Мотиви към
Присъда №191/18.04.2017г., постановена по НОХД №969/2016г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.А.Р. *** за това, че на неустановена дата в периода от
месец април 2016г. до 16.06.2016г. в с. Побит камък, общ. Разград, в условията
на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. бяла на цвят пластмасова
пръскачка с вместимост 8 литра на стойност 15,00 лева и 1 бр.черно-сив на цвят
телевизор марка „Нео“ – 14 инча, ведно с 1 бр. дистанционно, на обща стойност
75, 00 лева, всички вещи на стойност 90 лева от владението на собственика Й.М.С.
***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б „а“ и б „б“ от НК.
В заседанието пред РРС
представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на
съда да наложи на същия съответно наказание.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия на основание чл.269,
ал.3, т.1 и т.2 от НПК, тъй като същият не е открит. Служебният му защитник
моли да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като счита обвинението за
недоказано.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Б.А.Р. е роден на ***г***. Същият е с начално образование, неженен,
безработен, осъждан.
Подсъдимият Б.Р. е осъждан многократно. Същият живеел в с. Свещари, общ.
Исперих.
На неустановено дата в периода от м. април 2016г. до 16.06.2016г.
подсъдимият Б. Р. бил в с. Побит камък. В селото минал покрай къща на ул.***, която къща била собственост на
свидетелката Й.С.. Последната рядко посещавала този имот, тъй като живеела в гр.
Разград. Подсъдимият предположил, че къщата е необитаема и решил да влезе в нея
за да извърши кражба на вещи. През незаключени врати проникнал в имота и влязъл
в една от стаите на приземния етаж. От там взел една пластмасова пръскачка
/бяла на цвят/ с вместимост 8 литра и
черно-сив на цвят телевизор марка „Нео“ -14 инча, заедно с дистанционното. Тези
вещи той отнесъл в с. Прелез в дома на св. Х.С., при която оставал да живее
периодично. Св. С. познавала подсъдимия с името С., с което същият се
представил пред нея. Подсъдимият оставил отнетите вещи в дома на свидетелката,
но не и казал, че вещите са крадени. Впоследствие при проверка св. С. предала
тези вещи на полицейски служител –св. Н. М..Тези вещи били върнати на св. Й.С..
При извършено разпознаване на досъдебното производство св. С. е
разпознала подс. Б. Р., като лицето представило й се с името С.
От заключението на оценъчната
експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е общо 90 лв - 1бр. бяла на цвят пластмасова пръскачка с
вместимост 8 литра на стойност 15,00 лева и 1 бр.черно-сив на цвят телевизор
марка „Нео“ – 14 инча, ведно с 1 бр. дистанционно, на обща стойност 75, 00 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. От основно значение са
показанията на св. С., която на досъдебното производство е разпознала
подсъдимия и сочи, че именно той е лицето което е донесло процесните вещи в
дома й. Това директно сочи подсъдимия като извършител на разглежданата кражба. Свидетелите Н. И. и И. В. /полицейски служители/ изнасят
данни, че това лице /подсъдимия/ действително е живяло в дома на тази
свидетелка, често отсъствал след което се завръщал. Процесните вещи са намерени
в дома на св. С. и именно нейните показания уличават подсъдимия. С оглед изложеното съдът намира, че
обстоятелствата в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.От показанията
на свидетелките Й. и С. се изяснява в определени рамки и периодът в който
кражбата е извършена.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: С деянието си подсъдимият Б.Р. е осъществил състава на престъплението
кражба по смисъла на чл. чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б „а“ и б „б“ от НК, тъй като на
неустановена дата в периода от месец април 2016г. до 16.06.2016г. в с. Побит
камък, общ. Разград, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи:
1бр. бяла на цвят пластмасова пръскачка с вместимост 8 литра на стойност 15,00
лева и 1 бр.черно-сив на цвят телевизор марка „Нео“ – 14 инча, ведно с 1 бр.
дистанционно, на обща стойност 75, 00 лева, всички вещи на стойност 90 лева от
владението на собственика Й.М.С. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочените движими вещи от фактическата власт на
собственика им и е осъществил своя такава власт. От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е осъждан многократно: С
присъда по НОХД № 404/2012г.на РС Кубрат, в сила от 31.10.2012г. подс.Б. Р. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.29, ал.1, б “а“ и б „б“ от НК, като му е било наложено наказание една година
и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Със
споразумение по НОХД №1891/2010г. на РС Русе, в сила от 02.08.2010г. за
престъпление по чл.196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.29, ал.1, б “а“ и б „б“ от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години при строг режим. Тези осъждания обуславят квалификацията
опасен рецидив спрямо деянието предмет
на настоящото дело.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимия съдът отчита като отегчаващи обстоятелства предишните
му осъждания. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете сравнително
невисоката стойност на отнетото имущество. Отчита се и това, че в крайна сметка
отнетите вещи са върнати на пострадалата. При това съдът намира, че на подсъдимия
следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три години,
което е минималния законов размер Наложеното
наказание следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим
/чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/.
С оглед изхода на
делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: