№ 380
гр. Враца, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200415 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Л.
Б. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.По отношение на наложеното му
наказание сочи, че първо е бил в Затвора в Казичане, след което е преместен в
Затворническото общежитие в Бойчиновци и не е знаел, че има други изисквания за
внасянето на лични вещи.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора - Враца изразява становище
за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият не е придобил право на УПО.
Поддържа, че не са налице доказателства за действителното поправяне на осъдения, и
възпитателното въздействие следва да бъде продължено, в посока изграждане на
устойчива мотивация за законосъобразно поведение и формиране на гъвкав модел на
мислене и поведение. Л.СВ.Г. има наложено дисциплинарно наказание, съгласно
Заповед №1791/06.07.2022г. на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС с "писмено
предупреждение" и според представителя на Затвора, корекционната работа с него не е
осъществена в максимална степен и следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
1
Счита, че не отговаря на изискванията на чл.439а НПК и чл.70, ал.1, т.1 НК, поради
което молбата не следва да бъде уважена.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Поддържа
становището на представителя на Затвора.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата следното:
С определение от 21.04.2022г. на Софийски районен съд по НОХД
№4555/2022г., е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, като на л.св. Г., за извършено от него престъпление по чл.198,ал.1 НК е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален "общ" режим. На основание чл.59, ал.1 НК съда е зачел
времето, през което Г. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано
от 25.03.2022г. до 21.04.2022г.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му наказание от
05.05.2022г., и до момента ефективно е изтърпял 3 месеца и 14 дни. От предварителен
арест 1 месец и 11 дни, от работа му се зачитат 2 дни или общо изтърпяно до момента
наказание е в размер на 4 месеца и 27 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 1 месец и 3 дни.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че рискът от вреди
е отчетен с ниски стойности за служителите и останалите лишени от свобода. Рискът
от суицид и самоувреждане е с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е
нисък. Рискът от вреди за обществото е определен във високи стойности.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и задачи за участие в организираните културно – масови и спортни мероприятия.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че Г. устно изразява съжаление за извършеното деяние, но омаловажава
сериозността му и възможните негативни последици в личен и обществен план.
Отчетена е слаба мотивация за промяна без да е наясно по какъв начин ще бъде
постигната.
За престоя си в Затвора, Г. има наложено дисциплинарно наказание, съгласно
Заповед №1791/06.07.2022г. на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС с "писмено
предупреждение". Същият не е награждаван.Запознат е с плана на присъдата на
02.08.2022г. и всички заложени цели и задачи свързани с него.
Не са отчетени случаи да е участвал в конфликтни ситуации или прояви на
агресия.
Според ИСДВР, не са налице доказателства за действителното поправяне на
осъдения, поради което е посочено в доклада и в становището на Началника на
2
Затвора, както и че възпитателното въздействие следва да бъде продължено, в посока
изграждане на устойчива мотивация за законосъобразно поведение и формиране на
гъвкав модел на мислене и поведение.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Г. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция
не са дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. За престоя си в Затвора, Г. има наложено дисциплинарно
наказание, съгласно Заповед №1791/06.07.2022г. на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС с
"писмено предупреждение". Същият не е награждаван. В случая, корекционната
работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат
положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от
бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно
предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност
за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода Г. не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
3
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно половината от наложеното му наказание
"лишаване от свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Л. Б. Г., роден на *** в
гр.Лом,област Монтана, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода" наложено
му с определение от 21.04.2022г. по НОХД №4555/2022г. по описа на Софийски
районен съд, с остатък 1/един/ месец и 3/три/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4