Р Е Ш Е Н И Е
№ 260590
05.11.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в публично съдебно заседание,
на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Ванева
при
секретаря Станка Атанасова, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №328
по описа за 2020г. на Бургаски районен съд, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
В Районен съд гр. Бургас е депозирана
искова молба от С.И.М., ЕГН: **********,*** и адв. М. Г.– двамата от БАК против
„Уникредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, гр. София, р-н „Възраждане”, пл. „Св.
Неделя” № 7. Ищецът сочи, че между страните бил сключен Договор за ипотечен
кредит № 055/25.02.2008г. за сумата от 45 000евро, с цел закупуване от
страна на ищеца на жилище. Уговорен бил срок на погасяване 35 години при лихвен
план – 1-месечен EUROBOR и надбавка 2.509%, което към момента на сключване на
договора представлявало лихва в общ размер на 6.70% при стойност на EUROBOR от
4.191%. На ищеца бил предоставен съответен погасителен план, като между
страните било уговорено, че лихвеният процент ще варира според отчитането
стойността на 1-месечен EUROBOR. Ищецът твърди, че около година след подписване
на договора получил съобщение, че се променя лихвеният процент по изложените
причини, но почти веднага лихвата била върната на предишните й нива. Сочи се,
че през м. април 2011г. М. заплатил част от заемната сума в размер на 15 000
евро, но лихвата не била коригирана съобразно договора. Ищецът претендира, че
през последните години стойността на месечния EUROBOR постоянно падала, но това
не водело до корекция на лихвения процент, въпреки уговорката между страните.
Въпреки отправените от негова страна до ответника молби, не получил отговор как
точно се формира лихвата, не му бил предоставен и разширен лихвен лист. М.
твърди, че едностранно и без всякакво основание банката променя договорените
между тях условия, изцяло в негов ущърб. В тази връзка сочи изпратеното до него
писмо от УС на банката с изх. № 402/061136, с което бил уведомен, че считано от
15.06.2009г. банката била включила и компонент – „премия”, който според М. не
бил договарян между страните по договора. Ищецът счита, че заплаща лихва, която
не е формирана според договореностите между страните, а е формирана изцяло по
решение на УС на банката. Последното, освен грубо нарушение на договора, било и
нарушение на Директива 93/13/ЕО, което го поставяло в неравноправно положение
спрямо банката, като страна по договора. М. не е съгласен и с твърдението на
банката, изложено в писмо до него, че заплащаният лихвен процент бил равен на
„минималния лихвен процент по договора”, но никъде в съглашението нямало
дефиниция на това нито бил уговарян такъв. Ищецът твърди, че нееднократно е
сезирал банката за преразглеждане на поставения въпрос, като искал да се
преустановят едностранните промени, по – специално относно дължимата лихва, но
разрешение на този въпрос нямало. М. бил сигнализирал Банков надзор на БНБ,
Асоциацията на банките в България, КЗП и Омбудсмана на Република България, като
до момента бил получил отговор само от последните две институции. М. сочи, че
по негов иск било образувано гр.д. № 276/2015г. на БРС, по което е постановено
Решение № 1658/29.10.2015г., впоследствие частично изменено с Решение № IV-4/08.02.2016г.
по в.гр.д. № 2076/2015г. на БОС. Със съдебния акт била уважена частично
претенцията на М. и ответникът бил осъден да му заплати сумата от 4495.01 евро,
която представлявала заплатена без правно основание разлика между първоначалния
размер на договорената месечна анюитетна вноска и изменение такъв в резултат на
едностранно увеличаване от страна на банката на размера на дължимата
възнаградителна лихва, с която ответникът неоснователно се е обогатил за
периода 21.01.2010г. до 20.01.2015г. За нищожни са обявени клаузите на т.11.1.3
и т.11.1.2 от договора - условията за усвояване, обслужване на кредита и т.10.5
от Условията по кредити на физически лица – ипотечни кредити, част от сключения
договор. Претендира се за нищожност на посочените клаузи поради противоречие с
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и се иска да се прогласи нищожност на осн. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Ищецът М. претендира, че считано от 21.01.2015г. до датата
на подаване на исковата молба е надвнесъл сумата от 3000 евро, с която сума
банката се била обогатила без основание и претендира посочената сума да му бъде
възстановена. Според ищецът посочената сума е получена от банката вследствие на
едностранно изменение на лихвения процент, което е станало въз основа на
нищожни клаузи, посочени в исковата молба. Претендират се направените по делото
разноски. Представени са доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока за отговор по исковата молба по
чл. 131 от ГПК ответникът „Уни Кредит Булбанк” АД, ЕИК *********, гр. София,
депозира писмен отговор чрез адв. С.М.,***. Предявеният иск се счита за
допустим, но неоснователен по същество. Според ответната страна М. тълкува
неправилно сключения договор, като в обстоятелствата на молбата си представя
непълно и невярно фактите и обстоятелствата по сключване и изпълнение на
договора. Ответникът не оспорва, че между него и М. е сключен Договор за банков
кредит № 055/25.02.2008г. за покупка на апартамент в размер на 45000 евро.
Коментира се, че изрично в искането за кредит, а след това и в подписания
договор, е посочено, че кредитът ще се изплаща на месечни анюитетни вноски.
Сочи се, че е даден лихвен план за периода 25.02.2008г. до 25.02.2043г. при ГЛП
от 6.70%. Уговорената лихва била сбор от базисен лихвен процент в размер на
4.191% и фиксирана надбавка от 2.509%. Ответникът не спори, че поисканата
заемна сума е напълно усвоена от страна на ищеца. Признава се също така, че М.
предсрочно е погасил част от заемната сума – 14862.34 евро на 12.04.2011г., а
след това и 6000 евро на 12.01.2012г. по главницата на заема. След това е бил
подписан Анекс № 1/13.01.2012г., с който страните са уговорили нов срок за
погасяване на заема – 25.06.2028г. Твърди се, че за процесния период банката не
е прилагала друг лихвен процент, освен посочения в размер от 6.70%, който е
посочен в договора за кредит. Ответната страна счита иска за неоснователен по
следните съображения. Според процесуалния представител на банката предмет на
делото не е за това, че тя едностранно е увеличила лихвения процент по кредита,
въз основа на неравноправна клауза, а за това, че не е изпълнено договорно
задължение за намаляване на лихвения процент, съобразно твърденията на ищеца,
че това трябва да става при всяка промяна на EUROBOR. В договора нямало
уговорка за намаляване на установения с договора лихвен процент. В договора и
условията към него не била налична клауза за това, че ГЛП ще се променя
съобразно промяната в едномесечния EUROBOR. Искането на ищеца в тази насока
водело към това съдът да установи и допълни договора за кредит с несъществуващо
задължение от страна на банката. Страните не са уговаряли променлив лихвен
процент на възнаградителната лихва по кредита, а ако това било така, то би
следвало да има изрична уговорка в договора. Не отговаряло на истината и
твърдението, че лихвеният процент ще варира при съответното отчитане на
стойността на едномесечния EUROBOR – такава уговорка нямало нито в договора,
нито в искането за кредит. Изрично между страните било постигнато съгласие
кредитът да бъде изплащан на месечни анюитетни вноски, т.е. равни дължими всеки
месец. Между страните било уговорено, че ГЛП ще бъде 6.70%, формиран от сбор
между БЛП и фискирана надбавка – съответно сбор от 4.191% и 2.509%. Защитата на
ответника смята, че уговорената лихва е минималната дължима такава, а не се
променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването
му с най – малко 1/един/ пункт, така както било уговорено в т. 4.1а от
договора, а в т. 11.1.3 било посочено кога настъпва увеличаването. Това
увеличение на БЛП посочено в т.11.1.3 е признато от ответника за неравноправна
клауза, т.е. за нищожна. Сочи се, че т.11.1.3 е във връзка с т.11.1.2 от
договора за кредит, съответно т.10.2 и т. 10.5 от Условията по кредита на
физическите лица – ипотечни кредити. Ответната страна твърди, че няма
постигнато договорно съгласие посоченият ГЛП по т. 4.1а да се променя
ежемесечно, съобразно измененията на месечния EUROBOR. Това било в противоречие
със съглашението изплащането на заема да се извършва на месечни анюитетни
вноски, ако е предвидено такова изменение месечните вноски биха били променливи,
съобразно изменението на тази компонента. По твърденията за нищожност на
клаузите на т.11.1.2 и т.11.1.3 от договора и т.10.5 от Условия по кредита на
физически лица – ипотечни кредити, ответното дружество не отрича, че с
посочените съдебни решения постановени от РС Бургас и ОС Бургас те са признати
за такива. Въпреки това, според защитата на ответника, предмета на спора по
настоящото дело е друг и решенията по тези дела нямат обвързваща сила на
пресъдено нещо. В тази връзка се претендира, че не е начислявано друго освен лихвата
от 6.70% за процесния период. Не са били и надвзети суми по кредита, като
същият се олихвявал с договорения лихвен процент от 6.70%. Посочена е съдебна
практика, която според ответника е относима към спора. Претендира се отхвърляне
на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Така предявеният иск е с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 146 от ЗЗП, като същият е
допустим.
В съдебно заседание, ищецът не се явява,
представлява се от адв. Г. и адв. З., които поддържат предявения иск и молят да
се уважи. Направено е уточнение относно предмета на спора, във връзка с
твърденията в отговора на исковата молба, като се заявява, че банката се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца със сума, представляваща разликата
между първоначалния размер на уговорената месечна анюитетна вноска и
измененията, в резултат на едностранно увеличаване от страна на банката на
размера на дължимата възнаградителна лихва.
В съдебно заседание, ответната страна се
представлява от адв. М., който оспорва предявения иск и претендира отхвърлянето
му.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от представените писмени доказателства, че
между „Уникредит Булбанк” АД и ищеца е бил сключен договор за ипотечен
кредит №055 на 25.02.2008 г., съгласно който банката, в качеството й на
кредитор, е предоставила на кредитополучателя сумата от 45 000 евро, за
закупуване на апартамент. Кредитополучателят се задължил при условията на
договора да усвои и върне кредита, ведно с начислените върху него лихви, в
сроковете за погасяване по чл. 6, съгласно погасителния план – неразделна част
от договора. Срокът за погасяване на задължението е бил до 25.02.2043 г., като
страните са уговорили заплащане на анюитетни месечни вноски, ежемесечно до
25-то число на месеца. Съгласно чл.4.1а от договора, годишният лихвен процент
се определя от сбора от едномесечния EUROBOR и
фиксирана надбавка в размер на 2.509 %. Така към момента на подписване на
договора за кредит годишният лихвен процент е уговорен в размер на 6.70 %, от
които 1м. EUROBOR е 4.191 % и надбавка в размер на 2.509
%. Страните са уговорили в чл. 1 от договора, че между тях са валидни Общите
условия по кредити на физически лица – ипотечни кредити. С анекс № 1 от
13.01.2012 г. страните са извършили промяна в срока на погасяване на договора,
а именно до 25.06.2028 г. и са приели нов погасителен план. Всички останали
разпоредби на договора са останали непроменени и валидни между страните.
Според т.11.1 от
договора дългът се олихвява с годишен лихвен процент, формиран
от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за
съответния период на олихвяване. Според т.11.1.1
приложимият към съответния период базисен лихвен процент се определя от
управителния съвет или от оторизирани от него органи/лица въз основа на
конкретно посочения индекс, установен в т.10.3 и т.10.4 от условията на
банката. В т.11.1.2 е уговорено, че с промяната на базисния лихвен процент,
лихвените условия се считат за автоматично променени в съответствие с приетите
изменения, които са задължителни за страните по настоящия договор, като
кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения. В т.11.1.3 се
съдържа уговорка, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, годишният
лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се
фиксира в размера по т.4.1.а и не се променя, освен когато пазарните условия
водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. В
такъв случай, кредитополучателят дава право на кредитора да променя едностранно
размера на годишния лихвен процент, респ. размера на анюитетната вноска.
В чл. 10.3. от общите условия по кредити
на физически лица, подписани от кредитополучателя, е предвидено, че
за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага
утвърдения от Управителния съвет на банката или оторизиран от него да го
определи орган и/или служители на банката лихвен процент за кредити
в съответната валута, като за кредити в евро това е едномесечният EURIBOR –
равен на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница
„EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни
преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на
месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Според
т.10.5 от Условията по кредити на физически лица, при кредити, изплащани чрез
анюитетни вноски, годишният лихвен процент за съответния лихвен период се
фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване
на лихвения индекс с +/- 1%, съответно до поредна аналогична промяна спрямо
предходно извършената.
Представено е решение на управителния
съвет на дружеството ответник от 14.10.2008 г., видно от което цената на всеки
банков кредит се определя като сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия
към периода на олихвяването договорен лихвен индекс /в случая EURIBOR/ и премия, като към този БЛП се добавя
фиксирана договорена надбавка.
Представен е Протокол №40/22.10.2008г.,
видно от който управителния съвет на банката е взел решение за одобряване на
увеличение със 100 базисни пункта на прилаганите лихвени проценти по всички
кредити на физически лица, отпуснати с договори, в които съществува клауза,
даваща право на УС да направи такова увеличение. Взето е решение от УС предвид
специфичната пазарна ситуация и увеличените разходи за финансиране, за
увеличение със 100 базисни пункта на съществуващите договорни цени за всички
останали кредити, отпуснати на физически лица.
С
решение на управителния съвет на банката от 26.02.2009 г., представено по
делото, е одобрено повишаването на надбавката към основния лихвен процент от 1%
на 2% за група непогасени кредити на физически лица в евро, считано от
09.03.2009 г.
Представен
е протокол от заседание на управителния съвет на Уникредит Булбанк АД от
01.04.2009 г., видно от който считано от 01.04.2009 г. е повишен с още 1 %
базовия лихвен процент по кредити на физически лица за индекс EURIBOR1MR. Със следващо
решение от 05.06.2009 г. е повишен още веднъж с 1 % базовия лихвен процент по
кредити на физически лица в евро.
По
делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза от неоспореното заключение, на която се установява, че размерът на
дължимата лихва по отпуснатия кредит за исковия период от 21.01.2015г. до
21.01.2020г. /датата на предявяване на иска/, изчислена на база едномесечният EUROBOR променящ се във времето и надбавка 2,509% възлиза на
1631, 32 евро. Според заключението размерът на реално платената лихва от ищеца
за исковия период 21.01.2015г. – 20.01.2020г. възлиза на 4902, 33 евро, като
тези задължения са формирани от лихва, дължима по погасителен план с анюитетни
вноски при годишен лихвен процент в размер на 6,7%, формиран от едномесечния EUROBOR – 4,191% и надбавка 2,509%. Според вещото лице, при
формиране на задълженията за лихвата по погасителния план, не е включен трети
компонент – премия при нейното изчисляване. Разликата между реално изплатената
от ищеца лихва за периода и дължимата съобразно изчисленията на въпрос № 1
възлиза на 3271,01 евро. Според вещото лице през исковия период размерът на
платената лихва възлиза на 4852,97 евро, като няма разлика между начислената от
банката и платената от ищеца лихва, с изключение на последния едномесечен
период от 25.12.2019г. до 20.01.2020г., за който дължимата лихва в размер на
49,3 евро не е отразена като платена, тъй като е с падежна дата 25.01.2020г. и
е извън периода на иска. Според заключението на вещото лице за процесния
период, прилаганият от банката лихвен процент при изчисляване на размера на
анюитетните вноски, включващи главница и лихви възлиза на 6,7%. Посочено е още,
че приложеният начин на изчисления в отговор на въпрос 1 на ищеца води до
промяна на дължимата лихва за периода, както и че при промяна единствено
размера на дължимата лихва, без промяна на главницата няма да се получат равни
месечни анюитетни вноски.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. подлежи на
връщане даденото с основание, което обаче е отпаднало с обратна сила. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иск с правно
основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да
установи факта на плащането без основание, а в тежест на ответника е да
докаже наличието на основание за задържане на платената сума, респ.
съществуването на основание за това плащане.
В случая
е безспорно по делото, че между страните съществува облигационно правоотношение
по договора за ипотечен кредит №055 от 25.02.2008 г.
От
заключението на вещото лице се установява, че в процесния период от 21.01.2015
г. – 20.01.2020 г. ищецът е изплатил сумата от общо 4902,33 евро
възнаградителна лихва.
След
запознаване с процесния договор за банков кредит и условията по кредити на
физически лица – ипотечни кредити, съдът намира, че клаузите по т.11.1.3 /от
договора/ и т.10.5 /тази от условията по кредити/ са неравноправни по смисъла
на чл.143, т.19 ЗЗП. Посочените клаузи от договора обаче не са неравноправни
изцяло, а само в частта, в която предвиждат годишният лихвен процент да се
променя в посока неговото увеличаване, когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Уговореното в тези две
клаузи е изцяло в полза на банката, тъй като й дава възможност да увеличава
лихвата при неясни условия за това. Предвиждането, че изменението зависи от
промяната на пазарните условия фактически оправомощава само кредитора
едностранно да увеличава, но не и да намалява лихвения процент, когато той
счете, че е налице такава промяна. Не е ясно обаче какво точно се разбира под
променени пазарни условия, тъй като няма дефиниция в тази връзка. При това
положение банката може по всяко време да счете, базирайки се на собствената си
преценка, че пазарните условия са изменени и да увеличи ГЛП. Липсата на аналогична
възможност, т.е. на възможност да се намали лихвения процент, несъмнено е
доказателство, че страните са неравнопоставени и че клаузата е неравноправна,
понеже поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца,
за който е договорена обратната възможност за увеличаване на лихвата при
повишаване на пазарния индекс. Също така следва да се отбележи, че изцяло в правомощията
на банката е да определи с колко ще се увеличи ГЛП /най-малко с един пункт,
т.е. възможно е и повече от един пункт/, което обстоятелство също сочи на
неравноправност. Клаузата всъщност позволява да се изменят условията на
договора на основание /изменението на пазарните условия/, което е неточно и
неясно формулирано, поради което съдът счита, че е налице хипотезата на чл.143,
т.19 ЗЗП, която е бланкетна и визира уговорка, която поставя други подобни
условия /касае се за условия, подобни на хипотезите по т.1-18/. Ето защо
оплакванията в исковата молба са основателни в тази си част. Налице е
неравноправност, поради което в тази си част уговорките са нищожни – чл.146,
ал.1 ЗЗП. Няма данни уговорките да са индивидуално уговорени, поради което
крайният извод е, че те са нищожни.
Не са
нищожни уговорките обаче в тяхната останала част, а именно тази, гласяща, че
ГЛП по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в
размера по т.4.1.а. Видно от съдържанието на уговорката, касае се за договорен
между страните минимален размер на лихвения процент от 6.70%, сбор от 1м. EUROBOR от 4.191% и надбавка от 2.509%. Тази уговорка не е
неравноправна и съответно не е нищожна. Така е приел и БОС – Решение № II-127/07.12.2015г. по
в.гр.дело № 1676/2015г., според което договорната клауза,
според която лихвата се фиксира в определен размер не е неравноправна, тя е
ясна и длъжникът се е съгласил с нея /дори последната
част от клаузата на т.11.1.3, предвиждаща
едностранно увеличение да е нищожна/. Следва да се отбележи, че цитираното решение е прието
при сходна фактическа и правна обстановка, с ответник същата банка и договор,
съдържащ подобни условия.
В тази
връзка следва да се отбележи, че с исковата си молба ищецът желае да
предоговори условията по размера на лихвата. Касае се за лихва, която е
фиксирана като минимален размер в т.4.1.а, следователно банката не е задължена
да определя лихва под този размер. Следователно, дори и да се счете, че
предвиждането на възможност да са увеличи лихвения процент е нищожна клауза, то
това не означава, че съдът може да променя и допълва договора,
включвайки в него друга клауза. Няма
правна възможност, нито е логично съдът, когато констатира нищожността на неравноправната
клауза в договор между продавач или доставчик и потребител да
допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза, с
цел да отстрани порока. С други
думи, съдът не може да измени съдържанието на процесния договор, като
въведе възможност за намаляване на годишния лихвен процент при намаляване
на индекса EUROBOR. Само при
наличие на такава клауза би могло да се счете, че банката е получила исковата сума в повече от
дължимото по договора. В настоящия
случай обаче клауза в такъв смисъл не е
налице. Видно е от договора, че е уговорена фиксирана лихва, под която не може да се слиза.
По
горните съображения съдът не възприема тезата на ищеца, че ГЛП е следвало автоматично
да се намалява и под фиксирания размер от 6.70%, когато е налице намаляване на
едномесечния EUROBOR. Клаузата, според която е
фиксиран минимален размер на договорната лихва е валидна и поражда действие.
По
искане на ищеца вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертизата е
изчислило, че в хипотезата, в която банката е следвало да намали лихвения
процент, доколкото се е намалявал и месечният индекс, ищецът е дължал лихви в
размер на 1631,32 евро. Доколкото ищецът е платил общо 4902,33 евро лихви, вещото
лице е стигнало до извода, че той е надвнесъл в полза на банката общо 3271,01
евро. Това изчисление обаче в крайна сметка е неотносимо към спора. По-горе
съдът прие, че размерът на ГЛП не може да се намалява под първоначално определения
размер от 6.70%, а с поставената към експертизата задача ищецът е поискал да
бъде изчислено каква лихва би дължал, ако месечният EUROBOR е в реалните си размери. Ето защо експертизата в тази
си част няма отношение към делото.
По
горните съображения искът е неоснователен. Явно е, че в договора е заложен
минимален размер на ГЛП, под който лихвата не може да бъде намалявана. Това е
изричната уговорка на страните по сключеното правоотношение. Независимо, че
месечният EUROBOR е бил в размери, по-малки
от фиксирания в т.4.1.а, този факт е без всякакво значение, след като именно
размерът по посочената клауза е минималният размер на индекса, при който
банката е била склонна да даде кредита.
По
отношение на твърдението на ищеца, че УС на банката едностранно е увеличил
действащия лихвен процент по кредита, следва да се отбележи, че действително в
договора са налице клаузи, според които ГЛП може да се промени /увеличи/ при
промяна на пазарните условия, като същите се явяват неравноправни договорки, но
това в крайна сметка е неотносимо към крайния изход на спора. Това е така, тъй
като за процесния период тази уговорка всъщност не е била прилагана от банката.
Определен е бил лихвен процент от 6,70%, който не е увеличаван. С
оглед на това съдът намира, че в случая банката не се е възползвала от
възможността, предвидена в нищожната клауза на чл. 11.1.1.1 от договора, и не е
увеличила размера на плащания от ищеца годишен лихвен процент, като той е
останал в един и същ размер от сключването на договора на 25.02.2008 г. до
предявяването на иска на 20.01.2020 г., т.е. в случая не са налице надвзети,
недължимо платени от ищеца суми за лихви, съответно предявеният иск за връщане
на такива суми е неоснователен и недоказан.
Предвид липсата на изменение в размера на начисляваната от банката
обща годишна лихва, съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че
банката е начислявала в общия годишен лихвен процент и допълнителен компонент -
„премия“, тъй като ако такъв компонент е бил начисляван, то това би довело до
увеличение на общия годишен лихвен процент, а в случая такова увеличение не е
налице. По делото не са налице нито твърдения, нито са ангажирани доказателства
за постигнати уговорки между страните по договора за намаляване размера на
останалите компонентни, формиращи ОЛП, нито за едностранно решение на банката в
този смисъл, поради което логично е да се приеме, че ако действително е бил
добавен нов компонент при формирането на ОЛП - т.нар. „премия“, то би следвало
да се е увеличил и общия размер на годишната лихва, а в случая такова
увеличение липсва.
Следва
заключение, че ищецът е платил по кредита само тези лихви, които отговарят по
размер на фиксирания ГЛП, т.е. платил е лихви, които действително се дължат от него
по договора.
След
като е налице плащане на действително дължими договорни лихви, не е налице хипотезата
на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, доколкото няма данни, че ищецът е дал нещо при
начална липса на основание. Както вече се прие, плащанията на лихвите са
направени на валидно основание, доколкото тези лихви се дължат и не се доказва
неоснователно обогатяване от страна на банката – ответник.
Ето защо, предявеният иск за
сумата от 3000 евро лева главница, платима без основание, следва да бъде
отхвърлен като недоказан. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
При този
изход на спора и направените от двете страни искания за присъждане на разноски, на ищеца
такива не се следват, предвид неоснователността на предявения иск. Ответникът
има право на присъждане на съдебно-деловодни разноски. Претендират се разноски
в общ размер от 800 лв., от които 650 лв. – адвокатски хонорар и 150 лв. –
депозит за вещо лице, съгласно представения списък. В договора за правна защита
и съдействие е отразено, че договореното възнаграждение от 650 лв. е заплатено
по посочена банкова сметка *** „ЦКБ” АД. Съгласно т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай се
твърди, че плащането е направено по банков път, но не са представени
доказателства за това. Предвид липсата на доказателства за заплатено
възнаграждение, то такова не следва да се присъжда. На ответника следва да се
присъдят само заплатени от него 150 лв. за депозит за ССЕ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.М., ЕГН: **********,***,
срещу „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл. „Света Неделя” 7, представлявано съвместно от законните си
представители Те. П. и Д. В. – изпълнителни директори, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 /три хиляди/ евро, възнаградителна лихва, платена без
основание по договор за банков кредит № 055/25.02.2008г. за периода от 21.01.2015г. до датата на предявяване на
иска - 20.01.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН: **********,***, да заплати на „УниКредит Булбанк” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Света Неделя”
7, представлявано съвместно от законните си представители Т. П. и Д.В. –
изпълнителни директори, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА