Р Е Ш Е
Н И Е
№ 549
гр.Бургас, 29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 770 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Т.Д.Р. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, против Наказателно
постановление № 19-0769-003352/08.07.2019г., издадено от Началник група в Сектор
„ПП“ към на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на
основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
административнонаказателната процедура. На първо място се твърди, че не са били
налице предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Твърди се, че това е довело до невъзможност
на лицето своевременно да участва в производството, което пък е довело до
ограничаване на правото му на защита. Твърди се, че АУАН е съставен след
изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН, което се мотивира с това, че от заснемането
на автомобила контролните органи са разполагали с всички данни за самоличността
на нарушителя, поради което и тримесечният срок за съставяне на акт е започнал
да тече именно от тогава. Посочва се, че описанието на нарушението в АУАН и НП
не отговаря на изискванията на ЗАНН, като не е посочена конкретната стойност на
техническото средство, което да позволява да се прецени дали правилно е
пресметнат толерансът от 3 %. Счита се, че в случая е следвало да се издаде Електронен
фиш (ЕФ), а не да се съставя НП, което пък се отчита като съществено
накърняване на правата на санкционирания субект. Посочва се също така, че АУАН
е нечетлив, което самостоятелно също е довело до ограничаване на правото на
жалбоподателката да разбере в какво се „обвинява“, а от там и да организира
защитата си.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката не се явява и не представлява. В писмено становище от
пълномощник – адв. Славов – САК (пристигнало в съда след приключване на делото)
жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено
становище, подадено от упълномощен юрисконсулт, се поддържа, че жалбата е
неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение. Развиват се
доводи в подкрепа на тази теза, като се достига до извод, че НП съдържа всички
изискуеми реквизити, съставено е при спазване на процедурата за това, а
наложеното наказание е правилно индивидуализирано. Претендира се присъждане на
разноските по производството за юрисконсултско възнаграждение.
.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8 НП е връчено на 22.01.2020г.,
а жалбата е депозирана на 27.01.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 29.12.2018г. в 14:01
часа, в община Бургас на път І-9, км. 252+200, в посока от ПВ „Юг” (пътен възел
„Юг”) към кв. ***, техническо средство – мобилна система за контрол на
скоростта -
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта -
За използването на
мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 22), съдържащ всички необходими реквизити.
За констатираното
св. Д. пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил по делегация покана №
9256/2018г. по реда на чл. 40, ал.1 ЗАНН до собственика на автомобила (л.16), с
която същият се кани в 14-дневен срок да се яви в ОДМВР-Бургас за попълване на
декларация по чл. 188 ЗДвП и съставяне на АУАН. На 19.01.2019г. Т.Р. получила
поканата, което било удостоверено с подписа й, но въпреки това не се явила в
ОДМВР-Бургас. При това положение и с оглед максимално съхраняване на правата й,
св. Д. решил отново по делегация да й изпрати за попълване Декларация по реда
на чл. 188 ЗДвП. Това било сторено от Р. на 22.03.2019г. (л.17) и в тази
декларация тя собственоръчно посочила, че автомобилът е бил управляван от нея.
След получаване на
информацията за водача на 23.04.2019г. св. Д. съставил срещу нея АУАН с бл. № 333552,
като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил
изпратен за връчване. На 13.06.2019г. жалбоподателката била призована и й бил
връчен процесния АУАН, който тя подписала и посочила, че ще направи възражения
на по-късен етап. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН
на 08.07.2019г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки
(запис).
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 14.11.2019г. е била оправомощена да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице
– младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й
да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
Настоящият състав
не споделя становището, че е изтекла давността по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е
установено посредством техническо средство. Към този момент на наказващия орган
е известно единствено моторното превозно средство, с което то е извършено, но
не и нарушителят, а срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН
започва да тече от датата на установяване на последния. Самоличността на
нарушителя се установява при изпълнение на процедурата по деклариране от страна
на водача за лицето, което е управлявало автомобила. Едва с представяне на
декларацията, съдържаща данни за лицето, извършило нарушението, започва да тече
тримесечният срок за съставяне на АУАН. В случая този срок е спазен - декларацията
от собственика на МПС е попълнена на 22.03.2019 г., а актът е съставен на 23.04.2019
г. В срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е издадено и наказателното постановление (на
08.07.2019 г.). По тези съображения съдът приема, че давностните срокове за ангажиране
на отговорността на Р. са спазени. Изрично в горния смисъл е и практиката на
касационната инстанция по напълно аналогични казуси – Решение № 190/06.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 2838/19г. на АдмС-Бургас.
Съдът не възприема
доводите на жалбоподателката, че НП е опорочено, защото неправилно е била
приложена процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената на л. 16
покана – в действителност Р. е била надлежно информирана и поканена за
съставяне на акт, като изрично в документа е упоменато, че в случай на
неявяване актът ще бъде съставен в нейно отсъствие. При това положение се
налага изводът, че жалбоподателката е била надлежно информирана за започналата
процедура и й е била дадена възможност лично да се яви в ОДМВР-Бургас, но тя не
го е строила, поради което и съвсем правилно актът е бил съставен в нейно
отсъствие. Дори обаче да се приеме, че не са били нали налице, установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН
предпоставки, то съдът пак би достигнал до извод за несъщественост на
процесуалния пропуск. От данните се установява, а и няма спор, че АУАН е бил
връчен на жалбоподателката, с което е била осигурена възможност й да се
запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл.
44, ал.1 от ЗАНН, които да бъдат взети предвид от АНО, преди да се произнесе по
преписката – нещо което съзнателно не е сторено. Съгласно разясненията, дадени
с Постановление № 5/1968г. на Пленума на
ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за
законосъобразност. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен
начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се
приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната
практика на съдилищата, в това число и на АдмС-Бургас, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение
№ 1016 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от 12.06.2017г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение
№1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
Съдът не споделя възраженията за съществено
нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на жалбоподателката, е
нечетлив. На първо място такива доказателства не са ангажирани. Не е представен
въпросният препис, за да може да се прецени дали той е четлив или не, а
приложеният по преписката АУАН се разчита без каквито и да е затруднения. Дори
да се приеме обаче, че в действителност копието от акта на жалбоподателката е
нечетливо - то това не променя факта, че преписът представлява копие на първия
четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на
жалбоподателката и която с положения си подпис е удостоверила, че е запозната
със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на
нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на
жалбоподателката, доколкото в конкретния случай не са й създадени пречки за да
се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е
„обвинена”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по
к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на АдмС-Бургас, Решение №
104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен
и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната
практика на касационната инстанция, като например – Решение № 1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на
АдмС-Бургас, където се допълва, че: „…
дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло
нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише възражение в този
смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1
от ЗАНН, което не е сторено. Освен
това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В случая, няма съмнение,
че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за образуване
на административно-наказателното производство и за налагане на санкцията,
доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието
му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било
ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което
не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на
съществените.“ Отделно от това в акта жалбоподателката е посочила, че ще
направи възражения на по-късен етап – т.е. очевидно тя е била наясно със
съдържанието на акта, щом е решила, че ще възрази по него, но по-късно.
По същество следва
да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло
са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г.
по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод,
че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на
правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на
неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за
такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л. 21) – мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение „
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението (път І-9, км. 253+200, в посока от ПВ „Юг” към кв. ***), отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26, като мястото на контрол попада в неговите граници. От показанията на актосъставителя и от писменото доказателство – Протокол по чл. 10, безспорно се установява, че към датата и часа на проверката пътният знак е бил наличен и видим и водачите е следвало да съобразяват поведението си с неговите ограничения.
Мястото за контрол
не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6
от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба
8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 29.12.2018г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Представен е и задължителния в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством
които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателката за неправилно издадено НП, а не ЕФ. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП Електронен фиш се издава само тогава, когато за установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, нарушение НЕ Е ПРЕДВИДЕНО наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на контролни точки. В конкретния случай за нарушението, за което е санкционирана Р., се предвижда налагане и на наказание „Лишаване от право“, поради което и съвсем законосъобразно контролните органи са пристъпили към съставяне на АУАН и издаване на НП, а не към санкциониране с ЕФ.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че
безспорно се доказва извършеното нарушение от обективна страна, като
възраженията на жалбоподателката в обратната посока, се оценят от съда като
неоснователни.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такава е била запозната към датата на деянието със своите задължения при
управление на МПС, в това число и задълженият й по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира
определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при
управление на ППС, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката. Видно от
материалите по делото тя е собственик на МПС-то и е декларирала, че тя го е
управлявала него ден, поради което и правилно именно на нея е съставен АУАН и
издадено НП.
В заключение съдът
следва да посочи и че наложеното на жалбоподателката наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, съгласно която при превишаване на скоростта над 50 км/ч. в
населено място се налага наказание - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.превишаване
над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с
56 км/ч., поради което и правилно размерът на глобата е определен на 750 лева и
лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност
с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложеното й
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
НП следва да се потвърди изцяло.
Към
момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ,
бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако
съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната
сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-003352/08.07.2019г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.
182, ал.1, т.6 ЗДвП на Т.Д.Р. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН Т.Д.Р.
с ЕГН: ********** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас с БУЛСТАТ: *********
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.