната инстанция споделя изцяло изложените в
обжалваното решение мотиви относно непълнотата на фактите по отношение на
административното нарушение, вменено на дружеството. С разпоредбата на чл.6,
ал.7, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/31.10.2002г. е предвидено задължение за лицата
по чл.2, ал.1 да доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на
срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена
банковата гаранция. Единственият правно уреден способ за доказване на финансова
стабилност е именно представянето на документи по чл.6 на ал.7 от Наредбата,
поради което неизпълнението на задължението в срок е равнозначно на недоказване
на финансова стабилност, като предпоставка за осъществяване на дейността,
предмет на лицензионния режим.
С разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН изрично е
предвидено, че в АУАН следва да се съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, а според чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
наказателното постановление задължително съдържа описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай, в приложената
административнонаказателна преписка липсва заверено копие на лиценза, за който
се твърди, че е притежаван от дружеството, не е посочен срока на валидност на
предходната полица, липсват факти установяващи обстоятелствата относно изтичане
на срока за доказване на финансова стабилност в 23:59:59 часа на 17.08.2018г.,
като такива обстоятелства не са отразени в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление.
Следователно, както правилно приема районния съд, налице
са съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на
процесното наказателно постановление. С оглед на това, като е отменил
наказателното постановление, районният съд е постановил обжалваното решение при
правилно прилагане на закона.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2387 от
23.12.2019г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 4402/2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: