Р
Е Ш Е Н И Е
№
21.03.2019г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
АНЕЛИЯ ДОБРЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1673 по описа за 2018 – та година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №17-0938-002116
/05.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, на И.М.Б. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както
следва:
-
на
основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП;
-
на
основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно
постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила: НП е с дата 05.05.2017г., докато Заповедта, въз основа
на която е издадено – от дата 01.06.2017г. и че в тази връзка – че не е
издадено на посочената дата; актосъставителят и свидетелят по съставения Акт за
установяване на административно нарушение не са били свидетели на самото
нарушение – и че в тази връзка е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН.
Наред с това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка като изтъква, че същата не отговаря на
истината и че не следва да носи отговорност за ПТП, тъй като последното е
причинено от другия участник в същото. На тази основа, моли за отмяна на
Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по
изложените в нея съображения и считат, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени материали /в т.ч. – обясненията на И.Б./,
нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
не се явяват доказани. На тази основа, пледират за отмяна на обжалваното
Наказателно постановление.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН –
представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за
установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 2116 /24.04.2017г. от страна на К.К.А. - мл.автоконтрольор
при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Ц.В.В., както и
на нарушителя – И.М.Б.. Съставен е за това, че на 24.04.2017 г. в 07:00 часа на
път II-35 км.1, с посока на движение гр.*** управлява *****, като не се подчинява на подаден сигнал за спиране,
отклонява се вдясно и блъска странично движещият се отдясно **** и реализира
ПТП с матриални щети по МПС; при проверката не представя контролен талон към
СУМПС – нарушения съответно по чл.103, чл.25 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят
отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на свидетел – Т.Д.И.
***. При съставяне на АУАН не били направени възражения; такива не са
представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло
възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.М.Б. ЕГН: **********
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175 ал.1
т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено
нарушение по чл.103 ЗДвП; на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от Закона
за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване
на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление
– издадено, от компетентни лица /л.19 - 22 от делото/.
Не се споделят направените от
жалбоподателя възражения от процесуално естество, касаещи законосъобразното
протичане на административнонаказателното производство.
На първо място, действително в
обжалваното НП се посочва, че е издадено въз основа на Заповед №8121з-746/01.06.2017г.
на МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Същевременно, в материалите по делото се
съдържа и Заповед №8121з-748/24.06.2015г., действала до влизането в сила на
Заповед №8121з-746/01.06.2017г. Внимателното запознаване със съдържанието на двете
Заповеди разкрива, че както към 05.05.2017г. /посочената дата на издаване на
НП/, така и към 01.06.2017г., началниците на групи в сектор „ПП“ при ОДМВР са
били материално компетентни да издават Наказателни постановления за извършени
административни нарушения по ЗДвП. Същевременно, очевидно основателно се
отбелязва, че датата 05.05.2017г., сочена като дата на издаване на НП, не може
да се приеме за достоверна. Съдът няма да взима отношение по въпроса дали се
касае за антидатиране в тесния смисъл на думата или за пороци в организацията
на работа на издалия Наказателното постановление орган: от една страна, тъй
като този въпрос не е предмет на изследване с настоящия съдебен акт, а от друга
- от представения по делото екземпляр на съставения АУАН, в горния ляв ъгъл е
налице подписана резолюция касателно вида и размера на подлежащите за налагане
административни наказания, от дата 05.05.2017г. Изводът, че НП не може да е
било издадено на тази дата, е несъмнено правилен и следователно – налице е
нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН, повеляваща Наказателното
постановление да съдържа дата на неговото издаване. Поставя се въпроса обаче
дали коментираното допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено.
В тази връзка Съдът взе предвид, че от правната теория и съдебната практика е
известно правното значение на посочването на датата на издаване на
Наказателното постановление, а именно – нейната функция е двояка: от една
страна, дава възможност да се проследи наличието /или липсата/ на материална
компетентност на неговия издател, а от друга – дава възможност да се прецени
спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН. В настоящия случай, както беше отбелязано
и по-горе, по същество, материалната компетентност на НАЧАЛНИКА на ГРУПА при
СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, е произтичала не от Заповед №8121з-746/01.06.2017г.
на МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, а от Заповед №8121з-748/24.06.2015г. на
МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Следователно, както преди, така и след сочената
в НП дата – 05.05.2017г. – органът, издал обжалваното НП, е бил съответно
овластен да стори това. По-нататък, Наказателното постановление очевидно е
издадено не по- рано от датата на издаване на Заповед №8121з-746/01.06.2017г. и
не по-късно – от датата на неговото изпращане за връчване /л.16 от делото/ – 29.06.2017г.
При съобразяване на датата на съставяне на АУАН – 24.04.2017г., дори издаването
на обжалваното НП да е станало на 29.06.2017г., във всеки случай, то се явява
издадено преди изтичане на шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Следователно,
анализирайки поставения по-горе въпрос в неговата пълнота се налага извода, че
обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган и преди
изтичане на предвидения давностен срок. Неправилното посочване на датата /по
причини, които, както се каза, няма да бъдат коментирани/, по никакъв начин
нито ограничава, нито – нарушава правото на защита на жалбоподателя, т.е. при
все, че нарушение на процесуалните правила е налице, същото не се явява
съществено.
На второ място, съобразно чл.40 ал.1 ЗАНН,
„Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението.“, а съобразно чл.40 ал.3 ЗАНН „При липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него.“. В подадената жалба се изтъква, че процесният
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който при това - не е свидетел
на нарушението, а такъв при съставяне на АУАН, без обаче да се държи сметка, че
съобразно чл.40 ал.4 ЗАНН „Когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се
състави и в отсъствие на свидетели.“. Именно такъв е и процесният случай –
АУАН е съставен въз основа на официален документ, какъвто е представения по
делото Протокол за ПТП №1636381/24.04.2017г. /л.18 от делото/; в този смисъл е
например и Решение № 54 от 30.01.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. №
1101/2017 г.
Доколкото при изследване формалната
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство не се
установяват и други нарушения на процесуалните правила, Съдът намира, че следва
да разгледа процесния случай по същество. В тази връзка бяха събрани гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите К.К.А., Ц.В.В., Т.Д.И., И.Г.П.,
обяснения на жалбоподателя И.Б., както и писмени доказателства /л.8 – 14, л.18, л.29 – 32 от делото/. Съдът преценява като
непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели.
Между тях липсват съществени противоречия; липсват и основания да се приеме, че
показанията на някой от свидетелите са тенденциозни или лъжовни. Напротив,
касае се за лица, които в служебно качество са възприели определени факти и
обстоятелства и въпреки изминалия значителен период от време - възпроизвеждат в показанията си същите факти и
обстоятелства по достатъчно последователен и убедителен начин. От показанията
на А., В., И. и П. се установява, че на 24.04.2017г. сутринта се е провеждала
специализирана операция на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ,
имаща за цел задържането на жалбоподателя Б.. При същата операция, от една
страна, бил блокиран достъпа до жилището на Б. ***, а от друга – при появата на
самия жалбоподател, управляващ лек автомобил **** специализиран автомобил на
ГДБОП – л***, управляван от свидетеля И.П., направил опит да блокира пътя му за
бягство. В започналото преследване, участвал и втори служебен автомобил, който
следвал **** и за чиито индивидуализиращи признаци, не са налице данни по
делото. И двата служебни автомобила били
с включена звукова и светлинна сигнализация, като от страна на л.а. ****“, на
жалбоподателя бил подаден сигнал да преустанови движението си. Тъй като И.Б. не
се съобразил с така подадения му сигнал, л.а. **** направил опит да препречи
пътя на движение на ***, при което обаче, жалбоподателят преминал от дясната
страна на служебния автомобил, ударил го странично с дясната си страна,
избутайки го към мантинелата, след което продължил движението си. Известно
време след така започналото преследване, управляваният от жалбоподателя
автомобил все пак бил задържан; на място бил извикан екип на сектор „ПП“ при
ОДМВР – ПЛЕВЕН и при извършена проверка по ЗДвП, жалбоподателят не представил
КТ към СУМПС.
Единственият доказателствен източник,
който влиза в противоречие с изложената в предходния абзац фактическа
обстановка, са обясненията на жалбоподателя Б.. Същият отрича да е удрял странично
л.а. ***“, като изтъква, че всъщност именно служебният автомобил, неколкократно
го е ударил, докато се е придвижвал с л.а. „***“. Наред с това посочва, че
изобщо не е разбрал, че се касае за служебен автомобил на ГДБОП, тъй като л.а. ***“
е бил със затъмнени стъкла, отвътре е имало маскирани лица, никой не му е подал
сигнал да спре, а и автомобилът и не е бил с включена звукова и светлинна
сигнализация; напротив – Б. счел, че се касае за опит да бъде отвлечен от
неустановени лица, поради което се опитал да избяга. Така представената от
страна на жалбоподателя версия, не се ползва с убедителност. Видно от
показанията на свидетеля П., на жалбоподателя е бил подаван неколкократно
сигнал – да преустанови движението си, като служебният автомобил на ГДБОП е бил
с непрекъснато включена звукова и светлинна сигнализация, обозначаваща го
именно като МПС със специален режим на движение по смисъла на чл.91 ЗДвП. Както
беше отбелязано, липсват основания показанията на свидетеля П. да бъдат
преценени като субективни или тенденциозни; същевременно липсва както житейска,
така и правна логика, при провеждана специализирана операция на ГДБОП,
служебните автомобили да се придвижват по описания от жалбоподателя начин – без
включена светлинна и звукова сигнализация, визуално и поведенчески наподобяващи
неустановени лица, предприемащи престъпни действия спрямо личността и
собствеността на гражданите.
По тези съображения, Съдът преценява
като достоверна версията, съдържаща се в показанията на свидетелите К.К.А., Ц.В.В.,
Т.Д.И., И.Г.П.; от друга страна, преценява като недостоверна и изолирана
версията, съдържаща се в обясненията на жалбоподателя като счита, че същата
версия е единствено проявление на правото му на защита, поради което и не я
кредитира.
Видно е обаче, че приетата от Съда фактическа
обстановка значително се различава от изложената в съставения АУАН,
впоследствие – възпроизведена в издаденото НП. Особено съществен детайл е
обстоятелството, че подадения сигнал на жалбоподателя да преустанови движението
си изхожда от служители на ГДБОП, в хода на провеждана от страна на тази
Дирекция специализирана операция; също така съществено е и обстоятелството, че
служебният автомобил, опитвайки се да задържи автомобила на жалбоподателя, се е
опитал да препречи пътя на последния, както и че тези събития се развиват в
хода на предприето преследване, в което впрочем, е взел участие и втори
автомобил на ГДБОП, за който не са посочени никакви индивидуализиращи признаци.
Следователно, презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП се явява оборена и Съдът не
приема фактическата обстановка, изложена в АУАН и възпроизведена в НП, а тази,
която беше представена по-горе.
Следва да бъде напомнено, че съобразно
чл.103 ЗДвП, „При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“.
Съобразно т.1 от представената по делото Заповед №8121з-748/24.06.2015г. на
МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, контролна дейност по ЗДвП е възложена на общо
четири групи служители, сред които обаче не са тези на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ БОРБА С
ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ. Следователно, подаденият сигнал от страна на
служителите на тази Дирекция, при приетата от Съда фактическа обстановка на
24.04.2017г., не поражда за водачите задължение по чл.103 ЗДвП, респективно –
тази разпоредба няма как да бъде нарушена в процесния случай и от обективна
страна, не е налице състав на административно нарушение по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП. Ето защо, в коментираната част, издаденото НП е очевидно в нарушение на
материалния закон и като такова, следва да бъде отменено.
И именно тук е момента да бъде отново
подчертано, че цялата фактическа обстановка по настоящото дело е центрирана около
извършващата се специализирана полицейска операция от страна на ГДБОП, в хода
на която, при подадени надлежни сигнали да преустанови движението си,
жалбоподателят не само не се е съобразил със същите сигнали, но и е ударил
странично специализирания автомобил на ГДБОП - л.а. „ТОЙОТА ХАЙЛУКС“, явно с
намерението да осуети задържането си. При съобразяване на разпоредбата на чл.25
ал.1 ЗДвП /“ Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.“/ е
видно, че не се касае за неизпълнение на задълженията, предвиден в тази
законова разпоредба, а за активно поведение, насочено към възпрепятстване на надлежно
оправомощени служителите на ГДБОП при изпълнение на техните задължения по
служба. Следователно, налице са данни за извършено престъпление по чл.270 ал.1 НК, а не на административно нарушение по ЗДвП, тезата за каквото нарушение би
могла да бъде поддържана единствено при избирателно обсъждане обстоятелствата
на случая и на практика – игнориране на контекста, в който жалбоподателят е
предприел поведението, за което е административно наказан на основание чл.179
ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП. В подкрепа на съображенията за извършено
престъпление по чл.270 ал.1 НК са множество решения на висшата съдебна
инстанция по сходни казуси, например -
Решение № 113 от 20.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 207/2014 г., III н. о.,
НК, Решение № 519 от 17.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2587/2011 г., II н. о.,
НК, Решение № 55 от 28.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 71/2017 г., I н. о., НК,
Решение № 141 от 1.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 462/2016 г., III н. о., НК и
други. Следователно и съобразно чл.33
ал.2 ЗАНН /в редакцията към ДВ, бр. 92 от 1969 г./, административнонаказващият
орган е следвало да прекрати производството и да изпрати материалите на компетентната
прокуратура – РП – ПЛЕВЕН, вместо да пристъпи към издаване на обжалваното
Наказателно постановление. Като не е изпълнил това свое задължение е издал
незаконосъобразно в очертаната част Наказателно постановление. Що се отнася до
административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, Съдът съобрази, че следва
да бъде взето предвид задължителното тълкуване, дадено в т.3.1 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, съобразно
което, „…3.1. Деецът не следва да носи
едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите,
когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с различни обекти на защита.“. При
положение, че в процесния случай са налице данни за извършено престъпление по
чл.270 ал.1 НК и при отчитане на цитираното задължително тълкуване, въпросът за
ангажиране административнонаказателната отговорност на И.Б. на основание чл.183
ал.1 т.1 ЗДвП, не следва да се поставя, т.е. в тази част, обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Крайният извод е, че в частта, в която
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.1 т.4 от
Закона за движението по пътищата, Наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно, а в останалата част, подлежи на отмяна като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО
Наказателно
постановление №17-0938-002116 /05.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на И.М.Б. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по
чл.103 ЗДвП.
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №17-0938-002116 /05.05.2017г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на И.М.Б. ЕГН: **********
са наложени административни наказания, както следва:
-
на
основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: