Р Е Ш Е Н И Е №38
гр. Габрово, 08.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари ................. през две
хиляди двадесет и първа година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : Г. КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ….РАДИНА ЦЕРОВСКА.............. и в присъствието на прокурора ........ЛЮДМИЛА РАЧЕВА......... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД № 17 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
С Решение №48/22.12.2020г.
по НАХД№20204240200102/2020г. състав на Тревненски районен съд е отменил НП
№2/30.09.2020г. на Кмет на Община Трявна, с което на „Екотурист- Трявна“ЕООД
ЕИК205533520, на осн. чл. 213, ал. 1, пр. 2 от Закона за туризма е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗТ.
В законния срок Решението на съда е обжалвано от Кмет на
Община Трявна. В жалбата се излага, че обжалваното Решение било неправилно
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Според жалбоподателя районния съд
бил допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
обстоятелството че не била извършена преценка и оценка на събраните по делото
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Изложените от съда
правни изводи не били подрепени от мотиви, като неправилно бил възприел
установаната фактическа обстановка. Налице било погешно издирване и прилагане
на материално правните норми, относими за случая.
Безспорно установено било, че санкционираното дружество „***ЕООД
стопанисвало хотел трявна, който представлявал туристически обект по смисъла на
чл. 3, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗТ. В случая констатираното нарушение било по чл.
116, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗТ като неводеното на регистър на настанените
туристи по начина и реда, описан в посочената разпоредба на Закона за туризма
на практика означавало че субекта не изпълнява задълженията си, вменени му от
цитираната правна норма. Правният извод на съда, че след като водел регистър
макар и не по установения начин и ред задължения субект не следвало да носи
отговорност по чл. 213, ал. 1, пр. 2 от ЗТ бил погрешен. Липсвали и представени
писмени доказателства в подкрепа на твърденията че е воден регистър на хартиен
носител.
Претендира се отмяна на обжалваното Решение на ТРС като
неправилно и да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.
За жалбоподателя, редовно призован се явява надлежно
упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддоржа жалбата и
изложените в същата доводи за отмяна на оспореното решение на РС Трявна и
потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата тъй като Решението на ТРС било правилно и
обосновано, съдът бил преценил събраните доказателства.
За „***, редовно призовани се явава надлежно упълномощен
пр. представител- адвокат, който оспорва подадената касационна жалба. Счита
същата за неоснователна поради което да бъде отхвърлена, а решението на РС
Трявна да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за касационната
съдебна инстанция.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените пред касационната
инстанция доводи намира жалбата за основателна.
Неправилно състава на ТРС е преценил събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до
крайния извод, че с действията си жалбоподателя “*** не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 116, ал. 1 от Закон
за туризма, за което същият е санкциониран.
На “**** е съставен АУАН и въз основа на него е
постановено НП №2/30.09.2020г. за това, че при извършена проверка на
14.09.2020г. в обект, стопанисван от фирмата- хотел “*** е установено, че
Дружеството извършва туристическа дейност “хотелиерство”, като търговецът не
води регистър за настанените туристи, по образеца, утвърден от Министъра на
икономиката, енергетиката и туризма и публикуван на страницата на Министерство
на икономиката, енергетиката и туризма, като по този начин е нарушен чл. 116,
ал. 2 от Закона за туризма.
По делото пред районния съд е установена фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните и се подкрепя от събраните писмени
и гласни доказателства. Оспорва се единствено констатацията на съда, че е
налице воден регистър на хартиен носител, който не е по утвърдените начин и
ред.
Първоинстанционният съд е преценил събраните по делото
писмени гласни доказателства и неправилно е преценил че не е налице осъществено
посочено в НП нарушение.
Не могат да се възприемат изложените от
първоинстанционния съд доводи, че в проверявания обект е наличен регистър на
хартиен носител, но същият не е воден по утвърдения начин и ред. Липсват
категорични доказателства в тази насока, подкрепящи изводите на съда.
Не се възприемат и изводите за това, че е приложима
евентуално санкционната разпоредба на чл. 213, ал. 3 от ЗТ по отношение на
проверявания субект.
Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 116 от
Закона за туризма лицата,
извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание
на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет
страницата на Министерството на туризма. Вписванията в регистъра се извършват
незабавно при настаняването на туриста.
В ал. 2 на същия текст е посочено, че Регистърът по ал. 1 се води:
1. чрез централизирана информационна система,
поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или
друго приложение за онлайн достъп;
2. чрез избрана от лицето, извършващо
хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление;
3. на хартиен носител по образец, утвърден от
министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на
туризма.
За местата за настаняване от клас "А"
и клас "Б" регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1 или 2.
За туристическите хижи, туристическите учебни
центрове и туристическите спални, както и за обектите по чл. 112, т. 1, регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т.
1, 2 или 3.
Безспорно установено в случая е, че проверявания обект
представлява място за настаняване клас „А“, като по този начин същия е
категоризиран. Следователно за този обект необходимата форма на водене на
регистъра е тази, посочена в чл. 116, ал. 2 т. 1 или т. 2, а именно чрез централизирана
информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез
публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;
или чрез избрана от лицето,
извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление. В
случая няма данни да е налице воден регистър по някоя от посочените две
възможности. Воденият регистър на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на
туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма е
една от възможностите, предвидена за друг тип неста за настаняване- туристическите хижи,
туристическите учебни центрове и туристическите спални, както и за обектите по чл. 112, т. 1 от ЗТ, какъвто обект не е
проверявания.
По така
изложените съображения не се възприема тезата на РС Трявна за това, че
приложима санкционна разпоредба в случая е тази на чл. 213, ал. 3 от ЗТ
Налице е осъществен и доказан състав на посоченото
административно нарушение, като постановявайки процесното НП административно
наказващия орган е приложил правилно материално правните разпоредби на ЗТ и не
е допуснал нарушение на процесуалните правила в хода на проведеното
административнонаказателно производство.
Хотелиер, който не води регистър на настанените туристи и
за броя на реализираните от тях нощувки по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 2000 лв.,
а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер 7000 лв.
В случая е установено по безспорен и категоричен начин,
че водения от Дружеството регистър не е в съответствие с разпоредбата на чл.
116, ал. 2 т. 1 или т. 2 от ЗТ. Търговецът е бил длъжен да приведе водените от
него документи в съответствие с изискванията на нормативната база, уреждаща
подобен вид дейност.
Наложената санкция в случая е в размер, който е точно
определен и не е предоставена възможност за преценка на санкцията в определен
дапазон.
Не е налице
възможността въпросният случай да бъде квалифициран като маловажен с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК
приложим според препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието,
което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. В чл. 93, т. 9 от НК се съдържа
легално определение на понятието "маловажен случай"- този,
при който извършеното престъпление /в случая административно нарушение/ с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая деянието, обявено
от чл. 116, ал. 2 от ЗТ за наказуемо, е липсата на воден регистър в съотвествие
с посочената по- горе норма. Деянието не е резултатно за да имат значение
липсата или незначителността на вредните последици. Достатъчно е наличието на
бездействие за да възникне административно- наказателна отговорност за
търговеца. При положение, че се твърди че са налице предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай, то какво би го отличило от други подобни
за да се прецени дали и при тях е възможно приложение на тази законова
разпоредба. Както е посочено по- горе преценката на административния орган, а
впоследствие и на съда е доколко при положение, че е констатирано подобно
нарушение размера на наложената санкция съответства на степента на обществена
опасност на деянието и извършителя, както и на други обстоятелства които имат
характера на смекчаващи вината такива, но не и изключващи я напълно.
Следва да се има предвид и
целите поставени от законодателя с оглед постигане на т.нар. “генерална
превенция”. Задължителните изисквания при осъществяване на подобен вид дейност,
както и всички останали задължения са създадени за да се спазват. Спазването им
гарантира обществения порядък.
Що се отнася до
преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото
правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното
наказание. Преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН представлява особена компетентност
на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. От
изложеното не следва извода, че във всеки административно наказателен акт
административния орган задължително трябва да се произнесе дали са налице
основанията на чл. 28 от ЗАНН или не. След като не са налице основанията на за
приложение на тази законова разпоредба, то с акта се налага наказание за
констатираното нарушение. Преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона.
В случая след като
административно наказващия орган не е приел, че са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, той е наложил санкция на Дружеството.
Административният орган не е длъжен да мотивира във всеки свой акт дали е
налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН или не. При положение че не следва да се
прилага тази законова разпоредба, то последицата от това е налагането на
санкция за дееца. Ако пък административно наказващия орган приеме че са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то той следва да мотивира това
свое решение, като и в този случай неговата преценка подлежи на съдебен
контрол.
При
преценка на доводите изложени в жалбата и мотивите на оспореното решение на РС
Трявна настоящия съдебен състав на ГАС намира, че е налице соченото в
касационната жалба нарушение на процесуалните правила свързано с неправилна
преценка на събраните по делото даказателства и установена фактическа
обстановка. Районният съд неправилно е приложил и материалния закон, приемайки
че дори и да е налице осъществен състав на административно нарушение от
санкционираното дружество, то неговата отговорност следва да бъде подведена под
разпоредбата на чл. 213, ал. 3 от ЗТ.
По изложените по- горе съображения настоящият състав на
административния съд счита, че на основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства първоинстанционния съд е изяснил фактическата обстановка
по делото и въз основа на нея е направил неправилни и необосновани изводи от
правна страна, като е приел, че в случая не е налице осъществено
административно нарушение, за което е наложена санкция.
Предвид изложеното по- горе, при преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че
Решението на ТРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено, вемсто което да бъде потвърдено обжалваното Наказателно
постановление.
С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното
решение на РС Трявна и предвид своевременно заявеното искане на пр.
представител на ответника, издател на оспорения административнонаказателен акт
за присъждане на разноски, настоящия съдебен състав намира същото за
основателно. В полза на ответника Кмет на Община Трявна следва да бъдат
присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1632 лева и
представляващи възнаграждение за адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №48/22.12.2020г. по НАХД№20204240200102/2020г. по
описа на Тревненски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, вместо
което ПОСТАНОВИ
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2/30.09.2020г. на Кмет на
Община Трявна, с което на „**** на осн. чл. 213, ал. 1, пр. 2 от Закона за
туризма е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на
чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма.
ОСЪЖДА „**** да заплати на
Кмет на Община Трявна сума в размер на 1632 лева, представляваща направени
съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: