РЕШЕНИЕ
№ 374
гр. Благоевград, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от адв. И. Н. и В. Ф. – пълномощници на М. К.
М. и А. К. М., против Решение № 906938 от 24.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 3426/2017 г., по описа на Районен съд - Благоевград.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като се твърди, че
при постановяването му съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, за което се излагат следните доводи:
Във въззивната жалба е посочено, че за да постанови решението си
първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото писмени
доказателства не се установявало, че ищците са собственици на основание
наследство на процесния имот, липсват доказателства по делото, които
несъмнено да установяват, че са наследници на М.И.П.. Посочва се, че от
представеното по делото удостоверение за наследници на това лице, ищците
не били посочени като негови наследници, липсвали доказателства които да
1
установяват по несъмнен начин наличие на връзка на наследствено
правоприемство между ищците и М.П.. Същия извод бил относим и към
твърдението, че ищците са наследници на М. Т.П. — липсват доказателства,
от които да се установявали тези факти.
Твърдят, че в тежест на ищците било установяването на тези обстоятелства по
несъмнен начин, поради което при липса на доказателства за това, следвал
извода, че оставало недоказано придобиването на имот на основание
наследство и установено на това основание давностно владение от самите
ищци, респ. присъединяване на владението към това на други лица -
наследодатели. Ето защо считат, че искът по чл. 108 от ЗС, основан на
твърдения за собственост върху спорната площ на основание наследство се
явявал недоказан и като такъв следвало да се отхвърли.
От друга страна в допълнение се посочва, че съдът следва да посочи, че в
настоящия случай нито едно доказателство не установявало, че към датата на
смъртта на М.П., от когото се твърди придобиване по наследство, да е
притежавал пл. № 55 и спорните 45 кв.м. от него. По делото не се
установявала идентичност между имотите описани в н.а. № 28/1957 г и
спорния имот с пл. № 55. Позовават се на СТЕ, която съдът е кредитирал, че
не може да отговори на въпросът за иденитичностга, тъй като имало разлика в
площи, съседи и други индивидуализиращи имотите белези по акта от 1957 г
и сега спорният. Считат, че преценено това доказателствено средство, с друго
такова - показанията на свидетелите и на двете страни сочели, че м.Р. не се
намирала в землището на с. Ц., каквато била посочената в нот.акт от 1957 г,
не се намирала в района на процесиите имоти, а на друго място - на повече от
500 м. от спорната площ. Това е основание за извод, че М.П. на основание
нот. акт № 28/1957 г, не е притежавал и спорната вещ.
Сочи се, че по основанието давност съдът е намерил, че не се установило и
давностно владение върху процесния имот.
Твърди се, че възприетите от съда доводи и основания за неоснователност на
предявения иск са несъстоятелни и в противоречие със събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Посочват, че по делото е приложено и прието като писмено доказателство
удостоверение за наследници на М.И.П., в което като негов наследник - син,
фигурира М. Т.П..
2
Излагат, че последния през 1999 г, се е снабдил с н.а. № 89/1999 г за
собственост върху недвидижим имот придобит по давност, а именно: п.
XVIII, имот пл. № 55, в кв. 5 по плана на с. Ц., целия урегулиран с квадратура
от 701 кв.м., с граници: улица, от две страни н-ци на Р.А.М., собствено място,
имот на С. Т. и имот на И.С. или ако се направи преглед на посочените в н.а.
от 1999 г, граници на УПИ и тези на н.а. от 1957 г на името на М.П., ще се
установи пълно съвпадение на същите.
Посочва се, че от своя страна М. Т.П., през 2006 г отново се снабдява с нот.
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение. Предмет на нот. акт отново е имот с пл. № 55. в
землището на с. Ц., целия с площ от 807 кв.м., от който е отреден УПИ VIII, в
кв.5, с площ на УПИ - 701 кв.м., т.е. М. П. вече се легитимира като собственик
на имот пл. № 55, но с площ от 807 кв.м.,в кв.5.
Твърди се, че през същата 2006 г, М. П. продава придобития от него имот пл.
№ 55, в кв. 5, по плана на с. Ц., с площ от 807 кв. м. на ищците по делото, от
който момент същите установяват и свое владение върху имот пл. № 55,
който продължават да владеят и към настоящия момент. А, това че М. П. е и
техен дядо, посочват, че се установява и от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Твърди се, че всички свидетели сочат безпротиворечиво факта, че процесното
място е било винаги и само П.о, че се е владеело единствено и само от тях.
Считат, че въз основа на изложеното по-горе, следва да се приеме, че по
делото е установено наследственото правоприемство, а не както неправилно
съда е приел, че по делото не било установено наследсвено правоприемство,
между праводателя М.П. и ищците.
Твърдят, че в тази връзка след като е налице това правоприемство, следва да
се приеме, че е налице и давностното владение върху процесния имот. Това
владение безспорно е установено в полза на праводателя М.П., удостоверено
и в н.а. от 1957 г. Това владение е продължило до неговата смърт през 1.967 г.
Посочва се, че след неговата смърт, владението върху имота е продължило в
лицето на неговия наследник М. Т.П. /дядо на ищците по делото/, който го
установява и легитимира и с н.а. от 2006 г, когато като придобивно основание
е посочено и наследство. А, както вече е посочено, М. П. е наследник - син на
М.П., т.е. налице е доказаното правоприемство, респ. владение върху имота
3
през посочените периоди. Посочват, че за посочените периоди по делото, не
беше установено владение по отношение на процесния имот, да е
упражнявано от други лица освен от посочените - М.П., М. П. и ищците по
делото.
Твърди се, че процесния имот е принадлежал на М.П. е и обстоятелството, че
при изработването и приемането на плана от 1982 г, в разписния лист към
същия, процесния имот е записан на наследници на М.П.. По отношение
индивидуализацията на имота по н.а. от 1957 г., считат, че приетото от съда
— че М.П. не е притежавал имота по същия акт е в противоречие с вече
посочените доказателства, които обаче не са били предмет на внимание и
обсъждане от страна на съда, поради което и постановеното решение в този
смисъл се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да
бъде отменено.
Посочва се, че вещото лице в заключението си единствено сочи, че поради
смяната на имената не може да се направи еднозначен извод идентичен ли е
имот пл. № 55 по кадастралния план на с. Ц., като местоположение, площ и
граници с имотите записани в н.а. № 28/1957 г. Тази констатация на в.л. обаче
неправилно е интепретирана от съда, в насока, че не е налице такава
идентичност между имотите. Констатациите на в.л. по отношение границите
на имот пл. № 55 по данните от н.а. от 1957 г, и данните от записването по
разписния лист по плана от 1982 г, е установил, че има разлика в площите и
частично съвпадение на имената на съседите и именно поради смяната на
имената на лицата, не може еднозначно да се отговори на въпроса за
идентичността на имотите. Но считат, че в тази насока следва да се имат
предвид и гласните доказателства, които безспорно сочат на идентичност на
имотите по н.а. от 1957 г и процесния имот, както по местонахождение и по
граници.
Твърди се, че ищците не са загубили и правото си на собственост върху
процесния имот, като се има предвид и следното: установено е по делото, че
за с. Ц. има изготвен КРП през 1982 г, по силата на който план за имот с пл.
№ 55 е отреден и п. XVIII 55, в кв. 5, който УПИ е с урегулирана площ от 701
кв.м.
Заявяват, че е установено и че този план не е приложен на място, за нито едно
от мероприятията на плана - нито за алеята, нито за придаваемите части към
4
съседните УПИ, в т.ч. и процесната площ от 45 кв.м. посочена като
придаваема от собствения ни имот, към УПИ на ответниците.
Известно, че придаваема част от даден имот към друг, става собственост на
другия имот, след като същата се завземе по предвидения за това ред и начин
- чрез извършване на оценка на частта и заплащането й на собственика.
Твърди се, че е установено, че това в случая не се е случило, а е установено,
че придаваемата част от собствения на ищците имот в момента е приобщена
към имота на ответниците, която безспорно я ползват без правно основание,
като завзета не по предвидения ред и начин.
Посочват, че тази придаваема част е посочена като такава по плана от 1982 г,
при действието на ЗТСУ, като последният е отменен с влизане в сила на ЗУТ
през 2000 г, с който се даде срок от 6 месеца, неприложените планове, влезли
в сила при действието на ЗТСУ да бъдат приложени и ако това не се случи,
действието на плана отпада.
Излага се, че в посочения 6 месечен срок плана от 1982 г не е приложен - не
са изпълнени процедурите по оценка, заплащане и завземане на придаваемите
части, поради което и същите са останали в собственост на ищците и
действието на плана е отпаднало.
Установено било, че през 2011 г, ответника е поискал да уреди придаваемите
части към имота му, като е поискал изкупуването им от общината, т.е. към
2011 г придаваемите части към имота на ответника не са били уредени и
завзети. Сочи се, че общината е уредила само собствените й 7 кв.м.
придаващи се към имота на ответника, а за останалите е посочила, че следва
да се уреждат със собствениците на имотите, нещо което и до настоящия
момент не се е случило. Независимо от това се посочва, че ответникът се е
снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка за целия УПИ XVI 53, по
урегулираната му площ, в т.ч. и придаваемата такава от 45 кв.м. от имота
собствен на ищците, нещо което е недопустимо. В този смисъл се твърди, че
ответника не е доказал, че е придобил на законово основание придаващата се
към имота му част от 45 кв.м. от собствения на ищците имот. Затова се
твърди, че и нот.акт легитимиращ го като собственик на целия урегулиран
УПИ XVI-53, с площ от е неверен и не отговаря на действителното
фактическо положение. Посочват, че от това следва, че към 2011 г, имота на
ответника е бил все още неурегулиран, т.е. с неуредени регулационни сметки
5
по отношение на частите придаващи се към имота им. Твърди се, че този факт
изключва възможността през 2014 г, ответника да е станал собственик и на
придаваемите се 45 кв.м. още по-малко на основание давностно владение,
каквото не е упражнявал и не е могъл да упражнява по отношение на тези
придаваеми части. Считат, че по делото не се е доказало и наличието на
приложен рагулационен план по отношение на процесиите имоти. В случая
трябва да се има предвид даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване
на понятието "приложена регулация“.
Твърди се, че обжалваното решение е постановено при съществени
нарушения на съдопрооизводствените правила, като посочват, че по делото са
депозирани няколко поправени искови молби, като производството по делото
е продължило и приключило по последната такава намираща се на стр. 290.
Сочи се, че по тази искова молба е налично само разпореждане, с което е
разпоредено на ответниците да бъде изпратена поправената искова молба,
както и са дадени съответните указания.
Излагат, че по тази искова молба не е изготвян проект за доклад по делото, не
са конкретизирани становищата на страните, по поправената искова молба, не
е разпределяна и доказателствената тежест, а директно е насрочено открито
съдебно заседание. Посочва се, че в с.з. проведено на 12.05.2021 г., съдът е
обявил за окончателен изготвения проект за доклад, който е обективиран в
определение № 8307 от 07.09.2019 г, който проект за доклад е по друга искова
молба, само допълнил, че присъединява пояснението направено в същото с.з.
Сочи се, че в обявения за окончателен проект за доклад, липсва отразяване на
това кои права се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказаване.
Твърди се, че в обявения за окончателен доклад липсва произнасяне по това
пояснение, направено в с.з. в смисъл какво се променя или изменя или
допълва с него, както и липсва указание относно доказателствената тежест на
страните във връзка с това пояснение.
В този смисъл считат, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила относно хода на процеса и правата и задълженията на страните по
делото.
Твърди се във въззивнатна жалба, че обжалваното решение е постановено и
при необсъждане на всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни такива, анализирането им поотделно и в тяхната съвкупност, както и
6
следващите се изводи въз основа на тях. Считат, че ако
първоинстанционният съд беше анализирал всички доказателства по делото,
то той не би постановил този резултат, като в този смисъл решението е
постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Изразяват становище, че по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС
съдът е изложил схематично мотиви по отношение неоснователността на този
иск. Твърди се също така, че са елиминирани всички писмени и гласни
доказателства по делото, от които се установява кой, кога и как е изградил
процесната ограда, поради което считаме, че произнасянето по този иск е при
липса на мотиви.
Молят въззивният съд да постанови решение, с което да отмени
постановеното от районния съд решение и да постанови друго, с което да
уважи предявените искове, както и да се присъдят сторените по делото
разноски и за двете инстанции.
Към въззивната жалба не са представени писмени доказателства, не са
направени и доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е
постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната
страна по жалбата - А. И. С. и З. К. С., чрез адв. А. Б., в който се посочва, че
оспорват изцяло въззивната жалба, като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена, поради следните съображения:
В отговора на въззивната жалба се посочва, че са неоснователни доводите и
възраженията във въззивната жалба, свързани с наличие на доказателства,
които да установяват придобиването на имот на основание наследство.
Посочва се, че в исковата молба и в хода на цялото производство по делото
ищците твърдят, че са наследници на М.И. П.. По делото е представено само
и единствено едно удостоверение за наследници на това лице, в което ищците
не са посочени като негови наследници. Твърди се, че в жалбата са развити
доводи и че ищците са наследници на М. Т.П., но затова също няма никакви
писмени доказателства, но посочва, че не са представени документи от които
да се установява и кои са родителите на М. и А. К.и М.и, както и кой е
техният дядо, респ. прадядо. С оглед на това счита, че твърденията в жалбата
7
за установено наследствено правоприемство на ищците от М.П., се явява
недоказано, до какъвто правилен извод е достигнал PC Благоевград с
атакуваното решение.
Посочва, че при липса на доказателства за това — недоказано е
придобиването на имот на основание наследство и установено на това
основание давностно владение от самите ищци, респ. присъединяване на
владението им към това на други лица — наследодатели. Ето защо счита, че
искът по чл. 108 ЗС, основан на твърдения за собственост върху спорната
площ на основание наследство се явява недоказан и като такъв същия
правилно е отхвърлен от БРС.
Излага, че за да е налице придобиване по наследство на недвижим имот, то
следва наследодателя да го е притежавал към момента на смъртта си. В тази
връзка по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват "при
условията на пълно главно доказване наличие на идентичност между имотите,
описани в нот. акт № 28/1957 г на БРС /страна по който е М.И. П., за който
при това няма данни да е едно и също лице с М.И. П., от който се твърди
наследството/ и спорният имот с пл. № 55. Точно обратното - вещото лице по
СТЕ сочи, че не може да отговори на въпросът за идентичността, тъй като има
разлика в площи, съседи и др. индивидуализиращи имотите белези по акта от
1957 г и сега спорният. Всички разпитани по делото свидетели както на
ищците, така и на ответника, сочат че м.Р. в землището на с. Ц., каквато е
посочена в нот. акт от 1957 г, не се намира в района на процесиите имоти, а
на друго място - на повече от 500 метра от спорната площ. Следователно
доказателствата опровергават твърденията в жалбата, че М.П. на основание
нот. акт № 28/57 г е притежавал и спорната площ. Сочи се, че като последица
от това и дори да се приеме, че той е наследодател на ищците /което оспорвам
и е недоказано по делото/, то от него няма как да е преминал по наследство в
ищците имот, идентичен със спорния, който не е установено да е бил собствен
на „наследодателя”.
Твърди, че с първоначалната искова молба е представен като доказателство
нот. акт № 89, том III, peг. № 4007, дело № 474/1999 г на Нотариус Д..
Посочва, че същият не се коментира в последната поправена; искова молба
/за разлика от предходните/, но той опровергава твърдението на ищците, че са
собственици по наследство от прадядото М.П., тъй като очевидно друго лице
8
се е легитимирало като собственик към този момент - 1999 г, а именно М.
Т.П.. Друг е въпросът, че този нот. акт касае не имот по КП, а УПИ парцел
XVIII, кв. 55 по ПР на с. Ц., в който не попадат спорните 45 кв.м. Посочва се,
че изрично в този нот. акт е отбелязано, че недвижимият имот, за който се
издава същия, е урегулиран и площта му като такъв е 701 кв.м. Следователно
счита, че ако се приеме, че именно М. Т.П. е праводател на ищците /но не по
наследяване, а по сделка по нот. акт № 189/2006 год. на нотариус Д.
Аврамова/, то те са купили не соченият в исковата молба имот пл. № 55 с
обща площ от 1 095 кв.м, а урегулиран недвижим имот с площ от 701 кв.м.
Процесиите 45 кв.м обаче са изцяло извън посоченият парцел/УПИ и респ. М.
П. не е бил техен собственик, за да могат те да преминат в ищците както по
наследство, така и по покупко-продажба.
Изразява становище, че с последната поправена искова молба, както ис
въззивната жалба, ищците се позовават на присъединено владение - към това
на техните наследодатели М. и М. П.и. Както вече е посочено, че за тези лица
няма доказателства да са наследодатели на ищците в производството. Освен
това от данни към 2006 год., от когато се твърди присъединяването, М. П. да е
бил починал. Сочи се, че е точно обратното - същия е прехвърлител по
сделки от 2006 г и следователно е бил жив към 2006 г. Ето защо се твърди, че
няма как към неговото владение да е присъединено такова във; връзка с общо
правоприемство /Решение № 48 от 11.09.2018 г. по гр. д. № 1669 / 2017 г. на 2
ГО на ВКС, Решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 г. на 1 ГО на
ВКС и др./.
Твърди, че всички сделки, в които са участвали самите ищци навеждат на
извод, че същите не са владяли спорния имот с намерение за своене и то за
периоди, в които са го „закупували” от трети лица. Нещо повече, посочва се,
че по делото не се установи ищците или техните наследодатели /неизвестно
кои/ да са упражнявали и фактическа власт върху процесиите 45 кв.м, поради
което и. на това основание твърденията за придобиване на същите по давност
са неоснователни.
Твърдят, че съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./, според който
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие
по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други
физически или юридически лица. Това разместване на собственост настъпва
9
още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план и
собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация. С оглед на това счита, че дори и да се приеме, че процесиите 45
кв.м реална площ са част от имот пл. № 55 по КП на с. Ц., същите са
придадени с плана от, 1982 год., поради което това е и момента на
придобиването им от собственика на УПИ ХУI-53, кв. 5 по плана на с. Ц. -
ответниците и техните праводатели.
Във връзка с горното се посочва, че от значение е обстоятелството, че
предвиденото заплащане на обезщетение /парично или имотно/, не е елемент
от фактическия състав на отчуждаването и съответно не рефлектира върху
момента на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила
на заповедта, с която регулационният план е одобрен . Твърди, че в настоящия
случай е налице завземане на площта от 45 кв.м, включена в границите на п.
XVI на ответниците, което завземане е извършено именно от тях.
С оглед на горното и предвид установеното, че в последните повече от 18
години спорните 45 кв.м се владеят само и единствено от ответниците, а
преди това /от 1982 г до 2000 г/ от наследодателя и праводател на А. — И.С.
и съпругата му — А. С.. За възникналото в тяхна полза право на собственост,
ответника С., а преди това и праводателят му /вкл. останалите наследници/ са
се снабдили и.с нот. актове, както следва: нот. акт № 104, том I, дело №
106/1979 год. по описа на БРС, легитимиращ И.С. /респ. съпругата му А. С./
като собственик на дворно място преди урегулирането му и нот. акт № 82,
том II, peг. № 6362, дело № 249/2014 г на нотариус М., легитимиращ
наследниците му като собственици на 492/499 ид.ч. от УПИ XVI-53, отреден
за собственият на И.С. имот, вкл; за процесиите 45 кв.м, т.е. след
урегулирането на имота. Останалите 7/499 ид.ч. са закупени от Община
Благоевград с договор от 19.06.2014 год., с което сметките за целият имот са
;
уредениизцяло. Посочва се, че въз основа на сделка, сключена в полза на
ответника С. с нот. акт № 126, том II, per. № 7722, дело № 282/2014 г на
нотариус М., собствеността върху УПИ XVI-53 е преминала изцяло върху С..
При условията на евентуалност е заявено и твърдение за придобиване на
спорната площ при условията на присъединено владение на ответниците към
това на праводателите, вкл. към това на наследодателят И.С., въз основа на
което ответнйците са придобили собствеността върху процесиите 45 кв.м от
10
УПИ XVI-53. Ето защо те се легитимират като собственици на посочения
УПИ изцяло /вкл. на спорните 45 кв.м/ на основание наследство, давностно
владение и сделка, а при условията на евентуалност и на основание давностно
владение при условията на присъединено владение към това на
праводателите; продължаващо повече от 40 години. /
С оглед на горното ищците не притежават нито имот пл. № 55, нито
процесната площ като част от такъв имот, нито пък реална част с площ от 45
кв.м от УПИ XVI-53 за която е предявен иск по чл. 108 ЗС. Като последица от
това исковете са изцяло неоснователни и като такива правилно са отхвърлени
от БРС.
Излага, че предвид липсата на собственост върху спорните 45 кв.м,
неоснователни са твърденията на ищците; че от ответниците е поставена
ограда, която да пречи на упражняване на собствеността им. Последната не
може да е засегната, доколкото между УПИ XVI, на който ответниците са
собственици и УПИ XVIII на ищците има улица-тупик, която разделя двата
имота и същите нямат обща граница, по която да има ограда, е която да се
пречи на ищците, поради тази причина правилно PC е отхвърлил и този иск, а
това е основание за отхвърляне на въззивната жалба и в тази и част.
Претендират се сторените във въззината инстанция разноски.
Към отговора на въззивната жалба не се представят доказателства, не се
правят и доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител
на въззивника поддържа жалбата, счита решението на районния съд за
неправилно и иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Процесуалният представител на въззиваемия излага подробни съображения
защо ищците не са собственици на спорния недвижим имот на основание
наследство и защо не са собственици на недвижимия имот на основание
придобивна давност. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото установи:
По отношение твърдението във въззивната жалба, че спорният имот е
придобит на основание наследство. Ищците твърдят, че са наследници на
М.И. П.. По делото е представено само и единствено едно удостоверение за
наследници на това лице, в което ищците не са посочени като негови
11
наследници, поради което не установява наличие на връзка на наследствено
правоприемство между ищците и М.П., а от там същите няма как да са
придибили каквото и да било на това основание от него. В удостоверението за
наследници на М.П. са посочени не едно, а няколко лица, за които от една
страна не става ясно какви са на ищците. При това положение няма как
собствеността да е преминала само в един от наследниците, без да е ясно на
кой и след това в ищците по спора. По отношение твърдението на ищците, че
са наследници на М. Т.П. по делото липсват писмени доказателства в тази
насока. Наличието на родствена връзка установено със свидетелски показания
е в противоречие с разпоредбата на чл.164 ГПК, тъй като произхода на едно
лице от друго може да се установява само и единстевно с писмени
доказателства. За да е налице придобиване на имот на основание наследство,
към датата на смъртта на наследодател имота следва да е в неговия
патримониум. Твърди се, че м настоящия случай нито едно доказателство не
установява към датата на смъртта на М.П., от когото се твърди придобиване
по наследство, да е притежавал имот пл. № 55 и спорните 45 кв.м от него. Ето
защо няма как към момента на смъртта си дори според твърденията в
жалбата, М.П. да е притежавал имот, който да е преминал по наследство в
ищците. В тази насока е и заключението по приетата СТЕ, която не
установява наличие на идентичност между имотите, описани в нот. акт №
28/1957 г на БРС /страна по който е М.И. П., за който при това няма данни да
е едно и също лице с М.И. П., от който се твърди наследството/ и спорният
имот с пл. № 55. По отношение на твърдението и за наследство от М. Т.П..
Видно от представеното по делото удостоверение лице с такова име е живо и
не е отбелязано да е починал. Според нот. акт № 189/2006 год. М. Т.П. е
продал недвижим имот пл. № 55. Ето защо счита, че дори да е починал след
датата на този нот. акт /22.06.2006 г/, то в неговият патримониум не е останал
такъв имот, за да може той по наследство да премине в ищците или в който и
да било друг.
По отношение на давностното владение, ищците се позовават на
присъединено владение - към това на техните наследодатели М. и М. П.и, за
които няма доказателства да са наследодатели на ищците. Към 2006 год., от
когато се твърди присъединяването, М. П. е прехвърлител по сделки от 2006 г
и следователно е бил жив към 2006 г. Ето защо няма как към неговото
владение да е присъединено такова във връзка с общо правоприемство
12
/Решение № 48 от 11.09.2018 г. по гр. д. № 1669 / 2017 г. на 2 ГО на ВКС,
Решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 г. на 1 ГО на ВКС и др./.
Присъединяване на владение във връзка със сделка ищците не твърдят, а се
твърди само присъединяване по повод на наследяване. Поради тази причина е
неоснователно придобиването по реда на чл. 82 ЗС. Неоснователно е
твърдението в жалбата, че до 2006 год. спорният недвижим имот се е владял
от М. Т.П., тъй като УПИ XVIII е закупен от самият М. Т.П. с нот. акт № 187
от 22.06.2006 год., а процесиите 45 кв. м са извън него, но по отношение на
тях владение не е могло да се упражнява. Няма как имот, който се твърди да е
придобит по сделка през 2006 г /н.а. № 189/2006 г на Нотариус Аврамова,
който не прехвърля права върху имот пл. № 55. а върху УПИ XVIII/ и по
отношение на който от 2006 г е започнало владение, да е придобит по давност
през 2011год. Изискуемото се от закона владение следва да е в рамките на
поне 10 години, а не позоваване на кратка 5 годишна придобивна давност.
Предмет на спора са реални части от парцели/УПИ, равняващи се на 45 кв.м.
По отношение на тях е недопустимо упражняването на владение, тъй като в
тази връзка съществува изрична законова забрана - чл. 59 от ЗТСУ /отм./,
поради което за времето от приемането му през 1973 год-: до м. 03.2001 год.
давност не е могло да се упражнява. Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1
ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19 ЗУТ, в тази насока по делото не са събрани доказателства.
Съгласно плана от 1982г. на с.Ц., който е и първи и същия не може да се
изменя по отношение на дворищно регулационните граници, които са
създадени с него и съгласно които спорните 45 кв.м са част от УПИ XVI-53
на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ, според която
приложеният дворищнорегулационен план става кадастрална основа за
последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за
действуващия план на населеното място/ в тази насока е и ТР № 3/1993 г по
т.д. № 2/93 г на ОСГК на ВС/ . След 1982г. нов план за процесния имот няма.
Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС,
1.Дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента,
когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници
при хипотезите на чл.ЗЗ, ал.1 и 2 ЗТСУ; 2.Понятието „приложен план“ по
13
чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към
съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на
придадените части и владението им, продължилощовече от десет години от
деня на това заемане, след което не е допустимо изменяването на плана на
това основание - чл.ЗЗ, ал.1 във връзка с чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ. Площта от 45
кв.м. е включена в границите на п. XVI на ответниците още преди 1982 год.,
което е отразено и в разписният лист към КП от 1982 г, където срещу
дворното място - п. XVI е отбелязан за собственик И.С.. В тази насока са и
гласните доказателства от страна на ответниците, които съдът следва да
кредитира, тъй като установяват фактите свързани с имота, преди и след
1982г. Отделно от това, показанията на тези свидетели се подкрепя и от
заключението на СТЕ. От писмените доказателства по делото - нот. акт №
104, том I, дело № 106/1979 год. по описа на БРС, легитимиращ И.С. /респ.
съпругата му А. С./ като собственик на дворно място преди урегулирането му
и нот. акт № 82, том II, peг. № 6362, дело № 249/2014 г на нотариус М.,
легитимиращ наследниците му като собственици на 492/499 ид.ч. от УПИ
XVI-53, отреден за собственият на И.С. имот, вкл; за процесиите 45 кв.м, т.е.
след урегулирането на имота. Останалите 7/499 ид.ч. са закупени от Община
Благоевград с договор от 19.06.2014 год., с което сметките за целият имот са
;
уредениизцяло. Посочва се,, че въз основа на сделка, сключена в полза на
ответника С. с нот. акт № 126, том II, per. № 7722, дело № 282/2014 г на
нотариус М., собствеността върху УПИ XVI-53 е преминала изцяло върху С.,
се установява, че от 1982г. спорните 45 кв.м се владеят само от ответниците
и от наследодателя и праводател на А. — И.С. и съпругата му — А. С..
Предвид изложеното настоящият състав счита предявения иск по чл. 108 ЗС
за неоснователен.
С оглед на гореизложеното, след като не се установи собственост върху
спорните 45 кв.м, неоснователни са твърденията на ищците, че от
ответниците е поставена ограда, която е съобразена с действащия ПР.
Правото на собственост на ищците не е засегнато, тъй като между УПИ XVI,
на който ответниците са собственици и УПИ XVIII, собственост на ищците,
има улица-тупик, която разделя двата имота и същите нямат обща граница, по
която да има ограда поради което и на това основание няма как оградата да
пречи на ищцовата страна, поради тази причина и иска по чл.109 ЗС се явява
14
неоснователен.
С оглед изхода на делото, на осн. чл.78 ГПК, въззивникът следва да плати на
въззиваемия сторените по делото разноски пред настоящата инстанция. На
осн. чл.7, ал.5 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906938/24.11.2022 г., постановено по
гражданско дело № 3426/2017 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН ********** и А. К. М., ЕГН **********, да
заплатят на А. И. С. и З. К. С., сумата в размер на 2500.00лв. (две хиляди и
петстотин лева), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, чрез
Окръжен съд Благоевград, в едномесечен срок, считано от датата на
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15