Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
Том 2 стр. 141-142
27.03.2015г./гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски районен съд, Седми граждански състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Недялко Паталов
В присъствието на секретаря М.Стоянова, след като разгледа докладваното от съдия Недялко Паталов гр.д. № 2382 по описа за 2014г. на РС Хасково, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът посочва, че баща й – Н. Н. К., б.ж. на село Т. за купил недвижим имот, описан в исковата молба в село Т., област Хасково през 1968г. От закупуването на имота, до смъртта си през 1975г. живеел постоянно в него. От този момент насетне ищцата живеела в имота, като полагала грижи, обработвала дворното място и заплащала местните данъци и такси свързани с това. През лятото на 2014г. З.С. решила да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка и депозирала молба – декларация в Община Хасково, с която да удостовери, че имотът не е общински. Вместо това било издадено удостоверение, че с Акт № 6296/2014г., имотът е актуван като общински. Намира за неправилно и незаконосъобразно действието на общината и то след подаване на молбата от нейна страна. Налице било добросъвестно владение, което обуславяло придобиването на имота по давност. Предвид тези обстоятелства моли да бъде постановено решение, с което да се приеме по отношение на ответника, че е собственик на спорния имот. Претендира и сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като неправилен и недоказан. От исковата молба не ставало ясно от кого е закупен имота през 1968г., а непредставянето на нотариален акт, какъвто изисквал закона след 01.01.1951г./предвид разпоредбата на чл.18 ЗЗД водело до извода, че извършената сделка от страна на наследодателя е нищожна. Ето защо, наследниците не следвало да черпят права от нея Изложени са възражения, свързани с осъществяването на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС. Предвид тези обстоятелства, ответникът намира, че имота към онзи момент е бил държавна собственост, а такава не можело да се придобиват по давност. Следвало и да се има в предвид, че до изменението на чл.86 ЗС от 01.06.1996г. не е текла такава, както и факта, че от тази датата, до датата на подаване на исковата молба не била изтекла предвидената 10-годишна придобивна давност, поради нейното спиране, в следствие на законовата норма в този смисъл. От съществено значение било и изменението на пар.1 от ЗИДЗС/ДВ.бр.105/2011г./. Като допълнителен аргумент се навежда, че в периода, в който живял наследодателят е действал закон за реда и прехвърлянето на вещни права върху някои недвижими имоти, който забранявал извършването на сделки с такива в определени населени места не по предвидения ред или по оригинерен начин. След това била и налице забрана по чл.29, ал.1, т.4 ЗСГ/отм./, която не допускала придобиването по давност на недвижим имот и вещни права, за които се изисквало разпореждане чрез общински народен съвет по местонахождението на имота, ако давността не е изтекла до влизане в сила на ЗСГ. Същата разпоредба предвиждала, че след влизане в сила на този закон/30.03.1973г./, давността за имоти, за които давността по чл.79 ЗС не била изтекла не могат да се придобият по давност. При тези обстоятелства моли така предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като разгледа и обсъди представените по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл.153 ГПК в тежест на ищеца при условията на главно и пълно доказване бе да представи доказателства относно твърдяното придобивно основание – давностно владение, упражнявайки фактическата власт спокойно, явно и необезпокоявано с намерение да свои имота за срок по – голям от десет години.
Ответникът следва да
докаже възраженията си
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. За да бъде изпълнено това условие, трябва да бъдат установени признаците в чл.68 от ЗС.
За правилното изясняване на делото съдът допусна до разпит свидетелите Н. В. Л. и Д. А. З. Първият от тях в съдебно заседание твърди, че познава ищцата, тъй като спорният по делото имот бил закупен от неговия баща – В. Д. Твърди, че от този момент насетне имотът е владян от семейството на ищцата, а след смъртта на баща й в къщата живеела З.С.. Тези обстоятелства се потвърждават и от втория свидетел, който твърди, че е съсед на процесния имот.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Вярно е, че сделката не е била сключена по предвидения в закона ред, а именно правото на собственост да се прехвърли по нотариален ред или по реда на чл.15 ЗСГ. Следва да се посочи, че към този момент е бил в сила Закона за собствеността на гражданите /в сила от 1973г./, който закон въвежда редица ограничения. Преди всичко законът не допуска на основание давностно владение върху определен вид имоти, като оригинерен способ, да се придобива право на собственост. Този закон е специален по отношение на ЗС и ЗЗД, поради което действието на придобивната давност е изключено при указаните в него предпоставки/ чл. 29 и чл. 30 от ЗСГ/. Този ред се разпростира спрямо вещите и права върху вещи, посочени в чл.15, ал.1, т.1 ЗСГ, както и лицата, които не са могли да придобиват имоти без посредничеството на местния общински съвет.
Ето защо, съдът намира, че за периода от 1980г. до момента на отмяната на ЗСГ /13.03.1990г./ ищецът не е могъл да придобие имота по давност. Едва, след като ЗСГ е бил отменен би могло да започне да тече времето, необходимо по закон /10 години, тъй като не е налице добросъвестно владение/.
В
конкретния случай съдът намира, че такова продължително владение е било
осъществено, а аргументите за това са следните:
Проследявайки ДР на Закон за
собствеността е видно, че давност по отношение на имоти частна общинска
собственост е текла от 01.06.1996г. до 31.05.2006г.,
когато с ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006г., съгласно пар.1 се
спира за срок от 7 месеца, считано от 31
май 2006г., давността за придобиване на държавни и общински имоти. Този
подход на законодателя продължава до 31 декември 2017г., предвид последващите изменения:
- § 1./Изм. - ДВ, бр.105 от 2006г., бр.113 от 2007г., в сила от 31.12.2007г./ „Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2008г”.
- § 1./Изм. - ДВ, бр.105 от 2006г., бр. 113 от 2007г., бр.109 от 2008г., в сила от 31.12.2008г./ „Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011г.”;
- изм. с ДВ. Бр.105 от 2011г. също в този смисъл до изменение с ДВ, бр.107 от 2014г., в сила от 31.12.2014 г., според което давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017г.
Така проследеното развитие на мораториума върху придобивната давност обаче, не оказва влияние върху процесния имот, тъй като последния няма характер на частна общинска собственост. Не са налице изключенията предвидени в Закона за общинската собственост – в частност чл.2 и чл.3, ал.3, както и тези в правилника за неговото прилагане /ППЗОС/. В този ред на мисли е редно да се посочи, че не са използвани и специалните административни средства за защита на собствеността, предвидени единствено за държавата и общините /чл.65 ЗОС/. Съгласно посочената разпоредба „общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината“. Посочената разпоредба не прави разлика между публична или частна общинска собственост, поради което може да се приложи и в двата случая. Освен това от влизане в сила на посочените нормативни актове/до депозиране на молба -декларация в община Хасково/ не е извършено актуване на съответния имот като общинска /вж.глава Седма от ЗОС/ собственост. С подобен акт общината би заявила своите права върху имота. Актуването му като общинска собственост е действие, което зависи и е под контрола изцяло на съответната община. Неизвършването му, въпреки неговото защитно - правно действие, не би могло да бъде оправдано със съществуването на някакви обективни пречки, нито може да служи като основание за засягане на неприкосновеността на частната собственост, включително и когато тя е придобита въз основа на придобивна давност, какъвто е настоящия случай.
Т.е., възраженията на ответната страна, касаещи липсата на необходимия законов срок за придобивна давност нямат тежест в това производство, тъй като спрямо спорния имот не са налице ограниченията, предвидени в чл.86 ЗЗД и последващия мораториум/ в различните си разпоредби третиращ като цяло държавна или общинска собственост, а в други само частната такава/. Така е, защото същият е частна собственост.
В тежест на извода е и съдържанието на Акт № 6296 за частна общинска собственост, видно от който правното основание за актуване на имота е § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС „За неприключените производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр. 33 от 1996г./, за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто”. По делото липсват данни ищцата да е придобила право на строеж върху общинска земя, да е подадена молба до кмета и да е налице неприключено производство за нейната продажба. Статутът на частна общинска собственост за процесния имот е заявен едва със съставянето на акта.
В настоящия случай са осъществени елементите: 1/. период от време/с определена от закона продължителност/ и 2/. владение/с неговите обективен и субективен признак - упражняване на фактическо господство върху имота с намерението да се свои/. От показанията на разпитаните в производството свидетели се установи, че то е било упражнявано постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, т.е., налице са материално – правните последици за придобиване на собственост по давност.
В този смисъл, по изложените по-горе съображения искът е основателен и ще следва да се постанови решение, с което да бъде уважен като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описания в исковата молба имот, което право същият е придобил на основание давностно владение. При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Хасково, че З.Н.С. с ЕГН *** *** е собственик на ПИ с пл.№ 86 в квартал 4 по плана на с.Т, одобрен със заповед № 2582/1945г. и заповед № 209/1959г., с площ от 594 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда и две стопански постройки, при граници на имота: пл.№ 87, пл.№ 84 и улица.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на З.Н.С. с ЕГН ****** направените по делото разноски в размер на 59.17/петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ и 1000.00 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.