Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 28.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на седми април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 6044 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от М.Д.В., с която е предявен иск с правно
основание чл. 382 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 134, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите
В исковата молба
ищцата твърди, че на 22.12.2016 г. Л. С.В.е сключил договор за жилищен кредит №
1865 със С. Ж.Е.АД (с правоприемник Б. ДСК ЕАД), по силата на който му е
предоставен кредит в размер на 84000 лева. Твърди, че по силата на договора
кредитополучателят е поел задължение да сключи договор за застраховка,
обезпечаващ плащанията по договора за жилищен кредит с посочен от Б.та
застраховател – С.Б.(Г.Ж.Е. ЕАД). В изпълнение на това свое задължение Л. В.подал
заявление за сключване на застраховка с посочения застраховател, като сред
покритите рискове бил включен и рискът „смърт на застрахованото лице“ в
резултат на злополука или заболяване. По силата на това заявление В.придобил
качеството застраховано лице съгласно Договор за групова застраховка Живот.
Твърди, че на 26.08.2019 г. Л. В.починал. Поддържа, че към датата на настъпване
на застрахователното събитие остатъкът от задължението по договор за кредит е
бил в размер на 77000 лева. Твърди, че е получен отказ от застрахователя да
заплати застрахователното обезщетение.
„Б. ДСК“ ЕАД, конституирана като съищец по
делото с определение от 13.01.2021 г., не оспорва сключването на
договор за кредит, както и че Л. В.е приет за застраховане при условията на
групов договор за застраховка „Живот“. Поддържа, че ищцата е уведомила Б.та за
настъпилото застрахователно събитие и от своя страна е предявила претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя. Твърди, че
ответното застрахователно дружество е отказало плащане на застрахователната
сума като е приело, че смъртта е непокрит риск. Твърди, че ищцата няма
качеството кредитор по отношение на Б.та, поради което не може да предяви иск
по чл. 134 от ЗЗД. Поддържа, че не е налице бездействие от страна на Б.та, тъй
като е предявила претенция към застрахователя, но е последвал отказ. Поддържа,
че предявеният при условията на евентуалност иск е неоснователен, тъй като
застрахователната сума е дължима на Б.та, а не на починалия
кредитополучател.
Ответникът в отговора на исковата молба
оспорва предявения иск като поддържа, че ищцата не е кредитор на „Б. ДСК“ ЕАД и
съответно не може да предяви иск за упражняване на правата на бенефициента по
застрахователния договор. Неоснователен бил и предявения при условията на
евентуалност иск за заплащане на остатъка от главницата по кредита. Заявява, че
не оспорва, че на 12.12.2016 г. Л. С.В.е включен в групова застраховка на
кредитополучатели/съдлъжници на „С. Ж.Е.“ АД с подписано заявление за
застраховане, валидно като сертификат към искане за кредит _ 402966, сключен
със ЗАД „С.Б.“, с настоящо наименование „Г.Ж.“ ЕАД. Поддържа, че
кредитополучателят е укрил обстоятелство, съществено за риска, което
впоследствие е в причинна връзка със смъртта му, поради което тя била изключен
риск.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Ищцата М.Д.В. е майка
и единствен наследник по закон на Л. С.В., поч. на 26.08.2019г.
На 22.12.2016 г. Л. В.е сключил с Е. АД /тогава С. Ж.Е.АД, сега
Б. ДСК ЕАД/ договор за жилищен кредит № 1865, по силата на който Б.та е
предоставила кредит в размер на 84 000 лева, като в договора се съдържат
всички уговорки относно годишен лихвен процент, начин на погасяване, дължими
такси и комисионни. Като условие на договора е задължително сключване на
договор за застраховка на кредитополучателя с посочен от Б.та застраховател –
ЗАД С.Б., сега – Г.Ж.ЕАД.
На 12.12.2016г. Л.В.е
подал заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат и е
включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка на кредитополучатели на С. Ж.Е.АД. Съгласно
договора за застраховка, застраховятелят покрива рисковете смърт, пълна трайна
неработоспособност и пълна и необратима загуба на автономност по време на
действие на договора за кредит.
В договора за
застраховка, страните са включили раздел „Изключени рискове”, съгласно пункт
първи от който по всички покрития в договора, не се покриват преките или
косвени последствия и резултати от предварително съществуващи заболявания или
болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно
покритие, както и техните директни или косвени последствия, които не са
декларирани на застрахователя.
В заявлението е
включена и здравна декларация, подписана от Л. В., в която последният
декларирал, че през последните 10 години не е боледувал и в момента не боледува
от кардиологично и/или съдово заболяване /на сърцето или кръвообращението/
високо кръвно налягане, инфаркт, инсулт, повишен холестерол, диагностицирани и
регистрирани от правоспособен лекар. Л. В.декларирал, че е уведомен, че при
попълнена невярна декларация, която може да доведе до грешка при прицинка на риска от страна на
застраховятеля може да бъде прекратена застраховката или отделни
застрахователни покрития по същата или да бъде намалено застрахователното
обезщетение.
На 26-08.2019г. Л. В.починал.
В съобщението за смърт,
изготвено от д-р И.П., като причина за смъртта е посочено остра сърдечносъдова
и дихателна недостатъчност, а като болест или болестно състояние,
непосредствено довели до смъртта – алкохолна болест, тромбофлебит, ритъмни
нарушения.
На 12.09.2019г., Б.та
е уведомила застраховятеля за настъпилото събитие, като на 18.10.2019г. е
постановен отказ. Застраховятелят е приел, че е налице пряка причинно –
следствена връзка между предшестващите заболявания на Л. В.– флебит и
тромбофлебит на повърхностни съдове на долни крайници и варикозни вени, и
настъпилата смърт.
От показанията на
св.Н. – личен лекар на Л. В., се установява, че последният е имал проблеми с
кръвоносните съдове на долни крайници, което наложило да бъде изпратен на съдов
хирург. Свидетелят установява, че при прегледа е констатирал дълбоки
кратерообразни язви на двата крака, което наложило да бъде изпратен на съдов
специалист. Некротичните процеси сочели на хронична венозна недостатъчност,
която би могла да се дължи на тромбофлебит, но такова заболяване той не е
установил.
Вещото лице Е.Г.– съдов хирург, в заключението си сочи,
че Л. В.е починал от остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност
вследствие на ритъмни нарушения провокирани от БТЕ като късна последица на постфлебитен
синдром на долните крайници. „Алкохолна болест“ не е доказана. В съдебно
заседание сочи, че аутопсия не е правена, като заключението му е извършено на
база на логическо предположение.
От заключението на
вещото лице Д. М. – кардиолог, се установява, че причината за смъртта на Л. В.е
остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, с описаните в съобщението за
смърт болестни състояния, непосредствено довели до нея, като причината не е
установено с аутопсия, не е установена от съдебен лекар или патоанатом Сочи, че
вероятно става въпрос за предположение за наличие на тромбофлебит и нама данни
как са установени другите болестни състояния, които следва да бъдат установени
само с физикален преглед. Сочи, че липсват данни за ритъмни нарушения, каквито
са посочени в съобщението за смърт, както и това, че без аутопсия не може да се
установи категорично, че причина за смъртта е белодробна емболия.
В съдебно
заседание, вещото лице сочи, че заболяванията фребит и тромбофлебит при Л. В.са
установени през 2004г. През 2014г. е установен постфлебитен синдром, след което
няма медицинска документация. Сочи, че към 2014г. има прегледи, но няма данни
за флебит и тромбофлебит, като резултатите от доплеровите изследвания са
отрицателни за наличие на тромб. Вещото лице сочи освен това, че в съобщението
за смърт се регистрира само основната причина за смъртта, като тромбофлебит не
би могъл да бъде установен без специални изследвания, а хроничната венозна
недостатъчност не би могла да доведе до летален изход. Вещото лице сочи, че от
медицинската документация може да се направи извод, че Л. В.е страдал от
хронична венозна недостатъчност, проявена като варикозни вени, не като
обструктивна – с тромб. Именно за това е извършена оперативна интервенция и не
се е налагало прием на антикоагуланти.
От
заключението на вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза се
установява, че към 26.08.2019г. задълженията на Л. В.по договора за кредит са в
размер на 77 094.75 лева главница. Установява освен това, че след тази
дата, по кредита са погасени общо 12 016.03 лева, от които 6 064.69 лева
главница, 5 922.43 лева лихви и 28.91 лева – застраховка.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В правната норма,
уредена в чл. 382, ал. 1,
изр. последно КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), е регламентирано
субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска
непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори
и когато не той, а Б.та е страна по сключен договор за застраховка като
обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на
кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба
на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото
застрахователно правоотношение, т.е. той на самостоятелно правно основание е
носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно
обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за
застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора
от остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод
изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на
застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената
част от задължението".
Не е спорно по делото, че между Е. АД /тогава С. Ж.Е.АД,
сега Б. ДСК ЕАД/ в качеството на кредитор по договор за кредит и ЗАД С.Б., сега
– Г.Ж.ЕАД, в качеството на застраховател бил сключен договор за застраховка на
банкови кредити по чл. 382 от КЗ, между които и договора за кредит с
наследодателя на ищцата. С договора за застраховка е бил застрахован риска от
смъртта на кредитополучателя. Не е спорно и това, че застрахователното събитие
е настъпило на 26.08.2019г., когато е починал кредитополучателя.
Спорният
по делото въпрос е относно причината за смъртта на кредитополучателя и
съставлява ли тя изключен риск по смисъла на пункт първи от застраховатеелния
сертификат, съгласно който по всички покрития в договора, не се покриват
преките или косвени последствия и резултати от предварително съществуващи
заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното
застрахователно покритие, както и техните директни или косвени последствия,
които не са декларирани на застрахователя.
От представените
медицински документи и заключенията на вещите лица по приетите СМЕ, съдът
приема, че смъртта на кредитополучателя не е пряка или косвена последица и
резултат от предварително съществуващо заболяване или болестно състояние,
настъпило преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и
тяхно директно или косвено последствие, което не е декларирано на
застрахователя, а доводите на ответника в тази насока съдът отхвърля като
неоснователни. По делото не са представени никакви доказателства в тази насока,
нещо повече – в съдебно заседание вещото лице М. изрично заявява, че сама по
себе си венозната недостатъчност /каквато е диагностицирана при
кредитополучателя/ не води до летален изход, а данни за тромбоза при починалия
няма. Няма данни за алкохолна болест, нито за ритъмни нарушения, които да са
довели до смъртта на кредитополучателя. И двете вещи лица сочат, че конкретното
болестно състояние, довело до смъртта му е неизяснено – доколкото не е
извършена аутопсия на починалия.
Установено е по
делото, че действително през 2004г. кредитополучателят е бил диагностициран със
съдово заболяване, когато е провеждано и лечение, т.е 12 години преди сключване
на договора за кредит. Вярно е, че през 2014г. е установена варикозна болест –
варикозни вени, съставляваща хронична венозна недостатъчност.
С оглед
заключенията на вещите лица обаче, и предвид липсата на медицинска
документация, установяваща протичането на варикозната болест с образуване на
тромб /в т.вр.заключението на д-р М./ не е възможно да се направи категоричен
извод за причинната връзка между неточно обявеното или премълчано обстоятелство
и настъпването на застрахователното събитие, каквото е изискването на чл. 363
от КЗ, за да откаже застрахователят да заплати изцяло или частично
застрахователно обезщетение. Доказването на пряка причинна връзка е в тежест на
застрахователя, като тази връзка не се презюмира, а трябва да се докаже от
страната, която се ползва от този факт /така са решение № 167/2017 г. по т. д.
№ 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., ВКС, ТК, II т. о., решение № 32 от 11.08.2014
г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 167/2017 г. по т. д. №
1655/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о./. В случая причинната връзка между
необявеното съдово заболяване на кредитополучателя и настъпването на
застрахователния риск не се установява.
Необходимо е да се
посочи и това, че чл.363 от КЗ позволява да бъде прекратен договора от страна
на застрахователя Ако застраховащият съзнателно
е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което
застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство.
Това право обаче може да бъде упражнено, единствено и само ако застрахователят
е поставил въпроси относно съществени за риска обстоятелства.
Както е
посочено в решение № 60063 от 30.06.2021 г по т. д. № 351/20 г на ВКС, I ТО,
законодателят с чл. 362, ал.
1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застраховащия
за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори,
когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията
"съществени за риска" тези обстоятелства, за които застрахователят не
е поставил въпроси - чл. 362, ал.
2 предл. 1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ
е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи договор
при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят
изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на
договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори
на застрахования. Дори и в този случай, обаче, поставените въпроси следва да са
конкретни и да са формулирани ясно и разбираемо.
В настоящия случай действително
застрахователят е поставил въпрос – в декларация към застрахователния
сертификат, относно наличието на „съдови заболявания”. Съдът приема обаче, че
така формулиран въпросът не отговаря на изискванията за разбираемост. Под
общата формулировка „съдово заболяване” се включват множество такива, в т.ч. и
венозната недостатъчност /установено от вещите лица по допуснатите експертизи/,
за която липсва изричен въпрос. Въпрос липсва и относно заболяванията флебит и
тромбофлебит, постфлебитен синдром. Формулировката „съдови заболявания” е
твърде обща, изисква специални знания от декларатора /в случая кредитополучателя/
и на
практика позволява на застрахователя почти във всички случаи да се позове на
изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение
/най-често на свързана с него банкова институция /.
Действително
по делото са налице данни за наличие на съдови заболявания при
кредитополучателя. След извършената оперативна интервенция обаче през 2014г., не
може да се приеме лицето да е било със съзнание за диагностицирано съдово
заболяване и не може да се приеме да е налице съзнателно неточно обявяване, по
смисъла на чл.363, ал.1 от КЗ, предвид проведените доплерови изследвания,
отрекли наличието на флебит и тромбофлебит. Дори да не са декларирани проведени
оперативни интервенции и проведено лечение, то от декларацията не е видно
кредитополучателят да е уведомен за значението на тези факти за
застрахователното дружество при оценка на риска относно сключването на
договора. Съзнателно неточно обявяване би било налице, в случай, че
деклариращото лице съзнава освен наличието на недекларирани факти, значението
им за сключване на застрахователния договор и умишлено затаяване на същите при
съзнание, че в противен случай би се осуетило сключването на договора, каквито
данни в декларацията липсват – деклараторът е уведомен че може да бъде
прекратена застраховката или отделно застрахователно покритие /което не е
реализирано от застрахователя/, или да бъде намалено застрахователното
обезщетение.
Дори да
бъде прието кредитополучателят съзнателно неточно да е обявил определени
обстоятелства, то не бе установено по делото смъртта на застрахованото лице да
е в резултат от диагностицираното заболяване венозна недостатъчност – както бе
посочено причинната връзка подлежи на доказване и не може да се презумира в
договора за застраховка.
След
като не е налице изключен застрахователен риск от ответника, следва да се
ангажира отговорността му за заплащане на застрахователното обезщетение, което
се равнява на остатъка по кредита към 26.08.2019 г. Към тази дата не се
установява да е имало непогасени задължения за лихви и такси. Главницата е била
в размер на 77 000 лева, поради което предявеният иск е основателен в пълен
размер, в който следва да бъде уважен.
Заплатеното
от ищцата в периода след 26.08.2019 г., когато е настъпило застрахователното
събитие, поражда правото й на иск, като кредитор на вземане за заплащането от
ответника на застрахователна сума в съответния заплатен от нея размер. В
настоящото производство обаче иск с правно основание 456, ал. 1 от КЗ не е
предявен. Ищцата е предявила единствено правата на своя длъжник по реда на 382
от КЗ, но не е искала осъждане на ответника в своя полза, основавайки се на
извършено от нея плащане на погасителни вноски, чиято изискуемост е настъпила
след 26.08.2019 г.
Неоснователна
е претенцията на ищцата за осъждане на застрахователя да заплати на Б.та
мораторна лихва върху главницата, която за периода от 26.08.2019 г. до датата
на завеждането на исковата молба – 29.06.2020 г.
Задължението
на застрахователя не е скрепено със срок за изпълнение. На основание чл. 84, ал. 2
от ЗЗД той изпада в забава след покана. По делото липсват
доказателства "Б. ДСК" АД, чието право ищцата упражнява, да е
отправила покана до застраховятеля за заплащане на застрахователно обезщетение.
Нещо повече – установено е по делото, че уведомлението е направено от ищцата до
застрахователя. Това уведомление няма характер на покана, която трябва да
изхожда от кредитора, а не от лицето, което упражнява правата на длъжника си.
Поради това тази претенцията се явява неоснователна.
При този изход
на делото разноски на ответника не се дължат.
В негова тежест следва да бъдат възложени
сторените от ищцата разноски в размер на 2 900 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защите и съдействие.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, в тежест
на ответника следва да бъде възложена сумата от 3 080.00 лева – ДТ по
делото, платима по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по предявен от М.Д.В., ЕГН **********,
от гр.София, ж.к.*******, иск с правно основание чл.382 от КЗ, Г.Ж.Е. ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на "Б. ДСК" АД, ЕИК
*******, седалище и
адрес на управление *** 19 /конституирано като съищец по делото/, сумата от 70
000 лева, представляваща неизплатена част от застрахователна сума по групова застраховка на кредитополучатели/съдлъжници
на „С. Ж.Е.“ АД по групова застрахователна полица Живот № 1031, във връзка с настъпило на 26.08.2019
г. застрахователно събитие – смърт на Л. С.В.– кредитополучател по договор за
жилищен кредит № 1865 от 22.12.2016г., ведно със законната лихва върху сумата
от 29.06.2020г. до окончателното плащане, като отхвърля иска с правно основание
чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за периода 26.08.2019
г. – 29.06.2020 г.
ОСЪЖДА Г.Ж.Е. ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Д.В., ЕГН **********, от
гр.София, ж.к.*******, иск с правно основание чл.382 от КЗ, сумата от 2 560. 71
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА Г.Ж.Е. ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 3 080.00 лева – ДТ по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.Ж.Е.
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: