Решение по дело №1145/2011 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 635
Дата: 4 май 2011 г. (в сила от 1 юни 2011 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20112120201145
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2011 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                             03.05.2011 година                                   ГРАД БУРГАС

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

            На 03.05.2011 г.

            В публично заседание, в следния състав:

Председател : Моника Яханаджиян

Секретар:Рая Александрова-Василева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян наказателно от административен характер дело №1145 по описа за 2011 година, взе предвид следното:

            Производството е по реда на глава 28 от НПК и е образувано е по повод постановление на Районна прокуратура – гр.Бургас, с което се прави предложение А.Т.П. ***, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че:”През м.септември 2009 г., в гр.Бургас, к-с “Меден Рудник”, в близост до обръщалото на тролейбусния транспорт, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон, марка “Nokia”, модел Х37, с IMEI ***, на стойност 340,00 лева, собственост на В. Ю. В., ЕГН *** и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил”, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.207, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.5 от НК.

В съдебно заседание не се явява представител на Районна Прокуратура – гр. Бургас и не изразява становище по отношение на наказанието и неговия размер.

          Обвиняемият П. по време на проведеното съдебно дава обяснения по така повдигнатото му обвинение, изразява съжаление за извършеното, сочи в своя защита липсата на субективна страна при осъществяване на деянието и пледира за оправдателен съдебен акт.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от  фактическа страна следното:

На неустановена дата в края на м.септември 2009 г., св.В. В. установил, че от задния джоб на панталона му липсва мобилният му телефон, марка“Nokia”.

На неустановена дата отново през м.септември 2009 г., в близост до обръщалото на тролейбусния транспорт в к-с “Меден Рудник”, телефонът на св.В. бил намерен от обвиняемият П.. Телефонът бил без батерия и СИМ карта.

Обвиняемият П. взел телефона, впоследствие закупил за него батерия и зарядно устройство и след като го заредил поставил своя СИМ карта. След като установил, че телефонът не работи, обвиняемият П. го занесъл на сервиз, където бил отремонтиран.

Намереният от обвиняемият П. телефон бил ползван основно от него до 02.08.2010 г., когато с Протокол за доброволно предаване от същата дата, го върнал на собственика му – св.В. срещу разписка.

С оглед на горната фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият П. формално е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.5 от НК, а именно – През м.септември 2009 г., в гр.Бургас, к-с “Меден Рудник”, в близост до обръщалото на тролейбусния транспорт, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон, марка “Nokia”, модел Х37, с IMEI ***, на стойност 340,00 лева, собственост на В. Ю. В., ЕГН *** и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.

От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемият П. при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Преценявайки събраните по делото доказателства обаче, съдът счете, че макар деянието извършено от обвиняемият формално да осъществява признаците на състава на престъплението по чл.207, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.5 от НК, поради своята малозначителност не е общственоопасно и неговата обществена опасност е явно незначителна.

Обвиняемият също не е общественоопасен, предвид чистото му съдебно минало и липсата на каквито й да е било други криминални прояви. Даването на подробни обяснения по обвинението, признаването на вината и изразеното искрено съжаление за извършеното говорят, че същият е осъзнал постъпката си, което е индиция за започнал превъзпитателен ефект.

            По изложените съображения съдът

 

 Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА А.Т.П. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, живущ ***, ЕГН ***, за НЕВИНЕН в това, че през м.септември 2009 г., в гр.Бургас, к-с “Меден Рудник”, в близост до обръщалото на тролейбусния транспорт, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон, марка “Nokia”, модел Х37, с IMEI ***, на стойност 340,00 лева, собственост на В. Ю. В., ЕГН *** и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил - престъпление по чл.207, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.5 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, вр.чл.9, ал.2 от НК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

            Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаски окръжен съд в 15-дневен срок, който за обвиняемия тече от днес, а за РП-гр.Бургас - от получаване на съобщението.

           

СЪДИЯ :       /П/

Вярно с оригинала: Рая Василева