Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград,
26.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 22.05.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 70/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Н.П.М. с ЕГН- **********- Законен
представител на „****“ ООД-Стара Загора, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на
глоба серия К № 2662374, издаден от
ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, на
жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от лично от жалбоподателят, наказаното лице изразява
недоволството си от процесният електронен фиш, с
който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е следва да бъде
отменен, като не е посочил съображения в тази насока.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и не взема становище по жалбата. От РУ- Момчилград
към ОДМВР- Кърджали, чрез юрисконсулт, е постъпило писмено становище, в което
се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и
законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното
постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С ел.фиш серия К №
2662374, издаден от ОДМВР- Кърджали, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.1 т.53от ЗДвП, на
жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП- за това, че на 14.07.2017г. в 18,31ч. в Извън
населено място по път Е- 85 1-5 на км. 372+100 м, общ.Кирково, по посока-
гр.Кърджали за ГКПП- Маказа, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“, заснест с АТСС TFR 1-M № 574, и приспадане на
толеранс от 3 км/ч, с МПС- товарен автомобил ******, е извършил нарушение за скорост. Разрешената стойност на скоростта е била 0 км/ч, установената скорост е била 0 км/ч, а превишението е било с 0 км/ч, което представлявало нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В ел.фиш се сочи, че МПС е
регистрирано на името на жалбоподателя
/като законен представител на ЮЛ- посоченото/.
Като доказателство по делото АНО е
приложил 1/ клип от процесната
дата със съответният № от радар № 574, съдържащ снимка на пътен знак
„В-26“, 2/ 2-ри клип, съдържащ 4 броя снимки от процесната
дата и време, от които се вижда, че става дума за МПС с рег.№ ****, като измерената скорост възлиза на 84 км/ч, при ограничение от 60км/ч. и превишението е от 24 км/ч., и е прието, че наказуемата скорост е от 81 км/ч, а наказуемото превишение на скоростта е 21 км/ч. Сиреч, даден е толеранс от 3 км/ч-
като възможна грешка.
В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с
координати- които са описани подробно. Посочен е също така и регистрационният
номер на автомобил, който съвпада с посоченият във ел.фиш номер на МПС, като
самият ел.фиш не мястото на нарушението
не е точно и ясно е посочено /съдържа описание, че това е път със
съответните километрични отбелязвания, неводещи до точно конкретно място от
пространството/. Към клипа е приложена схема- скица на терена/мястото, на което
е било позиционирано автоматизираното техническо средство /вероятно е в района
на село Върбен, община Кирково, но това
обстоятелство не е отразено в ел.фиш/.
По делото е представена справка от Централната база данни КАТ, от която
се установява, че описаното в процесният ел.фиш МПС- ******, е собственост на ГЕОРГИ ДРАГОВ
КОСТОВ, а не на посоченото в ел.фиш лице, сиреч не е записано на името на
жалбоподателя по настоящото производство.
От Протокол за монтаж и
настройка, Протокол за проверка на мобилна система TFR-1 M, Протокол за
извършено обучение, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, приложени
по делото, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система за видеоконтрол е от одобреният
тип средство за измерване, което е преминало съответните проверки и е годно за
експлоатация /не е посочено докога/.
Приложен е и Протокол за използване на АТСС, съставен към датата на процесното деяние, от който е видно, че АТСС TFR 1-M № 574, на
14.07.2017г., е било
поставено за контрол на движението на Път Е- 85 1-5 на км. 372+100 м,
общ.Кирково, по посока- гр.Кърджали за ГКПП- Маказа, където е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч,
въведено с пътен знак, и са заснети 7 клипа /в т.ч. и процесният/.
Както в ел.фиш, така и в този протокол самото място на контрол, респ.и за
установяване на нарушението не е индивидуализирано и конкретизирано, а е
посочено само със съответни километрични номерации.
При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът съобрази
следното: Жалбата е процесуално
допустима, т.к. изхожда от легитимирана страна в процеса, а именно от лице, което има съответният правен интерес от обжалването, като съдът приема, че въпреки липсата на яснота за датата на връчване
на електронният фиш на жалбоподателя, жалбата е подадена в срок. За последното обстоятелство
административно-наказващият орган не е ангажирал доказателства, поради и което не
следва да се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакувания акт, заради
и което съда приема, че подадената жалба е в срок. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Електронен фиш, намери, че същият НЕ съдържа всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, както
следва; на първо място е посочена териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се
посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да
се обжалва, както и същият да съдържа подпис
и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съобразно
трайната и еднопосочна съдебна практика по този вид дела настоящият съдебен
състав счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно
съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече,
като допълнителен аргумент следва да се посочи също и обстоятелството, че
конкретният случай е използван утвърден от Министъра на вътрешните работи
образец на ел.фиш.
Обжалваният ЕФ НЕ съдържа и мястото,
на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият
електронен фиш, като същото НЕ е
посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи
точно определено място на извършване на нарушението. Обжалваният ел.фиш е не съдържа факти за това, в какво се
изразява самото нарушение- не е посочена
стойността на установената скорост, респ. не
е посочена и превишената стойност на скоростта- за тях има отбелязване 0 км/ч.
Действително в клипа, съдържат снимки на МПС и измерената скорост със
посоченото АТСС, се съдържат данни за установена и превишена стойност, но те
могат да послужат само за доказване на описаното нарушение, но не и да се
приеме, че същите съставляват основание за носене на
административно-наказателна отговорност.
Сиреч, от съдържанието на обжалваният ел.фиш не може да се приеме за
установено мястото, на което е извършено нарушението, както в какво собствено
се изразява нарушението, т.к. смисълът за издаване на ел.фиш е именно това; да
се установи нарушение за скорост, а в обжалваният ел. фиш просто липсва този
елемент от обективната страна на деянието по чл.21 от ЗДвП.
В същото време с представените доказателства се установява, че и МПС, предмет на ел.фиш, не
е регистриран на името на посоченото в него лице- жалбоподателят, а на съвсем
различно лице. С други думи казано, субектът на нарушението не е установен по
никакъв начин, което води до извода, ел.фиш е незаконосъобразен.
Следва да се подчертае, че при така посоченото
място– на територията на Община Кирково, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да
се произнесе по спора.
От събраните по делото
доказателства се стига до
извода, че извършването
на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /в която норма се посочва различието от разрешената
скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС,
регламентирано със съответен пътен знак/ е било заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-М, с посоченият номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за
движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Съгл. ТР № 1 от
26.02.2014г. по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В
същото време със изменението на ЗДвП /с
ДВ от 13.03.2015г/., ел.фишове могат да се издават и от АТСС, съответно
стационарни или монтирани на автомобил, при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно §
65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат два вида, както
следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; и 2/ мобилни–
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работният процес. Не следва да
се пропусне, че с последното
изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ
бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./,
и която редакция е в сила и към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението
да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието на
контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а
не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна
изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и
да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез АТСС. Предвид изложеното по-горе следва извода, че
ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид
последвалите законодателни изменения в ЗДвП.
В цитираното по-горе Тълк. решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова
изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата
е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се
приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид гореизложеното и събраните по делото писмени и веществени доказателства
съдът приема, че електронният
фиш, предмет на настоящият съдебен контрол е съставен при допуснати съществени
процесуални нарушения и не е издаден по предвиденият в закона ред. Накратко
те са следните- липсва описание на нарушението с неговите обективни белези-
място на извършване, в какво се изразява същото и кой е неговият субект. Не се установи и
обстоятелството, че описаното в ел.фиш МПС принадлежи на ю.л., чийто
представител е жалбоподателят. Сиреч, съдът приема, че описаното в
обжалваният фиш нарушение не е установено, поради и което същият следва да се
отмени като незаконосъобразно издаден.
Изложените
съображения обуславят извод, че при установяване и заснемане на нарушението не
са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
регламентираща съответния ред за това, а оттам и за неспазване на процедурата
по използване на АТТС и издаване на ел.фиш. В тази насока е и трайната практика
на съдилищата, вкл.и практиката на Административен съд- Кърджали по този вид
дела, обективирана в съответни решения.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен, като са налице основанията за отмяната на
същият, поради и което той следва да бъде отменен. По делото не са сторени разноски,
както и за страните не се явяват процесуални представители, поради и което
съдът не се произнася по този въпрос.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К №
2662374, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на Н.П.М. с ЕГН- **********-
Законен представител на „****“ ООД-Стара Загора, на осн.чл.189 ал.4 вр.182
ал.1 т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за
допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред Административен
съд- Кърджали в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: