№ 1505/23.7.2019г.
гр. Варна, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд ХХХVІІ-ти наказателен състав
На седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретаря: Петранка Петрова
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2495 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на "С.К." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Б.В., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 435126/482912/15.05.2019 год., издадено от Зам. директора на ТД на НАП - Варна, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата се сочат нарушения на материалния и на процесуалния закон. Иска се отмяна на НП. Навеждат се доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, изпраща упълномощен процесуален представител-адвокат, който поддържа жалбата с изложените в нея оплаквания.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимирано да обжалва лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за съдебно обжалване по този ред акт, а разгледана по същество е и основателна.
След по отделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "С.К." ЕООД е данъчно задължено лице, има качеството "осигурител" и към м. октомври на 2018 г., а и понастоящем е надлежно регистрирано в ТД на НАП- Варна.
На 07.12.2018 г. дружеството подало в ТД на НАП-Варна декларация образец № 6 по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.). Декларацията била надлежно приета под вх. № 03000183424726 от 07.12.2018 г.
При обработването на данните служителите по приходите констатирали, че декларацията се подава след изтичане на нормативно определения срок - 25.11.2018 г. и са налице данни за извършено административно нарушение. При тези обстоятелства на 18.04.2019 г. К. Р.. –главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр.Варна, в присъствие на упълномощено лице, съставила срещу "С.К." ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № F482912 за това, че дружеството не е подало в срок декларация образец № 6 за м. октомври 2018 г., което е следвало да се извърши най-късно до 26.11.2018 г., с изрично посочване, че срокът за подаване на такава декларация е до 25 –то число на месеца, следващ месеца, за който се отчитат данните, а именно 26.11.2018 год.
Въпросната декларация е подадена и приета на 07.12.2018 г. Нарушението било квалифицирано по чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта са постъпили писмени възражения.
Като взел предвид акта и другите писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното Наказателно постановление на 15.05.2019 г., при пълна идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението, с приложение на санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО, с която на дружеството било наложена наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Описаната фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът извлече от събраните в производството писмени и гласни доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително събраните в съдебното производство.
При изложената фактология съдът прие, че описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение действително е било осъществено от дружеството-жалбоподател и за този факт не се спори.
Бидейки "осигурител" по отношение на работещите по трудов договор лица, дружеството-жалбоподател е следвало да подаде декларация образец № 6 за м. октомври 2018 г. в сроковете, предвидени в чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.). Съгласно действащата към датата на изпълнение на това задължение редакция на разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ, крайният срок за подаване на декларация образец № 6 за процесния период е датата 26.11.2018 г.
Няма спор, че дружеството-жалбоподател е надлежно регистрирано в ТД на НАП-гр.Варна като данъчен субект, включително като осигурител. В информационната система на НАП несъмнено се съдържат данни за подадените от субектите справки образец 6, както и за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за всеки регистриран осигурител, включително за жалбоподателя "С.К." ЕООД. Ето защо не може да има спор, че с подаването на декларация образец № 6 за м. октомври 2018 г., нарушителят "С. К." ЕООД е бил известен на органите на приходната администрация, а с оглед последния възможен срок за законосъобразно подаване на декларация образец № 6 - 25.11.2018 г, за приходната администрация е било едновременно обективно възможно и правно задължително да контролира нейното своевременно подаване, респективно да санкционира неподаване.
От формална страна и акта, и НП съдържат изискуемите от закона реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И двата акта са съставени в сроковете на чл. 34 от ЗАНН и от компетентни органи (по аргумент на Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. По несъмнен начин се доказа извършеното от дружеството нарушение на чл.5, ал. 4 от КСО, вр. чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г на МФ. Нарушението е извършено в условията на безвиновна отговорност характерна за нарушителите ЮЛ.
Въпреки това ВРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение. Вярно е и че значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи осигурителната /данъчната дисциплина на задължените лица е завишена и за съставомерността на деянието е без значение дали са настъпили вреди последици или не. В конкретния случай обаче, съдът не може да не отчете, че не са възникнали никакви вредни последици за фиска. До съставяне на АУАН се е стигнало не поради активността на АНО, а поради това, че добросъвестно и след като е констатирал пропуска си жалбоподателят се е явил в ТД на НАП, за да го коригира. Видно от представените доказателства жалбоподателят е коректен платец, като досега винаги срочно и качествено е изпълнявал задълженията си, както и е платил дължимите осигурителни вноски и то преди съставяне на АУАН и издаване на НП, а самата декларация е била подадена малко след крайния срок (12 дни) към момента на съставяне на АУАН нарушението вече е било отстранено. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява.
На база на тези факти, съдът счита, че административното наказание в този конкретен случай се явява неоправдано и самоцелно, като същото не би способствало за постигане на законово определените цели.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и като такова е малозначително и е било налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил посочената разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Варненския районен съд, тридесет и седми наказателен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 435126/482912/15.05.2019 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на "С.К." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.Б.В., ЕГН **********, е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: