Определение по дело №25/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 януари 2017 г. (в сила от 24 януари 2017 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20171500600025
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Кюстендил, 24.01.2017 г.

 

            КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                  КАЛИН БАТАЛСКИ

                                                                                        

като разгледа докладваното от съдия Баталски ЧНД № 15 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

                 С постановление от 30.09.2016 год. прокурор от Районна прокуратура гр. Кюстендил е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №774/2014 год. по описа на Районна прокуратура - Кюстендил, досъдебно производство №727/2014 г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

С определение №3324/02.12.2016 г., постановено по ЧНД №1695/2016 год. по описа на Кюстендилския районен съд, атакуваното постановление на Районна прокуратура е потвърдено.

Против определението на Кюстендилския районен съд в срока по чл.243 ал.6 от НПК е постъпила жалба от Е.М.Т., с ЕГН:********* с постоянен адрес ***, чрез адвокат Г. Д. от АК-София. По изложените в жалбата съображения се иска да бъде отменено обжалваното определение на Кюстендилския районен съд. Основният довод е, че атакуваното постановление, респ. потвърждаващото го определение, е неправилно, тъй като наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК – деянието не е извършено или не представлява престъпление. На следващо място, се сочи, че постановлението е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Направени са доказателствени искания за назначаване на нова тройна автотехническа експертиза, със задачи описани в пунктове от 1 до 12 включително.

Кюстендилският окръжен съд , разглеждайки делото по реда на чл.243 ал.7 от НПК, намира, че са налице основания за уважаване на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, респ. за отмяна на определението на КРС, с което е било потвърдено постановлението на прокурора от РП-Кюстендил.

Съображенията за това са следните:

За да прекрати производството по делото, прокурор от Районна прокуратура – Кюстендил е приел, че по отношение на водача на лекия автомобил – свидетеля В.Г.В. не са събрани доказателства за виновно поведение в каквито и да било негови действия. Прокурорът е приел, че той се е съобразил с разпоредбите на ЗДП и Правилника за прилагане на ЗДП - виждайки в далечината „летящия“ към неговия автомобил мотоциклет, водачът предприел аварийно спиране и при умели действия на мотоциклетиста не би се стигнало до падане на мотоциклета и мотоциклетиста. Посочил е, че няма данни за удар на мотоциклетиста в твърди части на лекия автомобил, поради което В.Г.В. не е привличан като обвиняем за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр.с чл.342 ал.1 пр.З от НК. В постановлението си, прокурорът е приел, че В.Г.В. е бил паркирал до бордюра в дясната половина на пътното платно и решил да потегли, за да извърши маневра “обратен завой” с лек автомобил марка “Фолксваген” модел “Голф” с ДК № КН 4595 АХ, огледал се в двете посоки за да се увери, че няма други превозни средства и потеглил на първа скорост. Но, изминавайки едва 50 см, и виждайки, че от лявата му страна откъм река “Банска” към да него лети с голяма скорост мотоциклетист, свидетелят Василев мигновено задействал спирачките и лекия автомобил спрял на място.

За да приеме за установени тези изводи, прокурорът не е анализирал и другите събрани по делото доказателства, а именно – показанията на свидетелите А.И.А., С.С.З., показанията на свидетеля Е.М.Т., както и заключенията на двете автотехнически експертизи по делото/единичната такава и тройната медико-автотехническа експертиза/, както и предложените варианти в заключението на тройната медико-автотехническа експертиза, както и събраните по делото писмени доказателства, като не е обяснил защо възприема едни изводи и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства, респ. защо не възприема други такива, при наличие на съществени противоречия между събраните доказателства. Това прави постановлението му необосновано, тъй като същото не е мотивирано, като не са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото релевантни доказателства.

Съдът намира, че постановлението е постановено и при нарушаване на принципа за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, регламентиран в чл.14 от НПК. В този смисъл се явява основателно искането за назначаване на нова тройно съдебно-техническа експертиза, със задачи, описани в жалбата, а именно:

1..В какво положение и от какво разстояние всеки един от водачите е забелязал другия за пръв път? Къде са били двете ППС едно спрямо друго? Да се посочат разстояния и метри.

2.                Да се опише движението на двете ППС до момента на падането на мотоциклетиста.

3.                Кое ППС е навлязло в лентата на движение на другото и на какво отстояние между двете ППС?

4.                Движението на двете ППС равномерно ли е било, намалявала ли е скоростта на някое МПС преди ПТП и в каква степен? Имало ли е шум/следи от спирачки, аварийно задействане на спирачките? Ако да, от кой момент?

5.                 Какви действия са извършили водачите преди настъпване на ПТП, намалили ли са скоростта, предприели ли са завиване и др.?

6.                Какъв път след падането на мотоциклетиста са изминали двете ППС и къде са се установили спрямо крайпътните обекти и съоръжение, какво положение са заемали и къде спрямо ширината и дължината на пътя?

7.                Имало ли е спрели ППС в близост до местопроизшествието или други обекти, които да са ограничавали видимостта на водачите?

8.   Каква е видимостта в процесния участък? От мястото, където се е намирал В.В. имал ли е видимост на целия участък?

         8.1 На какво                    разстояние           мотоциклетистът е       имал   възможност  да възприеме лекия автомобил в момента, в който лекия автомобил е подал мигач и е потеглил.

          8.2 На какво                   разстояние           мотоциклетистът е имал        възможност  да възприеме лекия автомобил в момента, в който автомобилът вече е предприел маневрата обратен завой и е навлязъл от крайно дясно в крайно ляво на пътното платно, където се е движил мотоциклетистът. На какво разстояние водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме мотоциклетиста?

         8.3 Да се определи в кой момент предната част на автомобила навлиза в лявата лента на пътното платно, по която се движи мотоциклета и на какво отстояние са двете МПС-та едно от друго и бил ли е ударът предотвратим и кой от водачите е могъл да го предотврати?

Да се определят опасните зони на спиране за двете МПС-та при вариантите изброени от 8.1 до 8.3.

9.   Да се определят скоростите на движение на двете МПС

10.          Да се определи от техническа гледна точка имало ли е удар между двете МПС и ако е имало - къде е мястото на удара на пътното платно - лява или дясна лента?

11.           Каква е причината, принудила мотоциклетиста да предприеме опасно аварийно спиране с блокиране на предно и задно колело, довели до падането на мотоциклетиста при конкретните условия? Рязкото задействане на спирачките от страна на мотоциклетиста каква маневра представлява – дали е принудителна и/или спасителна маневра и/или друг вид?

12. Да се изяснят предпоставките и непосредствената причина за настъпилото ПТП, в коя лента на движение настъпва ПТП и дали се дължи на субективните действия на някой от водачите?

13.                           Да се посочи траекторията на движението на двете МПС като се отрази на скицата на ПТП към кой момент кое МПС къде се е намирало на платното за движение, съответно, водачът на мотоциклета къде се е намирал след отделянето му от мотоциклета, като се направи проследяване на всеки момент от движението на двете МПС, респ. на движението на тялото на мотоциклетиста.

Правилни са съображенията, изложени в жалбата, че при изготвянето на автотехническите експертизи не е анализирано в пълнота поведението на водача на лекия автомобил. Отговорите на въпросите в този аспект са кратки и непълни, като въз основа на отговорите не би могло да се отговори на въпроса дали водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП, респ. кои точно разпоредби са нарушени или защо не са нарушени дадени разпоредби. Изявлението в атакуваното постановление на прокурора, че водачът на лекия автомобил не е нарушил разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП е декларативно и не се основава на събраните по делото доказателства именно защото не е обосновано чрез анализ и съпоставяне на конкретните събрани по делото доказателства.

Неправилно се явява и определението на Кюстендилския районен съд, с което е потвърдено атакуваното постановление.

По принцип правилно е прието в мотивите на районния съд, че мотивирано е това постановление, в чиято обстоятелствена част са изложени приетите за установени фактически обстоятелства, направен е анализ на доказателствения материал, от който се установяват посочените обстоятелства, посочена е правната квалификация на извършеното деяние, както и фактическите и правни съображения за прекратяване на производството. Но настоящата съдебна инстанция не възприема направения извод в мотивите на посоченото определение, че атакуваното постановление е обосновано именно поради посочените по-горе съображения. Това е така, защото в постановлението си прокурорът в резултат на анализ само на част от събраните противоречащи си гласни доказателства /доверявайки се единствено на показанията на свидетеля В.В. и преразказвайки неговите показания при описанието на приетата за установена фактическа обстановка/ и, позовавайки се отчасти на изводи на автотехническите експертизи /без да уточнява коя от тях кредитира и защо/, е приел, че водачът на лекия автомобил се е съобразил с разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, без да коментира конкретни разпоредби от посочените нормативни актове /например разпоредбата на чл.38, ал. 3 от ЗДвП, която е отразена като нарушена именно от водача на лекия автомобил в констативния протокол за ПТП от 08.08.2014 г. /лист 44 от досъдебното производство/.

Поради изложените съображения, настоящата инстанция намира, че атакуваното постановление, както и определението на КРС, с което това постановление е потвърдено, следва да се отменят, като делото следва да се върне на прокурора за продължаване на разследването. Следва да се допусне тройна автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в жалбата срещу постановлението на прокурора от 30.09.2016 г., посочени по-горе, както и на въпросите на тройната съдебна медико-автотехническа експертиза в частите извън отговора на първи въпрос /отнасящ се до медицинската част на експертизата/. Доколкото извършените разпити на свидетелите по делото са непълни, въпреки изминалия сравнително дълъг период от време, следва същите да бъдат разпитани повторно /и то преди назначаването на тройната автотехническата експертиза/ относно конкретните им възприятия за настъпването на ПТП, като чрез ясни, точни, прецизни и детайлни въпроси следва да се установят всички обстоятелства относно движението на двете моторни превозни средства непосредствено преди настъпването на ПТП, по време на ПТП и непосредствено след него, като въпросите следва да доведат до изясняването на всички обстоятелства по настъпването на ПТП елемент по елемент.

По отношение на това кои експерти да бъдат назначени за извършване на тройната автотехническа експертиза, настоящата инстанция намира, че това е въпрос, предоставен на преценката на наблюдаващия прокурор. Следва да се посочи, че не би могло в настоящото производство съдът да се произнася по искането за отвод на наблюдаващия прокурор по делото, тъй като това излиза извън предмета на проверката по чл.243, ал.7 от НПК. По това искане следва да се произнесе съответният прокурор съгласно разпоредбата на чл.47, ал.4 от НПК след връщане на делото на прокуратурата, доколкото делото се намира на етапа на досъдебното производство.

Като взе предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд, на основание чл.243, ал.7 от НПК

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение №3324/02.12.2016 г., постановено по ЧНД №1695/2016 год. по описа на Кюстендилския районен съд, с което е потвърдено постановление от 30.09.2016 год. прокурор от Районна прокуратура гр. Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №774/2014 год. по описа на Районна прокуратура - Кюстендил, досъдебно производство №727/2014 г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление от 30.09.2016 год. на прокурор от Районна прокуратура гр. Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №774/2014 год. по описа на Районна прокуратура - Кюстендил, досъдебно производство №727/2014 г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр. Кюстендил за изпълнение на указанията дадени в мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.