Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 252
гр. Стара Загора, 22.11.2023 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Андреан Сутров
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 222 по описа
за 2023 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 26/ 13.06.2023 г. по АНД
№ 45/ 2023 г. на Районен съд Гълъбово, с което е отменено издадено от него Наказателно постановление
/НП/ № **********/ 10.10.2022 г. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Според касатора съдът се е
произнесъл без да даде отговор дали съставеният акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ е редовен и ако е такъв, е следвало на основание чл.189е,
ал.13 във връзка с чл.189, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/да
зачете неговата доказателствена сила относно авторството на деянието или да
посочи кой е извършителят. Ако АУАН е нередовен, счита, че съдът е следвало да
изложи мотиви за това. Обосновава, че нередовност на АУАН като съставен срещу лице,
което не е нарушител, обуславя нищожност както на акта, така и на НП. Поддържа,
че съдът не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина в процеса
и не се е произнесъл по същество – има ли извършено деяние, извършено ли е от
нарушителя и ако не е от него, от кого е извършено, виновно ли е и съставлява
ли административно нарушение. Направено е искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответникът по касационната жалба – Р.А.Б. ***, чрез представен писмен отговор я оспорва
като неоснователна. Намира изложените в нея доводи за несъстоятелни и
противоречащи на събраните по делото доказателства. По съображения, че в
съдебното решение са обсъдени и съобразени всички доказателства и възражения,
моли да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените разноски за
адвокатска защита.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок по
чл.63в от ЗАНН вр.чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен, с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред
Районен съд Гълъбово е НП № **********/ 10.10.2022г, издадено от Директора
на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на АУАН серия API № **********/
28.04.2022 г., с което на Р.А.Б.
*** е наложено административно наказание на основание чл.179, ал. 3 от ЗДвП
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: на 28.04.2022 г.
в 16:13 ч, Р.Б. в качеството си на водач управлява пътно превозно средство с
рег. № ***, лек автомобил „Опел“ модел „Вектра“ по републикански път II -55 км в посока север-юг, включен в
обхвата на платената пътна мрежа като за превозното средство не е заплатена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата.
За да отмени така издаденото НП, Районен съд Гълъбово приема въз основа на
дадените свидетелски показания и приетите писмени доказателства, че на
28.04.2022 г. пътно превозно средство с рег. № ***, лек автомобил „Опел“ модел
„Вектра“ е било управлявано от жена – гражданин на Република Сирия, чиято
самоличност не била установена. След справка по телефона било изяснено, че
автомобилът е собственост на Р.Б.. По делото е приет като доказателство
нотариално заверен договор от 19.04.2022г за продажба на автомобила от Р.Б. на Д.А.. При тази фактическа обстановка
съдът намира за недоказано авторството на деянието и обосновава
незаконосъобразност на НП, макар то и предхождащият го АУАН да са съставени от
компетентни органи.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Административнонаказателната отговорност на Р.Б. е ангажирана на основание
разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.. В разпоредбата на чл.139, ал.6
от ЗДвП е предвидено задължение на
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
С оглед така
очертаната нормативна уредба касационният състав намира за съответен на закона и на събраните
доказателства извода на районния съд, че НП е материално незаконосъобразно. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и
обосновано е прието за недоказано, че на посочените дата, час и място вмененото
нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е осъществено от посоченото в НП лице Р.Б..
Изложените в тази насока мотиви на първоинстанционния съд напълно се споделят и
на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав препраща
към тях.
Наведените в
касационната жалба оплаквания са абсолютно неоснователни.
Фактическите
констатации в АУАН при условията на чл.189, ал.2 ЗДвП се считат за верни до
доказване на противното само в рамките на производството по налагане на
административни наказания. По силата на чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 14, ал. 2 НПК в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена
сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на
Пленума на ВС. Следователно АУАН серия API № **********/ 28.04.2022 г не може
да бъде достатъчно доказателство за вмененото нарушение на ответника по
касация. При това положение в тежест на административнонаказващия орган е да
установи с допустимите доказателствени средства обстоятелствата, които са
отразени в НП, включително кой е извършител на нарушението, а в настоящия
случай такова доказване не е проведено. В тази връзка въпросът дали съставеният
АУАН е нищожен няма правното значение, което касаторът му придава, респективно
по него не се дължи произнасяне в настоящото решение.
Действително в
съдебната фаза на административнонаказателното производство се проверява изцяло
законосъобразността, правилността и обосноваността на обжалваното НП, но в
рамките на субективните и обективните предели на повдигнатото обвинение. Затова
дори по силата на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл. 13 от НПК съдът не е длъжен да
изследва кое лице е извършител на посоченото в НП противоправно деяние, а само
дали посоченото е действителният му извършител. Цитираната в касационната жалба
съдебна практика няма характер на преобладаваща, нито на обвързваща за
прилагане, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт само тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за съдебните органи.
Като е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност
на НП № **********/ 10.10.2022г, издадено от Директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ и го е отменил, районният съд е
приложил правилно материалния закон. Не са налице поддържаните в касационната
жалба основания за отмяната му, поради което решението следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на спора своевременно
направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски за адвокатска
защита е основателно. То следва да бъде уважено до размер 450лв, какъвто е
минималният по чл. 15, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложим на
основание §1 от ДР на наредбата. При определяне на този размер съдът взе
предвид направеното от касатора възражение за прекомерност като съобрази
фактическата и правна сложност на спора, както и че в касационното производство
е представен само писмен отговор, не са ангажирани доказателства и процесуалният
представител не е присъствал в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 26/ 13.06.2023 г.,
постановено по АНД № 45/ 2023 г. по описа на Районен съд Гълъбово.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, пл. „Македония“ № 3 да заплати на Р.А.Б. ЕГН ********** *** сумата 450 /четиристотин
и петдесет/лв за направени разноски в касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.