РЕШЕНИЕ
№ 922
гр. Кюстендил, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520100742 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, Париж, рег. № ********* чрез БНП Париба
Пърсънал Файненс С.А., клон България, с настоящ правоприемник „Юробанк
България“ АД срещу Д. Г., с която са предявени установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 3135,76 лв., представляваща главница, дължима от Д. Г. за
погасяване на получения от него кредит по силата на сключен Договор за
револвиращ потребителски кредит с номер CARD-18398281 от 12.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане на
вземането; възнаградителна лихва в размер на 151,29 лв. за периода от
01.03.2022г. до 18.05.2022г. и мораторна лихва в размер на 165,29 лв. за
периода от 11.05.2022г. до 16.11.2022г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ч. гр. дело № 2430/2022г. по описа на
РС – Кюстендил.
Ищецът твърди, че вземането му се основава на договор за Договор за
револвиращ потребителски кредит с номер CARD-18398281 от 12.03.2021г.
/дата на първата транзакция/. На 27.01.2021г. между страните бил сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта с номер
PLUS-18376744, в който било предвидено, че кредиторът може да предостави
за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
1
лимит до 10 000 лв., като било уговорено, че всички задължения,
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, щели
да възникнат за кредитополучателя след активирането й. Съответно, Договор
за револвиращ потребителски кредит с номер CARD-18398281 бил сключен
на 12.03.2021г. с първата транзакция по кредитната карта, след което за
кредитополучателя възникнало задължение за погасяване на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал
месечно извлечение за осъществени транзакции до 15-то число на месеца,
след което настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да
направи плащане по кредита до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в размера, посочен в тарифа. Съгласно договора
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. Револвиращият кредит, с
оглед неговия характер, се погасявал без погасителен план. Дължимата сума
автоматично се погасявала със средствата, които постъпвали по сметката,
след което средствата по револвиращата сметка отново могли да бъдат
използвани. Длъжникът спрял да заплаща своите задължения на 01.03.2022г.,
съответно, на 18.05.2022г. до него била изпратена покана за доброволно
изпълнение. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът Д. Г. не изразява становище по предявените искове, не се
явява в съдебно заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание с
разпореждането на съда от 04.05.2023г. Ответникът не е подавал възражение
по реда на чл.414 ГПК. Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства, а
именно: Договор за револвиращ потребителски кредит с номер CARD-
18398281 от 12.03.2021г., сключен между страните, месечни извлечения за
дължимите суми, покана за изпълнение от 18.05.2022г., както и с оглед
изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 вр. чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено с молба от ищеца,
докладвана в съдебното заседание от 04.10.2023г. На основание чл.239, ал.2
ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В
заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 119,09 лв., а
в исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 169,08 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
присъдени изцяло.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на
чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД от „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, правоприемник на БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.,
клон България, за признаване на установено, че Д. Г., ЕГН **********, дължи
на ищеца сумата от 3135,76 лв., представляваща главница, дължима от Д. Г.
за погасяване на получения от него кредит по силата на сключен Договор за
револвиращ потребителски кредит с номер CARD-18398281 от 12.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане на
вземането; възнаградителна лихва в размер на 151,29 лв. за периода от
01.03.2022г. до 18.05.2022г. и мораторна лихва в размер на 165,29 лв. за
периода от 11.05.2022г. до 16.11.2022г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ч. гр. дело № 2430/2022г. по описа на
РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Д. Г., ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, правоприемник на БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.,
клон България, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 119,09 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 169,08 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3