Разпореждане по дело №3943/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 47
Дата: 6 януари 2020 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20192330103943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ №47/6.1.2020г.

 

            Днес 06.01.2020 год., Димчо Димов, съдия докладчик по гр.д. № 3943/2019 год. по описа на Районен съд Ямбол.

            В Районен съд Ямбол е образувано гр. дело № 3943/209 год. по описа на ЯРС. Съдът с разпореждане от 20.12.2019 год. е разпоредил изпращането на ИМ на ответника като е указал правата му съобразно предвидените разпоредби в ГПК – чл.131       /право на отговор на исковата молба/. В законоустановения едномесечен срок насрещната страна – ответник в производството е депозирала отговор на исковата молба ведно с насрещен иск.

            Съгласно чл.211 ал.2 от ГПК „Предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на иск”. В този смисъл съдът следва да изпрати насрещния иск на ищцата по първоначално предявения иск като и даде възможност за отговор в срока по чл.131 ГПК.

            Предвид горното съдът,

                                                                               РАЗПОРЕДИ:

 

Препис от насрещния иск, ведно с писмените доказателства към него, да се изпрати на другата страна - ищцата по първоначално предявения иск, като и се укаже, че в едномесечен срок от получаването им, има право да подаде:

 писмен отговор, който трябва да съдържа задължително:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава отговора.

В отговора на насрещния иск страната е длъжна да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, като към отговора следва да се представят и:

1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;

2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ответниците.

Съдът указва, че има възможност да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо, като правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в Закона за правната помощ /ЗПрП/ и в други закони, а системата за правна помощ обхваща случаите, при които по силата на ЗПрП задължително се предвижда адвокатска защита или представителство. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства.

            Съдът указва, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 от ГПК /според който в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него/, по чл. 212 от ГПК /според който с отговора на исковата молба ответникът може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото/ и по чл. 219 ал.1 от ГПК /според който с отговора на исковата молба ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага/, по чл. 119 ал.3 от ГПК /според който възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба/ той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

            Съдът указва, че ако не представи в срок отговор на насрещния иск и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, страната може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

            Съдът указва, че когато страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат връчени.

                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: