Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 29.06.2020г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 147/2020г. по описа
на съда , за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Г.Г. с
ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 405/11.05.2020г. на Директора
на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.91а от ЗЛОД вр.чл.73 ал.4 от ППЗЛОД му
е наложена глоба в размер на 100 лева на
основание чл.91а от ЗЛОД. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като се
твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната,
че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение и че НП е издадено при липса
на доказателства.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, се
явява лично и ведно с адв.Т., чрез който моли за отмяна на НП на изложените в
жалбата основание и доводи.
В с.з. АНО, редовно
уведомен, се представлява от ю.к.С., която предоставя на съда преценката за
законосъобразност и правилност на НП.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.02.2020г. св.Н.Я. /ловен надзирател в резерват „Ропотамо“ съставил
против Г.Г.Г. Акт за установяване на административно нарушение с бланков
№069254/06.02.2020г., за това, че на 19.01.2020г. в землището на гр.Приморско,
местността „Узунджата“, отдел 452, пуснал извън населеното място със стадо овце
4 броя пастирски кучета без поставена спъвачка на 30 см. от лакетната става, с
което е извършил нарушение по чл.91а от ЗЛОД вр.чл.73 ал.4 от ППЗЛОД /л.13/. в
АУАН е посочено, че свидетел на нарушението е К.Г.М. ***. Актът е съставен в отсъствието
на лицето, посочено в него като нарушител, при хипотезата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, а именно: лицето е било поканено по надлежния ред с Покана с
изх.№ЛС-2217/29.01.2020г. от Директора на ТП“ДЛС Ропотамо“ до Г.Г.Г. да се яви
на 06.02.2020г. в 10:00 часа в сградата на ловната резиденция „Аркутино“, обект
на ТП“ДЛС Ропотамо“ за съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение по Закона за лова и опазването на дивеча, лицето е получило поканата
на 29.01.2020г., но не се явило на посочената дата и място, за което е съставен
констативен протокол /л.14, л.15 и л.15-гръб//. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал с
възражение, че описаната в акта фактическа обстановка не отговаря на
действителната /л.7-9/.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.91а от ЗЛОД вр.чл.73 ал.4 от ППЗЛОД и му е
наложена глоба в размер на 100 лева/л.4, л.6/.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 18.05.2020г., видно от
известието за доставяне /л.5/, а жалбата срещу НП е депозирана на 21.05.2020г.,
видно от входящия регистрационен номер на АНО /л.3/
Разпитан като свидетел актосъставителят Н.Я. излага, че не е присъствал нито
при извършването, нито при установяването на нарушението, като съставил АУАН
въз основа на твърденията на К.Г.М. ***.
Разпитан като свидетел К.Г.М., излага,
че е ловец и на инкриминираната дата и място е участвал в организиран лов на
дивеч в местността „Узунджата“, при което чувал в гората лай на кучета,
различни от техните. Свидетелят М. сочи, че при последната пусия на ловната
дружина, лаят на чуждите кучета се задържал на едно място повече от половин
час, поради което той отишъл и видял, че четири големи овчарски кучета били
заградили един елен над река Ропотамо, на сто метра от края на ловното им поле.
Свидетелят М. посочва, че видял в далечината на 150-200 метра стадо овце на поляната с пастир и предположил, че тези
кучета пазели стадото овце на Г.Г., който имал кошара в местността „Узунджата“,
като признава, че не е отишъл на място да се увери лично, нито е видял кой е
бил пастира на стадото овце. Свидетелят М. *** и други хора имат животни и
кучета, като твърди, че само кучетата на жалбоподателя създавали проблеми за
лова им.
Разпитан като свидетел М. Г. излага, че със жалбоподателя са съседи и
близки приятели, поради което взаимно си
помагат. Твърди, че на процесната дата -19.01.2020г. Г.Г. не е извеждал овцете на
паша, а последните са стояли затворени в
къшлата, находяща се в местността „Узунджата“, тъй като в този период от годината овцете се агнели, а освен това
през този период Г.Г. е нямал нает пастир. Св.Г. също така твърди, че на
процесната дата двамата със жалбоподателя Г. са били до обяд в църквата на град
Приморско, където последният отслужвал църковна служба като свещеник, а след
обяд двамата са били на самата къшла за да обслужват животните. Св.Г. сочи, че
в процесната местност „Узунджата“ и други хора отглеждат овце и кучета, като
свободно пускали овцете си на паша
заедно с кучетата си, а отделно от пастирските кучета, и много други кучета –
бездомни, изгубени ловджийски и други обикаляли свободно гората в района.
Изложената фактическа обстановка бе
безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
В конкретния случай твърдението на АНО, че Г.Г.Г. е
извършил нарушението по чл.91а от ЗЛОД вр.чл.73 ал.4 от ППЗЛОД, не само, че не
се доказа от събраните по делото писмени доказателства АНО, а напротив – категорично се опроверга. От
показанията на св.Г. от една страна се
установи безспорно, че на процесната дата жалбоподателят до обяд е
бил в църквата в гр.Приморско, където е изпълнявал задълженията си като
свещеник, а след обяд е бил на къшлата
си, където през целия ден били затворени овцете му и пастирските му кучетата,
тъй като към онзи момент Г. е нямал нает пастир, който да извежда стадото на
паша. От друга страна от показанията на св.М. също така безспорно се установи,
че същият не е проверил лично кой е бил пастир и кой е бил собственика на
стадото от овце, което е било на
паша на поляната в непосредствена
близост до установените в края на гората четири пастириски кучета, както и не е
проверил чии са тези кучета, а е стигнал
до този извод на базата на предположения, че щом в тази местност се намирала
къшлата на жалбоподателя, то следователно и кучетата са били негови. Доколкото
обаче по делото от показанията на двамата свидетели се установи, че в тази
местност освен жалбоподателя, и други хора са отглеждали овце на свободна паша,
придружавани от пастирски кучета, а отделно от това в района са обикаляли и
безстопанствени или загубени ловни кучета, то тези обстоятелства безспорно
разколебават предположенията и извода на М., че установените от него в гората
свободно пуснати кучета са могли да бъдат единствено и само кучетата на
жалбоподателя. В конкретния случай прави впечатление, че актосъставителят не е
извършил никаква допълнителна проверка на твърденията на св.М. и не е събрал
никакви допълнителни доказателства, като е приел безпрекословно предположенията
на същия, че на процесната дата и място са били кучетата на жалбоподателя.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая АУАН и НП са издадени
при неизяснена фактическа обстановка, на базата на непроверени по надлежния ред
предположения на свидетел , без същите да бъдат проверени от актосъставителя,
които са довели до неправилния извод, че именно жалбоподателят е извършител на
нарушението по чл.91а от ЗЛОД вр.чл.73 ал.4 от ППЗЛОД, за което е санкциониран с
атакуваното НП. Подобен подход е недопустим, тъй като посредством АУАН и НП се
повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за извършено от него конкретно
нарушение, като обвинението не може да почива на предположения, а следва да е
доказано по безспорно и несъмнен начин.
По делото няма данни за направени от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
405/11.05.2020г. на Директора на РДГ-Бургас, с което на Г.Г.Г. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл.91а от ЗЛОД вр.чл.73 ал.4 от ППЗЛОД му е наложена глоба
в размер на 100 лева на основание чл.91а
от ЗЛОД.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен съдия :