Р Е Ш Е Н И Е
№ 182/ 12.06.2018год. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд ,в публично заседание на 30.05.2018год. / тридесети
май през две хиляди и осемнадесета година /
в следния състав :
Председател:
Рени Ковачка
Секретар Златка
Стоянова
Прокурор Анита
Джамалова
Като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N 43 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
По изложени в исковата молба и в уточняваща молба с вх.№
549/03.02.2016год. /по регистъра на АС- гр.Кюстендил/, В.Д.Ф. моли съда да
постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му
заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия по
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за извършването на което е
оправдан с влязла в сила присъда, ведно законната лихва, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда до
окончателното й изплащане.
Прокуратурата на Република България оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че претендираната като обезщетение сума е
прекомерно завишена, че ищецът не е доказал да е търпял вреди, които да
подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Прави възражение за погасяване на
исковата претенция по давност.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От приложеното по настоящото дело сл.дело № 655/2004год.
на ОСС Кюстендил се установява, че с Постановление от 25.09.2004год. ищецът е
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и
предл. 3 от НК. С протоколно определение от 25.09.2004год., постановено по
нох.дело № 616/2014год. на КОС му е наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Видно от доказателствата по делото ищецът е освободен от
следствения арест на 21.02.2005год., като с постановление от 09.05.2005год.
наказателното производство против него е прекратено на основание чл. 237, ал.1,
т.2 от НПК. Цитираното постановление е влязло в сила на 25.05.2005год.
Видно от гореизложеното, в резултат на повдигнатото му
обвинение, ищецът е бил задържан под стража за периода от 25.09.2004год. до
21.02.2005год.
По делото е представена справка за съдимост на ищеца, от
която се установява, че същият е многократно осъждан за различни престъпления.
По делото са
налице данни /3 броя справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ затвор ***/, че
ищецът е постъпил в затвора в *** на ***, както и че е диспансеризиран към
медицинския център на затвора с диагноза: Артериална хипертония. Хроничен
бронхит. Провеждано му е поддържащо лечение, като в периодите на обостряне на хроничния
бронхит е лекуван с антибиотици. По време на изтърпяване на наказанието в
затвора в гр.***, ищецът не работил и не е получавал трудово възнаграждение.
Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за възникване на
отговорността на Прокуратурата на Р България за обезвреда на неимуществени
вреди, причинени от повдигане на незаконно обвинение.
Спорен по делото е
въпроса относно размера на обезщетението, което се дължи на ищеца. В тази
връзка прокуратурата твърди, че ищецът не е доказал в резултат на незаконното
обвинение да е търпял описаните от него неимуществени вреди. Обезщетението по
чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правозащитими
интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име
в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето
становището, че е нормално да се приеме, че по време на наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у
личността, както и социалното му общуване. По тази причина, доказването на този
вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила на доказване. За
този вид неимуществени вреди се дължи обезщетение и такова следва да се присъди
в рамките на обичайното, при положение че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Р България- незаконно обвинение. Различно е
положението, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните,
а именно конкретни увреждания на здравето или други специфични увреждания на
личността на обвиняемия, обичайната му среда или обществено положение. За този
вид вреди задължителната съдебна практика приема, че подлежат на главно и пълно
доказване, както и подлежи на доказване причинно следствената връзка между тях
и незаконното обвинение.
В конкретния случай, видно от заявеното в исковата молба
и уточняващата молба, ищецът не претендира обезщетение за претърпени вреди
извън рамките на обичайното, поради което претенцията му за заплащане на
обезщетение се явява основателна и доказана. Съдът счита, че сумата от
3 500 лева адекватно би репарирала ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди като за разликата до пълния предявен размер исковата претенция
се явява неоснователна и недоказана. При определяне размера на обезщетението съдът
се ръководи от принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, като взе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, претърпените болки и страдания от ищеца, както
и продължителността на задържането му в ареста. Върху сумата от 3 500 лева се дължи и законна лихва до
окончателното й изплащане.
Основателността на исковата претенция предпоставя
произнасяне по направеното от Прокуратурата на РБългария възражение за погасяване
на иска по давност. Възражението е основателно. Вземането за обезщетяване
възниква и става изискуемо от момента, в който е влязла в сила оправдателната
присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство при иск по чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ. От този момент
държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече погасителната
давност за вземането /В този смисъл т.4 от ТР 3 /22.04.2005год./ В случая наказателното производство спрямо
ищеца и още три лица- Л.А., Д.Ф. и Т.Ф. е прекратено с Постановление на
ОП-Кюстендил от 09.05.2005год. Последното е връчено на ищеца на 16.05.2005год.,
а на останалите обвиняеми на 17.05.2005год. и това е видно от приложените към сл.дело №
655/2004год. разписки. Тъй като по делото няма данни постановлението да е
обжалвано в законоустановения 7-мо дневен срок, то същото е влязло в сила на 25.05.2005год.
Това е и началната дата, от която е станало изискуемо вземането на ищеца за
обезщетяване на вреди от незаконно обвинение като към момента на депозиране на
исковата молба- 14.12.2015год. петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД за
упражняване на правата на ищеца по заявената претенция е изтекъл. Погасяването
по давност на вземането по главния иск влече след себе си и погасяване по
давност и на субсидиарните искови претенции.
Предвид на горното, съдът намира, че предявеният от В.Ф.
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е погасен по давност и като
такъв следва да се отхвърли. В този смисъл Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д.Ф. с ЕГН ********** с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес ***
против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за присъждане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по сл.дело
№ 655/2004год. на Окръжна следствена служба-Кюстендил, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за признаване за
невиновен до окончателното й изплащане като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен от връчването му на страните.
Съдия: