РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Панагюрище, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. С.
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС
Предявен е от Л. С. А. срещу И. П. К. и П. И. К. иск с правно основание чл. 34
ЗС за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по
КККР на гр. Панагюрище, с адрес на имота: гр. Панагюрище, ***, самостоятелния
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор: *****.***.***.*, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 185 кв.м., с прилежащи части: таванска стая с площ от 10.4 кв.м.,
таванска стая с площ от 13.99 кв.м., три северни складови помещения, югозападно
складово помещение от сутерена, четири северни складови помещения и югозападен
гараж: от приземния етаж и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *****.***.***.*.*,
над обекта: няма, стар идентификатор: няма, който е идентичен с: втори етаж на
жилищна сграда, застроен на 185 кв.м., ведно със северното таванско помещение,
състоящо се от: таванска стая на 10.4 кв.м. и таванска стая на 13.99 кв.м., ведно със
северните три складови помещения и югозападно складово помещение от сутерена на
жилищната сграда, ведно със северните четири складови помещения и югозападен
гараж от приземния етаж на жилищната сграда, ведно с 1/2 идеална част от общите
части на сградата и съответните ид.ч. от дворното място.
Предявен е и иск по реда на чл. 225 ГПК от М. И. К. срещу Л. С. А., И. П. К. и
П. И. К., с който се иска да се приеме за установено, че ищцата М. К. е собственик на
таванско помещение с площ от 10,4 кв.м. и таванско помещение с площ от 13,99 кв.м.
находящи се в сграда с идентификатор: *****.***.*** по КККР на гр. Панагюрище на
основание давностно владение от 2004 г. до настоящия момент.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
1
уточнени с молба от 31.10.2022 г.: Твърди, че с първия ответник И. К. са били съпрузи,
като гражданският им брак е прекратен с решение на Районен съд – Панагюрище по
гр.д. № 59/2001 г. Излага се, че вторият ответник П. К. е син на Л. А. и И. К., като през
време на брака си страните са придобили на основание договор за доброволна делба
делбения имот представляващ жилище при части ½ ид.ч. за Л. К. и И. К. (в режим на
СИО) и ½ ид.ч. за П. К.. Освен това се излага, че бившите съпрузи по време на брака си
са придобили и ½ ид.ч. от поземления имот, върху който е построен имотът. Моли се
да се допусне делба както на самостоятелния обект- жилище, ведно с прилежащите
тавански помещения и общи части на сградата, така и на ½ ид.ч. от дворното място
върху което е построена сградата при квоти посочени в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. К., в които
се оспорва предявения иск за делба, като се сочи, че ответникът К. е придобил имота на
основание придобивна давност текла от 1999 г. до настоящия момент. Сочи се, че
фактическата раздяла между страните е настъпила през 1999г., като от този момент
ищцата рядко идва в имота и то, за да види внуците си. Твърди се, че ответникът И. К.
е направил жилището обитаемо и годно за живеене, като ищецът никога не е оспорвал
собствеността на ответника върху процесния имот. Моли се да се отхвърли искът за
делба.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника П. К..
По реда на чл. 225 ГПК, уточнен с молба от 31.10.2022 г., е предявен иск от М.
И. К. срещу Л. А., И. К. и П. К., в който се излага, че не следва да се допускат до делба
процесните тавански помещения, тъй като същите са придобити по давност от ищеца
М. К.. Твърди се, че от 2004г., когато се е родило първото дете на ищеца същата,
заедно със семейството си обитава процесните тавански стаи- едната от 10,4 кв.м., а
другата от 13.99 кв.м., като е извършила множество подобрения в тях и ги е пригодила
за живеене, като продължава и към настоящия момент да живее в тях. Моли се да се
приеме за установено спрямо ответниците, че М. А. е собственик на таванско
помещение от 13,99 кв.м. находящи се в сграда с идентификатор: *****.***.*** по
КККР на гр. Панагюрище на основание давностно владение от 2004 г. до настоящия
момент.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по главния иск Л. А., в
който се оспорва предявеният иск. Сочи се, че същият е недопустим и неоснователен,
тъй като придобИ.е по давност на таванските помещения е недопустимо, доколкото
ищцата не притежава право на собственост в етажната собственост, респ. същата е
трето лице за етажната собственост и като такова не може да придобива по давност
тавански помещения. Освен това се излага, че ищецът не сочи надлежно основание и
начален момент на твърдяната придобивна давност. Излагат се доводи, че през 2012 г.
между ответника- А., П. К. и ищецът К. бил сключен договор за наем върху процесните
помещения, който първоначално бил сключен за срок от една година, а в последствие
се трансформирал като безсрочен. Твърди се, че именно този факти изключва
твърдението за придобивна давност. Твърди се, че през годините А. многократно е
изпращала парични средства на К. за ремонт и подобрения на помещенията, като
заплаща и дължимите такси и данъци за имота. Моли се да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по главния иск И. К., в
който се излага че подадената от М. К. искова молба се явява основателна и като такава
следва да се уважи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по главния иск П. К., в
който се излага, че исковата молба неоснователна. Сочи се, че ищцата К. не е
осъществявала владение върху процесните помещения, а само държание предвид
2
сключен договор за наем с нотариална заверка с рег. № 2858 от 31.08.2012 г. на
Нотариус № 471 Н.М.-Т.. Моли се да се отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното:
Първоначално съдът е сезиран с иск за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.Панагюрище, като с определение №
400 от 19.10.2022 г. е допустанато главно встъпване на М. К., като е направено
възражение, че същата е собственик на основание давностно владение на таванско
помещение с площ от 10.4 кв.м. и таванско помещение с площ от 13.99 кв.м., находящи
се на трети етаж от процесната сграда, които са преустроени в самостоятелен обект.
От приети като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съгласно чл. 21 ЗСГ и чл. 49
ППЗСГ № 146, том I дело № ***/1984 г. на Районен съд – Панагюрище и нотариален
акт за право на собственост на недвижим имот придоби по регулация № 200, том I дело
№ 363/1984 г. на Районен съд – Панагюрище се установява, че И. П. К. и Б. П. К. са
придобили правото на собственост на празно дворно място находящо се в гр.
Панагюрище, ул. ***.
От приет като доказателство по делото договорно за доброволна делба от
31.08.1999 г. се установява, че Б. П. К. и съпругата му Д. А. К. са получили в дял първи
етаж от жилищна сграда застроена на площ от 180 кв.м. ведно с южно таванско
помещение състоящо се от таван на 32,26 кв.м. и таванска стая на 15,65 кв.м. ведно с
южните две складови помещения от сутерена на жилищната сграда, ведно с южното
мазе и гараж от приземния етаж на жилищната сграда и ½ ид.ч. от общите части на
жилищната сграда, а И. П. К., Л. С. К. и П. И. К. са получили в дял втори етаж на
жилищната сграда ведно със северно таванско помещение състоящо се от таванска стая
на 10,4 кв.м., таванска стая на 13,99 кв.м. ведно със северните три складови помещения
и югозападно складово помещение от сутерена на жилищна сграда, ведно със
северните четири складови помещения и югозападен гараж от приземен етаж на
жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от общите етажи на сградата при квоти в
съсобствеността: ½ ид.ч. за П. К. и ½ ид.ч. за И. К. и Л. К..
От прието по делото като доказателство Решение от 02.07.2002 г. постановено
по в.гр.д. № *** от 2002 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик се установява, че
брака между Л. К. и И. К. е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство,
като със същото решение ползването на процесния втори жилищен етаж е
предоставено на съпруга И. К., а на Л. К. е предоставено ползването на приземния етаж
от процесната жилищна сграда. В мотивите на съдебното решение е изрично посочено,
че по делото е приета СТЕ, от която се установява, че процесният втори етаж към
момента на прекратяване на брака е бил пригоден за живеене и обзаведен, като в него
са живеели децата.
По делото като доказателство е приета справка-удостоверение изготвена от
Нотариус Н.М.-Т., от която се установява, че на 31.08.2012 г. е сключен договор за
наем с нотариална заверка на подписите между Л. А., П. К.- наемодатели и М. И. К.-
наемател, по силата на който на наемателя са предоставени за ползване три северни
помещения от тавански трети етаж на жилищна сграда находяща се в гр. Панагюрище,
ул. „***“ ** за период от една година от сключването му, като в случай, че след
изтичане на периода на договора наемателят продължи да ползва наетата вещ със
знанието и без противопоставянето на наемодателите, договорът се счита за продължен
за неопределен срок. Като доказателство по делото е приет и самият договор за наем (л.
3
112 и следващите от делото).
По делото като доказателство е прието удостоверение № 217 от 05.12.2008 г.
издадено от Община Панагюрище, в което е посочено, че таванско жилище от
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 111 кв.м. със самостоятелен вход и
стълбище за таванския етаж от към север може да функционира като самостоятелен
обект със самостоятелен вход, стълбище за таванския етаж, самостоятелен санитарен
възел, хол, спални, кухня и антре, като същият е заснет и е изготвен проект през м.
ноември 2008 г.
По делото като доказателство е представено писмо от Община Панагюрище, към
което са приложени заверения копия на подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ и
дубликати от квитанции за заплатени МДТ на П. К., И. К. и Л. А..
По делото е допусната и приета без възражение на страните съдебно-техническа
експертиза, от която се установява, че таванските помещения обособени на трети етаж
от процесната жилищна сграда отговаря на изискванията за самостоятелен обект. На
ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативни устройство на отделните
територии и устройствени зони. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът
изцяло дава вяра на съдебно техническа експертиза, доколкото с нея е даден обоснован
отговор на всички поставени по делото въпроси.
По делото като доказателства са представени преводни нареждания (л. 64 до л.84
от делото)с превод на български език на л. 244 до л. 265 от делото, от които се
установява, че Л. А. от Белгия е изпращала на Н. К. и М. К. в България суми пари през
м. 08. 2019г., м. 09.2013 – с основание помощ за семейството, м. 03. 2014 – помощ за
семейството, м. 10.2012 помощ за семейството, м. 05 2017 г. - помощ за семейството, м.
12. 2017г. - помощ за семейството, м. 02.2015 – други, м. 04.2017г - помощ за
семейството, м. 12.2014 г. чрез „Уестър юнюън“.
По делото като доказателства са приети извлечения от банкови сметки разкрити
на името на М. К. в „Уникредит Булбанк“ АД, който са обект на изследване от
допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, вещото
лице, по която е посочило, че за периода от 18.04.2008 г. до 04.11.2022 в. в полза на М.
К. от Л. А. е преведена сума в размер на 1250 евро в равностойност в лева 2437,50 лева
по една от сметките на К., като не е посочено основание за превода. Изяснено е, че по
сметка с титуляр М. К. в евро е постъпила сума в размер на 5100 евро за периода от м.
май 2015 г. до м. 12.2018 г. от Л. А.. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК
съдът изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден
обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.
По делото като доказателство е приет договор за банков потребителски кредит с
кредитополучател М. К. от 30.01.2019 г. за сума в размер на 1000 лева.
По делото като доказателство е приет договор за банков кредит от 21.04.2008 г. с
кредитополучател М. К. за сума в размер на 44 000 лева и цел „покупка на земя“. По
делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 190, том I,
рег. № 2048, дело № *** от 2008 г. на Нотариус П.К., с който е обезпечен процесния
кредит с недвижим имот представляващ масивна сграда с площ от 240 кв.м. –
търговски обект „супермаркет № 6“, построен върху общински имот, като е приложен
и договор за продажба на общински недвижим имот от 25.09.2008 г., по силата на
който М. К. е придобила собствеността върху общински недвижим имот частна
собственост в гр. Панагюрище за сума в размер на 31 200 лева.
По делото е представен документ преведен на български език, от който се
установява, че през 2015 г. за периода от м. юли до м. септември, през 2018 периода м.
май м. август, през 2019 г. м. юни – м. септември М. К. е получавала възнаграждение
4
за положен труд в Белгия.
По реда на чл. 176 ГПК П. К. е посочил, че от 2008 г. не живее в процесния
имот, като го е напуснал поради наличие на домашни скандали. По реда на чл. 176
ГПК Л. А. е посочила, че е изпращала пари на М. К. от Белгия с цел същата да пригоди
етажа на къщата за живеене, посочва, че за периода от 2000г. до 2022 г. е живяла в
Белгия, като всяка година, когато се връща в България отсяда в процесния имот, като
до момента не е имала спорове с И. К. във връзка с процесния имот
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. П.
К.- брат на ответника И. К., Д. А. К. - балдъза на ответника И. К., Н. К.- съпруг на М.
К., Д. К., Р.Н.- дъщеря на Л. А. и И. К. и сестра на П. К. и М. К.. При разпита си
свидетел Б. К. посочва, че преди раздялата на И. и Л. процесният втори етаж не е бил
пригоден за живеене, като И. К. го стегнал, тъй като отгледал децата. Сочи, че Л. А. я е
виждал рядко да влиза в къщата – 1-2 пъти годишно за по няколко часа, а П. К. се е
изнесъл от къщата преди 15 години и не е идвал повече. Свидетелят посочва, че
доколкото знае таванския етаж е на М., като тя си го е пригодила за живеене.
Свидетелят изяснява, че етажите не се заключват, а ключа на входната врата на къщата
стои на вратата. При разпита си свидетел К. посочва, че откакто Л. и И. са се разделили
е виждала 3 пъти Л., като свидетеля изяснява, че живее на първия етаж от къщата.
Свидетел К. посочва, че П. от около 13-14 години не живее в къщата, тъй като се е
изнесъл след като му се родило детето. Посочва, че М. К. живее на таванския етаж,
заедно със семейството си, като същата го е преустроила за живеене. Свидетел Н. К.
посочва, че от 18 години заедно с М. К. и децата им живеят на таванския етаж, като те
са си го пригодили за живеене. Посочва, че Л. А. не е приспивала никога в тяхното
жилище, а е идвала за по няколко часа 1 път годишно, като не знае да е изразявала
претенции към имота, както и че не им е изпращала пари. Свидетелят изяснява, че
етажът не се заключва. Свидетел Д. К. посочва, че М. и неговият брат – И. К.- съпруг
на М. от 2004-2006 година живеят на таванския етаж, който са си стегнали те, като
самият свидетел е участвал в част от ремонтните работи, като свидетелят посочва, че
не знае някой да е имал претенции към таванския етаж. При разпита си свидетел Р.Н.
посочва, че до преди 2 години е живяла на приземния етаж от процесната сграда, като
след развода на родителите – Л. А. и И. К., свидетел Н. заживяла с брат й – П. К.,
сестра й – М. К. и баща й – И. К. заживели на втория етаж (който бил пригоден за
живеене, като е имало обособени стаи за всяко децата), като в последствие когато
създала семейство се преместила на приземния етаж. Свидетелят посочва, че майка й –
Л. А. всяка година си идва, като е оставала и при нея и при сестра й – М. К..
Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на
всички свидетели, с изкл. частта на показанията на свидетел Б. К., в която посочва, че
преди раздялата на страните втория етаж от къщата бил непригоден за живеене,
доколкото в тази част показанията на този свидетел се опровергават от останалия
събран по делото доказателствен материал- мотивите на бракоразводното съдебно
решение постановено от ОС- Пазарджик и показанията на свидетел Н.. Съдът не дава
вяра и на показанията на Н. К. в частта, в която посочва, че Л. А. не е помагала
финансово на семейството му, тъй като по делото са събрани безспорни писмени
доказателства опровергаващи това твърдения. Съдът дава вяра на показанията на
другите свидетели, както и на показанията на св. Б. К. в останалата част, доколкото
същите са житейски логични, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че Л. А. и И. К. са
5
собственици на ½ ид.ч. (всеки по ¼ ид.ч.) от процесния самостоятелен обект с
идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище ведно с прилежащите
общи части към сградата, ведно с избени и тавански помещения, а останалата ½ ид.ч.
от посочения самостоятелен обект се притежава от П. К.. През 2008 г. таванските
помещения прилежащи към процесния обект били обособени в самостоятелен обект,
чиято собственост е придобита от собствениците на главната вещ, арг. чл. 92 ЗС- Л. А.,
И. К. и П. К..
По отношение възражението направено от ответника И. К. за придобИ.е на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.
Панагюрище на основание давностно владение продължило в периода от 1999 г. до
2022 г.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) И.
К. да владял имотите в продължение на повече от 10 години (считано от 1999г. до 2022
г.), 2) К. е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си (съобразно Тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012 г. по Тълкувателно дело № 1/2012г. на ОСГК, ВКС), като
посочените предпоставки следва да се установят в условията на пълно и главно
доказване от К..
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. В случай, че се позовава на придобивна давност той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец следва да превърне с едностранни действия държането във
владение, като тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Завладяване частите на другия съсобственик трябва да се манифестира пред него и да
бъдат осъществени действия отблъскващи владението й и установяващи своене.
Видно от събраните по делото доказателства през 2002 г. с бракоразводното
решение на И. К. е предоставено ползването на семейното жилище- втори етаж-
процесния недвижим имот, на основание чл. 56 СК, в който момент И. К. е станал
държател на идеалните части на останалите съсобственици, тъй като това ползване се
приравнява на наемно правоотношение създадено между страните по силата на
съдебно решение. За да прецени дали е основателно възражението за изтекла в полза на
ответника К. придобивна давност то на изследване подлежи фактът дали е налице
промяна в намерението на К. за своене на имота и дали е предприел действия, с които
да е манифестирал това свое намерение.
Съгласно практиката на ВКС, когато съсобственик е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на частите на останалите
съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е. да докаже,
че промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта е
6
достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. В този смисъл са
разясненията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК,
както и Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37/2010 г. на ВКС, II г.о. Когато
собственическото отношение се манифестира пред трети лица, но поведението на
владелеца спрямо останалите съсобственици е такова, че не може да се каже със
сигурност дали владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл.
31, ал.1 ЗС да си служи с общата вещ, владението не може да бъде окачествено като
несъмнително. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва
да е демонстрирано недвусмислено. Относно необходимите едностранни действия,
които следва да бъдат обективирани от страна на държателя спрямо собственика, за да
се промени държането във владение като предпоставка за придобИ.е по давност на
чужди идеални части от правото на собственост, в практиката на ВКС се приема, че
действия по извършване на ремонти и подобряване на имота (ако въобще се приеме, че
в конкретия случай такива са извършвани), които могат да се възприемат и като
действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците (за което той
може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на
основание чл. 30, ал.3 ЗС), не надхвърлят нуждите на обикновеното ползване и не
може да се приемат като достатъчно доказателство за установено владение върху
чуждите идеални части (в този смисъл - Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр.д.№
481/2017 г. на ВКС, І г.о., Решение № 59 от 09.09.2022 г. по гр.д. № 3785/2021 г. на
Второ гр.о., ВКС). Настоящият съдебен състав споделя тази практика, която е
приложима и към настоящия казус. От събраните по делото доказателства, следва да се
направи извод, че след прекратяване на брака между страните съпругът И. К. е заживял
в процесния втори етаж от делбения имот, на основание предоставеното му право на
ползване с бракоразводното решение, като разбира се това се е случило със знанието
на съпругата Л. А. и третия съсобственик П. К., който също известно време е обитавал
процесния имот, като това действие не представлява нито предаване на владението
върху цялата вещ от страна на А., нито отстраняване на невладеещия съсобственик от
вещта. В този смисъл от заживяването му в имота И. К. се явява владелец за
собствените си и държател за идеалните части на съпругата си и сина си, поради което
в отношенията между им презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена. След като
ответникът И. К. се позовава на придобивна давност за чуждите 3/4 идеална част, в
негова тежест е било да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
насрещните страни намерението да владее техните идеални части за себе си. По делото
не са събрани доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че И. К.
е извършила едностранни действия, посредством които е обективирал и манифестирал
пред А. и П. К. преобръщане на владението (interversio possessionis), т.е. че е престанал
да държи идеалните части от вещта за двамата и е започнала да ги държи за себе си с
намерение да ги свои. До предявяването на иска за делба той не се е позовал на изтекла
в негова полза давност по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 4 от 17.12.2012 г.
по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК. Освен това се установи, че имотът е деклариран
като собственост на тримата – И. К., Л. А. и П. К., като И. К. е заплащал данъци
единствено за своята идеална част, а през 2022 е подал данъчна декларация (л. 206 и сл.
от делото), в която е посочено, че е собственик само на ¼ ид.ч., а останалите части се
притежават от други лица, от които действия следва да се направи извод за
намерението, с което държи имота. Обстоятелството, че А. и П. К. не са живели през
последните 10 години в имота само по себе си не означава някой от тях се е отказала от
правата си, нито че същите са придобити от И. К. по давност. В същия смисъл следва
да се разглежда и обстоятелството, кой притежава ключове от жилището, тъй като не
7
се установява този факт да има значение, надхвърлящо упражняването на основното
право на неприкосновеност на жилището, гарантирано с чл. 33, ал. 1 от
Конституцията, като дори в конкретния случай не се установи (въпреки опитите на
съда в тази насока), кой точно има ключ от процесния етаж и дали въобще същият се
заключва.
Без правно значение по отношение владението е фактът кой от двамата
родители е отгледал децата, респ. е полагал грижи за тях и е присъствал и организирал
семейните тържества – годежи и балове.
С оглед гореизложеното предявеният иск за делба на самостоятелен обект с
идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище се явява основателен и
същия следва да се допусне до делба при квоти ½ ид.ч. за П. И. К., ¼ ид.ч. за И. П. К. и
¼ ид.ч. за Л. С. К..
От главно встъпилото лице М. К. е предявен положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, с който се иска да се приеме за установено, че
същата е собственик на самостоятелен обект намиращ се в северната част на трети
(тавански) етаж от сграда с идентификатор *****.***.***.* по КККР на гр.
Панагюрище с площ от 111 кв.м., на основание давностно владение продължило от
2004 г. до 2022г.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно така
даденото от Законодателя определение, владението се състои от два признака –
обективен (упражняването на фактическа власт - corpus) и субективен (намерението за
своене – animus, animus domini). С оглед трудността за доказване на намерението за
своене като психично състояние, с чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е
оборима, като оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства
намерение за своене.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че от 2004 г. М. К., заедно със своето семейство, държи процесните два
тавански етажа, които с оглед извършени ремонтни дейности са трансформирани в
самостоятелен обект – жилище през 2008 г., като следва дас е приеме, че тогава същата
е установила фактическа власт върху процесния обект.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 31.08.2012 г. е
сключен договор за наем между Л. А., П. К.- наемодатели и М. К. – наемател, по силата
на който на последната са предоставени за ползване процесните тавански помещения
обособени в самостоятелни обект, който договор за наем с нотариална заверка на
подписите. Дори и да се приеме, че през 2004 година М. К. е установила фактическа
власт върху процесния обект, при действието на презумпцията по чл. 69 ЗС, то към
момента на сключване на договора за наем (2012г.) не е била изтекла десет годишната
придобивна давност в полза на главно встъпилото лице.
С оглед сключения договор за наем следва да се посочи, че съдебната практика
константно приема, че когато собствениците на недвижим имот предоставят
ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт
представлява държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС - налице е основание вещта да се
държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа
власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собствениците, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост
8
фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. В
Решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№****/2009г. на ІІ- ро, г.о., ВКС е
прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобИ.е на собственост по
давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява
чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната
давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането
във владение. В решение №12/19.02.2014г., постановено по гр.д.№****/2013г. на I ГО
на ВКС, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим
имот е придобита на правно основание и липсва уведомяване на собственика за
промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно
владение, презумпцията по чл.69 ЗС не намира приложение. Презумпцията по чл.69 ЗС
намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си.
В конкретния случай по делото не се събраха доказателства, от който да се
установява, че М. К. е извършила действия, с който да е манифестирала явно и по
несъмнен начин намерението си да превърне държането във владение, след сключване
на договора за наем. Категорично не са такива действията по извършване на ремонтни
работи в имота (като по делото не се установи какви всъщност работи са извършвани
след сключване на договора за наем). Константно в своята практика ВКС приема, че
предприемането на ремонтни дейности и самостоятелно ползване на имота не
представляват манифестиране на намерение за своене доведено до знанието на
собствениците на имота. Предоставеното от собственика на имота ползване се
осъществява от държателя винаги самостоятелно, освен ако не е изрично уговорено, че
се осъществява съвместно със собственика или трето лице. Поддържането и
ремонтирането на имота представлява израз на задължението на ползувателя да се
грижи за имота като добър стопанин, като го ползва съобразно постигнатото съгласие
със собственика, включително и ремонтирайки и подобрявайки имота според
конкретните нужди, за които е предоставено ползването. Освен това в конкретния
случай се установи, че извършените ремонтни работи и преустройство на имота е
преди 2008 г., респ. преди сключване на договора за наем.
Тук е мястото да се посочи, че в договора за наем изрично е посочено, че М. К. е
получила фактическа власт върху процесния обект на основание облигационно
отношение от част от съсобствениците, т.е. в самия документ е обективирано
признание на неизгоден за К. факт по см. на чл. 175 ГПК. – същата е държател на
имота. Доколкото по делото не е спорно, че това изявление е направено от М. К.,
същото е действително, то следва да се приеме, че с неговата направа е прекъсната
течащата в полза на М. К. придобивна давност. Дори и да се приеме (макар че от
събраните по делото доказателства не се установява), че в този момент е започнала да
тече нова такава, то към дата на предявяване на иска за делба (който прекъсва
придобивната давност - Решение № 374 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2008
г., IV г. о., ВКС) не е била изтекла новата давност. Ето защо предявеният положителен
установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
9
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства – удостоверение от Община Панагюрище, проект за заснемане и СТЕ се
установява, че таванските помещения находящи се на трети етаж на процесната сграда
представляват самостоятелен обект с оглед извършени преустройства на същите, като
този самостоятелен обект е възникнал най- късно преди м. ноември 2008 г. (когато е
извършено техническото заснемане на обекта) В тази насока не следва да се обсъждат
събраните по делото доказателства по отношение изпращани парични средства от Л.
А., доколкото в по-голямата част те са изпращани след 2008 г., когато се установява, че
вече таванските помещения са били преустроени в самостоятелен обект. Не се
установява също така в условията на пълно и главно доказване, че паричните средства
от Л. А. са изпращани с цел извършване на ремонтни дейности на процесния обект,
доколкото като основание за извършените преводи е посочено „помощ за
семейството“.
Ето защо следва да се уважи предявеният иск за делба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище - жилище и на
самостоятелен обект в сграда изграден на трети етаж и двата в сграда с идентификатор:
*****.***.***.*, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
*****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, с площ от 111
кв.м., между съделителите при следните квоти: ¼ ид.ч. за Л. С. А., ¼ ид.ч. за И. П. К. и
½ ид.ч. за П. И. К..
По разноските:
При този изход на делото по отношение на установителния иск на главно
встъшилото лице, разноски се дължат на ответниците по този иска на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК. Доколкото такива не са поискани, то съдът не дължи присъждането им.
Разноски не се дължат и в полза на ответника И. К., с оглед неоснователното му
възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. С оглед характера на
делбеното производство, в първа фаза на съдебната делба, в която се намира
настоящото дело, не се дължи присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище, с адрес на имота:
гр. Панагюрище, ***, самостоятелния обект се намира на етаж 2 в сграда с
идентификатор: *****.***.***.*, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 185 кв.м., с
прилежащи части: три северни складови помещения, югозападно складово помещение
от сутерена, четири северни складови помещения и югозападен гараж: от приземния
етаж и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: *****.***.***.*.2, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, който е идентичен с: ВТОРИ ЕТАЖ на жилищна сграда,
застроен на 185 кв.м., ведно със северните три складови помещения и югозападно
складово помещение от сутерена на жилищната сграда, ведно със северните четири
складови помещения и югозападен гараж от приземния етаж на жилищната сграда,
ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и на самостоятелен обект в
сграда изграден на трети етаж в сграда с идентификатор: *****.***.***.*, която сграда
10
е разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, с площ от 111 кв.м. състоящ се от кухненски бокс,
дневна с трапезария, баня с тоалетна, детска стая, спалня и коридор, между
съделителите: Л. С. А. ЕГН: **********, И. П. К. ЕГН: ********** и П. И. К. ЕГН
**********, при следните квоти: ¼ ид.ч. за Л. С. А., ¼ ид.ч. за И. П. К. и ½ ид.ч. за П.
И. К..
ОТХВЪРЛЯ, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. И. К.
ЕГН: ********** срещу Л. С. А. ЕГН: **********, И. П. К. ЕГН: ********** и П. И. К.
ЕГН **********, с който се иска да се приеме за установено, че ищцата е собственик
на самостоятелен обект в сграда изграден на трети етаж в сграда с идентификатор:
*****.***.***.* по КККР на гр. Панагюрище, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр. Панагюрище, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, с площ от 111 кв.м. състоящ се от кухненски бокс,
дневна с трапезария, баня с тоалетна, детска стая, спалня и коридор, на основание
давностно владение продължило за периода от 2004 г. до 28.06.2023 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
11