Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5130 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
398,65 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 27,48 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Ц.К.Ч., ЕГН**********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2306/19 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради
доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 6,
находящ се на адрес гр. ***, ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното и настоящото производство извлечение от сметка за абонатен № 6173 е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и
не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която
се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***- ***”
ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с
ИРУ-0 лв., сума за отопление без ИРУ-0 лв.,
енергия, отдадена от сградна инсталация- 242,19 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване- 0 лв., услуга дялово разпределение- 5,64 лв. Твърди,
че в имота на ответника са монтирани
следните индивидуални разпределителни: 0 бр. ИРУ, 0 брой водомер и 0 брой щранг-лира в баня.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 247,83 лева за главница
за периода 01.10.2016г. – 28.02.2019 г., лихва за забава в размер на 27,48 лв. за периода от 02.12.2016г. до
03.04.2019г., и законната лихва върху главницата от 11.04.2019 г. до изплащане
на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в
производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.2306/2019г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Не се явява в съдебно заседание
и не взема становище.
Процесуални
представител на ищеца е направил своевременно
искане за постановяване на неприсъствено решение. Макар и да са налице
процесуалните предпоставки не може да бъде постановено решение при признание на
иска, тъй като въпреки направеното признание за частично плащане, ищеца не е
направил искане за допускане изменение в размера на предявените искове. Една от
спецификите на производството при постановяване на неприсъственото съдебно
решение е в самия характер на съдебното решение. С него се установява само
вероятното съществуване на спорното право, токова каквото е описано от ищеца
със исковата молба ( Решение № 273/ 18.11. 2015 г. ВКС). Въпреки тази
вероятност решението ще се ползва от СПН относно вземането в размера
индивидуализиран в петитума на иска. Следователно съдът не може да уважи
искането, тъй като размерът на иска, посочен в петитума на исковата молба не
съответства на действителния размер на задължението към настоящия момент.
Поради изложеното и на основание чл.239, ал.3 ГПК, следва да бъде отхвърлено
искането за постановяване на неприсъствено решение и да бъде продължено
разглеждането на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не спорно между страните, че ответника Ц.К.Ч. е
собственик на процесния топлоснабден имот- Апартамент № 6, находящ се в гр.***,
***.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на ***на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
От представените и неоспорени от ответника справки-извлечения
и фактури, се установява, че неплатеното задължение на ответника към датата на
подаване на исковата молба е в размер на 247,83 лв. главница за периода от 01.10.2016г.
до 28.02.2019г. и 27,48 лв. лихва за
забава върху главницата за периода от настъпване на изискуемостта на всяко
месечно плащане 02.12.2016г. до 03.04.2019г.
Признава се от ищеца по делото, че след подаване
на исковата молба ответника е заплатил допълнително част от задължението,
поради което след отчитане на извършеното плащане, дължимата сума за главница
към датата на приключване на съдебното дирене е в размер на 62,38 лв. и 27,48
лв. лихва за забава, за които суми претендира исковете да бъдат уважени.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 247,83 лв.:
Не спорно между страните, че ответника Ц.К.Ч. е собственик на процесния
топлоснабден имот- Апартамент № 6, находящ се в гр.***, ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за
БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед извършените в хода на процеса плащания от ответника по делото,
съдът приема, че ответника признава извършената доставка на топлоенергия до
процесния топлоснабден имот, както и нейното разпределение и остойностяване. Не
се оспорва и размерът на задлъжението за процесния период.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Признава се от ищеца,
че задължението за доставена до процесния топлоснабден имот, собственост на
ответницата е частично погасено чрез плащане в хода на процеса, като дължима е
останала сумата от 62,38 лв., за която сума следва искът да бъде уважен, а за
разликата до предявения размер от 247,83 лв. следва искът да бъде отхвърлен
чрез плащане в хода на процеса.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 27,48 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Това се установява и от чл.31 от Общите условия. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установи от представените по делото справки и чрез самостоятелни изчисления от
съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава за периода, считано от дата
на изпадането в забава 02.12.2016г. до 03.04.2019г. е в размер на 27,48 лв., за
която сума следва искът да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и частичната
основателност на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в
предявения си размер, както и че извършеното плащане е извършено в хода на
процеса, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски
от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 75,00 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда от 100
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.
239, ал.3 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:***, за постановяване на неприсъствено решение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Ц.К.Ч., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:*** сумата 62,38 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2016г. до 28.02.2019г.,
в едно със законната лихва от 11.04.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1314/15.04.2019г. по ч.гр.д.№2306/2019 по описа на РС-***, а за разликата от 62,38 лева до предявения
размер от 247,83 лева отхвърля иска като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Ц.К.Ч., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 27,48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 02.12.2016г. – 03.04.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1314/15.04.2019г. по ч.гр.д.№2306/2019 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.К.Ч.,
ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.2306/2019 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.К.Ч., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***”
ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 125,00
лв. направени по делото разноски за ДТ, и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: