Р Е Ш Е Н И Е № 260055/11.2.2021г. Г.
гр.Ямбол, 11.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на осми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Г.М., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 1067 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Ямбол, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С.р. против Наказателно
постановление № 48 от 13.10.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл.200, ал.1, т.2,
пр.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две
хиляди лева и петстотин/ лева за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Със жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че не извършено
вмененото на жалбоподателя нарушение. Сочи се също така, че актът и
наказателното постановление са неправилни и незаконосъобразни, без да се
излагат конкретни доводи. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален
представител, като в представени писмени бележки се излага, че са нарушени
разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.4 от ЗАНН и се пледира за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството
жалбоподател „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Ямбол, в качеството си на ВиК-оператор, притежавало разрешително № ***., издадено от
Директора на Басейнова дирекция за управление на
водите в ИБР гр.Пловдив за заустване на отпадъчни
води при експлоатация на съществуващата канализационна система на гр. Ямбол.
Във
връзка с постъпил сигнал за замърсяване на река Тунджа в гр.Ямбол, на 20.01.2020
г. свид. М. – *** в РИОСВ – Стара Загора, съвместно с
представител на община Ямбол и експерт от регионална лаборатория към
Изпълнителна агенция по околната среда и водите извършила проверка на
канализационната система на гр. Ямбол, при която били взети проби преди точка
на заустване № 5 – Индустриален колектор, индивидуализирана
със съответните координати и местоположение, които били изпратени за анализ в
ГД „Лабораторно-аналитична дейност“.
От
направените в лабораторията физико-химични анализи се установило, че взетите
водни проби преди точка на заустване № 5 –
Индустриален колектор, показват превишения на установените в разрешителното
индивидуални емисионни ограничения по показателите „Неразтворени вещества“,
„ХПК“, „БПК5“,, „общо фосфор“ и „общоекстрахируеми
вещества“, както следва:
- за Неразтворени вещества - 73 мг/л при ИЕО 35 мг/л,
- за ХПК – 324 мг/л при ИЕО 125 мг/л,
- за БПК5 – 188 мг/л при ИЕО 25 мг/л,
- за общ фосфор – 3,0 мг/л при ИЕО 1 мг/л,
- общоекстрахируеми вещества – 20 мг/л при ИЕО 15 мг/л.
С оглед резултатите от изследванията, свид. М.
съставила на дружеството АУАН *** за
нарушение по на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ за това, че „не изпълнява условието в
Разрешително за заустване на отпадъчни води № ***
издадено от Директора на БД да управление на водите в ИБР гр. Пловдив в част „Индивидуални
емисионни ограничения“ за точка на заустване № 5
(Индустриален колектор) по показатели - неразтворени вещества, ХПК, БПК5, общ
фосфор и общоекстрахируеми вещества.
На 13.10.2020 г.,
въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението, срещу дружеството-жалбоподател е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя М. и на свидетелите М. и Ч., дадени в
съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Съдът констатира, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
Относно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, изложено в писмените бележки за
нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН при съставяне на АУАН на
жалбоподателя, съдът намира същото за неоснователно поради следните доводи:
В настоящия случай на
дружеството-жалбоподател е изпратена покана за съставяне на акт изх. № КОС-06-7459/27.04.2020
г. до лицето С. Р. – *** на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
гр.Ямбол и е
получена на адреса на дружеството със съдържание – да се яви за съставяне на
акт за допуснато нарушение на Закона за водите. Поради това нито адреса, на
който е изпратена поканата, нито съдържанието й могат да създадат заблуждение
относно получателя, който се кани за съставяне на АУАН, още повече, че е била
връчена на служебния адрес на дружеството, където се намира администрацията му
и може да се получи само от нейн служител.
Не е нарушена и разпоредбата на
чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като по делото е безспорно установено, че когато актът
е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба,
какъвто е процесния случай и видно от писмо изх. № ***
актът е бил изпратен на дружеството-жалбоподателя и то лично до управителя му
за предявяване и подписване. На следващо място, не съставлява съществено
процесуално нарушение и начина на изпращане на АУАН, т.к. същия е получен и
подписа от управителя на дружеството и това по никакъв начин не го е
възпрепятствало да реализира правата. В този смисъл е и решение № 57/22.06.2020
г. постановено по КАНД № 55/2020 г. по поиса на ЯАС.
Съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и следва да се отмени поради противоречие с
материалния закон. Актосъставителят и АНО са
квалифицирали деянието като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите,
който гласи, че: „Водоползвателите – титуляри на
разрешителни имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по
реда на ЗООС.“, като отговорността на дружеството е ангажирана на основание
чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, или за
ползване на водни обекти, водностопански
съоръжения или системи без необходимото за това основание или в отклонение на
предвидените условия в разрешителното. Доколкото обаче, от фактическа страна на
дружеството е вменено заустване на отпадъчни води в
разрез със заложените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, в
случая следва да се приложи регулацията, дадена с Наредба № 2/08.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне индивидуалните емисионни ограничения на
точкови източници на замърсяване, в чл.38, ал.2 от която изрично е указано кое
поведение следва да се счита за ползване на водни обекти по смисъла на чл.200,
ал.1, т.2 от ЗВ. Според разпоредбата на
чл.38, ал.2 от наредбата, за ползване на водни обекти без необходимото за това
основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита: 1. заустването
на отпадъчни води без разрешително
и 2. заустването на
отпадъчни води в нарушение на посочените
условия в издаденото разрешително за заустване. Съгласно алинея трета от текста,
неспазването на определените в разрешителното за заустване
индивидуални емисионни ограничения, за каквото деяние жалбоподателят е
привлечен да отговаря, следва да се счита за нарушаване на емисионните норми по
смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите и следователно, подлежи на
санкциониране в хипотезата на тази норма. Т.е., като е санкционирал дружеството
на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, АНО е допуснал нарушение на материалния закон и е издал незаконосъобразен акт, който подлежи на
отмяна. В този смисъл е и решение № 260027/27.08.2020 г.
постановено по АНД № 607/2020 г. по описа на ЯРС, оставено в сила с решение №
148/20.11.2020 г. постановено по КАНД №
134/2020 г. по описа на ЯАС.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 48 от 13.10.2020 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД гр.Ямбол, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от инж. С.р. – *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди
лева и пестотин/ лева за нарушение по чл.48, ал.1,
т.11 от Закона за водите.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: