Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр.В., 07.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
А.П.
В.М.
Г.Й.
при секретаря В.У. като разгледа докладваното от
съдията В.М. в гр.дело № 576 по описа за 2020год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от адв.И.В. - със съдебен адрес:***, като пълномощник на "*" ООД с ЕИК*, със седалище и
адрес на управление: с.Б., Бивш стопански двор, общ.Б., обл.В.
Против Решение № 159/ 30.12.2019 год, по гр.дело № 111/ 2018 год, по описа на Районен съд Б., в частта му в която
съдът е обявил нищожността на сключения договор за наем, поради противоречие с
добрите нрави.
Подържа,
че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми, в обжалваната част,като
моли Съда да отмени решението и отхвърли предявения иск от
Н.С.Г. за обявяване нищожността на Договор за наем на недвижим имот от
20.09.2016 год. Акт №*, том *, рег.№ */ 2016 год.
на Нотариус Т.А. с район на действие ОС Видин, вписан в Службата по
вписванията при PC Б., поради противоречие с добрите нрави.
Посочва, че основанието
за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави се прилага
там, където другите основания за нищожност приключват и не могат да се
приложат. Спецификата на накърняването на добрите нрави се изразява в
това, че тя е
субсидиарна спрямо другите основания за нищожност, но в същото време не губи
значението си като самостоятелно основание. Добрите нрави представляват правила
за поведение, които имат морално - етичен характер и са установени от обществото.
Оценката за тези правила на поведение трябва да е обективна .
Съдът при обсъждане на
основанието за обявяване нищожност на Договор за наем на недвижим имот от
20.09.2016 год. Акт № *, том *, рег.№ */ 2016 год. на Нотариус Т.А. е район на
действие ОС В., вписан в Службата по вписванията при РС Б. напълно е игнорирал
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД.
За да се достигне до
накърняване на добрите нрави, подобно на противоречието със закона, няма
значение дали страните съзнават или искат несъответствието между сделката и
добрите нрави. Същото важи и за съдията или арбитъра - няма значение какво е
неговото разбиране, меродавна е оценката на обществото, която съответства на
морала и справедливостта.
Основание за нищожност
на договора поради противоречието му е добрите нрави съгласно константната
съдебна практика на ВКС е налице, когато има нееквивалентността на престациите,
като съдебна практика приема, че липсата на еквивалентност на насрещните
престации трябва да е значителна, сведена на практика до липса на такъв , за да
може да се приеме че един договор е сключен в противоречие е добрите нрави и
сделката е нищожна на това основание.Решаващия съд вместо да се съобрази с
константната съдебна практика и да приложи един обективен критерий, който би го
довел до различни, коренно противоположни правни изводи, е приел, че е налице
по отношение на Договор за наем на недвижим имот от 20.09.2016 год. Акт № *,
том *, рег.№ */ 2016 год. на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в
Службата по вписванията при PC Б., противоречие с добрите нрави и е
прогласил договора за нищожен. С атакувания съдебен акт, в обжалваната му част,
съдът създава една правна несигурност по отношение на всички правни субекти,
които сключват договори за наем в техния максимален допустим по закон срок, че
са противоречащи на добрите нрави и могат на това основание да бъдат обявени за
нищожни.
Предвид всичко гореизложено, молят съда
да отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение
на материалноправните и процесуалноправните норми Решение № 159 от 30.12.2019
год. И да отхвърли предявения иск от Н.С.Г. за обявяване нищожността на Договор
за наем на недвижим имот от 20.09.2016 год. Акт № *, том *, рег.№ */
2016 год. на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в
Службата по вписванията при PC Б., поради противоречие с добрите нрави.
По
делото е постъпил писмен отговор от Н.С.Г. от гр.Б.,чрез адв. и пълном.Р.Д. по въззивна жалба по гр.д.№111/2018 година на РС- Б.
подадена от „*” ЕООД, с.Боровица, като се подържа, че е неоснователна и недоказана.
Решението на районният съд е правилно и
законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата .В чл.229, ал.2 от ЗЗД е въведена законовата забрана за извършване на действия наподобяващи тези
на разпореждане с недвижими имоти от лица, които не притежават определени права
върху тях. Или най общо казано - лицата които могат да извършват само действия
по обикновено управление не могат да сключват договор за наем
за повече от три години.
В настоящият случай се касае за договор за наем за срок от 10
година сключен с ответницата П.Н. притежаваща само 25 % от правото на собственост
върху имотите предмет на процесният договор за наем.
Правилно е отчел
районният съд, че договорът за наем е нищожен поради накърняване на добрите
нрави .
Тъй като се касае за
недвижими имот законодателят е въвел някой ограничения в правото на едни от
съсобствениците на имотите да сключва определени договори и относно техният
срок и съдържание. Относно земеделските земи е налице и специална разпоредба в
ЗСПЗЗ както и в ЗЗД. Както в чл.229, ал.2 от ЗЗД така и в чл. 32 от ЗС е
предвидена хипотезата, при която могат да се сключват определени договори.
Дали конкретно поведение
представлява накърняващо „добрите нрави „ действие или бездействие,
злепоставящо чужди интереси, с цел извличане на собствена облага /изгода/ се
преценява във всеки отделен случай.
В първоинстанционното
решение това обстоятелство е отчетено от районният съд въз основа на събраните
по делото доказателства.
На следващо място
неправилно е твърдението във въззивната жалба, че договора бил сключен при
прилагане на свобода на договаряне. Свободата на договаряне между страните
съществува доколкото съдържанието на договора не нарушава закона и добрите
нрави - чл.9 от ЗЗД.
В настоящето дело са
нарушение както повелителни норми на закона така и добрите нрави.
Моли съда да потвърди първоинстанционния акт.
ВОС, като взе предвид
постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна :
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на въззивно
обжалване е решението на БРС, в частта , с което е уважен предявения иск от Н.С.Г. за обявяване
нищожността на Договор за наем на недвижим имот от 20.09.2016 год. Акт № *, том *, рег.№ */ 2016 год.
на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в Службата по
вписванията при PC Б., поради противоречие с добрите нрави.
В останалата част по отношение обективно съединени искове с пр.
осн. чл. 26 ал.1, предл. първо и с пр. осн. чл. 26 ал.2 предл.второ ЗЗД – за обявяване на сключен договор за наем за нищожен поради: -
противоречие със закона; - липса на съгласие и
Евентуални искове : с
пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. второ и чл. 26 ал.1, предл. трето ЗЗД -
за обявяване на сключен договор за наем за нищожен поради :- заобикаляне на
закона, решението е влязло в законна сила, с оглед липса на жалба против същото
в тази част.
По
делото се установи, че с Решение № 159/ 30.12.2019 год, по гр.дело № 111/ 2018 год, по описа на Районен съд Б. обявява за нищожен поради противоречие с добрите
нрави договор за наем на недвижими имоти в земл. на с. С.,
обл. В. : нива от 12.000дка в м. „*” – имот №*, нива от 4.001дка в м. „Д.”
– имот №*, пасище, мера от 1.000дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от
2.000дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от 5.001дка в м. „Т.” – имот №*,
пасище, мера от 2.200дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от 2.799дка в м. „Т.”
– имот №*, пасище, мера от 1.400дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от
3.900дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от 1.800дка в м. „Т.” – имот №*,
пасище, мера от 3.700дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от 0.400дка в м. „Т.”
– имот №*, пасище, мера от 2.100дка в м. „Т.” – имот № * и пасище, мера от
4.000дка в м. „Т.” – имот №*, сключен 20.09.2016г. със страни : П.Н.Ф. ЕГН
**********-наемодател и „*” ООД ЕИК *-наемател в частта му за 1/2 ид. част от
тези имоти
От фактическа страна се установява, че с
решение № 1501/10.12.1996г. ПК Б. е възстановила правото на собственост на
наследниците на П.И.Р. в/у следните недв. имоти в земл. иа с. С., обл. В.
: нива от 12.000дка в м. „К.” – имот №*, нива от 4.001дка в м. „Д.” – имот
№*, пасище, мера от 1.000дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от 2.000дка в м.
„Т.” – имот №*, пасище, мера от 5.001дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от
2.200дка в м. „Т” – имот №*, пасище, мера от 2.799дка в м. „Т.” – имот №*,
пасище, мера от 1.400дка в м. „*” – имот №*, пасище, мера от 3.900дка в м. „Т.”
– имот №*, пасище, мера от 1.800дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от
3.700дка в м. „Т.” – имот №*, пасище, мера от 0.400дка в м. „Т.” – имот №*,
пасище, мера от 2.100дка в м. „Т.” – имот № * и пасище, мера от 4.000дка в м.
„Т.” – имот №*.
Ищцата е внучка на общия
наследодател с право на 1/2 ид. част от наследството
Ответницата П.Н.Ф. е
също внучка на общия наследодател На 20.09.2016г. П.Н.Ф. като наемодател е
сключила с ответника „*”ООД-наемател договор за наем с обект зем. земя,
съсобствена с ищцата за срок от 10 години.
Първоинстанционния
съд приема, че предявеният в условията на
евентуалност иск с пр. осн. чл. 26 ал.1, предл. трето ЗЗД –
нищожност поради накърняване на добрите нрави е основателен, поради което го
уважава.
Въззивният съд, намира изводите на Райнен съд-Белоградчик за обявявяне нищожността на Договор за наем на недвижим
имот от 20.09.2016 год. Акт № *, том *, рег.№ */
2016 год. на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в
Службата по вписванията при PC Б., поради противоречие с добрите нрави и
за редуциране на основание чл. 229, ал.3 ЗЗД на наемното
правоотношение в тригодишен срок за НЕПРАВИЛНИ.
По отношение твърдението в исковата
молба за нищожност на договора наем на
недвижим имот от 20.09.2016 год. Акт № 83, том 6, рег.№
5618/ 2016 год. на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в
Службата по вписванията при PC Б., поради противоречие с добрите нрави ,
ВОС приема от правна страна следното :
Основанието за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите
нрави се прилага там, където другите основания за нищожност приключват и не
могат да се приложат. Спецификата на накърняването на добрите нрави се изразява
в
това, че тя е
субсидиарна спрямо другите основания за нищожност, но в същото време не губи
значението си като самостоятелно основание. В българското законодателство
никога не е съществувало легално определение за добрите нрави. Добрите нрави
представляват правила за поведение, които имат морално - етичен характер и са
установени от обществото. Те не са изрично формулирани. Но оценката за тези
правила на поведение трябва да е
обективна и да съответства на общоприетите, господстващите в
обществото разбирания, които определят моралното ниво на хората и създават
необходимата за съжителството в едно общество толерантност именно защото имат
морално-етичен характер.
От съдебната теория и
практика може да заключим, че добрите нрави като основание за нищожност и
граница на свободата на договаряне са неписани правила за поведение,
установени от обществото, кореспондиращи с минималния необходим морал и
променящи се във времето.
Съдът при обсъждане на основанието за обявяване нищожност на Договор за
наем на недвижим имот от 20.09.2016 год. Акт № *, том *, рег.№ */ 2016 год. на
Нотариус Т.А. е район на действие ОС В., вписан в Службата по вписванията при
РС Б. , не е съобразил разпоредбата на чл. 9 ЗЗД.
Съгласно чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави.
Обратната страна на тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 ЗЗД, в която добрите нрави („морала“) са регламентирани като един от
ограничителите на свободата на договаряне на страните. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл.9 ЗЗД .Въпросът дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с
цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен
случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело.
Липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят
границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение
№277/26.01.2015 г., постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява,
че преценката дали нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице
основание за нищожност на сделката, следва да се извършва при съобразяване на
преследваната от страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с
удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. (в т.см. Решение
№153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).За да се достигне до
накърняване на добрите нрави, подобно на противоречието със закона, няма
значение дали страните съзнават или искат несъответствието между сделката и
добрите нрави. Няма значение също какво е разбирането на страните за добрите
нрави и дали те считат, че с договора по някакъв начин се нарушават; това е
правно ирелевантно. Същото важи и за съдията или арбитъра - няма значение какво
е неговото разбиране, меродавна е оценката на обществото, която съответства на
морала и справедливостта. Дори и една сделка да се счита от едната или двете
страни за противонравствена, тя е валидна и поражда правно действие, ако не
накърнява добрите нрави. При всички случаи обаче следва да се приложи обективен критерий, който в конкретния случай
липсва.Обективния критерий следва да е налице при обсъждане на обстоятелството
налице ли накърняванена добрите нрави трябва по отношение съдържанието на
сделката или по отношение на начина, по който е сключена.
Основание за нищожност на договора поради противоречието му е добрите нрави
съгласно константната съдебна практика на ВКС е налице, когато има
нееквивалентността на престациите.В конкретния случай не е налице нееквивалентност на престациите,
като съдебната практика, приема, че липсата на еквивалентност на насрещните
престации трябва да е значителна, сведена на практика до липса на такъв , за да
може да се приеме че един договор е сключен в противоречие е добрите нрави и
сделката е нищожна на това основание. Така напр.: Решение № 119 от
22.03,2011 г. по гр. д. № 485/2011 г„ Г. К., I
Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване
на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от
закона интерес“.
В Решение № 24 от
9.02.2016 г„ постановено по гр д. № 2419/2015 г., Г. К., III ГО, ВКСсе
посочва, че „само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради противоречие е добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката
за равностойността на престациите да се извършва от страните е оглед техния
интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да
представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в
състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД.
Критерия, който следва да се преценява е действителната воля на страните -
преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяване на техен,
допустим от закона интерес.
Развитието на практиката
на ВКС и извеждането на
В същия смисъл е и Решение № 119/22.III.2011 г. по гр.д.№ 485/2011
г., I г.о. на ВКС, както и Решение № 24/9.II.16 г. по гр.д.№ 2419/15 г. на ВКС.
В решение № 24 от
9.11.2016 г. по гр. дело № 2419/15 г. на Трето г. о. на ВКС е посочено, че само
наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на
съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие е добрите нрави.
Принципите за
доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна
свобода и за еквивалентност на
насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични
(морални), а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното
противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради
противоречие със закона или липса на съгласие, не и до нищожност поради
накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД“.
Не се
споделят от съда и твърденията на ищеца за нищожност на договора за наем поради
твърде дългият уговорен срок на действие-на основание противоречие с добрите
нрави.
Действително чл.229 ал.3 ЗЗД е въведена императивна забрана за лицата, които могат да извършват
само действия по обикновено управление на
вещта, да сключват договори за наем за повече от три години.
Сключването на договор
за наем за повече от три години от лице, което е носител само на права за
обикновено управление, съставлява основание за редуциране на уговорения срок до
три години по силата на чл. 229, ал.3 ЗЗД и
за прекратяване на договора след изтичане на тригодишния срок.
БРС е приел, че предявеният от ищцата иск за прогласяване на нищожност на
договора поради противоречие със закона
е неоснователен и го е отхвърли. Доколкото противоречието с императивната
правна норма на чл.229ал.3 ЗЗД попада в тази хипотеза , налице е произнасяне от
първоинстанционния съд за липса на нищожност на договора за наем при условияна
на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. Жалба против решението в тази част липсва, същото е влязло в сила.
Нормата на чл.229 ал.3 ЗЗД е
конкретна, императивна и би довела до нищожност при условията на чл.26 ал.1
предл първо от ЗЗД, който иск в настоящето производство е отхвърлен.
Безспорно практиката и
доктрината, приема, че договор за наем, сключен за срок по-дълъг от 10 години
се счита сключен за десет години, респективно за три, ако е от лица, които
могат да вършат само действия по обикновено управление. Отдаването под
наем на една вещ за срок, по-дълъг от три години, представлява действие на
разпореждане, което не може да бъде извършено без съгласието на всички
съсобственици на вещта. Нормата на чл.229,
ал.3, във вр. с ал.1 от ЗЗД, според която сключеният в нарушение на чл.229, ал.2 от ЗЗД наемен
договор се конвертира от дългосрочен в такъв за минималния определен в закона
тригодишен срок е повелителна.
Процесният договор би
могъл да бъде признат за нищожен и поради заобикаляне на закона, в частта му за
клаузата за срок определен над максималния посочен в закона. Жалба и в тази
част против решението липсва, а въззивната инстанция дължи произнасяне само по
заявените в жалбата основания за неправилност на решението.
Обстоятелството, че наемодателя не е
изцяло носител на правото на собственост върху вещта, предмет на договора, не
дава основание да се направи извод, че договорът е сключен при противоречие с
добрите нрави.
Когато договорът за наем
на земеделска земя е сключен само от
някои от съсобствениците, то отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30,
ал.3 ЗС.
Цитираната
разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от съсобствениците са
сключили договор и са получили плодовете от общата вещ, които се следват на
всички съсобственици. Отдаването под наем, като действие на обикновено
управление, е такова, което може да бъде извършено самостоятелно и без
съгласието на останалите участници в общността. В този случай възниква наемно
правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на наемодател, и
наемателя. Останалите съсобственици нямат вземане срещу наемателя за
припадащата им се част от наема. Наемателят дължи плащане само на наемодателя,
който от своя страна е длъжен да разпредели полученото между останалите
собственици съобразно дяловете им. Искът за получаване на припадащата се част
от гражданските плодове се предявява срещу съсобственика, сключил договора, а
не срещу наемателя. Следователно договорът за наем не е нищожен, тъй като
цитираната по-горе разпоредба на чл.30 ал.3 от ЗС предвижда начин за уреждане
на отношенията между съсобствениците.
Всеки
съсобственик може да сключва договор за наем на съсобствена земеделска земя,
като имуществените отношения се уреждат между съсобствениците.
По предявения
евентуален иск с пр. осн. чл. 33 ал.1 ЗЗД - унищожаемост поради
сключен договор при явно неизгодни условия.
Съдът
не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което
зависи разглеждането му - изходът на делото по главния иск (неуважаването му,
ако е предявен от същия ищец, уважаването му, ако е предявен като насрещен или
обратен от ответника по главния иск). При несбъдване на това условие липсва интерес
от обжалване, защото ищецът по него е постигнал целения резултат с
произнасянето по главния иск. При жалба против решението от противната страна
промяната, която би настъпила представлява сбъдване на условието под което е
предявен евентуалният иск. С това не е накърнен принципът на диспозитивността
на процеса, нито забраната за влошаване положението на обжалващия, а само е
постигната процесуална икономия като е спестен втори процес между същите страни
по евентуалния иск.
Доколкото в настоящето производство, съдът
приема, че решенето на първоинстанционния съд е неправилно, следва да бъде
отменено и предявения иск по чл.26 ал.1 ЗЗд-противоречие с добрите нрави,
следва да се отхвърли, Окръжния съд дължи произнасяне по евентуалния иск с пр. осн. чл. чл. 33 ал.1 ЗЗД - унищожаемост
поради сключен договор при явно неизгодни условия .
Въззивният
съд не се самосезира с тази претенция, защото тя е заявена в първата инстанция,
а положението на обжалващия не е влошено, тъй като е отменено решението по
главния иск. При обжалване на решението, с което е бил удовлетворен този
интерес, въззивният съд при отмяна на това решение и постановяване на
противното, ще се произнесе по основателността на евентуалния иск. Въззивният
съд не може да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция тъй като Съдът се е произнесъл, макар и
неправилно по предявен, а не по непредявен иск, и не се е произнесъл по
предявения под несбъдналото се условие иск, осъществило се при въззивното
обжалване./Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК, /.
Според чл. 33 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна
нужда при явно неизгодни условия. За основателността на исковете следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки – състояние на крайна
нужда, което е принудило наемодателката да сключи сделката; наличие на причинна
връзка между условието да се сключи сделката /крайната нужда/ и самата сделка;
сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Крайната нужда е състояние
на стекли се тежки обстоятелства , водещи до недостиг на парични средства,
който недостиг я е принудил да сключи сделката. Явно неизгодни условия са
налице, когато е накърнен принципът на еквивалентност на престациите, а тази не
еквивалентност трябва да е следствие от финансовите затруднения на
прехвърлителя, които следва да са го принудили в дадения момент да сключи
неизгодната за него от икономическа гледна точка сделка.
Твърденията на ищцата останаха недоказани. Липсата на една от
кумулативно посочените по-горе предпоставки задължително води до отхвърлянето
на иска, а в случая не е доказана първата, а именно състояние на крайна нужда,
което е принудило наемодателя да сключи сделката. При това положение не е
необходимо да се изследва от съда наличие на причинна връзка между условието да
се сключи сделката (крайната нужда) и самата сделка и дали сделката да е
сключена при явно неизгодни условия, тъй като по делото не е доказано ищцата да е била в крайна нужда при изповядване
на сделката. Не се събраха доказателства от които съдът да формира извод, че
договорът е сключен при изпадането в крайна нужда и съответно съдът не може да
приеме за установено, че договорът страда от порок, който го прави унищожаем на
основание чл. 33, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Не се събраха и доказателства за твърдяното от ищцата затруднено
материално положение. Недоказаният факт за съда е неосъществен факт, който не
може да породи правни последици, поради което и искът
следва да бъде отхвърлен.
От
друга страна искът е неоснователен и поради изтичането на срока , в който може
да бъде предявена претенцията-1г. от сключване на договора.
При всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на
Договор за наем на недвижим имот от 20.09.2016 год.
Акт № *, том *, рег.№ */ 2016 год. на Нотариус Т.А. с район
на действие ОС В., вписан в Службата по вписванията при PC
Б., поради противоречие с добрите нрави се прецени за неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение в частта му,
с която е прогласен за нищожен Договор за наем да бъде отменено. Следва
да бъде отхвърлен и предявеният еветуален иск с правно основание чл.33 ал.1 ЗЗД.
Водим от горното, ВОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 159/ 30.12.2019 год,
по гр.дело № 111/ 2018 год, по описа на Районен съд
Б., в частта му в която съдът е обявил нищожността на сключения Договор за наем на недвижим имот от
20.09.2016 год. Акт № *, том *, рег.№ */ 2016 год.
на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в Службата по
вписванията при PC Б., поради противоречие с добрите нрави, вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Г. с ЕГН ********** *** против „*” ООД ЕИК*, със седалище и адрес на
управление с. Б., обл. В., Стопански двор и П.Н.Ф. ЕГН **********,***/починала в хода на процеса, на
чието място са конституирани наследниците К.А.Ф. с ЕГН **********, А.К.Ф. с ЕГН ********** и С.К.Ф. с ЕГН ********** / иск с пр.
осн. чл. 26 ал.2 предл.трето от ЗЗД - за обявяване за нищожен Договор
за наем на недвижим имот от 20.09.2016 год. Акт № *, том *, рег.№ */
2016 год. на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в
Службата по вписванията при PC Б., поради
противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Г. с ЕГН ********** *** против „*” ООД ЕИК*, със
седалище и адрес на управление с. Б., обл. В., Стопански двор и П.Н.Ф. ЕГН **********,***/починала в хода на процеса, на
чието място са конституирани наследниците К.А.Ф. с ЕГН **********, А.К.Ф. с ЕГН ********** и С.К.Ф. с ЕГН ********** евентуален иск с пр. осн. чл. чл. 33 ал.1 ЗЗД - за унищожаемост
на Договор за наем на недвижим имот от
20.09.2016 год. Акт № 83, том 6, рег.№ 5618/ 2016 год. на Нотариус Т.А. с район на действие ОС В., вписан в
Службата по вписванията при PC Б. - сключен договор при явно неизгодни
условия.
ПОТВЪРЖДАВА решението в необжалваемата част.
ОСЪЖДА Н.С.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на „*” ООД ЕИК*, със седалище и
адрес на управление с. Б., обл. В., Стопански двор, направените разноски в размер на 250 лв.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.