№ 14501
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20211110174302 по
описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени от „У.Б.“ АД с ЕИК **********, искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 86 от ЗЗД солидарно срещу В. Г. Т. с ЕГН ********** и
Ж. С. Т. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 69102/2018г. на СРС, 57 състав. Претендира законната
лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК и разноски в
исковото и заповедното производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва исковете като навежда
конкретни аргументи, включително за недължимост на вземанията поради сключено и
изпълнено споразумение с ищеца.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Представен е договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
223/0348/16122556 от 29.08.2012 г., по силата на който „У.Б.“ АД е предоставило на В. Г. Т.
сумата в размер на 4000 евро, като солидарни длъжници, наред с посочения като главен
длъжник, са се задължили лицата Ж. С. Т., „Х.П.“ ЕООД, „Б.-Т.“ ЕООД, „Н.Д.“ ЕООД. Към
договора е приложен и погасителен план.
Видно от нотариална покана, представена по делото, кредиторът е уведомил ответниците,
че поради неизпълнение на задълженията по договора, кредитът е обявен изцяло за
предсрочно изискуем на 16.06.2018 г.
По делото е представено споразумение от 01.03.2019 г., постигнато между ищеца,
ответниците и останалите солидарни длъжници - „Х.П.“ ЕООД, „Б.-Т.“ ЕООД и „Н.Д.“
1
ЕООД, съгласно което, към 01.03.2019г., непогасената главница възлиза на сумата от
2 347,06 евро, а лихвите – 369,67 евро, като е посочен начин на изплащане на посочените
суми.
По делото са приложени копия от платежни нареждания относно различни суми за периода
02.01.2019г. – 14.09.2020г.
Съгласно изслушаната и приета по делото ССчЕ, при извършена проверка в счетоводството
на ищеца и предоставените на вещото лице документи, се установи, че на 29.08.2012г.,
между „У.Б.“ АД от една страна и В. Г. Т. и Ж. С. Т., от друга страна, е бил сключен договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № 223/0348/16122556, съгласно който
кредиторът е предоставил сумата от 4000 евро, която е била усвоена на 30.08.2012г. по
сметка № BG*******************. Посочено е, че за процесния период, длъжникът /В. Г.
Т./ има две кредитни задължения към „У.Б.“ АД, както и че същите се обслужват от една и
съща сметка. Към 26.10.2018 г. /датата на образуване на заповедното производство/
непогасените задължения били както следва: главница в размер на 2 347,06 евро,
възнаградителна лихва – 116,82 евро, лихва върху просрочена главница – 170,69 евро,
законна лихва – 82,17 евро, а непогасените задължения към 24.04.2023 г. /датата на
изготвяне на експертизата/ възлизат на сумата от 139,40 евро – главница и 44,29 евро –
законна лихва.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, съдът намира
следното:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
„У.Б.“ АД и В. Г. Т. /главен длъжник/ и Ж. С. Т. /солидарен длъжник/ е възникнало валидно
правоотношение по договор за банков потребителски кредит, по което заемодателят е
предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е
изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи
претендираното от ищеца вземане факти.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за банков
потребителски кредит № 223/0348/16122556, сключен на 29.08.2012 г. между „У.Б.“ АД и В.
Г. Т. /главен длъжник/ и Ж. С. Т. /солидарен длъжник/ се установява, че на 29.08.2012г.
между„У.Б.“ АД, в качеството на кредитор и В. Г. Т., в качеството на кредитополучател, е
сключен договор за банков потребителски кредит № 223/0348/16122556, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер от 4000
2
евро, а последният се е задължил да го върне в срок до 29.08.2022г., като кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на 16.06.2018г., които обстоятелства са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
По делото се установява от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-счетоводна експертиза, че от страна на ответниците са
извършвани плащания в полза на ищеца за периода 02.01.2019г. – 14.09.2020г., като в част
от тях е посочено основание за плащане „по два договора“. Не е спорно, че ответникът е
имал две задължения /по два договора/ към ищеца, както е посочено и в експертизата.
Предвид обстоятелството, че в процесното споразумение, страните са уговорили да се
заплаща месечна вноска в размер на 195,59 евро за времето от 05.03.2019 г. до 05.01.2020 г.,
ведно с дължимата за всеки месец текущо начислена законна лихва до окончателното
изплащане на задължението, на 05.02.2020 г. да се заплати последна вноска в размер на
195,57 евро, ведно с текущо начислената законна лихва, както и сумата от 369,67 евро
дължима лихва, съдът намира, че приложените платежни нареждания касаят процесния
договор, тъй като сумите, които са превеждани са в по-голям размер от уговореното,
съгласно споразумението, като този извод се подкрепя и от изложеното в експертизата.
Макар и да липсват преки доказателства, с оглед съвкупността от доказателства, по косвен
път следва да се изведе, че с превеждане на сумите съгласно приложените преводни
нареждания, длъжникът е обслужвал двата кредита, един от които – процесният. В този
смисъл възраженията на ищеца, че от основанието, посочено в платежните нареждания не е
ясно кое задължение покриват, са неоснователни.
Предвид изложените съображения, предявеният главен иск за признаване за установена
дължимостта на главница по Договор за банков потребителски кредит № 223/0348/16122556,
сключен между „У.Б.“ АД /в качеството на кредитодател/ и В. Г. Т. /в качеството на
кредитополучател/, се явява основателен и доказан до размера от 139,40 евро и следва да
бъде уважен за този размер, като за разликата над него до пълния предявен размер от
2347,06 евро – искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, които обстоятелства се установиха от събраните по делото
доказателства, които бяха обсъдени по-горе.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасена е останала само лихва
за забава в размер на 44,29 евро, тъй като за периода 01.03.2019 г. – 24.04.2023 г. е
начислена законна лихва в размер на 184,03 евро, към 26.10.2018 г., непогасената законна
лихва е изчислена в размер на 82,17 евро, а погасената законна лихва възлиза на 221,90 евро,
3
т.е. остатъкът е в размер на 44,29 евро, като предвид чл. 76, ал. 1 ЗЗД и на осн. чл. 162 ГПК,
задължението за лихва е за периода 14.05.2020г. – 24.04.2023г. Така се установява, че същата
се дължи в посочения от вещото лице размер.
По отношение на претенциите за възнаградителна лихва в размер на 116,82 евро за периода
от 15.12.2017г. до 16.06.2018г. и за лихва върху просрочена главница в размер над
установения от 44,29 евро до пълно претендирания от 170,69 евро за периода от 15.12.2017
г. до 25.10.2018 г., са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство имат и двете страни.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като са
представени и доказателства за извършването на такива, а именно за заплатена държавна
такса в размер на 180,55 лева, депозит за вещо лице по допуснатата в производството
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лева, като се претендира и адвокатско
възнаграждение, в размер на 705,17 лева /платено по банков път – л. 35 от делото/. Общо
претендираните разноски от ищеца в исковото производство са 1235,72 лева, от които по
съразмерност ще му бъдат присъдени 86,16 лева.
Ответниците са претендирали разноски в исковото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, като са представени доказателства за
извършването им. Претендирани са и разноски в размер на 96 лева относно изготвяне на
нотариална покана, но същите не следва да се присъждат в настоящото производство, тъй
като дължимите разноски в съдебното производство са само тези, които са свързани с
процесуални действия в хода на производството, а не и за извънсъдебни такива. Ето защо по
съразмерност им се дължат 893,00 лева.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производството.
По данните, че със заповедта за изпълнение са посочени като длъжници повече лица от
ответниците, с петитума по настоящия иск ищецът претендира заплащането на 103,06 лева
държавна такса и 492,42 лева държавна такса, или общо 595,48 лева, от които ответниците
съразмерно на уважената част от исковете следва да бъдат осъдени да заплатят 41,52 лева
разноски по съразмерност в заповедното производство по ч. гр. д. № 69102/2018 г. по описа
на СРС, II ГО, 57състав.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В. Г.
Т. с ЕГН ********** и Ж. С. Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Х.“,
4
бл. 102, ет. 8, ап. 30, ДЪЛЖАТ солидарно на „У.Б.“ АД ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „С.Н.“ № 7, сумата от 139,40 /сто тридесет и девет евро
и 40 евроцента/ евро, ведно със законната лихва от 26.10.2018г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 139,40 евро до пълния предявен
размер от 2 347,06 евро като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото, както и на
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ДЪЛЖАТ солидарно сумата 44,29
/четиридесет и четири евро и 29 евроцента/ евро законна лихва за периода 15.12.2017г. –
04.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 44,29 евро до
пълния предявен размер от 170,69 евро като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ в хода на делото,
за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК от 20.11.2018г. по ч.гр.д. № 69102/2018г.
по описа на СРС, 57 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД солидарно срещу В. Г. Т. и Ж. С. Т. иск по чл. 422
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че В. Г. Т. и Ж. С. Т. дължат
солидарно на У.Б.“ АД сумата от 116,82 евро – възнаградителна лихва за периода от
15.12.2017г. до 16.06.2018г., за която е издадена заповед по чл. 417 ГПК от 20.11.2018г. в
производството по ч.гр.д. 69102/2018 г. по описа на СРС, 57 състав като ПОГАСЕН чрез
ПЛАЩАНЕ в хода на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Т. и Ж. С. Т. да заплатят солидарно на „У.Б.“
АД ЕИК **********, сумата от 86,16 /осемдесет и шест лв. и 16 стотинки/ лева разноски по
съразмерност в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК У.Б.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Т. и Ж. С. Т.,
сумата от 893,00 /осемстотин деветдесет и три/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Т. и Ж. С. Т. ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно, на
„У.Б.“ АД ЕИК сумата от 41,52 /четиридесет и един лв. и 52 стотинки/ лева разноски по
съразмерност в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5