Р Е Ш Е Н И Е
№ 63/3.2.2020г.
03.02.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVI-ти
граждански състав
На тридесети януари две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря И. Г
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 2536 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против П.И.С., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на
ЯРС в размер на 53,54 лв.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в ъсда-29.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в
заповедното производство,както и
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 96, 39 лв. –
незаплатени лизингови вноски.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е
издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия
иск.
Посочва се, че между страните бил сключен
договор за мобилни услуги от 13.08.2016 г.,като ответника бил абонат на дружеството
доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № *** и титуляр по предпочетения
мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Стандарт 20,99 лв. с уговорен
срок на действия 24 месеца до 13.08.2018 г. При използване на преференциалните условия
на оператора,абоната взел на изплащане мобилно устройство марка „***“,посредством 23 месечни вноски,всяка в размер на
4,59 лв.Ответникът не изпълнявал своите задължения, а именно да заплаща
дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги, като тези му задължения
били начислени във фактури, подробно описани. Договорите били прекратени
едностранно от ищцовата страна предвид виновно поведение на ответника,поради
което и на осн. чл. 11 от същия на последния била
начислена неустойка която не се претендира от ищеца. Също така не се претендира
и сумата от 33,32 лв.-мораторна лихва за периода 04.12.2016 г. до 11.02.2019
г.,която е била предмет на заповедното производство. Бил изискуем и остатъкът
от незаплатените лизингови вноски за предоставеното с договор за лизинг
устройство,като в условията на евентуалност наред с установителния иск по
чл.422 ГПК се предявява осъдителен такъв за незаплатените лизингови вноски.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и
исковото производство.
Отговор не е
депозиран.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно
уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК и чл. 79,ал.1 от ЗЗД .
Вероятната основателност на същите се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор за мобилни
услуги от 13.08.2016 г.;договор за лизинг от 13.08.2016 г.;декларация-съгласие
с потребител П.И.С.;приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 13.08.2016 г. ; ОУ та Теленор
България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги;
фактури.
Събраните по
делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и
категоричен извод,че между страните е съществувало валидно облигационо
отношение , по което ищецът е бил изправна страна-факт отново неоспорен от
ответника.
По делото не са релевирани
твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесните суми.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си
предявен размер.
Относно
мораторната лихва ищеца не е предявил такъв иск в настоящото производство,както
заповедта за изпълнение следва да се обезсили в тази й част от заповедния съд
за което е компетентен съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер на 59,89 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 255,00 лв., заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.С., ЕГН ********** *** че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********,
със седалище и адрес на управление град София, сумата от 53, 54 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
13.08.2016 г. до 17.11.2016 г. за абонатен номер № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението,
за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление град София сумата от 96,39
лв.- неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 13.08.2016 г., за
устройство
марка „***“,взето във връзка с мобилен номер *** за периода
след м.11/2016 г. до м.07/2018 г.,с абонатен номер № *** ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба 15.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА
П.И.С., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *********, разноски в
заповедното производство в размер на 59,89 лв., както и разноски
за настоящата инстанция в размер на 255,00 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: