Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
11.01.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
15.12.2021
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
При участието на |
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
133 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от община Черноочете, с ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявана от А. А. О. - кмет на община Черноочене, против Решение №68 от 12.08.2021
год., постановено по АНД №502/2021 год. по описа на на
Pайонен съд - Кърджали, с което е изменено
наказателно постановление №НЯСС-50 от 12.04.2021 год., издадено от заместник - председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Касаторът заявява в жалбата,
че счита така постановеното
решение за неправилно поради нарушение на материалния
закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като излага подробни съображения за това. Сочи, че
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Сочи, че текстът
на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ предвижда, че председателят на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор или оправомощените
от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията
за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по
приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Сочи също, че санкцията
за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ
да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20000 лева,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице,
което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а,
ал.2 от ЗВ. На следващо място сочи, че против така издаденото наказателно
постановление община Черноочене е изложила конкретни оплаквания пред
Кърджалийския районен съд, сочещи на основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, като твърди, че първоинстанционният
съд е постановил обжалваното решение след непълен анализ на доказателствата
събрани по делото, като е пропуснал да обсъди изложените доводи на община
Черноочене, че не са спазени императивно определените от ЗАНН изисквания, да се
отразяват в акта за административно нарушение и в наказателното постановление
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата които го
установяват.
Касаторът излага довод, че липсата
на конкретно посочване на обстоятелствата, при които е извършено соченото в
наказателното постановление административно нарушение и доказателствата, които
го установяват, води до ограничаване правото на защита на община Черноочене и
че в тази връзка, при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие със
събраните по делото доказателства, първоинстанционния
съд е приел, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразявало в неизпълнение на
задължително предписание по чл.190а, ал.2 от ЗВ, дадено с Констативен протокол
№08-02-7/16.01.2020 год. Твърди, че община Черноочене не е извършила вмененото
й административно нарушение и че същата е изпълнила даденото й предписание,
като е извършила ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по
въздушния откос на язовир „***”, находящ се в
поземлен имот с №*** в землището на ***.
Наред с горното, касаторът
счита, че следва да посочи, че при съставянето на АУАН №08-051/19.10.2020 год.
и при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като твърди, че не са
спазени императивно определените от ЗАНН изисквания - да се отразяват в акта за
административно нарушение и в наказателното постановление обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и доказателствата, които го установяват. Отново
твърди, че липсата на конкретно посочване на обстоятелствата, при които е извършено
соченото в наказателното постановление административно нарушение и доказателствата,
които го установяват, води до ограничаване правото защита на общината. Твърди
също, че в нарушение на чл.57, ал., т.5 от ЗАНН, обжалваното наказателно
постановление не съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават, което от своя страна, също ограничавало правото на
защита на община Черноочене, но въпреки гореизложените нарушения,
Кърджалийският районен съд приел, че нарушението е описано пълно, с всички относими към конкретния състав признаци, посочени били
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран бил и нарушителят. На
следващо място касакторът счита, че следва да посочи,
че АУАН №08-051/19.10.2020 год. е съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
която гласи, че: При липса на свидетели, присъствували
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Само тогава, когато няма свидетели,
присъствали при извършването или при установяването на нарушението, законът
изисква актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в
присъствието на двама други свидетели.” и че това са свидетели единствено на
съставянето на акта/В т.см. Решение №1891 от 12.02.2019 год. по адм.дело №8568/2017 на Върховния административен съд/. Наред
с изложеното, касаторът сочи, че в качеството си на
кмет на общината, в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не е бил поканен при
съставянето на АУАН и в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, съставеният АУАН не му
е бил предявен, които обстоятелства безспорно нарушават правото на защита на община
Черноочене, с оглед на което, необосновани се явявали изводите на първоинстанционния съд, че АУАН е бил надлежно предявен на
кмета на община Черноочене и че като не се е съобразил с изложеното,
Кърджалийският районен съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.
По тези съображения, с жалбата касаторът моли да бъде
отменено изцяло обжалваното Решение №68 от 12.08.2021 год. на Pайонен съд - Кърджали, постановено по АНД №502/2021 год.
по описа на същия съд, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, вместо което да бъде постановено друго решение по съществото на спора,
с което да бъде отменено наказателно постановление №НЯСС-50 от 12.04.2021 год.,
издадено от заместник - председателя на ДАМТН, като незаконосъобразно.
Касаторът – Община
Черноочене, представлявана от кмета А. А. О., редовно призован за съдебното заседение, не се представлява.
Ответникът по
касация – заместник-председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира касационната жалба за неоснователна, като счита, че обжалваният съдебен акт следва да
бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Намира, че в обжалваното съдебно решение правилно са обсъдени
всички събрани доказателства, като е налице правилен правен извод за
осъществен състав на нарушение на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите, от
страна на касатора. Счита, че не могат да бъдат
споделени доводите в касационната жалба за нарушения, извършени
в хода на административнонаказателното производство
от страна на административно-наказващия орган по повод
съставянето на АУАН, така също и при издаването на наказателното постановление. Намира също,
че по същество,
категорично е установено, че нарушението е извършено, тъй като не е бил
спазен срокът, даден в предписанието на представителя на административния орган. С оглед на това намира,
че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание е нарушение на закона
-касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№68 от 12.08.2021 год., постановено по АНД №502/2021 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №НЯСС-50 от 12.04.2021 год., издадено от
заместник-председателя на ДАМТН, с което, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона
за водите/ЗВ/, на община Черноочене, ЕИК ***, с адрес – ***, представлявана от
кмета А. О., е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 2000/две хиляди/ лева, за извършено административно нарушение по
чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона
за водите, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 2000/две
хиляди/ лева, на 1000/хиляда/ лева. Със същото решение,
Районен съд - Кърджали осъжда община Черноочене, с ЕИК ***, с адрес: ***, да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – град София,
сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за
установено от фактическа
страна,
че на 16.01.2020 год., свидетелите Л. Р. и Д. К., работещи в ДАМТН - София, на основание
чл.190,
ал.4,
т.2 от Закона за водите,
извършили проверка и контрол на язовирната
стена и съоръженията към нея на
язовир „***”, находящ се в имот с номер *** и с
нов идентификатор *** в землището на ***. Те обходили и огледали язовирната стена и съоръженията към нея, по повод
на което съставили Констативен протокол №08-02-7/16.01.2020 год., в който вписали направените констатации и дали предписания със срок на изпълнение.
Този констативен протокол бил изпратен
до жалбоподателя и получен от него на 03.02.2020 год., видно
от обратна разписка №***. С посочения констативен протокол,
на община Черноочене било дадено предписание във връзка с осъществяване
на безопасна техническа експлоатация на проверявания язовир: Да се извършат ремонтно-възстановителни
работи в участъците със свличане по
въздушния откос,
със срок на изпълнение -
24.08.2020 год. По този
повод, на
31.08.2020 год., двамата свидетели Л. Р. и Д. К.,
извършили проверка на място на
язовир „***”, находящ се в имот с номер *** и с
нов идентификатор *** в землището на ***, при която присъствал и служител на общината,
като представител на община Черноочене, която била собственик на язовира,
съгласно Акт №*** за публична общинска собственост.
При проверката било установено, че не са извършени
ремонтно-възстановителните
работи в участъците със свличане, тъй като в средата по дължината на язовирната
стена,
на около 2 метра под кота корона, имало свличане
на въздушния откос, с което собственикът на водоема не е изпълнил даденото му предписание с
Констативен протокол №08-02-7/16.01.2020 год., със срок 24.08.2020 год. При проверката на
31.08.2020 год. бил съставен и констативен протокол, в който било описано и това неизпълнено предписание. По този повод,
на 19.10.2020 год., срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ в негово отсъствие,
след връчване на надлежна покана,
получена в община Черноочене на 23.09.2020 год. с обратна
разписка. АУАН бил
връчен на 09.12.2020 год. на
кмета на община Черноочене при отказ,
надлежно удостоверен в
присъствието на свидетеля Ц. И. Въз основа на този
АУАН,
на 12.04.2021 год. наказващият орган издал атакуваното
наказателно постановление,
с което, на община Черноочене, на основание чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите,
било наложено административно наказание „имуществена санкция”, за извършено нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1,
т.3
от Закона за водите,
в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка районнит съд е установил
след анализ на показанията на свидетелите Л. Р., Д. К., М. К. и Ц. И., на които
съдът е дал вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни и
на приобщените по делето писвени
доказателства: Акт за установяване на административно нарушение
№08-051/19.10.2020 год.; Покана за съставяне на АУАН с Изх.№85-02-222/14.09.2020
год.; Констативен протокол №08- 02-128/31.08.2020 год.; Констативен протокол
№08-02-7/16.01.2020 год.; Акт №*** за публична общинска собственост; както и
другите, приети по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд
е преценил
следното:
Съдът е приел най-напред, че жалбата е е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното наказателно постановление на община Черноочене
е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.190а,
ал.2, във вр.с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите, която гласи, че „Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях
са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5” и
че санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000
до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение, чието
изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по
чл.190а, ал.2 от Закона за водите, дадено с Констативен протокол
№08-02-7/16.01.2020 год., като е посочил, че в случая, на община Черноочене е
дадено предписание - да се извършат ремонтно-възстановителни работи в
участъците със свличане по въздушния откос, със срок на изпълнение - 24.08.2020
год. Съдът е приел също, че така, при правилно установена фактическа обстановка,
административнонаказващият орган е подвел под
правилната правна квалификация констатираното извършено деяние. Решаващият
състав на реайонния съд е намерил обаче, че при
определяне на наказанието не са отчетени всички относими
към деянието и дееца обстоятелства, като е посочил, че предвид факта, че няма
доказателства за други допуснати нарушения по Закона за водите, то следва да се
наложи административно наказание в минимално определения размер от 1000 лева и
поради това, издаденото наказателно постановление следва да се измени досежно размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева,
на 1000 лева. На следващо място съдът е посочил, че е спазен предвидения в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и че това е така, т.к. посочената норма гласи, че не
се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съдът е отбелязъл, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и контролният орган би могъл да състави
законосъобразен акт само до изтичането му, като е посочил, че видно от
доказателствата по делото, срокът за изпълнение на даденото на жалбоподателя
задължително предписание е бил определен до 24.08.2020 год. и че деянието е
осъществено с бездействие на 31.08.2020 год. и от тази дата е започнал да тече
3-месечният срок за съставяне на акта, което означава, че е следвало да бъде
съставен най-късно до 30.11.2020 год., което и е сторено, тъй като актът е бил съставен
на 19.10.2020 год. и следователно, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е бил спазен.
Районният съд, при извършената
служебна проверка, не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното
производство, като е посочил, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. Съдът е посочил също, че от изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща
отмяната му, както и че даденото описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Районният съд не е споделил
довода на жалбоподателя за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН, поради изложените
по-горе съображения, както е приел за неоснователно и възражението, че
свидетелите по установяване на нарушението са такива и при съставянето на акта,
тъй като именно чл.40, ал.1 от ЗАНН разпорежда, че такъв се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, поради което не е допуснато твърдяното
нарушение на процесуалните правила. С оглед на всичко изложено, първоинстанционният съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
изменено само досежно размера на наложеното
наказание.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, районният съд е приел, че следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен в чл.37
от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП и че по силата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът е посочил също, че в случая,
по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лева.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
Фактическата
обстановка, установена от въззивния съд, напълно се
споделя и от настоящата касационна инстанция, като изводите на решаващия състав
на Кърджалийския районен съд съответстват на приложимия материален закон и се
споделят в пълна степен и от настоящия състав на касационна инстанция.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите
за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени
в касационната жалба на законния представител
на община Черноочене, са неоснователни и твърдяните отменителни основания не са налице.
В тази връзка, като е приел, че нарушението
е безспорно установено и е изменил НП в частта относно размера на административното наказание, районният съд не
е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съответствието между приетото от съда
и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи,
води и до обоснованост на обжалваното решение.
Правилно и в
съответствие със събраните
в производството доказателства
районният съд е приел за доказано
по делото, че с бездействието си, касаторът в настоящото
производство -
община Черноочене, в качеството си на собственик на
язовир „***”, находящ се в имот с номер *** и с нов идентификатор *** в землището на ***, собственост на община Черноочене, актуван с Акт за публична общинска собственост/АПОС/ №*** от 29.10.2009 год., не е изпълнила задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3
от Закона за водите/ЗВ/, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение
на даденото с Констативен протокол №08-02-7/16.01.2020 год. на ГД „НЯСС” предписание: „ Да се извършат ремонтно-възстановителни
работи в участъците със свличане по
въздушния откос”, със срок на изпълнение
24.08.2020 год. Като
е приел за установени тези обстоятелства
и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото,
районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Л. Р., М. К., Д. К. и Ц.
И., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства
по административната преписка.
Отделно от горното и по отношение на
въведените доводи в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи
следното:
На първо място няма никакви доказателства,
че община Черноочене е изпълнила даденото с Констативния протокол №08-02-7/16.01.2020
год. на ГД „НЯСС” задължително предписание: „
Да се извършат ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по
въздушния откос” на язовир „***”, находящ се в имот с номер *** и с нов идентификатор
*** в землището на ***. Такива
доказателства не са представени нито в производството пред районния съд, нито
пред касационната инстанция, като не са направени и никакви доказателствени
искания в тази насока, поради което твърдението в касационната жалба, че община
Черноочене не е извършила вмененото й нарушение и че същата е изпълнила
даденото й предписание, се явява неоснователно, формално и бланкетно
въведено, без да е подкрепено с никакви конкретни доказателства.
На следващо място, АУАН е съставен от
компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна
компетентност се установява от приложената по делото Заповед №А-237/08.06.2020
год., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани
правомощия на посочените в тях лица/измежду които и Л. А. Р. – на позиция **/ да съставят АУАН за нарушения по
посочените текстове от ЗВ, в т.ч. и за нарушения по чл.200, ал.1, т.38 - т.43
от ЗВ. Свидетелят, вписан в съставения АУАН №08-051 от 19.10.2020 год. – Д. Г.
К., е и свидетел, присъствал при установяване на нарушението, което е видно от
съдържанието на Констативен протокол №08-02-128/31.08.2020 год. и самия акт за установяване
на нарушението. Предвид това, доводите за нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН са
неоснователни и не е налице твърдяното нарушение на чл.43 от ЗАНН. Освен това,
в случая актът за нарушение е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН,
като видно от показанията на свидетелите И., К. и К., както и от съдържанието
на покана с изх.№85-01-223/14.09.2020 год. и известието за доставянето й,
кметът на община Черноочене е бил надлежно поканен да се яви в канцеларията на контролния
орган на 19.10.2020 год., на точно посочено в поканата място и посочен час, за
съставяне на АУАН, но независимо от това, същият не е явил на указаната дата и
място, поради което актът бил съставен в отсъствието на представител на
общината.
Следва да се отбележи, че процесното нтакадатевно
постановление е издадено на 12.04.2021 год., а АУАН, въз основа на който е
издадено, е съставен на 19.10.2020 год., т.е. спазен е и шестмесечният срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Неоснователни са и доводите в жалбата за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, аргументирани с това, че в процесното НП липсвало описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка, както в АУАН, така и в
НП, изрично е посочено, че административното нарушение е осъществено на
25.08.2020 год. и което нарушение е установено при извършената проверка на
31.80.2020 год. Налично е подробно описание на нарушението, посочено е в какво
се състои същото, кога и къде е осъществено и при какви обстоятелства и кои
доказателства потвърждават осъществяването на процесното
административно деяние. В този смисъл, ясно и недвусмислено в обстоятелствената
част на НП е посочено, че на 31.08.2020 год. е извършена проверка на язовир „***”,
находящ се в имот с номер *** и с нов идентификатор
*** в землището на ***, собственост на община
Черноочене, актуван с АПОС №503 от 29.10.2009 год., за което е съставен
Констативен протокол №08-02-128/31.08.2020 год. Изрично е отразено, с оглед
резултатите от проверката, осъществена чрез оглед и обход на язовирната стена и
преглед на документацията от експлоатацията, при което е констатирано, че не са
извършени ремонтно-възстановителни
работи в участъците със свличане по въздушния откос, като се наблюдава свличане
по същия по дължина в средата на язовирната стена на около два метра под кота корона, с което е застрашена конструктивната му
устойчивост, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „***”
задължителното предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено в Констативен протокол
№08-02-7/16.01.2020 год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях”, а именно: „Да се извършат ремонтно - възстановителни
работи в участъците със свличане по въздушния откос”, със срок за изпълнение -
24.08.2020 год. Изрично е посочено
е, че нарушението е осъществено на 25.08.2020 год. и същото не представлява
маловажен случай по счисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН
№08-051/19.10.2020 год. се явява издаден в тримесечния срок от извършване на
нарушението и откриване на нарушителя, като същевременно с това, същияте надлежно предявен и връчен при отказ за получаване,
който отказ е оформен с трите имена, точният адрес и подписа на свидетеля Ц. С.
И. В този смисъл касационната инстанция счита, че са изпълнени изискванията на
чл.43, ал.2 от ЗАНН, съгласно която норма, при отказ на нарушителя да подпише
акта,
това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на
който се отбелязват в акта.
По изложените съображения, според настоящия
състав не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените
правила, свързани с предявяване и връчване на АУАН, респ. при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели
до нарушаване правота на защита, като
административното деяние е доказано по безспорен начин.
Правилно и в съответствие със словесното
описание на нарушението, същото е квалифицирано като такова по чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В този
смисъл, с оглед неизпълнението на дадени предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ/в действащата към момента на извършване на нарушението редакция на нормата -
ДВ, бр.55 от 2018 год./, правилно и законосъобразно е приложена санкционната
норма на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно
имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2/в редакцията
й към момента на извършване на административното нарушение - ДВ, бр.55 от 2018
год./. Следва да се отбележи, че относимата редакция
на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ урежда правомощията на контролните
органи/председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190,
ал.4/ да издават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени,
като ал.2 на нормата вменява задължение за изпълнение на тези предписания от
лицата, спрямо които за издадени. Именно неизпълнението на това задължение е
скрепено с предвидената в чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ санкция, която норма се
явява едновременно материална и санкционна такава.
За пълнота следва да се посочи, че
извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като „маловажен случай” по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършеното
административно нарушение е застрашаването на конструктивната устойчивост на
язовира, което
аргументира извод за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и
разрушаване на язовирната стена. Това от своя страна би довело до наличието на
непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Така
или инаме, процесното
нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не
се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена
опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от същия
вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен
случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В заключение,
правилно и в съответствие с действащите редакции на нормите на чл.63, ал.5, във
вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр.
с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24е от НЗПП и предвид изменението на
обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на
Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - град София, деловодни разноски, в размер на 80 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
За пълнота на
изложението съдът намира за нужно да посочи, че при извършената служебна
проверка на атакуваното решение, настоящата инстанция не констатира в хода на
производството пред районния съд да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквото бланкетно
оплакване се съдържа в касационната жалба. Съгласно чл.348, ал.1, т.2 от НПК,
решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред, когато е допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, а кое нарушение на процесуалните
правила е съществено се регламентира в четири точки разпоредбата на чл.348,
ал.3 от НПК, като нито едно от изчерпателно изброените в тази норма нарушетия не се констатира да е допуснато от районния съд в
хода на първоинстанционното производство.
Така, с оглед на
всичко гореизложено, касационната инстанция намира подадената жалба от община Черноочене,
представлявана от кмета А. А. О., с изложените в нея оплаквания и доводи за незаконосъобразност
на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, за неоснователна и недоказана,
като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото касационно производство решение на първоинстанционния
съд е обосновано и законосъобразно, като постановено при точен анализ и
правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби на закона и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като такова, същото следва с
решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
Деловодни
разноски за настоящата инстанция не са претендирани
от ответника по касация, а такива не са и сторени реално от него, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/
от Административнопроцесуалния кодекс и чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №68 от 12.08.2021 год., постановено по АНД №502/2021 год. по описа
на на Pайонен съд -
Кърджали
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.