Р Е Ш Е Н И Е № 204
гр. Сливен, 25.10.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря
Ваня Костова и с участието на
прокурора Красимир
Маринов като разгледа
докладваното от
председателя КАНД № 208 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 245/09.06.2022 г., постановено по АНД № 236/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено като законосъобразно НП № 53-00-78/31.01.2022 г., издадено от Директора на Областно пътно управление – Сливен, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева на И.Ж.Б. с ЕГН ********** за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.“б“ от Закона за пътищата..
Горното решение е обжалвано в законния срок от И.Ж.Б.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че съдът не е съобразил, че липсват доказателства, потвърждаващи твърденията на показанията на свидетелите. Същото се отнасяло и до приложените от административно-наказващия орган снимки, които представлявали негодно доказателствено средство. В случая касатора се намирала в собствения си и., който г. с път I-6, поради което счита, че не е доказано посоченото нарушение. Твърди, че при установяването на нарушението и издаването на НП били допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява, че не е установено по безспорен начин извършването на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.
В съдебно заседание касатора чрез пълномощника си адв. Т.Р. *** поддържа изцяло подадената жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Сливен. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по касацията Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез п. си А.П., с. с ю.о. в Областно пътно управление – Сливен, счита касационната жалба за неоснователна. Твърди, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, съобразно Закона за пътищата и Правилника за структурата, дейността и организацията на работа в АПИ. Не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на НП. Моли съда, да постанови решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение по АНД № 236/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, като отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Намира, че са налице условията да бъде оставено в сила решението на въззивния съд, като законосъобразно. Посоченият краен извод на съда в диспозитивната част на решението счита за правилен и в този смисъл приема, че са налице условията решението да бъде оставено в сила..
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 28.10.2021 г. в 12,20 часа на главен път I- 6, на километър 404+416 в ляво при извършена проверка от Д. Т. П. е било установено, че И.Ж.Б. е разположила маси за п. на с. продукция- п. и з., домашно в., о. и б. я. Търговските маси били разположени на 5,707 метра, 6,090 метра и 14,700 метра от ръба на настилката като достъпа до тях се осъществявал от съществуваща автобусна спирка. Там били разположени 5 броя търговски маси. Две от търговските маси били монтирани на ограничителната система - мантинела, съответно на 5,707 метра и 6,090 метра от ръба на настилката. Св. П. приела, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.26, ал.2, т.2, б. „б" от Закона за пътищата, като съставила на касатора акт за установяване на административно нарушение, а к. й С. К. се подписал като с. по съставянето и връчването на акта.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие Директорът на Областно пътно управление- Сливен издал обжалваното наказателно постановление като възприел изцяло фактическите констатации в акта. Наложил на жалбоподателката Б. наказание „Глоба" в размер на 1000 лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.
При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че касатора виновно е нарушил посочените в АУАН и НП законови разпоредби. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Същите били издадени от компетентни органи. Наказаното лице е извършило административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като правилно е определен размера на административното наказание. При тези съображения районният съд е потвърдил НП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Обосновани са изводите на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от представените по делото заповеди на Председателя на УС на АПИ, на актосъставителя и АНО са предоставени правомощия по ЗП да установява административни нарушения и съответно да налага административни наказания. В този смисъл АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Неоснователно е възражението на касатора за допуснати нарушения на ЗАНН във връзка с описанието на нарушението. Действително същото е описано по различен начин в АУАН и НП, но от това описание не може да се приеме, че отговорността на касатора е ангажирана за различни нарушения. И в двата случая става ясно, в какво се изразява посоченото нарушение, а именно разполагане на преместваем крайпътен обект – пет броя търговски маси, в обхвата на пътя и обслужващата зона. В НП е конкретизирано, че този обект е разположен в обхвата и обслужващата зона на пътя. Тази конкретизация обаче не е довела до неяснота или противоречие в описанието на нарушението. Съгласно чл.5 ал.2 от ЗП обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Според чл.5 ал. 4 ограничителните ивици по ал. 2 и 3 са с широчина до 2 м всяка. Съгласно чл.7 ал.1 и 2 от ЗП републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони, всяко от които обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. Както в АУАН, така и в НП е посочено разположението на масите, като е посочено разстоянието между тях и ръба на пътната настилка. Посоченото разстояние несъмнено позиционира търговските маси в обслужващата зона на главен път I- 6.
Не представлява квалификацията на деянието, като „специално ползване на пътя“ въвеждане на нарушение, което не е описано в АУАН. В правомощието на АНО е да даде правна квалификация на описаното в акта деяние и доколкото липсва различие в описанието на това деяние, неговата правна квалификация не представлява повдигане на ново обвинение, а внасяне на яснота относно санкционираното поведение.
Законът не въвежда като изискване описанието на нарушението в НП, да съответства дословно на описанието на нарушението в АУАН. Изискването е от това описание, да става ясно, за какво нарушение е ангажирана отговорността на наказаното лице. Това изискване в случая е спазено, като е неоснователно възражението на касатора за нарушаване на правото и на защита.
Съгласно чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. Съгласно § 1 т.8 от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Посоченото изброяване не е изчерпателно, а примерно, което следва от употребата на думата „като:“ Легалното определение на понятието крайпътен търговски обект е дадено в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Съгласно тази норма търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Отново законодателя е използвал примерно изброяване, като обединяващия белег е извършване на търговска дейност, чиято цел е да обслужва пътуващите и пътните превозни средства. Несъмнено разполагането преработена и непреработена с. п. на описаните търговски маси, с посочена цена, както е видно на снимките към преписката, представлява извършване на т. дейност насочена към пътуващите по главен път I- 6. Това обстоятелство е видно и от обясненията на касатора, дадени при съставянето на АУАН. Неизползването на автобусната спирка за обществен транспорт, не означава, че съществуващата отбивка не може да бъде използвана от други пътуващи по пътя. В този смисъл описаните пет броя търговски маси, отговарят на легалното определение за търговски крайпътен обект. Законът не е конкретизирал дали се касае за преместваеми обекти или не, а само дали се използват за търговска дейност, която да е насочена към пътуващите по съответния път. Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин. Фактът, че в понятието крайпътните търговски обекти попадат и преместваеми крайпътни обекти за продажба на с. п., е разпоредбата на чл.11а от НСПП, предвиждаща облекчен ред за издаване на разрешение за специално ползване на пътя.
Неоснователно е възражението на касатора, че след като извършва тази дейност в собствен имот, то не следва да носи отговорност. Както бе посочено по-горе за процесния път, обслужващата зона е ивицата земна площ с широчина 50 м, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. Независимо в чий имот попада тази обслужваща зона, дейности по смисъла на § 1 т.8 от ДР на ЗП извършвани в нея, представляват специално ползване на пътя.
Правилно СлРС е приел, че при налагането на административното наказание АНО се е съобразил с нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съгласно този текст от закона при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Съдът намира, че при определяне на наложеното административно наказание наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, като е наложил административно наказание "глоба" в минимален размер. При индивидуализиране на наказанието административно-наказващия орган е взел предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. От наказателното постановление става ясно, че нарушението е извършено за първи път и няма доказателства касатора да е извършил други нарушения. При липса на доказателства относно подбудите и отегчаващи вината обстоятелства, налагането на минималната санкция е справедливо. По тези съображения, глоба в размер от 1000 лева е справедлива и с нея биха се осъществили в достатъчна степен целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Този размера на наложеното наказание в по-пълна степен би съответствал на неговата обществена опасност.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
При
този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на
разноски. Основателно и своевременно се явява искането на ответника по
касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва
да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в размер на 80
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определена на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 245/09.06.2022 г., постановено по АНД № 236/2022 год. по описа на СлРС, като правилно и законосъобразно.
Осъжда И.Ж.Б. с ЕГН **********, да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.